“Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура”
Петър Добрев
Ежегодният зимен концерт на телевизия „Планета Пайнер“ този път се оказа важен не само за феновете на чалгата. Създаденото от организаторите Facebook събитие преживя грандиозна трол атака, предимно в стила на групата „KLETA MAJKA BALGARIQ”. Обект на шеги и подигравки стана не толкова самият концерт, колкото предполагаемата „чалга култура“. Над 10 хиляди противници на чалгата като жанр и в момента се надпреварват да напишат по-остроумен коментар на страницата на събитието – при вяла или почти никаква реакция от страна на организаторите или феновете на поп-фолка.
Настоящият текст няма намерение да коментира достойнствата или недостатъците на чалгата като музикален стил или пък да се спира на предполагаемото ѝ общонационално културно значение. Най-малкото е очевидно, че чалгата трудно подлежи на обобщения – в момента тя е видимо различна от стила и посланията си през 90-те години, да кажем. В случая ще се направи опит за обръщане на перспективата и ще бъдат анализирани обичайните анализатори – т.е. противниците на чалгата.
За целта ще ползваме трол атаката срещу декемврийския концерт на „Пайнер“ като емпиричен материал, като ще очертаем основните тенденции в нея. Тези обобщения, разбира се, не следва да се приписват на всички, които по една или друга причина не харесват поп-фолк. Но при все това, упражнението е полезно, защото чалгата вероятно е най-коментираният и раждащ противоречия стил в страната – дотолкова, че настоящият радетел за пазарни реформи в Софийски университет Александър Кьосев да я обяви за причина за „провала на столетния образователен проект и идеята за национална “висока” култура“.
Ако чалгата е толкова могъщ проект, то тогава какъв е контрапроектът? Ето няколко отговора от проследените коментари:
Демофобски: „PRODAVAM 200 kila Djibri za rakia – slivi, krushi i kot imashe po dvora! Barter za kazan eli orginalna kaseta na Slavi“
Основната част от коментарите във Facebook събитието на „Пайнер“ са преки или косвени шеги със „селяните“. Предполага се, че почитателите на чалгата са основно хора с такъв произход и „манталитет“, които на концерта биха обменили съвети за зимнина, джибри за домашна ракия, рецепти за „гурме пача“ и т.н.
Тази „селяния“ имплицитно се противопоставя на градския начин на живот, доброто образование и високите технологии, чието притежание дава възможност събитието на „Пайнер“ да бъде овладяно без някаква контра-атака. В сегашната политическа обстановка тези шеги опасно резонират с общата тенденция към недемократичност и опити за изключване именно на „селяните“ и малцинствата от политическия процес. Съвсем не отдавна бяхме свидетели на градското отвращение от появата на „селяни“ и малцинства в София на контрапротестите от 2013 г., което стана причина дори да се заговори за образователен ценз и други начини тежестта на техния вот да бъде намалена. Неприязънта към „правещите туршии“ селяни (и роми) роди и конкретни политики на джентрификация в София, като „прочистването“ на Женския пазар, което пък стана водещ момент в предизборната кампания на кандидата за кмет от Реформаторския блок Вили Лилков.
Подобни статии:
Идеята, че чалгата е най-популярният музикален жанр в страната автоматично я обвързва с предполагаемото „селяндурско“ мнозинство, от което „модерният гражданин“ по всякакъв начин желае да се отграничи, често дори физически. Така това отграничение всъщност става задължителна част от елитистката претенция за принадлежност към градската средна класа.
Изображенията са от Facebook събитието на концерта на „Пайнер“
Расистки: „As iskam da iskaza goliamoto si netarpenie ot predstoiastia koncert!
Fiki nosi turskata kultura sas sebesi i as sim mu goliam fen iskam tuk da go pozdravia!“
Ако обект на атака е масата с нейното „неградско“ поведение, то все пак отделни групи от тази маса са по-презряни от другите. Огромна част от шегите около концерта на „Пайнер“ са свързани с циганите, „циганията“ и турците. За това помага фактът, че много от най-популярните чалга изпълнители са роми – Азис, Софи Маринова, Сашо Роман, а други турци – Тони Стораро и синът му Фики.
Съответно се отправят подигравки за изцяло ромската предизборна листа на ПП „Обединени земеделци“ в Белоградчик, възмущение от участието на поп-фолк певици в предизборни концерти на ДПС, предложения за търговия с цветни метали на концерта, но най-вече възмущение към българите, почитатели на чалга звезди от малцинствата.
Най-обсъждана фигура в тази насока е Фикрет „Фики“ Стораро, предполагаем идол на повечето тийнейджъри почитатели на чалгата, чийто статут на звезда явно е неприемлив – главно поради „турската“ му външност и произход.
Покрай цигани и турци, значително по-малко място остава за бежанците, но все пак и те са включени като предполагаеми почитатели на чалгата, възприета като „ориенталско“ удоволствие. Потребителят Настрадин Ходжа пише: “извинява мен но използва google translate.аз пише от ИДИЛ, иска каже на вас че ние идваме няколкото човек на концерта да слушаме наш брат Фикрет. уредили сме пътуването да стане до декември, но трафиканти много скъпо парите, но да се надяве все пак стане и ние дойдем на концерт ние. с вас много избухнем на това концерт! бум бум“
„Бум-бум“ шегите изобилстват, като обикновено връзката е чалга-араби-бежанци-терористи. По този начин трол атаката срещу концерта на „Пайнер“ прави интересен принос към дебата за бежанците. Техните противници вече имат още една причина да не желаят идването им в България – това, че те биха се присъедили към армията „селяни“, които слушат чалга.
Хомофобски: „fiki pederas li e . Za edin preqtel pitam.“
Подобно на летните протести от 2013 г., когато Сергей Станишев беше редовно набеждаван за гей, така и сега хомофобските шеги се показват като доста присъщи за „активната средна класа“. Техен обект логично става Азис, който е двойно атакуван и заради ромския си произход, но и редица други хора, свързани с „Пайнер“.
Вече съвсем не на шега във Facebook страницата се задава и следният въпрос: „Преди малко гледахте ли хомо палката Мон Дьо който интервюираше другата хомо палка Галин (чалга певец, б.р.), а после говориха за спама в този EVENT, и конкретно как Мон Дьо нарече спамещите тук лицемери, защото те само в интернет мразели чалга, но иначе редовно ходили на чалга заведенията.“
Градската средна класа явно не обича „хомо палки“, особено, ако слушат чалга.
Сексистки. „На концерта на “Планета” ще има стойностни момичета. Стойността им ще е между 10 и 30 лв.“
Макар наглед да атакуват патриархалния бит на „селяните“, както и патриархалните отношения в много от чалга клиповете, коментарите в събитието на концерта на „Пайнер“ често се плъзгат точно в сексистка посока. Шегите с външния вид на певиците са редовни, но още по-чести са намеците, че те извършват платени услуги. Много често се предполага, че тези услуги се извършват спрямо шефа на компанията Митко „Пайнера“, т.е. единственият начин на певиците да станат звезди е, ако преспят с него, с някой от колегите си мъже или с известна мутра като Коко Динев. Възможност за самостоятелна женска кариера несъпътствана от секс услуги не се вижда като реална. (Предполагаемата задължителна връзка чалга-секс услуги между другото е експлицирана и в новия филм на Камен Калев “С лице надолу”). Певиците, както впрочем и фенките на музиката, са просто „кифли“.
Националистически. „Тролове нещаснииии!!!!! “Как не ви е срам бе, така да потъпквате всичко българско и родно!!! Чалгата е едно от малкото неща с които е останало да се гордеем, заедно с българското сирене, кисело мляко, локума, Крисия, баба Ванга и гроздовата ракия. Загубата на тези национални богатства е стъпка към потурчването ни. ЗАСРАМЕТЕ СЕ!!!!!”
Типична за стила на фейсбук групата „KLETA MAJKA BALGARIQ” е закачката с патриотарщината в стил “Волен Сидеров“. Често обаче зад тази ирония стои идеята, че това не е автентичният национализъм, а всъщност има друг, градски, про-западен, европейски – който е този, зад който трябва да застанем.
Това отношение е видно и в трол атаката, като чалгата се обвързва с „неавтентично-националистическото“, за да се противопостави имплицитно срещу нея една „истинска“ модерна българщина, лишена от „ориенталщина“. Често подобни тези са самовиктимизиращ отглас на западния потрес от чалгата, издържан в най-добрите традиции на „балканизма“ (описан от Мария Тодорова ). (7)
Така например проф. Клаус Рот, етнолог от университета в Мюнхен, пише, че чалгата е отговорна за корупцията в България: “Става дума за мрежи, които се подкрепят взаимно, дори в икономиката и политиката. Тук не важи толкова принципът на възнаграждение според възможностите на дадена личност, който е водещ в западните общества например. С други думи: чалга-културата спомага за развитието на отношения, които често се определят като корупционни.”
Д-р Катерина Гел от същия университет е още по-смела в оценките си за чалгата: „В България тя е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна(…). Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася. Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка.“
Причина за корупцията, признак на „отдалечеността ни от Европа“, чалгата между другото е и „съвременният комунизъм“, поне според джазмена Васил Спасов (8). Логично дясната софийска средна класа да не може да понесе дори акорд от нея.
….
Както вече споменахме, този текст не се занимава с това какво Е чалгата. Дори тя да е сериозен обществен проблем, това, което се оформя като неин организиран отговор изглежда не по-малко плашещо и проблематично.
