Кой е виновен за разпространението на коронавируса и чии интереси защитава правителството?
Росица Кратункова, Калина Дренска и Рая Апостолова
След цяла седмица завишени нива на установени случаи на Ковид-19, както и на нови жертви, логично последва и първата отмяна на чартърни полети с туристи, които трябваше да открият летния сезон. На 19 юни първа Латвия отмени свой полет до Бургас, а два дена по-късно преустановените полети вече нараснаха до 150. Словения и Естония въведоха 14-дневна карантина за българи. В началото на епидемията Борисов даде заявка, че уж човешкият живот му е най-важен, а на 7 април 2020 г. заяви, че няма да бъде той този, който ще превърне държавата в морга и отказва да решава „кой да диша и кой не“. Българското правителство беше едно от първите, което въведе извънредно положение и противоепидемични мерки заради новия вирус, заради което стана и обект на хвалебствия в западни медии.
В последният месец обаче наблюдаваме абсурден обрат. На 19 юни 2020 г. – период на силно увеличение на бройката на заразени лица – Борисов тотално обърна палачинката и заяви, че въвеждането на строги мерки би довело до „много по-голям риск за стопанския живот“. Подаденият сигнал към обществото е многозначителен: държавата може да стане морга, тъй като стопанският живот е по-важен от здравето на хората. Днес правителството безочливо нехае за здравето на хората.
За да разберем защо се случи този обрат, е важно да си поставим въпроса: „Кой е виновен, че вирусът вилнее все повече в България, и чии интереси защитава правителството?“
На 4 юни Бойко Борисов гордо заяви отслабването на ограничителни мерки от 15 юни и връщане към „нормален живот“. В периода между 4 и 15 юни обаче се забелязва ръст на заразените, стигайки се и до рекорден брой от 105 установени случаи само два дена преди уговореното отпадане на анти-епидемичните мерки. Само четири дена след „връщането към нормалността“, на 19 юни 2020 г., страната се събужда с новината за нов рекорд, а именно 132 положителни проби.
Успоредно на нарастването на броя на заразените, правителството продължава своята политика по отваряне. Заповед на Министерство на здравеопазването №РД-01-302 от 3 юни забранява отварянето на дискотеки и посещаването на учебни заведения, но разрешава провеждането на спортни мероприятия с максимум 30% заетост на местата, 2 седалки разстояние и дистанция от 1,5 метра считано от 10 юни (след 15 юни няма изискване за дистанция), посещението в закрити площи на ресторанти, барове и МОЛ-ове. Въпреки че броят на безработните стигна рекордни нива, ДДС беше намалено не за стоките от първа необходимост, а за заведенията, които обаче не намалиха цените си. Остава в сила носенето на маска в градския транспорт, но не и в други помещения на закрито. По този повод премиерът казва: „Този, който е по-страхлив, да си носи маска“. След публикуването на заповедта броят на нови случаи стремглаво расте.
На 12 юни министърът на здравеопазването Кирил Ананиев издава нова заповед, която влиза в сила от 15 юни. С нея се увеличава заетостта на местата при провеждането на спортни и културни мероприятия на 50%, но остават забранени до 30 юни дискотеките и груповите празненства на закрито с над 10 човека. След спешен разговор на Българската асоциация на заведенията с премиера Бойко Борисов, става ясно, че в заповедта има техническа грешка, която бързо е отстранена с нова заповед от 13 юни. Така от 15 юни се разрешава посещението на дискотеки и барове, но необяснимо тогава остава забраната за посещение на учебни заведения. Дискотека в Благоевград даже побърза да усмее новия вирус, като пусна част от танцьорите си, облечени в дрехи, подобни на скафандрите на медицинския персонал, борещ се срещу болестта.
Подобни статии:
Дискотека в Благоевград 19 юни
Между 12 и 20 юни има четири дни с над 100 нови случаи на ден, а общият брой лицата-медицински персонал, при които е потвърден Ковид-19, е 343. На брифинга на Министерски съвет от 19 юни Бойко Борисов заяви, че няма да бъдат предприети нови извънредни мерки срещу епидемията, за да не се внесе паника и защото това би нанесло по-голям риск за „целия ни стопански живот“. Заявявайки, че се позовава на медицинската експертиза, Борисов обяви, че вирусът е „омаломощен“, а такова твърдение никой сериозен епидемиолог в България не е казвал, особено и като се има предвид, че в момента вирусът е в най-активната си фаза на разпространение в света. Той допълни и че: „Можем да поемем този разумен риск, за да продължи животът, за да свикнем с това, че вирусът го има. Думата „задължавам, забранявам“ носи психологически ефекти“, „Какво предлагате? Да сложим отново КПП-та?“. Противно на това, докато премиерът изрича тези думи, в Кюстендил е наложена пълна карантина в ромския квартал, след като от тествани 198 жители, 34 са положителни.
Прави впечатление и че в България всички починали са споменавани със съпътстващите ги болести, намеквайки, че са починали заради тях, а не заради Ковид-19. Това прави и премиерът, наблягайки на факта, че починалите са били много тежки случаи. В същото време, той обвинява хората, че не са отишли навреме в болница, а са си седели вкъщи. Кирил Ананиев отива още по-далеч, като заявява, че случаите на Ковид-19 са се увеличили „заради българи, върнали се от чужбина“, т.е. заради тези, които са емигрирали, за да търсят препитание при растящата безработица в страната и липсата на каквито и да било мерки за подпомагане на домакинствата. Проф. Тодор Кантарджиев също прехвърля отговорността върху хората, които „се заразяват заради неспазване на елементарни правила, особено да не се събират по много и на затворени места.“
В нито един момент правителството не предлага да преразгледа собствените си решения и не се запитва дали все пак отслабването на мерките не е станало твърде бързо, твърде хаотично и лекомерно, дотам, че даже извънредната епидемична обстановка няма да бъде удължена след 30 юни. Властта с лекота прехвърли отговорността върху гражданите и по този начин замете под килима неадекватните социални и икономически решения, които взе месеци по-рано и с които на практика ощети милиони трудещи се. Обаче изниква въпросът за това къде и как може да положим границата между „съвест“ и непосилното социално-икономическо бреме, с което милиони трябва да живеят? Можем ли да обвиняваме хората, че живеят, и няма ли да пострада толкова пазената икономика на страната, ако те решат да са „съвестни” и да не излизат, да не ходят на работа?
Отговор на този въпрос се крие в броя на заводите, фабриките и фирмите, които станаха жертва на политическите решения на кабинета на Борисов. Огнища пламнаха в Доспат, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Кюстендил, където отговорността също беше прехвърлена върху работниците. Но както стана ясно от развитията в Доспат, работничките в завода за детски играчки масове се страхуват да не изгубят работните си места. Дълго време властта се оправдаваше, че това са „клъстери“, които лесно могат да бъдат потушени и няма опасност за „нов“ пик. Както Ирина Недева написа в свой Фейсбук коментар, клъстерите „стават за всичко! Хем за „стягане“ и КПП-та към определени квартали, хем за „разхлабване“ на мерките. Универсално езиково средство за политика, която покрива всички възможности в целия спектър – от това да реагира, до това да не реагира. Бихме могли да се запитаме – и с тяхната стратегия и без нея – каква е разликата?“ „Клъстерите“ прикриват и нещо друго: неспазване на противоепидемични мерки в предприятия из цялата страна; непукизма на работодателите за живота на трудещите се; икономическа организация, която е задвижвана от страст за печалба, а не от загриженост за здравето на хората.
Едва след като започна отмяната на полети и постепенното замиране на стопанския живот, и особено на свещената крава на българската икономика – туристическия сезон – правителството се сети и за този на хората. На 22 юни Кирил Ананиев обяви връщането на задължителното носене на маски на обществени места, както и „всички мероприятия на закрито да бъдат организирани при пълняемост до 50% на капацитета на съответната зала, като задължително се носят маски, шлемове и други предпазни средства.“ Това се отнася и за дискотеките, баровете и спортните събития, където 50% капацитет беше разрешеното и досега. Остава въпросът приложими ли са така заложените мерки и как ще се контролира спазването им. Ще изпраща ли правителството органи да мерят метър и половина между танцуващите в баровете? Във Франция например нощните заведения продължават да бъдат затворени поне до септември, като обжалването на тази мярка се извършва пред Върховния административен съд, а не по телефона с премиера. Показните глоби за ГЕРБ и БСП за неспазване на мерките целят не толкова да покажат, че и големите риби ще бъдат наказани, а да респонсабилизират хората, за да може стопанския живот да продължи да тече.
Левски-ЦСКА 20 юни
Претендирайки да спасява стопанския живот на България, правителството рискува да нанесе двойна щета върху обществото: много заразени и починали от Ковид-19 и дълбока рецесия, съпътствана от дълготрайна безработица. Развитията от последните седмици са ясен индикатор, че правителството очевидно вижда по-голяма ценност в абстракцията „брутен вътрешен продукт“, отколкото в здравето на обществото. Общественото здраве не е на преден план в капиталистическите общества. За това ни говори и постоянното противопоставяне между „здраве“ и „стопански живот“, в което правителството участва всекидневно. Но трябва да си зададем въпроса: в какви условия това противопоставяне вече няма да е валидно? Условията на капиталистическа глобализация правят неизбежно поставянето на здравето пред икономиката. Днес топката е в ръцете на трудещите се, които да изискат истински мерки за здравето и икономиката, вместо да им бъде прехвърляна отговорността за това, че живеят. Такива вече бяха отправени от група организации още в началото на кризата. В един момент борбата на трудещите се, на останалите без работа и без социална защита ще замести отсъстващите противоепидемични мерки на държавата.
