Време е!
от Колектив
Съкрушителната картина
Изборите на 11 юли 2021 г. поставиха лявото на колене: БСП постигна най-ниския си резултат от 1931 г. насам, а огромното мнозинство от новите народни представители са проводници на десни идеологии. Броят гласували затвърди тревожната тенденция на срив на левия вот въобще, на вярата в парламентарната система и възможността за промяна. Окупирането на политиката от малък кръг свързани елити разми идеологическото противоборство и го замени със статуквото на постоянни икономии и политики в интерес на богатото малцинство и в ущърб на народа и природата.
Днес повече от всякога е необходимо самоорганизирането на социалистическата левица, която да предложи алтернатива. Алтернатива,произлизаща от борбите на експлоатираните и уязвимите. Алтернатива,която включва и зачита визиите за солидарна социална промяна и колективния опит на живеещото в постоянна борба за прехрана и достойнство мнозинство, и която може да спечели достатъчно обществено доверие за изковаването на нов дневен ред в обществото, основан на равенство, свобода и социална справедливост.
Доминиращите политически партии през последните три десетилетия скриха от общественото внимание темите за ежедневните борби на народа срещу потисничеството на капитала и ги подмениха с претенции за морал и компетентност. Отново и отново парламентарните избори се свеждаха до надпревара за това кой е новият „спасител“, който ще „изчегърта“ старите корумпирани политици и ще ги замени с морално извисени експерти. Отново и отново зад имиджовите кампании и посредствения маркетинг във властта се настаняват хора, които са по-склонни да застанат зад интересите на капитала, но не и зад тези на работещите и безработните. Самите работници бяха тренирани 30 години поред да бъдат бедни, но десни, и да са доволни от това, че поне не са „комунисти“. Тези процеси, внесени в пакет с лелеяния „преход“, за жалост донякъде следваха политически линии, видими още в късния социализъм с развиващата се зависимост от външен дълг към капиталистически и социалистически страни, раздържавяване на промишлеността и консервативни демографски и малцинствени политики. Те зададоха и тона на експертния модус, подет от десницата, но отразен и сред върхушката на БСП, стояща все по-далече от обикновения човек и избирател. На фона на тези процеси на полето на обществените дискусии няма такава левица, която решително да защитава трудещите се и онеправданите, да предложи алтернативна визия на доминиращите десни разкази за прехода и да изкове нови тези за това какво ще спаси страната и обществото ни от разпад.
Задълбочаващите се процеси по превръщането на БСП в консервативна дясна партия под настоящото ръководство е еманацията на тези процеси. Завръщането на партията към борбите на потиснатите и превръщането ѝ в платформа за изразяването им е единствената възможна посока за преодоляване на стагнацията в партията. В противен случай партията е обречена на крушение, по-мащабно и от днешното.
Социална справедливост
Последните 30 години превърнаха България в резервоар от евтина, обезстойностена работна сила, която е принудена да търси препитание в чужбина. Останалите тук, в своето мнозинство, са работещи бедни, често принудени да работят в сивия сектор. Днес половината от работниците се трудят за минимална заплата, а общо над 70% от населението изкарва под 900 лв. месечно. Докато трудовите злополуки и злоупотреби нарастват лавинообразно, трудовите права се намират под постоянна обсада от десни икономисти и техните лакеи, които настояват за повече „гъвкавост“, позволяваща повече печалби на гърба на работниците. Приватизацията преструктурира и разруши индустриалната и земеделска национална инфраструктура и връзките ни с международни пазари и остави хиляди без работа. Приватизационните процеси нахлуха и в сферата на обществените услуги като образование и здравеопазване, маскирани с гръмки лозунги като „оптимизация“ и „модернизация“. Почти един милион пенсионери живеят под прага на бедността с до 300 лв. на месец. Възрастните, които живеят на социална пенсия, получават 150 лв. Така наречената „деинституционализация“ на грижата, в още по-голяма степен осакати нуждаещите се и подчини труда на грижещите се на капиталистически пазарни принципи. Тези процеси се наблюдават във всяка една национална социална система. Здравеопазването днес се дефинира като частна „услуга“, предоставяна от неправителствени организации и частни предприятия, вместо като общо благо, гарантирано за всички членове на обществото.
Нещо повече, здравни частни търговски дружества се възползват от данъците на живеещите в България, за да трупат печалби на гърба на все по-болното население, продаващи болести, но не и здраве. Новите промени в трудовото законодателство, предвиждащи удвояване на възможността за извънреден труд, обричат на грешки и трудови злополуки работниците в сектори с недостиг на работна ръка като здравеопазването и обществения транспорт.
Подобни статии:
Неолиберализацията на икономиката трансформира традиционното разбиране за заетост и днес работим от вкъщи, почасово, по граждански договори и на „свободна практика“. Селскостопанските работници са експлоатирани чрез еднодневни договори, а таксиметровите шофьори изведнъж се оказват предприемачи, които нямат право на защита на своя труд.
За жалост, вместо да се противопостави и пребори с тези тенденции, БСП често заемаше ролята на деен съучастник: от въвеждане на плоския данък, приватизацията в сферата на здравеопазването и затварянето на стотици училища до консолидирането на частните пенсионни фондове и търговията със здраве.
Време е левицата да поправи тези грешки! Ако БСП иска да продължи да заема лявото пространство, е време партията да влезе в историческата си роля и да настоява за въвеждане на данъчна система, която изтръгва бедните от нищетата, в която тънат, и взема обилно от богатствата на тези, които трупат печалба и капитал за сметка на честните работници!
Това няма да се случи, ако „не пипнем корпоративния данък“ и ако не включим неосигурените лица – жертви на дългогодишните практики на „заплати в плик“ – в схемите за социална и семейна помощ. Въвеждането на прогресивен данък, увеличаването на корпоративния данък, премахването на тавана върху осигуровките са все стъпки, които ще ни доведат до преразпределение, което има потенциала да даде глътка въздух на голяма част от прогресивно обедняващото население. Сами по себе си тези мерки не могат да постигнат социалистическото общество, към което се стремим, но в сегашния контекст на ускорено капиталистическо натрупване са задължителните елементи от едно по-справедливо настояще. Но преди да го постигнем, трябва да се борим за категорично повишаване на доходите, за солидарна обществена социална система, която подпомага хората в нужда и изкореняване на неравенствата. Необходими са конкретни стъпки, които да увеличат участието на работниците в управлението и собствеността. Необходимо е въвеждане на прогресивно данъчно облагане както за гражданите, така и за компаниите. Необходимо е премахване на тавана на осигуровките, както и въвеждане на необлагаем минимум. Социалното подпомагане не може да бъде ограничено до хората с трудови договори и осигуровки. Трябва да се борим и за тези, които са принудени да се трудят от сивата страна на икономиката, чиито работодатели пресметливо отказват да плащат данъци и ги обричат на социална нищета, глад и мизерия.
Време е БСП да скъса с очакванията си за капитализъм с човешко лице и консерватизма. Преодоляването на капитализма не може да се заключи в програмни стратегии, без тези стратегии да се подплатят с реални политики като минимум. От десетилетия наблюдаваме как интересите на капитала са се вмъкнали в политиките на левите партии и БСП не прави изключение.
Социалистическата левицата трябва да се обърне към трудещите се, да ги привлече в редиците си и да способства за изковаването и защитаването на политики в услуга на работниците, докато не стане готова да предложи истинска алтернатива на капиталистическите форми на организация.
Време е БСП да се обяви за държавна жилищна политика, която да осигури покрив за всеки и да разреши проблема с пренаселеността и презастрояването, високите наеми, лошите жилищни условия и ипотечната криза, които тормозят мнозинството от хората на фона на окрупняване на жилищната собственост, оставило над ⅓ от домовете в България празни.
Време е за безплатно здравеопазване за всички, защото е благо, а не привилегия за малцина. Здравето не е стока! Обществената система трябва да включва безплатен достъп до медикаменти, хоспитализация и дентална медицина. Медицинските работници и личните асистенти трябва да получават достойно заплащане.
Феминизъм
Държавата се отдръпна от грижата за децата, хората с увреждания, болните и възрастните. Това отдръпване наказа жените и прехвърли още повече домашен и грижовен труд върху гърба им. Този процес беше съпътстван с налагане на реакционни представи за социалните роли на половете, според които естествената, изконната задача на жените е единствено да раждат деца и да се грижат за своите семейства. Това позволи засилване на процеса по затварянето на жените у дома и утвърждаване на ролята им на домакини, което поставя допълнителни затруднения пред тяхното пълноценно участие в обществения живот и довежда до ръст на насилието над тях. Засилването на потисничеството над жените е обусловено от капиталистическото натрупване, което печели от невидимия и безплатен труд по възпроизводството на работната сила в дома и извън него. Вместо грижата за семейството и дома да бъдат разпознати като труд, който укрепва солидарността в обществото, този труд е прикрит като „естествената роля“ на жената, която тя е длъжна да изпълнява по повеля на своята биологична участ. Всеки, който не отговаря на предопределената му социална роля, е обявен за враг. От това страдат най-вече жените и ЛГБТИ+ хората (чиято сексуална ориентация и/или пол не отговарят на тези традиционни роли), които станаха обект на постоянно насилие от страна на крайнодесни партии и групировки.
Работничките в професии, традиционно заемани от жени, сред които шивачките, медицинските сестри, учителките, продавачките и санитарките, са заставени да работят все повече, а заплатите им отдавна не отговарят на минимални стандарти за достоен живот в България само защото тези професии се считат за „женски“. Но тук, вместо да разкрие материалната основа на потисничеството на жените и куиър хората, консервативното крило в Социалистическата партия се включи в патриархалния хор и се обяви в защита на традиционното семейство, сиреч удари срещу две ценности на лявата борба: битката срещу разширяващата се хомофобия и тази срещу превръщането на телата на жените в поле за натрупване на капитал.
Време е БСП да завие радикално наляво и да изчисти позорното петно върху съвестта си, поставено от последните десетилетия бездействие срещу, а често и участие в изковаването на политики директно засягащи труда, поминъка и добруването на жените и куиър хората. Такива политики изискват възвръщане на безплатни държавни блага като образованието от начално и училищно до университетско ниво. Тук е важно да се отбележи и необходимостта за политика на съдържателна промяна в учебниците и училищните програми. Те са подложени на дълбоко консервативна и религиозна „промивка“, която трябва да се пресече. Ценности и права, залегнали в основата на социалистическата държава след 1944 г. като достъп до детски градини, ясли и забавачки, солидни социални добавки и грижовни отпуски за майки и за самотни родители, нови кооперативни и социални институции, свързани с работното място, които да колективизират грижата за деца, възрастни и хора с увреждания, трябва да бъдат това, което води левицата към бъдещето ѝ на прогресивен двигател.
Време е БСП да се превърне в партия на жените и ЛГБТИ+ хората. Това няма как да стане с водачка на партията, чийто идол е Маргарет Тачър. Борбата за равенство на половете е една от основополагащите цели на социалистическата партия. Тази борба не се изразява в броя мениджъри, които са жени. Тя се изразява в пълна подкрепа за еманципацията на жените от потисничеството на капитала. БСП трябва да настоява за истинска обществена система и социална инфраструктура, която да подсигурява грижата за децата, болните, възрастните и хората с увреждания; за разпознаване на домашния и грижовния труд като труд; за безплатни и налични общински ясли и детски градини; за условия за достоен живот на възрастните хора, особено жените, чиито доходи са много по-ниски; за борба срещу насилието над жени във всичките му форми.
Антирасизъм и антифашизъм
Безцеремонното обезценяване на труда бе изведено до нови висоти с допълнителната маргинализация на ромите, турците и мигриращите бедни, които днес поемат най-натоварващите, но едновременно с това ключови за обществото професии на чистачки, строители, боклукчии, санитари и сезонни работнички в селското стопанство. Расизмът, налаган от най-високи нива, послужи да прикрие безправното положение на експлоатираните малцинства, да оправдае мизерните надници и да отнеме на потиснатите всеки инструмент за борба за справедливост и равенство.
Едновременно с това мигранти, роми и турци са постоянно обвинявани за положението си, както и за бедността на държавата. Процесът по постоянно орязване на социалното подпомагане и на социалните системи въобще е прикрит чрез образа на хора, обвинени в социален паразитизъм. Здравната и социалната криза, причинени от Covid-19, засилва тези процеси и изкарва наяве жестокостта на капитализма. Когато никой не вярва на заблудите на либерализма, управляващата класа преминава към упражняване на пряко насилие, за да поддържа и възпроизвежда социалните си позиции. Антикомунизмът, проводник на консервативната вълна от последните години, която се насочи предимно срещу етническите и сексуалните малцинства, е само една стъпка във фашизацията на обществото и държавата. В безпътието на погубените в рамките на прехода животи и щастие фашизмът стои като единствената постоянна „алтернатива“ на настоящия ред. Той не е, разбира се, никаква алтернатива, а само продължение и логичен завършек на изключването и дехуманизирането на човеци, на циничното пренебрегване на насилието, икономическата принуда, демонизирането на малцинствата и експлоатацията на жените и трудещите се, на обричането на възрастните, болните и хората с увреждания на смърт поради липса на средства и инфраструктура. Настъпва все по-явна и необратима рационализация на телата ни. Спорадичните подвиквания за забрана на абортите, за вкарване на ромите в концентрационни лагери, за обявяването на България за „зона, свободна от ЛГБТ хора“, за разпродажба на здравеопазването и пенсионната система, за реформиране на трудовия кодекс за повече „гъвкавост“ са на практика прокрадващи се новини от бъдещето: фашисткото бъдеще, към което ни тласкат управляващата каста и икономическият елит е всъщност едно познато и вече изпробвано минало. Възпроизвеждането на наративите, които ни изправят едни срещу други, ни пречи да разкрием истинския виновник за фашизацията на обществото – капитализмът.
Време е БСП да заеме историческата си роля в антифашистката борба! Да направи аналитична дисекция на новите форми на консерватизъм, хомофобия, трансфобия, расизъм и фашизъм и да впрегне организационния си потенциал в борбите срещу тях, които сега се водят не от БСП, а често и срещу БСП. Време е партията да се обяви в защита на провалените от капитализма и расизма животи и да спре да изсипва сол в раните на париите презрени и роби на труда!
Време е страната ни да се отвори към хора от всички кътчета на света, които искат да направят България свой дом и да се търсят начини, с тяхна помощ, да се развиват държавата и региона ни така, щото и българите в чужбина, независимо от своята етническа и религиозна принадлежност, да искат да се върнат в едно проспериращо и равноправно общество.
Права и свободи за сексуалните малцинства
БСП и повечето леви хора днес в България или не виждат, или отказват да видят и причинно-следствената връзка между капитализъм и социални неравенства, които заедно произвеждат новите форми на фашизъм. Не само заради неоконсервативния дух в БСП, а и поради липса на воля и/или анализ, партията проспива днешните форми на фашизъм, а между тях са не просто етническите малцинства и жените, но и ЛГБТИ+ хората. Проблемите на хората с различна сексуална ориентация не се припознават като проблеми на социализма; това поражда и усещането, че, волю-неволю, БСП допринася (дори и когато не се подписва под „консервативния социализъм“) към отприщването на фашистки импулси в обществото. Партията няма как да припознае ЛГБТИ+ хората като „свои“, ако не вижда техните проблеми през критика на капитализма и неолиберализма. Ситуацията е още по-утежнена от преднамереното публично и медийно паразитиране от страна на БСП върху животите на ЛГБТИ+ хората и използването на техния угнетен статус за краткосрочни политически дивиденти.
Поради тези причини смятаме, че насилието и омразата срещу куиър хората се коренят в неоконсерватизма и фашизма, които отричат правото на телесна автономия и демонизират тези общности. Насилието над жени, женомразството, хомофобията и трансфобията осигуряват запазване и утвърждаване на семейна структура, която поддържа половото неравенство, като наказва всеки, който излиза извън социално определените полови роли. Последният проблем пред БСП е запазването на тези полови роли в обществото ни, в което семейната единица, позната от индустриалната епоха, е на изкуствено дишане! Но именно тези роли осигуряват безплатното и невидимо социално възпроизводство в полза на капитала.
Залог за продължаващото натрупване са и самите тела на куиър хората и жените: консервативните атаки срещу правото на аборт и утвърждаване на пола на транс хората превръщат животите им в разменна монета. Ако действително има една господстваща „джендър идеология“, то това е идеологията на патриархата!
Време е партията да погледне в миналото си и да се отрече категорично от хомофобията и трансфобията. На България през XXI век е необходима модерна лява партия, която застава зад правата на куиър хората и се бори за техните свободи на самоопределение, подкрепа срещу дискриминацията в труда и обществените услуги – накратко, партия която вижда новите форми на фашизъм и интеграцията им през пазара. БСП трябва да преустанови съучастието си в потисничеството на транс хората и да изостави постоянните си атаки срещу общността, маскирани като борба срещу т.нар. джендър идеология. БСП трябва категорично да отстоява идеите за свят, в който сексуалната ориентация и половата идентичност не са функции на капитализма – нито чрез потисничеството на ЛГБТИ+ хората, нито чрез превръщането на ежедневните борби на куиър хората в поредна възможност за натрупване на печалба. Като припознае борбите на ЛГБТИ+ хората, БСП ще разшири неимоверно много обществения интерес към себе си и ще привлече нови членове, симпатизанти и гласоподаватели, които понастоящем са лековерно предадени на десни проекти и неофашистки формирования.
Климатична справедливост
Окрупняването на земята и концентрацията на капитала обезлюдиха големи части от страната и обрекоха останалите там на мизерия. Докато селскостопанската земя е заграбвана от чужди държави и международни корпорации, западащата публична инфраструктура все повече се разпродава или служи за постоянен „ремонт на ремонта“, който превръща публичния ресурс в резервоар за натрупване на печалба за малцина. Разпродаването и заменките на държавна и общинска собственост доведе до все по-голямо заграбване на публична собственост, замърсяване на въздуха, земята и почвата и унищожаване на поминъка на хората, природата и местообитанията на дивите животни в името на постоянния растеж и печалбата. И тук е видно постоянно разширяване на сферите, в които се реализира печалбата: върху все по-голяма част от земята, върху все повече природни блага, върху горите, водата, въздуха и почвите, върху животните, върху обществените проекти и инфраструктурата. Всичко това не е поради гнилия морал на управляващите елити; всичко това е неизбежният процес на продължаващо първоначално натрупване на капитала. Настоящата икономическа система се нуждае от растеж на всяка цена. А тази цена я плаща народът, принесен в жертва на продължителната дерегулация на трудовите права и на екологичните норми и на утвърждаването и засилването на потисничеството над изключвани социални групи.
Тази проблематика е свързана и с труда и поминъка на работещите в България. Вместо затварянето на ТЕЦ и реорганизацията на транспорта и селското стопанство да отчуждават работниците и да ги оставят без перспективи, преминаването към ВЕИ не бива да става на гърба на работниците, а да включва тяхното участие и експертиза. Преминаването към екологична устойчивост може да стане само чрез свободен, редовен и удобен градски и междуградски обществен транспорт. Вдигането на данъците на най-старите автомобили и високата цена на публичния транспорт в момента наказват бедните и прехвърлят върху тях цената на замърсяването. Субсидиите, които Европейският съюз осигурява за земеделието, отиват за екстензивно животновъдство и зърнопроизводство, а не подпомагат възстановяване на екосистемите и достойния живот на хората в селата.
Време е БСП да заеме позиция срещу приватизацията и разграбването на общи природни блага, срещу разрушаването на околната среда. Ако е модерна лява партия, тя трябва да се обяви срещу форми на приватизация на природни паркове и резервати, срещу разпродаването на земеделска земя за туристическо строителство без устойчивост, срещу застрояването на резервати и срещу експлоатацията на почви от индустриално земеделие, което руши планетата. Социалистическата партия трябва да се бори за гарантирани доходи и работни места. Това може да се случи единствено чрез силна намеса на държавата в екологичните процеси. В диалог с алтернативни визии за производство и стопанисване на природния ресурс от миналото и настоящето на левицата БСП трябва да се обяви срещу политиките на натрупване, които оставят не само отпечатък върху земята, но и променят климата и водят до глобално затопляне и катаклизми, които не подминават и все по-бедстващото население в България. Необходими са политики за устойчиво земеделие, стопанисване и разрастване на защитени зони, ниски емисии на въглеродния диоксид и премахване на индустриалното земеделие и животновъдство. Ако не сега, скоро ще е късно.
Време е БСП да преодолее антагонизиращото отношение между работници и природа и да припознае борбата за екосоциална справедливост. Климатичните катастрофи, които се разгръщат, ще продължат да засягат в най-голяма степен най-бедните и уязвимите. Необходимостта от преход към зелена икономика е възможност за социалистическите партии да преосмислят отношението между човек и природа.
Правосъдие
На общественото недоволство срещу мизерията и насилието, идващи с опустошението на капитализма, държавата отвръща със засилване на репресията. Докато парите днес купуват не само политическа услужливост, но и свобода от системата на правосъдието, законът и органите на реда наказват с най-голяма строгост бедните. Много редките случаи на насилствено противопоставяне на системата са заклеймени и порицавани като недопустими. Същевременно, ежеминутното насилие на бедността, неравенствата, глада, бездомието, расизма, потисничеството над жените и куиър хората, унищожаването на природата и превръщането на местните общности в гурбетчии и роби на капитала у нас и в чужбина остава да вилнее необезпокоявано. Голяма част от живеещите в страната хора са подложени на рекет от групировки, които ги държат в постоянно подчинение във взаимосвързани системи на робски труд, трафик през агенции за временна заетост и сезонен труд, отнемане на получените в чужбина надбавки и растящ домашен дълг, често към държани от самите тях агенции за бързи кредити. Същевременно, за да осигуряват своето оцеляване, именно угнетените са тези, които често прибягват до корупционни практики, дали като продават гласа си, дали като заплащат под масата достъпа си до здравеопазване, или за получаване на една или друга социална или административна услуга, която им се дължи по право. По този начин и бедните и уязвимите са принудени да поддържат системата на корупция, от която те са и най-големи потърпевши. Въпреки този омагьосан кръг, държавата отдавна е престанала да е ответник в борбата срещу пипалата на октопода, а все по-авторитарно ги затяга именно около обикновения човек, потърпевшия, за да поддържа статуквото, безправието и безнадеждността му. Липсата на права и справедливост пораждат апатия и тоталното отчуждение у хората към политическите процеси. Празните обещания на свободния пазар и икономическото развитие правят ненужно прикриването на потисничеството на едрия капитал: маските падат, а властта най-цинично публично афишира своето срастване с капитала.
Време е БСП като част от съвременната европейска и световна левица да изчисти собствените си редици и зависимости от едри и дребни олигархични структури, групировки и личности и да заеме публична позиция срещу корупцията. Ред е на левицата да покаже на практика, че корупцията не е дясна тема и приоритет, а може и трябва да бъде включена в лявото говорене за проблемите в правосъдието и ролята на държавата като регулатор срещу капитала. Време е Столетницата да застане зад тезата, че борбата срещу корупцията, просмукала се на всяко ниво в социалните и икономическите институции, е не борба срещу неформалните стратегии за оцеляване на угнетените, а борба именно в тяхна подкрепа, защото бедните са онези, които страдат и са засегнати най-дълбоко от корупционните практики. БСП трябва да мобилизира структурите си по места и да
се превърне в стожер на общосоциалната борба срещу рекета над народа: това не може да стане без анализ на ролята на капитала в тези процеси, а капиталът е тема на левицата. Ако БСП все още се заявява като партия, целяща да преодолее капитализма, то тя трябва да преодолее и корупцията.
Реабилитация на левите идеи и история
Дотук описаните процеси са съчетани с една постепенна делегитимизация на леви идеи и позиции в публичното пространство. Всяко говорене за социална справедливост, за солидарност, за развитие, за промяна са отхвърлени като остарели и наивни до степен, че левицата, отричаща доминацията на буржоазната държава, е принудена да се бори за нея като един от последните си пристани. Нещо повече, в последните години наблюдаваме как левите идеи са представени като подкопаващи устоите на обществото, като заплаха за сигурността на страната, като груба намеса в демократичността, като носталгия към авторитаризма. За тези цели наблюдаваме и процес на ревизиране на историята, на реабилитиране на фашистки исторически личности и на техните сподвижници. Историята на лявото движение е отхвърлена и забравена, представена като низ от предателства към обществото ни от хора, обсебени от власт и опиянени от насилие. В момента растат поколения, незнаещи за синдикалните борби на тютюноработници и машинисти, за сдружаването и кооперативното движение на селяните, за феминистките борби, за идеите за Балканска федерация и борбите за справедливост срещу имперските и колониални зверства и за равенство и братство между всички народи, зад които застават социалистите. Тази забрава, това отрицание не е случайно. Тя цели нашето общество да отхвърли лявата идея като чужда, като нещо привнесено отвън и което няма и никога не е имало почва у нас.
Време е БСП активно да се противопостави на тази забрава и отрицание. Необходимо е партията да престане да налива масло в огъня на антикомунизма, като покаже трезв анализ и поуки от грешките, но и открита, гръмка гордост от заслугите както на комунистическия период в историята на страната ни, така и от цялостната история на лявото движение в България. Време е БСП да стане проводник на инициативи, които да помагат на поколенията, откърмени с горчивото мляко на антикомунизма, да преоткрият историята на левицата в България и славните му личности и събития. Време е гордо да заявим нашето отношение към тази история, за да можем да погледнем в бъдещето уверени и окрилени от нашето минало, от продължаването, съхраняването и развитието на вековните традиции тръгнали от тази поляна тук.
Време е БСП да преосмисли своята история и тази на лявото движение в България. Години наред виждаме партията да избягва да говори по тези теми, а когато го прави, обикновено е или неясно, или неподкрепено с последващи действия. Партията, изглежда, е забравила до голяма степен историята си преди 1944 г. и не прави сериозни усилия, за да обучава своите членове относно своята история. Ето защо е нужно БСП активно да работи по изготвяне на политико-исторически оценки по ключови събития на партията и на лявото движение в България, на базата на които партията да предприема конкретни действия. Също така партията се нуждае от създаване на условия, за да може историята ѝ да достигне до широк кръг от хора и да служи за мотивация и урок, чрез които социалистите ще разберат важността на своето дело. По този начин БСП ще се върне към корените на своята дейност по места, което исторически включва засилване на политическото и идеологическото образование на членовете ѝ и в по-широк план – на местните общности.
Външна политика и международна солидарност
Нека не забравяме като интернационалисти, че България е част от света и нашите борби за справедливост не са изолиран случай. С тревожност виждаме как се надига една „нова“ Студена война между губещите международно влияние САЩ и събуждащият се гигант Китай. В тази ситуация обществото ни редовно е призовано да заеме страна: САЩ или Китай, ЕС или Русия. Ако не сме с едните, значи сме с другите. След отхвърляне на авторитаризма страната ни направи своя геополитически избор да се обвърже с икономическите структури на демократичните държави от Западния свят. Това обвързване ѝ отреди ролята на зависима страна от политическите и икономическите решения на Запада. В търсене на критика срещу тази уязвима позиция членовете на БСП често остават безкритични към действията на демократично-авторитарни режими, т.е. такива, които се подчиняват все пак на електорални системи и свободни избори като Русия, Унгария и Полша. Подобна позиция остава глуха за това, че особено сегашната Русия на Путин е символ на най-крайния капитализъм и фашизъм и безкритичната подкрепа за този режим е удар към бедните, онеправданите и уязвимите хора в тази страна. За жалост, процеси в тези и подобни на тези държави, очертани тук, са ентусиазирано приветствани от много леви хора в България. Напротив, положението ни на зависима страна от икономическите и политическите интереси на Запада би трябвало да ни позволява, като леви хора, да разберем защо трябва да сме солидарни именно с борбите, които се противопоставят на тези процеси: с борбите на ЛГБТИ+ общностите в Унгария, Полша и Русия срещу тяхното потъпкване и срещу институционализираното насилие срещу тях; с протестите на жените в Полша срещу държавните посегателства над техните тела и свободи; с палестинския народ, който се бори срещу израелската окупация; с кюрдското население, което води война както срещу войските на Даеш, така и срещу тези на Турция, Сирия, САЩ и Русия; с местното население в Латинска Америка, които протестират срещу изсичането на амазонските гори и багерите на компрадорите; със земеделците в Индия, които изкараха тракторите си и изведоха жените си в жива верига със своите насилвани тела срещу диктатурата на Моди.
Време е БСП да отхвърли заиграването с това поляризиращо мислене като политически инструмент и да предложи позиция, в чиято основа лежат класовите борби на народите срещу угнетяващите; позиция, която е проводник на утвърждаване и задълбочаване на идеите за демокрация и справедливост. В този смисъл е логично левицата в България да заеме критична позиция към положението на икономическа и политическа зависимост от развитите капиталистически държави и нови хегемони на държавния капитализъм.
Време е БСП да подкрепи борбите на угнетените с конкретни действия, да извади от прахта вековните си призиви за солидарност и да заяви ясно и гръмко своите позиции в подкрепа на интернационализма, демокрацията, антиколониализма и антиимпериализма. Партията трябва да работи да задълбочи и развие връзките си с другите партии от световното социалистическо движение, както и с разрастващата се мрежа от международни социални движения, колективи и организации. БСП трябва последователно да осъжда авторитарните действия в Русия, Унгария и Полша, да повдига важни въпроси за състоянието на човешките права в Китай и Индия, както и да заема критична позиция към опитите за маргинализация на уязвими групи и леви движения в страните от Западния свят. БСП трябва ясно да се заяви като интернационалистка и антиколониална партия и да подкрепи антиколониалните борби в страните от Южното полукълбо, където експлоатационните и насилствени ефекти са най-видими както в социално-икономически, така и в екологичен план.
Време е да започнем да разглеждаме историческия момент от социалистическа перспектива, която е най-силното ни оръжие срещу шовинизма, изсипващ се срещу сестрите и братята ни в Северна Македония.Левицата трябва да изобличи и да се противопостави ясно на този шовинизъм и открит колониализъм, зеещ зад паравана на „историческата истина“, който не е нищо повече от шантаж срещу македонския народ. От позицията именно на постоянно отричан и заличаван в писането на най-новата история, социалистическият глас знае от опит, че няма една „историческа истина“; че опитите за нейното налагане са множество пъти впрягани срещу класовите борби на слабите.
Бузлуджа е на всички социалисти и затова сме тук
За огромно наше съжаление, вместо да застане на тези, а и на още по-радикални позиции, през последните десетилетия ръководството на Българската социалистическа партия често се превръщаше в сподвижник, а през последните няколко години и в активен проводник на тези процеси, за да се стигне до настоящия момент, в който ръководството неизлечимо заработи против съществуването и добруването както на партията, така и на социалистическите идеали. До неотдавна пропазарните и неолиберални политики на БСП в защита на интересите на бизнеса и капитала, а не на потиснатите от тях хора, ни караха да се разграничаваме от партията и да градим политическата си идентичност на базата предимно на това разграничение като нова, алтернативна на БСП автономна левица. Скорошният открито неотрадиционалистки завой не ни остави друга възможност, освен яростно да се противопоставяме на партията.
Същевременно наблюдаваме с притеснение и засилващата се организационна криза в партията. Най-големият ресурс на БСП, нейните членове и организационна мрежа, все повече се затварят за обществото на бедните и угнетените, стават пасивни и губят присъствието си сред местните общности, а често са и подчинени на клиентелистките интереси на местните олигарси в разрез с редовите членове на партията по места.
БСП не поддържа никакви връзки с естествените си партньори в извънпарламентарната левица, борещи се за социална справедливост и правата на работещите, като социални движения, профсъюзи, колективи и кооперативи. Вътрешно партията е заглушила всякакъв идеен и принципен дебат, заличавайки една от най-характерните си черти: многообразието на мнения и вътрешната си демократичност. Резултатите от парламентарните избори са логичният завършек.
Време е БСП да се редемократизира. Партията трябва да бъде пример за демократична общност, която да бъде отразена върху държавата с поемането на властта. Тя трябва да взема решенията си на основата на съдържателен, конструктивен, свободен дебат от долу нагоре. Партията трябва да позволява разгръщането на дебат по политиките, които защитава, а не да заглушава и потиска както вътрешната, така и външната за нея, социалистическа опозиция.
Ние разпознаваме, че в настоящата ситуация и въпреки вътрешните си противоречия, БСП все пак остава основният изразител на лявото, припознат като такъв както от мнозинството от хората с ляво самосъзнание, така и от обществото като цяло. Време е партията да влезе в историческата си роля! Столетницата трябва да е инструментът на потиснатите, с който те да постигнат исканията си за справедлив живот и солидарно съществуване с другите народи и с природата. Партията не само е резултата от усилията на хиляди социалисти и комунисти, но е и символ на борбата срещу капитализма и фашизма в международен мащаб.
В историята на партията ние откриваме ценен опит и поуки от борбите на антифашисти и антикапиталисти от десетилетията преди нас. Наследството на партията е и наше наследство: ние трябва да се учим от него и да разглеждаме критично достиженията и провалите на партията.
Във времена на трудности можем да се обърнем назад и да се опрем на борбите на тютюноработничките; на работниците в железниците, печатарите и всички онези, които първи надигнаха глас и тела срещу насилието на капитализма. Да почерпим от мъдростта на Елена Лагадинова, Ана Маймункова, Димитър и Вела Благоеви, Георги Кирков и множеството активисти на партията. Наследството на партията не е само в напредъка на социалистическата мисъл в България: то е видимо в цялата страна и живее в паметта и усилията на съвременните социалисти.
Днес задачата на социалистите изглежда по-трудна от всякога. Обществените отношения са дотолкова обусловени от капитализма, а постсоциалистическият ни контекст е дотолкова подчинен на антикомунистическия разказ, че социалистическата левица е маргинализирана и демонизирана. Левите политики, които биха подобрили живота на огромна част от хората, изглеждат недостижими. Старателно наложените антикомунистически стереотипи заглушават всяка дискусия по темата и я пренасочват в борба срещу „тоталитаризма“, Държавна сигурност и Русия.
Днес отдавна не говорим за идеологии: в деполитизираното и отчуждено общество борбата на идеологии е оставена в миналото, което води до нормализиране на неолибералния и капиталистическия диктат. Като социалисти, ние осъзнаваме историческия момент, в който се намира лявото. Одесняването на партиите и обществото посяга все повече на демократичния ред и заплашва да отнеме и малкото останали придобивки, които работническата класа си извоюва през последния век. Колективните дейности на извънпартийната левица, от която сме част, от години са насочени към утвърждаване и защитаване на тук очертаните прогресивни политики.
Днес се обръщаме към БСП именно защото си даваме сметка, че без спешното преобръщане на курса на БСП, партията, а оттам и лявото като цяло ще бъде безвъзвратно загубено за много години напред. Рязкото намаляване на гласовете за БСП в последните години и практически несъществуващата подкрепа от младите, безработните и работещите сигнализират, че идейната линия, която заема партията, не е припозната от нито една група от „естествените“ гласоподаватели за левицата.130 години след основаването на партията въпросът е, ще бъде ли тя модерна социалистическа партия, или ще изчезне?
В този смисъл появата на ИПО „Социализъм ХХI век“ ни вдъхва надежда, че демократичните и социалистическите корени на партията са живи. Нека почерпим вдъхновение и опит от социалистите, поставили началото на организираното социалистическо движение в България преди 130 години тук, на Бузлуджа, за да работим заедно за едно справедливо, социално и свободно общество и за силно и автентично социалистическо движение!
Радостни сме да научим, че насред историческата криза на лявото са се намерили хора в редиците на най-старата българска лява партия, които се изправят срещу подмяната и смело формулират неотложните политически задачи, които стоят пред всички ни: незабавна и всеобхватна социализация на собствеността и услугите, социално ориентирана икономика, помагаща на милионите емигранти да се върнат у дома, както и демократизация на политическия живот в България, в който да се чува ясно гласът на бедните, потиснатите, онеправданите и да се следва императивът на солидарност с тях.
- Припомняйки си завета на Благоев, ние изразяваме нашата подкрепа към усилията на ИПО „Социализъм ХХI век“ за връщане на БСП към нейните идейни корени и за изковаване на нова, автентична, модерна социалистическа програма, достойна да отговори на предизвикателствата на нашето съвремие.
- Приветстваме борбата на ИПО „Социализъм ХХI век“ за преобразяване на БСП в партия, която да се превърне в двигател на социализацията на икономиката на принципите на социална справедливост и солидарност.
- Поддържаме исканията на ИПО „Социализъм ХХI век“ партията да спре да защитава интересите на бизнеса и да преосмисли данъчната си политика.
- Подкрепяме ИПО „Социализъм ХХI век“ в усилията да се превъзмогнат консервативните тенденции в партията и да се поеме по пътя на най-изконните социалистически ценности: антирасизъм; отрицание на ксенофобията, шовинизма и дискриминацията; равенство между половете; опазване на планетата от капиталистическите апетити.
Само партията, която е носител на такива идеи, може да се противопостави на хегемонията на капитала. Настоящата система на потисничества и експлоатация трябва да бъде разрушена и заменена с обществено устройство, което се основава на справедливост, свобода, равенство, солидарност и екосъобразност. Дълг на всички социалисти е да се борим за общество без потисничества.
Време е!
Ако не днес, скоро ще бъде късно…
Автори: Стойо Тетевенски, Рая Апостолова, Станислав Додов, Калина Дренска, Петър Банков, Мария Иванчева, Александър Филипов, Нели Константинова, Стефан Георгиев, Станимир Панайотов
Настоящият текст беше написан колективно по повод 130 годишнината от основаването на БСДП. Текстът е обръщение към всички социалисти у нас, включително и тези от БСП, а части от него бяха прочетени на събора в подножието на връх Бузлуджа на 31 юли 2021 г. В този текст авторите се обръщат към партийните кадри в БСП, и по-специално тези от идейно-политическата платформа „Социализъм 21 век“, призовавайки към драматични и посветени реформи. Текстът първоначално е отпечатан в сп. Ново време, бр. 7-8 (2021), сс. 152-169. Сп. Ново време и сп. Диверсия ще се радват на реакции и отговори към обръщението.
