През 2025 г. а сп. dВЕРСИЯ отбелязва 10 години от създаването си! По повод тази годишнина издаваме сборник със заглавието А може, по-иначе може…, посветен на утопии и радикално въображение. Наред с това, за да отбележим кръглата годишнина, се обърнахме към наши съмишленици/чки с молбата да отговорят на няколко въпроса за днешните диверсии и утопични потенциали. Публикуваме техните отговори в цялост с минимални стилистични намеси и им благодарим за отделеното време! Представянето на сборника А може, по-иначе може…, дискусията около него и празнуването ще се проведат на 17 май 2025 г., 18 ч. в Национален студентски дом, София. Заповядайте!
Блицинтервю с Милена Статева
Каква е ролята на сп. dВЕРСИЯ в българското обществено и активистко пространство в последните години?
Сп. dВЕРСИЯ е изключително важно рефлективно и интроспективно пространство, едно от малкото с критически фокус. Етиката, естетиката, обществено-политическите анализи и интерпретации се срещат, за да доставят огромно духовно и интелектуално удоволствие от качествен и смислен труд. И не на последно място – граденето на силна, здрава, жизнена и сърдечна общност!
Има ли материали и/или издания на списанието, които са ти направили по-силно впечатление? Кои са те и защо?
Сайтът е страхотен – много богат и красив, невероятно добри материали. Чета си го редовно при всяка възможност. И, разбира се, сборниците са култови. Събирам си ги и ги пазя като голямата ценност, която са си. Смело мога да кажа, че съм колекционерка на dВЕРСИЯ.
Имаш ли някоя интересна, весела, неочаквана или забележителна история, с която свързваш сп. dВЕРСИЯ ? Ако да, ще се радваме да ни споделиш.
Подобни статии:
О, да. Това съм ви го разказвала хиляда пъти. Когато се запознахме, понеже – знаем – не излизам много, за пръв път оставих Блечето [кучето на Милена – Бел. ред.] сам и то за цели 6 часа. Изкарах си чудесно и хич не бързах да се прибирам. А милото Блече, все още бебе, но в шестмесечното тяло на млад вълк, през това време беше разрушил апартаментът, в който живеехме под наем, включително беше изтърбушил човешкото си легло и навсякъде – калчища, пружини, пухчета, пера и там каквото има в едно 40-годишно старо, но що-годе добре поддържано легло. И така Блечето стана диверсант. После го държаха тези битки още цели 6 месеца и като навърши годинка се кротна, но не преди за последно да си извади от библиотеката Сто години самота, да я прочете на малки парченца, както и да изгризка пръстчетата на крачетата на една кукла на племенницата ми, с което този му диверсантски период приключи.
Какво се промени в българското ляво пространство през последните 10 години? А на какво се надяваш за в бъдеще?
Мисля, че преди 10 години лявото беше някакъв вид ексцентричност, ако въобще не се асоциираше само с доста криндж консерватизъм и баби. Та ми се струва, че доста се реабилитира, не на последно място благодарение на мощите качества и количества просвещение, предоставено от dВЕРСИЯ. Мисля, че това е огромен успех, особено предвид, че вече като се каже „ляво“, хората го свързват с критическа теория и праксис, а не да кажем с БСП. Повечето.
Откъде черпиш надежда за бъдещето? Има ли място за утопии днес?
Утопиите ние си ги правим – издърпваме нишки и ги плетем, тренираме си мускула на надеждата. Хората правят разликата за мен, особено идващите поколения със своята кротка и лъчезарна радикалност.
