Уводни думи
от Неда Генова, Калина Дренска, Божин Трайков
и Георги Медаров
На 5 май 2018 г. се навършиха 200 години от раждането на Карл Маркс – юбилей, който беше отбелязан с редица дискусии, конференции, академични и журналистически издания, изложби и др. из целия свят, включително и в България. Тези събития не са изолирани случаи – напротив, те отразяват една далеч по-широка тенденция, особено видима след кризата на капитализма от 2007-2008 г., когато все повече хора се завърнаха към анализите и идеите на немския философ. Непрекъснатият растеж, за който се твърдеше, че ще доведе до просперитет, освен че причини обедняване на мнозинството, се изроди в безспирна концентрация на капитал в един малък елит и катастрофални климатични промени. Този глобален процес е с особено силно изразени материални последици в държави като България, където от 1989 г. се извършва преход към пазарна икономика с шокови неолиберални експерименти, предложени от МВФ и СБ. Лозунгът „Ние сме 99-те %“ на движението Окупирай Уолстрийт, което прерасна в световен протест, изразява именно бунт срещу тези процеси.
Финансовата криза окончателно разби популярния мит от 90-те години: че „всички сме средна класа“, както се изразяваха видните неолиберални дейци Джон Прескот и Тони Блеър през 1997 г. Днес може би е по-подходящо да кажем, че всички сме работническа класа. Тази ситуация се засили и в Европа след силна доза политики на остеритет, първи жертви на които станаха държавите, нарочени с етикета P.I.G.S. (прасета): Португалия, Италия, Гърция, Испания. Една от причините България да не присъства в този списък е поредица от мерки, които „затегнаха коланите“ на работещите, отслабнали след „постни пици“. Задълбочаващото се обедняване на населението с гордост се рекламира като модел за подражание в името на достигнала вече сакрални нива „финансова стабилност“. Желанието на Прескот и Блеър за подобно „усредняване“ цели дискредитиране на класата като концепция и отричане на антагонистичния характер на обществото в капиталистическия свят. Донякъде това дискредитиране бе успешно в т.нар. от италианския социолог Джовани Ариги Бел епок (хубаво време) на неолиберализма през 80-те и 90-те години. Изчезването на класата и на присъщите на капитализма противоречия като предмет на анализ в университетските и научните среди, процес, започнал в Северна Америка, води и до тяхното деполитизиране. В същото време изчезването на класата от политическите и научни анализи в никакъв случай не доведе до безкласови политики. Обратното – отвори широко вратите към безкритичното приемане на правителствени политики и мерки, облагодетелстващи тесен елит за сметка на всички останали.
През 2008 г. обаче за пореден път социалните и икономически процеси и политиките, които им влияят, изпревариха идеолозите и теоретиците, отхвърлящи класовия анализ. Класовата проблематика се завърна с гръм и трясък с поредица от протести и движения срещу политико-икономическото статукво на капитализма и извади на показ наличието на остри противоречия в капиталистическата система, невъзможни да се разрешат консенсусно (по познатата либерална политическа мантра). Това раздвижване не ни учудва: както отбелязва Стивън Тулмин в своя Космополис, след големи кризи и войни се наблюдава завръщане към по-универсалистки подходи в образованието, науката и философията, докато с отдалечаването им във времето, се засилва влиянието на по-партикуларни обяснения и дисциплини. Интересно е в този контекст да се разгледа значението и границите на универсалистките идеи в съвременността .
С този брой, посветен на двестагодишнината от рождението на Карл Маркс, си поставяме следните задачи: от една страна, целим да покажем как разбирането на гореизброените проблематики може да бъде обогатено от едно задълбочено занимание с трудовете на Маркс. Затова и в избора на текстове сме се спрели върху такива, които оказват многообразието от належащи теми, ситуации и проблеми, които могат да бъдат обговорени критично от марксистка гледна точка. Марксистката теория не е хомогенно цяло, а самата тя, плод на почти двувековно развитие, ревизии и влизане във връзки с други теоретични течения, е разклонена и прокарана от противоречия, а често и от вътрешна критика и борби. Пламът и наситеността, които откриваме в тези текстове, свидетелстват за важността на залозите, с които те се занимават; трудно се оказва в такъв случай и удържането на строгото разделение между теория и практика, особено в политическото поле. Теорията е самата тя практическо занимание със света, а същевременно може да се окаже отправна точка и опора на друг вид критически, еманципативни практики, както показва историята на не едно социално движение от изминалите векове. Макар dВЕРСИЯ да не е академично списание, ние и в този брой не бягаме от теорията, ами, къде повече, къде по-малко успешно, се опитваме да работим с нея и да я поставим в услуга на развитието на едно по-пълно, по-критично и комплексно разбиране на определящите обществата ни неравенства, екологично разрушение, експлоатация, дискриминация… но и на възможността за колективна съпротива, на възможността да не бъдем управлявани така. За да изпъкнат тези възможности в тяхната взаимовръзка и наложителност, е необходимо целенасоченото изграждане на критичен и аналитичен набор от инструменти, с който бихме могли да назоваваме както проблемите и техните причини, така и да сочим към потенциалните им решения. В марксистката теория, на разглеждането на чиито множество измерения, без да заличаваме вътрешните им противоречия, сме посветили този брой, виждаме една такава възможност.
Работихме над този брой в сътрудничество с отдадени на идеята дори през летните жеги автори, редактори и преводачи, защото смятаме, че аналитичната сила на Марксовата теория позволява тя да бъде актуализирана в настоящето и да открои по-ярко и убедително връзките между наглед отдалечени една от друга проблематики. Не на последно място, тук искаме да отпразнуваме и живота и труда на може би най-влиятелния философ и теоретик в историята. Преди да преминем към кратък обзор на текстовете в броя, искаме да благодарим на тези, които ни помогнаха и го направиха възможен с безвъзмездния си труд през последните месеци. Техните имена като външни редактори не фигурират на следващите страници, затова и искаме да упоменем специално Евелина Миленова, Рая Апостолова, Момчил Христов и Станислав Додов за помощта, която ни оказаха с редакциите си на текстове от броя.
Текстът на Даниела Пенкова, изхождайки от някои основни концептуални въпроси, които Карл Маркс задава, търси алтернативи на т.нар. свободен пазар, определящ капиталистическите отношения. Следват откъси от кореспонденцията на Карл Маркс с Лудвиг Кугелман, както и със Зигфрид Майер и Август Фогт, в които философът засяга полемично т.нар. „ирландски въпрос“. Както пише Рая Апостолова в увода си към тези писма, които препечатахме от Избраните произведения, издадени от Партиздат през 1985 г., той има централно значение за разбирането на ролята на въпроси като емиграция и национална независимост в борбата за пролетарското освобождение. Така както „ирландският въпрос“ никога не е бил само и единствено ирландски проблем, ами, според Маркс, засяга и възможността за еманципация на английската работническа класа, така и се надяваме, че актуализирането на тези текстове днес допринася за възможността за един по-критичен (и отварящ възможност за работническа солидарност) отговор на въпроса „какво да правим с чуждестранните работници (в България)?“.
Следва текст на Божин Трайков, в който фигурата на работника отново е от централно значение; тук обаче той я поставя в отношение с една ключова концепция в Капиталът на Маркс, която често е обект на обсъждания , а именно на „първоначалното натрупване“. Тя се разглежда не само като исторически процес, но и като механизъм за създаване на капиталистически социални и икономически отношения. Трайков показва как този процес протича в България през т.нар. „бандитски години“ на Прехода и до какви социално-икономически ефекти води днес, като основен фокус на анализа му е производството на „свободния“ наемен работник.
Третият текст от този брой, който целенасочено се занимава с въпроса за пролетаризирания работник и труда, е този на Тициана Теранова в превод от Неда Генова. В статията Свободен труд Теранова се занимава с превърналия се в парадокс въпрос за това как можем да мислим Интернет като цяло и онези доброволно отдадени дейности (като писане на кодове, управление на мейлинг листи, правене на безплатни онлайн издания) в частност – като автентично, креативно поле на съпротива или като такива, които рано или късно биват остойностени и поставени в услуга на капитала? Обвързвайки разсъжденията си с анализа на сходни процеси в други културни индустрии, но и разглеждайки дигиталната икономика като специфична такава, Теранова предлага един впечатляващо комплексен отговор на тези въпроси.
В своята статия Потисничество и съпротива в полето на социалното възпроизводство (преведена от английски от Неда Генова), Живка Валявичарска и Брайън Уайтнър предлагат една своеобразна критична генеалогия на това как въпросът за социалното възпроизводство е бил поставян по различни начини от страна на редица социални движения и теоретични течения от 1960-те години насам. Обръщайки внимание на противоречията, които съпътстват този въпрос, включително и когато Западните марксистки феминистки стават обект на критика от феминистки от т.нар. Глобален юг, Валявичарска и Уайтнър целят да го актуализират и да поставят в услуга на обговарянето на съвременни проблеми. Такива са например държавната репресия по отношение на социалното възпроизводство или възможността за автономистки и колективистки практики на съпротива.
В текста си Пламен Андреев засяга въпроса за задачата, която си поставя Маркс, пишейки Капиталът. Андреев последователно показва как Марксовият труд не може да бъде гледан като продължител на традициите на политическата икономия от неговото време, а като цялостна критика на основната ѝ категорийна система, т.е. като критика на самата политикономическа наука като такава.
Следват два текста на икономическа тематика: статия на Мишел Юсон за френското издание Alternatives Economiques, преведена от френски от Евелина Миленова, както и четвъртата част на поредицата на Петър Пиперков Икономикс за вменяеми. Като много от другите автори в настоящия брой, и Юсон предприема опит за актуализирането и употребата на Марксовите трудове за целите на едно критично разбиране на съвременността. Фокус на текста на Юсон е макроикономиката, докато Пиперков се занимава с въпроса за създаването на парите, продължавайки критиката си спрямо традиционните икономисти и в това четвърто поред издание на своята колонка в списанието. Двата текста, макар и занимаващи се с различни нейни аспекти, споделят скептичното си отношение спрямо икономическата догма.
В Околната среда на капитала от Джеф Диаманти в превод от Ирина Самоковска авторът обръща внимание на един от най-належащите проблеми днес, а именно на влиянието на капиталистическия начин на производство върху природата. Надграждайки върху извлечено от Маркс разбиране за околната среда, Диаманти въвежда термина „енергийно задълбочаване“ и се опитва чрез него да спомогне за трайното свързване на марксистката „критика[…] на стойността с класовата и материалистка критика на енергията.“
През 2018 г. отбелязваме не само 200 години от рождението на Карл Маркс, но и половин век от събитийната 1968-а година и протестите, белязали я. В своето есе Юлия Роне прави опит за концептуализация на революционния субект, обръщайки се както към събитията от 1968-а, така и към тези от по-скорошните протестни вълни (2011–2013 г.). Тя задава и ключовия за настоящия политически момент въпрос за това защо „доскоро леви гласоподаватели започват да гласуват за крайнодесни формации“, като търси неговия отговор отвъд теориите на популизма.
В текста си Огнян Касабов се заема с проблема за „идеала за равенството“ в трудовете на Маркс, като прецизно контекстуализира неговите идеи в полето на философията (спрямо концепциите, развити от неговите предшественици Шилер и Хегел), за да покаже какво в крайна сметка налага критиката му спрямо буржоазно-либералната идея за формално равенство. Именно тя, според Маркс, създава материалното неравенство при капитализма.
Задълбочена марксистка критика на буржоазно-либералното разбиране за човешките права откриваме и в текста на Джок Полфрийман в превод от английски на Георги Медаров и Мадлен Николова, който е отговор на ръкопис, изпратен му от българския правозащитник Красимир Кънев. Полфрийман последователно контрира тезата на Кънев, че Маркс се противопоставя на човешките права, като посочва как немският философ не отрича либералната трактовка за човешки права, но критикува тези нейни части, които служат за защита на правата на капитала вместо на хората.
Завършваме броя с интервюто на Божин Трайков и в превод от Георги Христов с Алфредо Саад-Фильо, професор по политическа икономика в Лондон. Правейки анализ на сегашното състояние на капитализма и неговите характеристики, като например постоянната криза, която произвежда неолибералният модел, Саад-Фильо ни показва как Марксовата мисъл представлява мощен арсенал за критическо тълкуване на съвременната реалност.
Симптоматично е, че точно преди 200 години, на 1-ви януари 1818 г., е публикуван за първи път и известният роман на Мери Шели – Франкенщайн или новият Прометей. Книга, която продължава да ни напомня, че създаденото от хората може да се обърне срещу тях, подобно на капитала, който, макар и създаден от работниците, се обръща срещу тях. Днешните проблеми, макар и усилени, наследяват исторически натрупали се противоречия на капитализма, следователно е необходимо да стъпим на традициите, опитващи се да ги разрешат. Но обръщането към Маркс не е пожелание, че предстои да си спомним за този мислител. Това актуализиране вече се случва, както показват и текстовете в това издание, възползващи се критически от мисълта му, за да говорят за конкретните обществени принуди днес. А необходимостта да научим как съвместно да управляваме собствените си съдби, а не продуктите на труда ни да направляват нас, е значително по-наложителна, предвид безпрецедентността на днешната социално-екологична катастрофа.
ПП: Събитието по представянето на броя ще се проведе на 17 октомври 2018 г. от 19 ч. в Гьоте Институт в София. Предвиждаме панел с представяне и обсъждане на броя и дискусия с публиката след това. Заповядайте!