“Кога яйцеклетките ни са най-красиви?”
* Заглавието е действителен израз-въпрос, използван на сайта на Фондация “Майка навреме”.
Маргарита Габровска
Медицинските практики, даващи възможност на младите жени да замразят яйцеклетките си като един вид “застраховка живот“, добиват все повече популярност през последните години, включително и у нас. Малко известно е обаче, че, докато първоначално процедурата е измислена и се е прилагала изключително по медицински причини, то към днешна дата говорим и за т.нар. “социално замразяване“ (“social freezing”). Понятието, макар да няма строга дефиниция, идва да каже, че процедурата се извършва не по медицински, а по социални причини, сред които могат да бъдат липса на подходящ партньор, висока работна ангажираност, приоритизиране на кариерното израстване пред майчинството и др.
Един актуален български “социален проект” може добре да илюстрира както разгръщането на тази тенденция у нас, така и нейните основания и евентуални последици. Става дума за стартиралата през юни 2015 г. кампания „Майка навреме“ (и съответната ѝ едноименна фондация, вероятно създадена по необходимост). Кампанията е продукт на съвместните усилия на МБАЛ “Надежда” и Тъканна банка “Биорегенерация”.
Тук няма да обсъждам в детайли строго научните и медицински аспекти около безопасността и надеждността на самата манипулация. Ще се фокусирам върху етическите измерения на практикита на “социалното замразяване” и това как те изваждат една специфична научно-медицинска възможност от изначалния ѝ контекст на прилагане, нормализират я, и в крайна сметка преднамерено я комерсиализират.
На въпроса „Кой замразява?“ в сайта на “Майка навреме” отговарят без много уговорки: “Често жените погрешно [!] смятат, че замразяването на яйцеклетки се прави само преди лечение по повод онкологично заболяване, или като част от ин витро процедура.” Какво налага добавянето на други основания за прилагането на процедурата, освен медицинските, при какви условия се случва това и чрез какви дискурси се обосновава?
С радост оставям списъка с критически бележки към проблема отворен за допълване, а пораждането на дискусия по темата би означавало, че текстът е постигнал целта си.
Подобни статии:
Комер… социалният проект
“Социален проект” е понятието, което партньорите в кампанията избират, за да определят и представят съвместния си продукт “Майка навреме“. От една страна, така се заявяват добродетелните им намерения, поне на ниво публично представяне. От друга страна обаче, обемът на понятието е достатъчно голям, за да даде широко поле за разгръщане както на визуалните и “криейтив”, така и на вербалните компоненти на PR-а на кампанията.
И действително, от гледна точка на визуалната ѝ идентичност, кампанията се ползва от стилистиката на най-съвременния корпоративен дизайн. В това можем да се убедим и при посещение на сайта, и чрез всички картички, плакати и билбордове, които откриваме във всякакви публични пространства. И визията, и посланията на кампанията се маркетират в стил “Cosmo”, директно адресирайки “забързаните, успяващи, мечтаещи, търсещи” жени, на възраст между 20 и 30+ като еталон за идеалната жена днес.
Маркетинговото “изработване” и позициониране на кампанията обаче е част от по-сложния процес на репрезентация на “социалното замразяване” като не просто социално необходим, а като “в реда на нещата”, “естествен” избор на съвременната жена. Този “социален проект”, манифестиран като мащабна и многокомпонентна информационна кампания, ефективно превежда една строго медицинска практика в израз на очакваното от една млада, амбициозна, образована европейка отговорно отношение (или поне това е имплицираният в редица текстове от сайта профил на жената, която кампанията търси). През пазарни подходи медицинската процедура се въвежда като нормална част от ежедневния живот.
Charity (1878), William-Adolphe Bouguereau
Тази нормализация чрез пазарни подходи – адресирането на потребителя с определени послания, “създаването на нужда” – е видима в логическата подредба на секциите в сайта на “Майка навреме” и в тяхното съдържание.
“Часът на моето тяло” (от секция “Мисия майка”) се стреми да убеди аудиторията в това колко е важно да бъдат избегнати рисковете от късното майчинство. В текста не липсват внушителни епитети като “биологичният часовник отмерва безпощадно времето, до което може да родиш”. Ако такива изразни средства не са достатъчни да убедят четящите, следва изброяване на евентуалните последствия за майката и детето от една късна бременност с остарели яйцеклетки, често с подсилващи ефекта изрази като “факт е”, за сметка на научно аргументираните изказвания.
“ЗА майчинството” (с подзаглавие “Майка=Любов”, в същата секция). Тази секция е част от социологическо проучване на репродуктивните нагласи на жените в България, което осъществява фондацията и за което ще стане дума и в следващия параграф. “ЗА майчинството” идва от запитването, отправено от “Майка навреме” към младите жени: “Как би се отразило родителството върху живота ви?””, на което малко над 96% от запитаните отговорили “Ще получавам и ще давам повече любов.” Оттук от “Майка навреме” правят логическия извод, че “категорично сме ЗА майчинството” – “сме” като “ние и вие”. И довършват: “ЛЮБОВ е думата, която за много от нас описва това да имаш дете. С нея изчерпваме целия смисъл на съществуването си и като че ли не ни е нужно нищо друго, за да сме истински щастливи.”
“Социологическо проучване на репродуктивните нагласи на младите български жени” (част от същата секция). Проучването е възложено от “Майкa навреме” на Exacta Research Group (бившият НЦИОМ). То е осъществено в рамките на единайсет дни сред 703 жени на възраст 18-43 г., живеещи в столицата и големите градове в страната. Съмнения за предназначението на изследването и на кампанията изобщо събужда завършека на тази страница от сайта: “Високият дял на интервюираните, които не се чувстват достатъчно добре осведомени по основни въпроси, свързани със замразяването на яйцеклетки, показва, че доверието към тази технология зависи от информираността за българските практики в тази сфера. Нужна е кампания, съпътствана от сериозно и отговорно медийно внимание по темата.”
Секция “(НЕ)сбъднатите майки”. “Това не се отнася за мен”, ще си кажат някои, които отварят от любопитство тази страница. Същото си повтарят всеки ден хиляди момичета, доверявайки се безрезервно на мантрата “Имам много време.” Но огледаме ли се около себе си, със сигурност ще разпознаем лицата на несбъднатите майки – сред наши приятелки, сестри, познати, роднини, колеги.” Така започва секцията. С други думи, става ясно, че несбъднатото майчинство е най-голямата драма на женското битие, тъй като така жената не може да изпълни предназначението си. Нещо повече – несбъднатата майка е непълноценнна жена. Силно впечатление прави маркетинговият подход на сплашване – “лицата на”, “те са сред нас”, “не се отнася до мен” и пр. познати от ранните години на публично-здравните кампании послания.
С особена ловкост е откроен един момент от същата секция, в който се казва, че всъщност ин витро процедурите също не вещаят сигурен успех на закъснелите майки, а освен това отнемат немалко време и са предхождани от множество изследвания. В този момент читателката остава доста объркана, тъй като току-що са ѝ казали, че може би е изпуснала (или е на път да изпусне) последния влак – яйцеклетките ѝ са толкова стари, че дори ин витро не може да ѝ помогне. Поглеждаме следващата секция от сайта обаче и там виждаме решението – да замразим яйцеклетките си. Сега вече последният влак не ни интересува, защото ние имаме възможност да веем коси на наш собствен влак.
Нарекох този ход “ловък”, тъй като чрез “закачането” на една строго медицинска процедура (замразяването на яйцеклетки) към друга (ин витро, която е вече социално приета), на “потребителката” се казва, че, за да е сигурен успехът на втората, всъщност трябва да се закупи “пакет” от двете. Истината е, че “социалното замразяване” на яйцеклетки е несамостойната практика, чийто единствен завършек са ин витро процедурите, а не обратното.
Следващите секции също в детайли разясняват как може да бъде взето решението една жена да замрази яйцеклетките си и каква е процедурата за това.
Впрочем, силно впечатление прави рубриката “Споделено…”, представена със следните думи, които окончателно затвърждават паралелите с “Cosmopolitan”: “Тук споделяме. Споделяме истории на някой като теб – забързан, мечтаещ, успяващ, търсещ. Говорим открито – как и кога да бъдеш себе си – навреме!” – след този вдъхновяващ и емпатичен фрагмент, пред нас се разкрива крио-Граалът, осмислящ женското начало. Само сега на цена от 5000 лв за срок от пет години!
Ако кампанията е успешна в усилията си да нормализира замразяването на яйцеклетки – в това да превърне практиката в дължимо поведение на всяка жена – то остава недокрай изяснено защо са всички тези усилия? Критическият поглед, както обясних, само се раздразва от понятие като “социален проект”, но то съвсем не е достатъчно, за да легитимира целите на кампанията като информационни или социални, особено когато не е ясно кому и защо са нужни тези информации.
Преди всичко, щом като усилията опират до промяна в индивидуалното поведение, процесът на информиране би следвало да включва запознаване освен с ползите, така и с евентуалните вреди и недостатъци от даден избор – в случая, от избора една жена да замрази яйцеклетките си. Това е нещо, което на нито едно място в страницата не се случва ясно.
Този пропуск щеше да е по-малко осъдителен, ако именно в информационната основа на кампанията не стояха медицински лица. Но също толкова виден е възможният паралел с рекламната практика – ако искаме продуктът ни да бъде купуван, не искаме да признаваме недостатъците му.
Има още едно основание да се смята, че глобалните цели на кампанията са користни и че нормализацията на медицинската практика на замразяването на яйцеклетки е просто необходимо условие за нейната комерсиализация. А именно, че никъде в сайта на кампанията не става ясно за една вече убедена потребителка при какви условия и срещу каква сума може да се възползва тя от медицинската услуга. Ясно е само при кого и къде може да стане това, и само ако тази потребителка се свърже по някакъв начин със съответените партньорски организации по проекта. Действително, странно би било информация за цени и други условия да фигурира на страницата на един “социален проект”.
Друг важен въпрос често остава встрани в полемиката около замразяването на яйцеклетки, а именно – какво се случва със замразените, но неизползвани яйцеклетки? В редица страни съществува законовата възможност репродуктивните клетки да бъдат продавани от собствениците им на свободния пазар. (1) Към момента в България обаче единственият законен начин репродуктивни клетки да се озоват от донор при реципиент е чрез доброволно дарение (докога – това е отделен въпрос, касаещ проблема за комерсиализацията на донорството). Други възможности, стоящи пред неизползваните яйцеклетки, е те да бъдат дарени за научни цели или да бъдат унищожени. И козметичната индустрия дава заявка – законна или не – за възползване от подобни “остатъци”. Известна е вече употребата на стволови клетки, на абортирани в първите месеци бебета или от неупотребени след ин витро оплождания ембриони като ценни суровини в някои козметични фирми.
Изложеното дотук имаше за цел да докаже твърдението, че “Майка навреме” е по-скоро бизнес проект, отколкото ориентирано към женското благополучие начинание. Всъщност, проектът (в лицето на партньорските страни по него) се възползва от социалната ситуация на жените, за да се облагодетелства, без с това да дава реална алтернатива за преодоляване на съществуващи социални несправедливости в областта на трудовата заетост. Но още за това малко по-надолу.
Користните намерения на “Майка навреме” прозират и зад целенасоченото насърчаване на замразяването на яйцеклетки без наличие на медицински индикации и дори чрез класифицирането на подобни схващания (за необходимост от медицинска причина) като “погрешни”. Подобна пропаганда, особено идваща от медицински лица, би трябвало да се счита за престъпна. Към момента, обаче, единственото осъждане, на което може да бъде подложена, е моралното.
“Жената е по-сложен механизъм от мъжа”
Това послание може би е попадало в полезрението на по-голямата част от читателите през последните месеци – на билборд, картичка в заведение, реклама в метрото, реклама в интернет или другаде.
От философска гледна точка механицизмът (2) изключва телеологията, т.е. невъзможно е говоренето за индивидуален дълг или за висша цел в подобен контекст. Механизмът изпълнява чужда воля за чужди цели (освен ако не се има предвид, че телосът (целта) на жената е именно на механизъм, изпълняващ чужда воля). В същото време обаче от “Майка навреме” категорично застават зад идеята за майчинството като висша мисия на жената. В едноименното си училище, което провеждат през есента на 2015 г. под мотото “Жената е по-сложен механизъм от мъжа”, се достига до заключението (благодарение на чисто биологически аргументи), че “жената живее по-дълго, за да може да бъде майка, а майчинството ѝ се отплаща с по-добро здраве и по-дълги дни.” В края на новината, отразяваща училището, по сестрински ни насърчават, “Дерзайте, момичета!”.
Всъщност, съвсем не на шега идва заиграването на фондацията с механизмите. Четейки текстовете им, човек трудно би могъл да извика в съзнанието си образ на бебе например. На негово място идват тези на множащи и делящи се клетки, яйцеклетки, хормони, съревноваващи се сперматозоиди и крио (3) технологии. В центъра на темата за майчинството е поставена “Спящата красавица” (?!), която можем “да приспим, за да бъде тя в цялата си прелест, когато открие своя принц.” (цитат от картичка на кампанията) Явно от “Майка навреме” нямат проблем да одушевят един сперматозоид и една яйцеклетка, но изпитват трудност в това да видят, че отвъд тях стоят съвсем реално одушевени същества и техните социални и културни контексти, а не банки за генетичен материал.
В този ред на мисли идва и една заслужаваща внимание тенденция – тази за медикализацията на бременността и майчинството. Те биват изваждани от интимното пространство на дома и поставяни в стерилните условия на едно своеобразно клинично запрещение. Нека не забравяме, че замразяването на яйцеклетки е част от една по-голяма картина – тази на ин витро процедурите за оплождане. Замразените яйцеклетки са напълно непотребни без изкуственото осеменяване и в този смисъл те не биха могли да бъдат нищо повече от заявка за бъдещи ин витро процедури. Така нормализирането и насърчаването на замразяването на яйцеклетки не по медицински причини, а заради “житейски ситуации” би означавало и улесняване на тенденцията към използване на ин витро процедури от двойки без репродуктивни затруднения.
Един популярен слоган, с който си служат всички, прокламиращи замразяването на яйцеклетки организации, е този за “спирането на времето”, “забавянето на часовника” и т.н. “Когато замразим яйцеклетката, ние спираме времето за нея, и тя остава на толкова години, на колкото сме ние в този ден.” – с малката подробност, че ние не оставаме на толкова години; това някак лаконично се подминава в процеса на информиране. Настъпват ли обаче други промени в резултат на нормализирането на “социалното замразяване”, освен собствено биологичните?
“Социално замразяване” или социално замръзване?
През последните няколко години, особено сред огромни корпорации като Google, Microsoft, Apple, Facebook, Citigroup, но не само, беше въведена практика, която срещна колкото обществено одобрение, толкова и критика. Компаниите започнаха да предлагат на служителките си да замразят яйцеклетките си, отлагайки майчинството за по-спокойните години, когато ще са постигнали кариерните си цели и ще могат да си позволят да се оттеглят за известно време от работната сцена. Разходите по съхраняване на яйцеклетките се поемат от компаниите, но разходите по ин витро процедурите са изцяло за сметка на самите служителки.
От “Майка навреме” не пропускат да отбележат в листа с целите си точка и по този въпрос: “имаме амбицията да помогнем за това работодателите на българските жени да разберат дремещата бомба на отложеното майчинство и да ги запознаем с добри световни практики за подкрепа.” И ако това не е заявка за съвършената бизнес симбиоза – докато клиниките се грижат за яйцеклетки срещу скромна сума, работодателите изцеждат максималната продуктивност на служителките си. “Печеля-печелиш” ситуация за почти всички – все пак, “Какво тук значи някаква си личност?!”, както би възкликнал поетът. Експлоатацията на жената явно не е нещо, с което “социалните проекти” се занимават.
Осигуряването на възможност за замразяване на яйцеклетки не разширява истински възможността за избор пред жените, тъй като не прави нищо, за да облекчи контекста, в който те трябва да взимат решенията си. Това е социалният контекст, който не предполага една жена да може да бъде едновременно и майка, и продуктивен служител, и който значително ограничава (и не съответства на) възможностите за реализиране на удовлетворяващ избор. Въпреки че висша ценност на съвременния ни свят се предполага да е “свободният избор”.
С други думи, комерсиализацията на замразяването на яйцеклетки дори и по случайност не успява да спомогне за еманципацията на жените, каквато задача кампанията “Майка навреме” имплицитно настоява, че преследва. Нещо повече, подобни инициативи само допълнително дисциплинират жената в стари патриархални норми, макар и облечени като съвременни капиталистически практики. В крайна сметка, не съществува допускане в обществото, че един мъж не може да бъде едновременно баща и успешен служител.
1) Ето някои примери и дискусии по темата.
2) Учение, според което естествените процеси се мислят на механическо равнище и се обясняват посредством законите на физиката и химията.
3) От гръцки κρύος ‘kryos-‘, студ.
