Имаме си кораб
от Сандро Мецадра (Операция Средиземно море)
Кликнете тук, за да подпомогнете финансово операцията
Имената на жертвите звучат едно след друго, имена без тела, разказващи за множество животи и истории, разрушени на границите на Европа. Дагмауи Йимер нарича късометражния си филм Асмат – Имена и това е една от най-силните и вълнуващи творби, занимаващи се с корабокрушението от 3 октомври 2013 г. В крайна сметка една от определящите характеристики на жените, мъжете и децата на път през Средиземно море (както и на път през много други гранични пространства) е това, че са без имена, че са анонимни. Възстановяването на неотменимата сингуларност на всяко едно съществуване е крайният жест на съпротива, за който призовава Асмат – Имена.
На петата годишнина от корабокрушението от 2013 г., докато в Средиземно море продължават да умират хора, пуснахме в морето кораба Mare Jonio. Направихме това след едно лято, през което италианското правителство поведе безмилостна война срещу миграцията и неправителствените организации (НПО), затвори пристанища и задържа десетки търсещи убежище и мигранти на кораб от бреговата охрана. Криминализацията на „хуманитарни“ операции изпразни Средиземно море от неудобни наблюдатели, отдалечи от него свидетелите и подчерта анонимността на жените и мъжете на път: защитена от любопитни погледи, либийската брегова охрана успя да изпрати стотици хора обратно в центровете за задържане (при изтезанията, насилието, робството), докато стотици други се превърнаха в корабокрушенци. И има хора, които приветстват това и го празнуват като победа.
Не беше лесно да осъществим този проект. Платформата, която се казва просто Операция Средиземно море, не е НПО: онези, които през последните месеци се включиха в търсенето и подготовката на плавателния съд, не разполагаха с опит в световете, в които се намесват. Но на много пристанища срещнахме хора, които ни подкрепяха не само заради професионализма си, но и заради една инстинктивна солидарност, заради отказа да приемат незачитането на живота и на международното право. Следователно заради нагласи, които, особено след събитията около спасителния кораб Diciotti*, са все по-често срещани сред моряците.
За нас бяха решаващи опитът и съвместната работа с различни НПО, които бяха активни в Средиземно море през последните години. Една от тях, Sea-Watch, е част от платформата, докато Open Arms се координира с нас в морето. Но започнатата от нас операция се противопоставя на първо място на криминализацията на „хуманитарни“ интервенции, пред която се намираме. Времената, в които „хуманитарният разум“ можеше да бъде анализиран като част от една по-широка система на управление (особено на миграцията), изглеждат отдавна отминали. Предизвикателството не може да не бъде дълбоко политическо. И най-вече става дума за едно: за практическото настояване за правото на неправителствените субекти да се намесват политически в сфера, където „компетентните власти“ нарушават по очебиен начин своя дълг да защитават живота на хората на път.
Подобни статии:
Това беше изходната точка за основаването на платформата Операция Средиземно море: една отворена платформа за присъединяване и участие на всички тези, които искат да ни подкрепят през следващите седмици (например чрез фондонабиране, което е абсолютно необходимо, за да се осигури финансовата устойчивост на един колкото амбициозен, толкова и интензивен откъм работа проект). Очевидно този момент е от фундаментална важност. По-общо обаче става дума за това в Италия и в Европа да се осигури пространство за дебат, действие и сблъсък с темата за миграцията – и то посредством една практическа намеса.
Искаме на нашия кораб, по вода и по суша, да се пресекат мобилизациите, които се развиха около миграцията през последните месеци – между Вентимиля и Апулия, между Катаня и Милано, за да назовем само някои примери; иска ни се Mare Jonio да се превърне в един вид форум, който хиляди жени и мъже да припознаят като свой, за да разпространят по площадите и улиците разкази за миграцията. Разкази, които са радикално различни от ръмженето и декретите на един Салвини. Искаме корабът да се превърне в инструмент за един друг вид говорене за Италия и Европа, започвайки на първо време от градовете.
По никакъв начин не подценяваме трудностите на настоящия момент. Знаем, че действаме от позицията на малцинство и що се отнася до въпроси, свързани с миграцията, трябва да се противопоставим на една враждебна към нас хегемония. Знаем, че през последните месеци слагането на знак за равенство между „мигрант“ и „враг“ се радикализира (за което през последните години значително допринесоха и политически сили, които не се самоопределят като десни). То направи възможно и подпомогна широкото разпространение в страната на един всекидневен, агресивно настъпващ расизъм. Знаем обаче и че тази хегемония може и трябва да бъде обърната и че ние трябва да поемем необходимите за това рискове и опасности. Операцията, започнала на 3 октомври – дата, натоварена със символично значение, – е един принос в този смисъл.
С. Л. Р. Джеймс подчертава в голямата си книга върху Мелвил (писана през 1952 г. в една килия на остров Елис, където чака да бъде депортиран от САЩ заради „антиамерикански дейности“), че един кораб по същество не е нищо по-различно от разнообразно количество работи и действия, случващи се на борда, които буквално го изграждат. Така нашият кораб нямаше да бъде нищо без страстта и усилията на стотици жени и мъже, които не само работеха и продължават да работят за това да пуснем по вода Mare Jonio, ами и за това да строят нови и умножават мостове между морето и сушата. Джеймс добавя, че един кораб е „миниатюра на света, в който живеем“. В нашия случай става дума за една миниатюра на света, за чието изграждане се трудим заедно. И сме сигурни, че скоро тези, които споделят с нас това усилие, ще бъдат хиляди.
Превод: Неда Генова
[Още езици: Italiano, ⇒ English, ⇒ Français, ⇒ Español]
