През 2025 г. а сп. dВЕРСИЯ отбелязва 10 години от създаването си! По повод тази годишнина издаваме сборник със заглавието А може, по-иначе може…, посветен на утопии и радикално въображение. Наред с това, за да отбележим кръглата годишнина, се обърнахме към наши съмишленици/чки с молбата да отговорят на няколко въпроса за днешните диверсии и утопични потенциали. Публикуваме техните отговори в цялост с минимални стилистични намеси и им благодарим за отделеното време! Представянето на сборника А може, по-иначе може…, дискусията около него и празнуването ще се проведат на 17 май 2025 г., 18 ч. в Национален студентски дом, София. Заповядайте!
Блицинтервю с Искра Баева
Каква е ролята на сп. dВЕРСИЯ в българското обществено и активистко пространство в последните години?
Сп. dВЕРСИЯ играе ролята на дискусионен форум, пред който могат да се представят различни идеи, породени от леви ценности. Това е важно, тъй като след края на Студената война много понятия, но най-вече мисленето за това що е ляво претърпяха дълбока криза и в значителна степен се размиха в понятието либерално.
Има ли материали и/или издания на списанието, които са ти направили по-силно впечатление? Кои са те и защо?
За мен най-интересно беше и продължава да бъде търсенето на параметрите на лявото, затова най-много ми хареса онзи период на списанието, който беше посветен на „Компас за социалисти“. Може би защото продължавам да свързвам лявото с идеята за социализъм, за мен това беше най-важното. А може би и защото се отнасяше не само за младите леви, които търсят и други леви идентификации, а за всички, неотказали се от социализма като идея, идеология и социална практика.
Имаш ли някоя интересна, весела, неочаквана или забележителна история, с която свързваш сп. dВЕРСИЯ ? Ако да, ще се радваме да ни споделиш.
Подобни статии:
Не се сещам. Може би само с това, че в началото мислех, че dВЕРСИЯ е дясна младежка платформа, защото я свързвах с окупационната стачка на студентите от 2013 г., повечето от които познавах и бяха войнстващи десни и крайно десни. Затова в началото не проявявах никакъв интерес към списанието.
Какво се промени в българското ляво пространство през последните 10 години? А на какво се надяваш за в бъдеще?
Българското ляво пространство изтъня и се самозатвори. Господстващият десен дискурс успя да превърне не само автентичното леви идеи и решения, но и самото понятие за ляво в нещо остаряло (прокомунистическо), неадекватно икономически (от неолиберална гледна точка) и свързано с насилие (благодарение на идентифицирането му с фашизма и националсоциализма). Към това трябва да се прибавят и продължаващите деления и вътрешни борби на малобройните леви групи. И тук нямам предвид ставащото в БСП, защото тя напусна лявото пространство, надявам се не завинаги.
Откъде черпиш надежда за бъдещето? Има ли място за утопии днес?
Истинският социален проект винаги е съчетание на реалното с утопичното. Във възможността да се реализира социалносправедливо общество ми е надеждата. А като гледам днешните реалности, няма как да не оценя тази възможност като утопична. Въпреки това, ако не вярваме и в невъзможното, няма как да постигнем възможното!
