АкцентиСтатии

Прайд не означава нищо по-малко от борба за куиър освобождение

от Стойо Тетевенски

Отново е Прайд – времето, в което поставяме основните въпроси на куиър общността и рефлектираме върху посоката, която следваме в борбата за равенство. Конфликтните развития през последните години позволяват един такъв поглед. Надигащата се неоконсервативна вълна продължи своя възход през изминалата година и светът се превърна в още по-страшно място за куиър хората, особено за тези, притиснати от пресичащи се потисничества като расизъм, трансфобия и сексизъм. Икономическите неравенства продължиха да се задълбочават, превръщайки въпросите на бедността, финансовата несигурност, глада и достъпа до образование и здравеопазване в основни проблеми пред огромна част от общността. А необходимостта от изолация по време на световната пандемия затвори всички ни в границите на дома – пространство, което за някои означава съжителство с насилници, неприемащи половата идентичност и сексуалността им.

Неолибералният модел, в чиято основа стоят атомизирането на обществото на отделни индивиди и деполитизирането на икономиката и т.нар. „гражданско общество“, продължава да се налага от наглед най-припознатата платформа на общността – София Прайд, изграден с усилията на десетки доброволци и активисти и хиляди участници, но управляван от няколко професионални организации. И докато тази година физическото прайд шествие в София не се състоя, някои въпроси изискват спешното ни внимание. Тук ще се опитам да представя общата картина на куиър движението в България в последните години от лява перспектива.

Розов капитализъм срещу куиър освобождение*

През последните няколко години сме свидетели на ескалираща атака над куиър общността. Демонизирането на куиър хората получи нов тласък с отхвърлянето на Истанбулската конвенция благодарение на усилията на крайнодесни организации, фашистките партии Атака, НФСБ и ВМРО и консервативното, етноцентристко ръководство на БСП. Истерията срещу т.нар. „джендър идеология“, подхранвана от тоталното дискредитиране на властта и пропукването на неолибералната хегемония, доведе до нова ужасяваща кампания, мишена на която бяха куиър хората – този път насочена срещу Стратегията за децата (по-късно и срещу Закона за социалните услуги). На фона на това миналогодишните местни избори включваха двама кандидати – Ангел Джамбазки и Волен Сидеров – в чиито програми централно място заемаше противостоенето срещу София Прайд и „джендър идеологията“.

Рязкото влошаване на средата за куиър хората в България е част от общ процес на консервативна, националистическа и фашистка реакция, резултат от десетилетия неолиберално управление, което приватизира печалбите, разгради социалната държава и дерегулира капитала и защитата на работническите права и околната среда. Всичко това доведе до изостряне на социалното напрежение и огромно покачване на неравенствата. Последиците от неолибералните политики – повишаваща се бедност, намаляване на достъпа до образование и здравеопазване, нарастване на ролята на репресивния апарат на държавата и прочее – удариха в най-голяма степен хората с по-ниски доходи. Структурата на капиталистическия обществено-икономически строй употребява системи на потисничество като расизъм, сексизъм, трансфобия и хомофобия, наред с икономическото насилие, за да поддържа неравенствата, които осигуряват възпроизводството на тези отношения. Куиър хората, жените и цветнокожите са по-бедни като последица от това и, съответно, по-уязвими към катаклизмите, причинени от неолибералния капитализъм. Едновременно с това, те често са демонизирани и обвинявани за различни икономически и социални проблеми.

Загубата на икономическа и социална сигурност на милиони хора по света в последното десетилетие изцяло дискредитира неолибералния проект. Това наложи трансформация в политическото поле, което се превърна в по-авторитарно и по-националистическо и консервативно, засилвайки неолибералния икономически дневен ред, вместо да предложи реална алтернатива. Още веднъж политическият спектър беше изместен надясно и допълнен от нови, още по-крайнодесни формации. През 2020 г. вече е налице ново мнозинство от консервативни, националистически и фашистки лидери по света и България не е изключение. Използваната от тях реторика не се свени да напада маргинализирани групи и да ги обвинява за социалните проблеми, създадени от същата тази икономическа доктрина, чиито интереси тези политически фигури продължават да бранят. Увеличаващите се неравенства, структурното насилие и продължаващото одесняване на политическото поле доведоха до фашизацията в дома и в публичните пространства, ескалирайки насилието над жени, куиър хора, роми и мигранти.

Автор: Емил Методиев

Крайният индивидуализъм на неолибералната идеология, наложен чрез дискурсивното изграждане на митологията за свободния пазар, унищожаването на колективните структури на работническата класа и насилственото налагане на конкуренция между трудещите се, предопредели реакцията на куиър общността. Социалната стратификация вътре в общността стана по-видима от всякога. В световен план борбата за куиър освобождение от 1990-те години на XX век се превърна в борба за интеграция в хетеронормативното патриархално общество, процеси обикновено водени от богати бели гей мъже и лесбийки. Едни от главните организаторки на движението за гей освобождение, започнало със Стоунуолските бунтове, които честваме с Прайд – Марша П. Джонсън и Силвия Ривера – са маргинализирани, а техните послания за сексуалните работнички, за транс хората, срещу расизма, полицейската бруталност и капитализма – забравени. Движението се фокусира почти изцяло върху искането на (белите, богати) гей мъже и лесбийки за правото да сключват брак наравно с разнополовите двойки. В много голяма степен то прие формата на професионално, водено от откъснати от общността неправителствени организации, което следва същия неолиберален модел на деполитизиране на борбите на общността, т.е. с изключителен фокус върху индивида, заличавайки класови отношения,  структурните проблеми и фиксация върху интегрирането в съществуващите хетеропатриархални структури. Едва в последните години виждаме нарастване на влиянието на куиър групи, основани на идеите за пресеченост* и антикапитализъм. Успехите на движения като Ni Una Menos, Women’s March, Black Lives Matter и хиляди други по света включват радикални куиър искания и представляват отчетлива алтернатива на неолибералното професионализирано движение, което успешно се интегрира в социално-икономическата система под формата на розов капитализъм.

Между еманципация и интеграция

И в България все повече се очертават две линии на борба. Професионализираното движение, представлявано от няколко неправителствени организации, се характеризира с искания за регистрирано партньорство на еднополови двойки, защита от дискриминация и от престъпления от омраза. ЛГБТИ организациите постигнаха няколко важни победи през последните години, най-голямата от които е организирането на първия ЛГБТИ общностен център в България – едно от основните пространства, което обуслави създаването на стабилна общност, поддържаща екосистема от културни, активистки и други събития на ЛГБТИ теми. Големият проблем при организациите продължава да бъде дефицитът на демократичност по отношение на посоката и приоритетите на движението. Най-видимият случай е София Прайд – който успя да послужи за розовото изпиране* на държавата САЩ дори когато физическото шествие беше отменено. Едновременно с това, ЛГБТИ организациите продължават да деполитизират проблемите на общността, ограничавайки борбата до противопоставяне срещу дискриминацията (вместо цялостно, срещу потисничеството) и заменяйки борбата за куиър освобождение с борба за допускане в хетеронормативния свят.

Тук е мястото за едно уточнение – не всички организации и не всички членове на организациите следват такава линия. Факт е, че част от тях продължават активно да спомагат за развитието на общности, организирани „отдолу“, и участват в множество социални и пресечени инициативи. Най-важната от тях, струва ми се, е Sofia LGBTI Community Fest, организиран от фондация „Билитис“. Въпреки това, гореописаното обхваща общата посока на работа на организациите, заложена като приоритети от тях, както и изграденият образ на София Прайд като корпоративно спонсорирано забавление, настояващо почти ексклузивно за „приемане“ в хетеронормативното общество и интегриране на ЛГБТИ хората в неговите патриархални институции.

Понякога в сътрудничество, понякога в опозиция на НПО сектора, през последните години се оформиха очертанията на движение отдолу-нагоре, което се фокусира много повече върху пресечеността на куиърфобията с други потисничества и организирането на общност за политическа борба за разрушаването на структурите на потисничество на расизма, патриархата и капитализма. Възникването на това движение е обусловено от няколко фактора. На първо място, то е резултат от консолидацията на активна и хетерогенна ЛГБТИ общност в София, част от която се насочва към политизиране на проблемите на общността и критика на ЛГБТИ организациите. Куиър движението се очертава като коректив на работата на организациите, критикувайки ги за допускането на розовото изпиране на корпорации и държавни институции и отсъствието на критика спрямо социалните проблеми на общността – свързани с работнически права, здравеопазване и бедност – от репертоара на тези организации.

На второ място, активното участие на куиър хора във феминистките и антирасистките движения, борбата им срещу климатичните промени и противостоенето им срещу надигащия се фашизъм и наглед неразрушимите форми на капиталистическа организация позволи формирането на малка, но растяща мрежа от хора, чиято дейност е основана на пресечеността на гореспоменатите борби.

На трето, може би най-важно място, възникването на това движение е пряк резултат от работата на множество леви куиър хора, които в последните години създадоха рамка за контекстуализиране на борбата за куиър освобождение в лявото пространство и създадоха няколко колектива и организации, които експлицитно включват куиър въпроси. Те можаха да се опрат на работата на много преди тях, включително Диверсия, Sofia Queer Forum, Фабрика Автономия, Антифа и други.

Куиър движението се манифестира в няколко колектива, които директно произлязоха от формиращата се политизирана среда, но които в по-голямата си част се разпаднаха впоследствие. Стихийната поява и последващият залез на краткотрайни политически колективи характеризират именно зараждането, но и утвърждаването на движение, чиято консолидация предстои. Въпреки това, няколко организации продължават дейността си. Сред тях е Студентско общество за равенство, което предстои да отбележи своята трета годишнина като първият ЛГБТИ студентски клуб в Софийския университет. Основна характеристика на клуба е именно пресечеността, макар че по-голямата част от дейността е насочена не към организирана борба, а към повишаване на чувствителността и информираността сред академичната общност.

Автор: Емил Методиев

Дългогодишното включване на куиър хора във феминисткото движение доведе до демократизация на организирането на феминистки шествия, днес случващи се под шапката на отворения хоризонтален колектив „Феминистки мобилизации“, в който е отчетливо присъствието на куиър хора и теми и който директно адресира разрушаването на системите на патриархата, расизма и пр. На интелектуалното поле трябва да бъде отбелязано застъпването на куиър теми и значителното куиър присъствие в левия феминистки-антирасистки колектив ЛевФем.

Миналата година видя създаването на два колектива за политически ангажирано изкуство, произлизащи от общността – „Куиър въртележка“ и „Violetki“. Въплащаващи концепцията за „личното е политическо“, те дават израз на идейното разнообразие на общността. Освен това, множество други куиър хора, макар и не ангажирани в конкретно организирани колективи, се идентифицират или подкрепят антикапиталистически феминистки и антирасистки куиър въпроси.

Гордо употребени

На фона на така очертаващите се отделни движения е важно да се отбележи, че те неведнъж си взаимодействат по ключови общи теми, но големите вододели продължават да остават въпроси като розовото изпиране, противоречието между деполитизацията и борбата срещу потисничествата, дефицитът на демократичност и липсата на чувствителност към социално-икономическите проблеми на куиър хората от страна на организациите и други. И докато част от проблемите са структурни (например зависимостта на НПО-тата от финансирането на проектен принцип ги заставя да „спускат“ усилията си отгоре-надолу по предварително изготвен проект), то други въпроси зависят директно от недалновидността и неолибералните рефлекси на ръководството на организациите.

Сред най-сериозните проблеми в последните години е нарастващото присъствие на корпорации на Прайд. Т. нар. „розово изпиране“ е постоянен проблем в световното движение и представлява практиката на корпорации и репресивни държавни органи да се представят като подкрепящи ЛГБТИ хората, за да „изперат“ имиджа си. Цялостната критика срещу тази практика в куиър общността се основава на факта, че бизнесите и репресивните държавни органи са по същество потискащи правата на много хора – работниците от една страна и жертвите на полицейската бруталност и на войните от друга (сред които, разбира се, има много куиър хора).

В България, броят бизнеси, които подкрепят Прайд е малък, поради което всяка структура, целяща розово изпиране, е добре дошла за организаторите на събитието. Това означава, че няма дори минимален санитарен праг на рекламираните като „подкрепящи“ Прайд. Най-фрапантният пример е компанията Walltopia. Нейният собственик Ивайло Пенчев придоби популярност с изключително сексистка „реклама“, преповтаряща патриархални „изисквания“, и с твърденията си, че в България „не съществуват“ заплати по 700-800 лв, на фона на факта, че над половината от българите се осигуряват на минимална работна заплата. В условията на коронавирус пандемията, Пенчев се опита да подкупи Александровска болница с дарение за апаратура с условието, че неговите близки и служители ще бъдат лекувани с предимство при евентуалното им заразяване.

През 2018 г. излезе шокиращ доклад, който разкри ужасяващите условия на труд за работещите във фабриките, шиещи за H&M. Според изследването българските шивачки работят средно по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата, и дори тогава не успяват да стигнат минималната заплата. „Да шиеш за H&M: в България е най-тежко“, обявява Дойче Веле. H&M обаче украсиха с дъга своя витрина на столичния булевард „Витоша“, поради което компанията рутинно бе споменавана като „подкрепяща“ шествието. Бюджетът на София Прайд за 2019 г. все още не е достъпен на страницата на организацията, но доколкото ми е известно, компанията дори не е допринесла финансово.

В отговор на мое запитване, Организационният комитет на София Прайд (ОК) отговори, че „[к]орпоративната подкрепа е изключително необходима за успеха на каузата на София Прайд. Организационният комитет не вижда примери в България за подобни практики, които се срещат в страни и общества, където ЛГБТИ каузата отдавна е мейнстримизирана и вече е предмет на търговска или политическа злоупотреба. В България това е много далеч от реалността и все още свързването на различни компании с Прайд е проява на корпоративна решителност, а не розово изпиране.“ Защитниците на корпоративното участие на Прайд също използват тезата, че в България няма как да има розово изпиране, доколкото ЛГБТИ темата е маргинална и съответно подкрепата към нея не подпомага образа на компаниите, заставащи зад Прайд. От една страна, подобен аргумент предполага, че хората в България са априори хомофобни, налагайки колониалистки ориенталистки концепции върху образа на населението. От друга страна се пропуска да се спомене, че тук става въпрос за огромни международни корпорации, които градят световен имидж. Никъде това не е толкова видно, колкото при случаите на правителства, които целенасочено използват розово изпиране, за да подобрят позициите си в международната общност.

Миналогодишната програма на София Прайд завърши със скандалното участие на Нета – израелска изпълнителка, спечелила Евровизия през 2018 г. Израел от години следва политика по розово изпиране, за да се представи като модерна, западна държава – на фона на налагания апартейд на палестинския народ и готвената анексия на Западния бряг. Не случайно израелският премиер Нетаняху нарече Нета „най-добрия посланик на Израел“. Самата тя служи в израелската армия по време на кланетата над палестинците в Газа през 2014 г. Когато беше обявена за победител в Евровизия, тя извика: „Следващият път в Йерусалим“, препращайки към позицията на Израел, считащ града за негова столица (ООН счита града за незаконно окупиран от Израел). Само месеци по-рано, администрацията на Тръмп премести посолството на САЩ в Йерусалим. Решението беше посрещнато от вълна от протести, които израелската държава смаза, с десетки убити.

Снимка: личен архив на автора

В един от най-кървавите дни, 14 май 2018 г., израелската армия убива поне 58 палестинци. Същата вечер, на държавно спонсориран концерт в чест на нейната победа, Нета заявява, че „ние всички имаме причина да сме щастливи“. Въпреки всичко това, Нета бе посрещната на София Прайд с подкрепата на посолството на Израел и се включи в официалното афтър парти – което, сипвайки сол в раната, се случи на покрива на Walltopia. Част от нас бяхме физически нападнати вътре в уж обезопасената зона на Прайд заради решението ни да протестираме срещу присъствието на певицата, но въпреки това не последва официална позиция на Прайд по въпроса. След множество призиви на активисти от ляво, София Прайд обяви анкети, с които да преоцени политиките си по отношение на провеждането на шествието и начина на финансиране. Досега обаче промяна в политиката или дори публично обявяване на резултатите от изследването няма.

Отменянето на шествието през 2020 г. освободи Организационния комитет на Прайд от нуждата да спонсорира своите дейности. Въпреки това, Американското посолство намери мястото си като официален спонсор на онлайн концерт, организиран от София Прайд. Посланикът на САЩ се включи в излъчването на концерта на София Прайд, за да заяви, че страната ѝ „приветства“ усилията на българските ЛГБТИ активисти. Отново в отговор на мое запитване, Организационният комитет отговори: „Организациите и хората в ОК на София прайд многократно са изразявали отношението си към дискриминацията и неравенството на ЛГБТИ хората и други малцинства в САЩ, организирали са и са участвали в събития на тази тема, включително с каненето на лектори и лидери на тези общности у нас.“ (Комитетът не е разпространявал публични позиции по въпроса.) Междувременно, само ден преди концерта, администрацията на Тръмп обяви премахването на въведени от Обама регулации, защитаващи от дискриминация транс лица и гарантиращи репродуктивните права. Правителството на Тръмп неведнъж е използвало практики на розово изпиране, за да преследва други политически цели. През 2019 г. правителството на САЩ дава начало на глобална инициатива за декриминализация на хомосексуалността по света в опит да рамкира опозицията си към Иранската ядрена сделка като въпрос на човешките права, докато Тръмп разгърна редица анти-ЛГБТИ (особено анти-транс) мерки.

ЛГБТИ общността е разнородна и брожения са очаквани, доколкото тя успява да движи напред каузата за куиър освобождение. Но липсата на рефлексия по отношение на централни проблеми на движението водят до това, че то не може да се защити срещу увеличаващите се атаки от страна на крайната десница, консервативната левица  и държавата. И докато е повече от ясно, че Прайд е колективен труд на цялата общност – особено труд, вложен от десетки доброволци – ЛГБТИ организациите не успяват да диверсифицират и демократизират процеса на случване на събитието и шествието и, респективно, процеса по установяване на целите и приоритетите на самата общност (някои стъпки в тази посока бяха направени, но от тях не последва нищо). С така зададената посока организациите отказват да се ангажират с наболелите социално-икономически проблеми, отблъсквайки по този начин хора в и извън общността.

Леви хоризонти

Леви гласове присъстват и са активни и видими в куиър пространствата и случващите се дейности. През последните години се организира Радикален блок на Прайд, в който различни антикапиталистически и антифашистки групи издигат лозунги на солидарност с други групи и подчертават свързаността на системите на потисничество и капитализма. Последните няколко години радикална прайд секция има и в ежегодния Антилуков марш, който се противопоставя на най-голямото нацистко шествие по улиците ни и на фашизацията на обществените пространства като цяло.

Автор: Анастас Търпанов

Ясно е, че има много работа по изграждането на масово движение за радикално куиър освобождение – движение, което да се бори за всички куиър хора и разпознава проблемите на капиталистическата експлоатация, расизма, сексизма, промените в климата и фашизацията като интегрална част от неговата борба. Негова теоретична основа трябва да бъде рамката на пресечеността и антикапитализма. То трябва да изхожда от позицията, че основните проблеми на общността няма да бъдат разрешени от сключването на еднополови бракове. Необходимо е цялостно преодоляване на структурното насилие и разрушаване на системите на потисничество. Повече от всичко е необходимо изграждането на солидарност между мнозинството хора, които са потърпевши от настоящия социално-икономически строй. Солидарността не произлиза от опит за интеграция в една опресивна система; тя произлиза от радикална заявка за промяна, която разпознава общите нужди на потиснатите. Наша задача е да се борим за безплатно и общодостъпно здравеопазване, за край на бедността и глада, за край на унищожението на природата, край на насилието над жените, бедните хора, мигрантите, цветнокожите, край на експлоатацията на бедните държави, природата и другите животни… Като куиър хора, наша задача е да критикуваме и обогатяваме всички тези борби от уникалната перспектива на нашите сексуалност и джендър идентичност. Ние трябва да чуем и подкрепим нашите куиър другари, които са също потискани въз основа на тяхната класа, етнос, увреждане и пр.

Ние виждаме положени основите на едно такова движение – то се материализира в пряка борба по изковаването на пространство на свобода и равенство. От нас зависи да припознаем, че ежедневните ни проблеми на липса на здравеопазване, тормоз на куиър хора по улицата и в дома, полицейското насилие, расизъм и насилие, основано на пола, са всъщност политически – а именно последици от система, изградена около възпроизвеждането на неравенства и поддържането им чрез насилственото налагане на норми на съществуване, експлоатиращи телата и идентичностите ни. Време е да осъзнаем, че никой никъде не трябва да ни „приема“ – трябва да протегнем ръце и заедно да счупим оковите на опресивния свят, за да изградим нов, равен и справедлив. Заедно.

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments