Росица Кратункова: „В такива тъмни периоди пространствата за изразяване на алтернативни визии са особено важни“
През 2025 г. а сп. dВЕРСИЯ отбелязва 10 години от създаването си! По повод тази годишнина издаваме сборник със заглавието А може, по-иначе може…, посветен на утопии и радикално въображение. Наред с това, за да отбележим кръглата годишнина, се обърнахме към наши съмишленици/чки с молбата да отговорят на няколко въпроса за днешните диверсии и утопични потенциали. Публикуваме техните отговори в цялост с минимални стилистични намеси и им благодарим за отделеното време! Представянето на сборника А може, по-иначе може…, дискусията около него и празнуването ще се проведат на 17 май 2025 г., 18 ч. в Национален студентски дом, София. Заповядайте!
Блицинтервю с Росица Кратункова
Каква е ролята на сп. dВЕРСИЯ в българското обществено и активистко пространство в последните години?
Списанието постави някои много важни теми в българското общество, които иначе отсъстват от обществения дебат. България има все по-лош резултат за свобода на словото и в такива тъмни периоди пространствата за изразяване на алтернативни визии са особено важни. dВЕРСИЯ е независима и винаги ще оставена такава.
Има ли материали и/или издания на списанието, които са ти направили по-силно впечатление? Кои са те и защо?
Списанието, поне за мен, имаше огромно влияние върху живота ми. Първата ми публицистична статия изобщо бе публикувана именно в dВЕРСИЯ в броя Борбата и градът от 2016-та година. Тогава Жана ме покани да напиша статия за кв. „Столипиново“ в Пловдив, където вече бях натрупала малко опит и терен, и това се превърна като едно орисване за пътя ми по-натам.
Всички броеве са важни. В тези, по които аз бях една от редакторките, се опитвах да привлека и хора, които не се идентифицират с лявото поле. Мисля, че в броя за екологичните борби, който излезе по времето на пандемията, силно ме впечатли статията на Тома Белев. По-късно в броя Агитирай! Организирай! бях поразена от споделеното в интервюто със Зорница Стратиева и нейния политически опит. Броят по повод 200-годишнината на Маркс беше особено полезен за мен. Наскоро забелязах и че колеги докторанти от други балкански страни цитират броеве на dВЕРСИЯ, което е доказателство за качеството на съдържанието.
Какво се промени в българското ляво пространство през последните 10 години? А на какво се надяваш за в бъдеще?
Подобни статии:
Ох, този въпрос е само болка. Лявото силно се фрагментира (не само в България) и ситуацията днес изглежда доста по-безнадеждна от преди 10 години, когато ми се струва, че имаше повече енергия изобщо в обществото. Прозорецът за възможност нещо да се промени е много слабо открехнат, макар и не изцяло затворен.
Надявам се на по-малко апатия в българското общество, както и на повече енергия и солидарност сред активистите.
Откъде черпиш надежда за бъдещето? Има ли място за утопии днес?
Без утопия не мисля, че можем да живеем. Иначе кръгозорът ни стига само до „приемане в Шенген и еврозоната“. Повече от всякога има нужда от утопии, но кой може да ги измисли и наложи?
Надежда черпя от работата ни в кв. „Надежда”” в Сливен с фондацията, която създадохме със сдруги съмишленици през 2023 г. и с която се опитваме да подобрим поне малко представите на хората и да си окажем взаимно подкрепа.
