Акценти

Учители за право на живот

Във влошаващата се здравна обстановка в страната действията на правителството изглеждат все по-хаотични, остявйки далечен спомен от решителността, проявена през пролетта. Тогава затварянето на държавата, включително и преминаването на обучението в училище в дистанционна форма, беше обявено бързо и при много по-добри здравни показатели. Днес живеем в друга реалност, където главоломното увеличение на заразените в образователната система и на починалите учители и родители съвсем не предизвиква същата реакция у управляващите, които изглежда търсят по-децентрализирани решения на националния проблем с коронавируса. Въпреки обявените две седмици дистанционно обучение, в навечерието на връщането на училище присъствено учителското съсловие е изпълнено с безпокойство заради легитимния страх от липса на безопасни условия на труд. Разговаряхме с трима учители, които обясниха защо дистанционното обучение трябва да бъде продължено: Лилия Стоянова е учител от Трета природоматематическа гимназия „Акад. Методий Попов“ – гр. Варна с 18 години педагогически стаж, председател на секцията на Синдиката на българските учители; Митко Марков, на 24 години, от година и половина преподава в 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ в София; Таня Орбова, учител в гимназиален етап от септември 2020 г. в гр. София.

1. От 29 октомври МОН обяви преминаване в дистанционна форма на обучение за 2 седмици, след като новите случаи на заразяване в страната започнаха рязко да се увеличават. На 12 ноември всички трябва да се върнат в клас, след като в понеделник министерството единствено взе решение относно носенето на маски от учениците, и то по желание на всяко училище. Правилно ли реагира властта на пандемичната обстановка?

Лилия Стоянова: Реакцията на Министерството на образованието и науката в лицето на Министър Красимир Вълчев е неадекватна. При дифузно разпространение на вируса Ковид-19, каквото е налице в момента в цялата страна, най-разумното решение би било всички училища (начални, основни и средни) да преминат в дистанционно обучение (ДО) поне за срок от 2 месеца. Предложеното от властта носене на маски в час от учениците няма да спре разпространението на заразата. Преминаването на ДО ще даде глътка въздух и на здравната система, която към момента вече е претоварена.

Митко Марков: Всички виждаме, че голяма част от гражданите приемат вируса за измама – над един милион, според данни на Тренд. В същото време всекидневно чуваме призивите на медицинските работници, че българското здравеопазване не може да поеме болните: преди седмица говорителката на Спешна помощ заяви, че починалият 33-годишен мъж в столицата няма да е последният, при който линейката няма да стига навреме. Това показва, че да се върнем към присъствена форма на образование е самоубийствено. Преди 29 октомври само в нашето училище с над 900 ученици имахме 250 карантинирани ученици, 10 карантинирани паралелки, 14 карантинирани учители, 9 учители с положителен PCR тест (като имаме предвид, че не всички може да си позволим цената му, за да се изследваме), 19 отсъстващи по болест учители с грипоподобни симптоми. Всичко това говори за училищната сграда като огнище.

Таня Орбова: Правителството реагира неадекватно на пандемията и то не само през последните две седмици. Мерките, които се взеха в началото на учебната година, бяха крайно недостатъчни, а част от тях останаха в сферата на добрите пожелания. Мерките бяха просто формални и целяха не толкова справянето и предотвратяването на епидемията, колкото просто да се каже, че се взимат такива – без оглед на тяхната ефективност и възможност за спазване.

2. Какви бяха трудностите в дистанционното преподаване през пролетта?

ЛС: Колегите не бяха подготвени за такъв тип обучение, но смея да твърдя, че направиха чудеса. За по-малко от 2 седмици от началото на извънредното положение те успяха да се самообучат и реализираха много ефективно дистанционното обучение. В някои статии ги наричат „герои“ и аз мисля, че го заслужават. По време на дистанционното обучение работния ден на всеки един колега беше много над 8-часово регламентирания.

ММ: Моите колеги се справиха блестящо с преподаването онлайн, а ние сме колектив с преобладаващо застаряващи учители. Единствените грижи бяха около административната работа, която е проблем сама по себе си и без Ковид-19. Бланките и протоколите, които трябваше да попълваме, се удвоиха – за жалост това, в което се е превърнал българският учител, е именно образователен чиновник, като преподаването и образователният процес заемат второстепенно място. Всички работихме извънредно, за да попълваме потока от документи, а от това жертвахме времето си, в което можеше да се подготвяме за уроците, за да предоставяме качествено образование на учениците. Разбира се, това извънредно време не е финансово обезпечено.

ТО: Постъпих на работа от тази учебна година, така че не бих могла от собствен опит да отговоря на въпроса за ситуацията през пролетта. От това, което разбрах от колегите, мога да заключа, че все пак учебната година не е била провалена, благодарение на учениците и на учителите им, както и на родителите, и на ръководството. Учениците сами са си намерили безплатни платформи, чрез които учебният процес да продължи, помагали са на учителите да се адаптират към платформите, които учениците така или иначе ползват. А учителите са положили извънредни усилия да се напаснат към ситуацията на онлайн обучението и трудностите, които произтичат от него. А те не са малко. Техническите затруднения (слаб интернет, липса на устройства и т.н.) са само част от проблемите. Ситуацията сега не е много по-различна от тази през пролетта от гледна точка на действията на министерството. Единственото изискване беше да се използва една и съща онлайн платформа.

3. Какви мерки бяха въведени в училище от началото на учебната година? Въпреки че беше обявено в началото на учебната година, че учителите няма да плащат за PCR тест, реалността не е такава. Получиха ли допълнителна финансова помощ училищата за справяне със ситуацията?

ЛС: Част от мерките, които МОН прие, са със задължителен характер, а други са препоръчителни. Дезинфекцията на класните стаи е една от задължителните мерки, които се спазват, но много от препоръчителните мерки не се осъществяват поради липса на средства. Такава мярка беше закупуването на бактерицидни лампи за обеззаразяване на въздуха в класните стаи (цена от 70 до 200 лв за лампа – Бел. ред). Само дезинфекция обаче не е достатъчна. Ковид-19 заразяването става по въздушно-капков път. Лошата вентилация в класните стаи и липса на обеззаразители на въздуха способстват заразяването. За дистанция изобщо не може да се говори. Стаите са малки, а учениците в паралелка много. Министерството прехвърли отговорността на директорите, но не осигури допълнително финансиране нито за задължителните, нито за препоръчителните мерки.
Относно тестовете, те не се покриват, както беше обещано от МОН. Аз се разболях със симптоми на Ковид-19, уведомих ръководството си, но сама си платих теста. Училищата също сами от бюджета си закупиха дезинфектантите.

ММ: Нямаше безплатни PCR тестове за колегите, които преподаваме в карантинирани класове. От РЗИ София се изразиха много цинично, когато такова запитване беше отправено към тях. Аз не съм присъствал, но по думите на колегите са отговорили следното: „След като не сте целували учениците, няма смисъл да ви тестваме“. На практика мерките за носене на маски в училищните коридори се спазваха само от учениците в прогимназиален и начален етап. Гимназиален етап не носеха маски – но колегите, които са дежурни в коридорите, не могат да носят отговорност за тяхното безразсъдство. Ситуацията изглежда така: „Аз ще му кажа да си сложи маска, а той ще ми набие два шамара“.

ТО: На територията на училището за учениците е задължително да носят маски, но само в общите части – коридорите и стълбището, но не и на двора. В класните стаи маските са само препоръчителни. Учителите от друга страна са задължени навсякъде да са с маска. Както знаем обаче маските предимно предпазват да не предадеш вируса, ако си носител, а не толкова да не се заразиш, с което на практика учителите не бяхме предпазени, учениците също. Спазването на тази мярка и контролът се осъществяваше от дежурните учители, изготвяйки списъци на учениците, които не спазват правилника. Не разбирам въобще как нанесените забележки могат да се отчитат като свършена работа по запазването на живота и здравето на учители, ученици и родители… Физическата дистанция от два метра е абсолютно невъзможна – както в класните стаи, така и по коридорите.

4. Осигурени ли са материалните условия от работодателя за провеждането на дистанционно обучение?

ЛС: Аз имам служебен лаптоп, но много мои колеги работят с лични компютри. Ситуацията е същата в почти всички училища. От МОН ни изпратиха пари за 11 компютъра за ученици и 3 за учители, като все още тече процедурата по закупуването им. В моето училище се обучават 669 ученици. Всички ученици са подали информация, че имат устройства, но не всички разполагат с компютри. Обучението по ИТ се извършва само на компютър. Ако предположим, че към 95% имат компютри, останалите 5% нямат и тези 11 компютъра няма да стигнат за всички. Нямаме служебни телефони.

ММ: В нашето училище имаме осигурени таблети и служебни телефони.

ТО: Не ми е известно министерството да е отделило финансови средства, с които да подпомогне дистанционното обучение. Училището предоставя наличните лаптопи и таблети за тези, които имат нужда, но мнозинството използва личните си устройства. Част от наличните лаптопи дори са купени от учениците, тъй като те са необходими и в час, заради задължителните електронни дневници, а училището не разполага със средства за закупуването им. Става въпрос за компютри в не много добро състояние, купени на старо, тъй като са по-евтини. Тоест министерството не може да осигури елементарни условия дори в присъствена среда, камо ли в дистанционна. Учителите са оставени да се оправят сами с предизвикателствата както присъствено, така и онлайн.

5. Вече има над 18 починали учители из цялата страна с тенденция за растеж. Такива има и сред родителите на учениците. Колко са болните и отсъстващи ученици и учители от Вашето училище? Поставени ли са под карантина?

ЛС: Не мога да кажа точната бройка. Но за последната седмица преди ДО имахме двама ученици с положителни PCR тестове. Реалната ситуация обаче е съвсем различна. Няма масово тестване на контактните ученици и учители. По подразбиране учителите са с маски и те не се водят контактни на заразените ученици. Карантинира се само класът. Много родители крият, че децата им са болни. Пускат заявления по семейни причини. Не ги тестват. Много училища не поместват на сайтовете си никаква информация за това, а са задължени.

ММ: Както посочих по-горе, ние имаме общо 264 души (колеги и ученици), които не могат да посещават училище заради пандемията. В нашия работен колектив сякаш има някаква стигма от това да се заразиш с Ковид-19. Подозирам, че бройката е много по-голяма. Данните са от нашия директор, който също има положителен PCR тест, но останалото ръководство, което беше контактно с него, не се беше самоизолирало. За директора ние разбрахме постфактум, но те знаеха от самото начало.

ТО: Преди да затворят гимназиите, имаше доста болни колеги (около 5-6 учители от общо 25-30), но никой не си е правил или поне не е съобщил да си е правил PCR тест. Единственият случай, за който бяхме уведомени, беше за позитивен тест на родител. Ученикът беше тестван и карантиниран, но не и класът му. В същия момент много от останалите учители полагахме извънреден труд, замествайки отсъстващите колеги и липсата на достатъчно персонал беше чувствителна. А част от учителите преподават в повече от едно училище, включително и по заместване в други училища заради учители, които са болни там.

6. Във фейсбук вече има множество учители и родители, организирали се в групи за взаимопомощ. Има ли единомислие в учителското съсловие? Като част от него потърсихте ли подкрепа от институциите, синдикатите, медиите или други партньори? Каква беше реакцията им?

ЛС: Имаме неформална организация във фейсбук „Учители за безопасно образование и ДО“. Още преди началото на учебната година излязохме с петиция, в която настоявахме за осигуряване на безопасна среда (мерки като плексигласови прегради, обеззаразители на въздуха, лични предпазни средства). Изготвихме отворено писмо, с апел за преминаване на ДО за всички училища. За последните 8 дни имаме над 8000 подписа, като 80% от подписалите писмото са учители. Подкрепят ни и много родители, лекари и други. Писмото е входирано в МОН, МЗ, Министерски съвет, СБУ, КТ „Подкрепа“. Отговор на писмото до момента нямаме. Срещаме подкрепа от някои журналисти и медии, за което сме им много благодарни. Има и колеги против ДО, но те или не вярват във вируса, или смятат, че всички трябва да го преболедуваме.

ММ: Повечето колеги мислят „трезво“ и подкрепят идеята за дистанционна форма на обучение. Разбира се, има и такива холисти, които подкрепят конспиративните теории. Чувам какви ли не глупости от иначе интелигентни преподаватели, за които „виновните“ варират от Доналд Тръмп до „комунистите“, но като цяло сме единни в чувството, че сме изоставени – а ние сме на първа линия! Синдикатите сякаш не поемат никаква инициатива. Преди 29 октомври аз и няколко колеги сезирахме КТ „Подкрепа“ за защита на исканията ни за онлайн обучение. Проблемът е, че всичко се случва в последната минута, когато ножът опре до кокала.

ТО: За съжаление, не мисля, че има пълно единомислие по отношение на пандемията в цялото общество. Учителите не сме изключение. Именно поради това прехвърлянето на отговорност върху отделните училища е крайно неадекватно. Според заповедта от 10 ноември в четвъртък се връщаме присъствено. Повечето от колегите обаче имат притеснения и се страхуват. В това число и аз. Никой не ни гарантира, че ученици и учители ще се тестват безплатно и навременно. А само ни се казва, че ще трябва да отговаряме на определени изисквания, за да преминем отново в дистанционно. Как ще се покрият тези изисквания след като не се тества, не е ясно… Вместо това сме принудени да гласуваме дали учениците да са задължени да носят маски в клас. Означава ли, че след като решенията за носенето на маски се прехвърля върху учителите, които не сме нито медицински лица, нито експерти по обществено здраве, ще носим отговорност, ако се стигне до смъртни случаи, както вече се случи в много училища?

7. Ако сравним със сезонния грип, Министерството на образованието и науката сякаш бързо решава да наложи ваканция, като основният критерий е масовото отсъствие на ученици. В случая с Ковид-19 и главоломното разболяване на учители, министерството не изглежда склонно да наложи такава. Как обяснявате тази разлика?

ЛС: Аз не мога да обясня логиката на министър Вълчев. Дори и след като министъра на здравеопазването и представителите на НОЩ препоръчват ДО, г-н Вълчев продължава да настоява за присъствено обучение. При сегашните условия едно училище може да премине към ДО, ако: по-голяма част от родителите искат ДО (прави се анкета), има 20% заболели (симптомни, не само с Ковид-19) и педагогическият съвет вземе решение. След това директорът пише до министъра и той дава разрешение. Това е процедурата. Както каза една колежка „Трябва да чакаме една къща да изгори на 20% ли, за да извикаме пожарната?“. Достигане на 20% заболели със симптоми ученици в едно училище означава най-малко 50%-60% болни безсимптомни. След като няма масово тестване на ученици и учители, да се чака проява на симптоми при 20% е глупаво. Каквито и мерки да се вземат след това, ще бъде късно.

ММ: ГЕРБ и управляващата коалиция настояват, че онлайн обучението е некачествено и ощетява българския ученик. Това не е вярно или поне в нашия случай не е. Учениците ни получават добро образование. В много отношения онлайн обучението има своите предимства – достъп до интернет материали, спокойна работна среда и т.н. Според мен МОН действа популистки – то много иска да се похвали, че всичко е под контрол.

ТО: За мен е абсолютно неразбираемо липсата на адекватно действие и прехвърлянето на отговорността върху учителите от страна на министерството – както това на образованието, така и на здравеопазването.

8. Вирусът протича по-леко при децата, които обаче са негов активен разпространител. Как мислите се отразява ситуацията върху тях, където от една страна, искат да учат и да ходят на училище, но от друга страна, не искат да са виновни за заразяването на родителите и учителите си? Какви дълготрайни последици може да има носенето на такава отговорност върху младото поколение?

ЛС: Децата, които са безсимптомни носители или боледуват леко, са много. Но те общуват със своите родители и възрастни членове на семействата. Това води до дифузно разпространение, което става неконтролируемо. Неслучайно имаме толкова много случаи на ден няколко седмици след началото на учебната година. Лошото е, че тези стойности, които виждаме, са вече заболели от 2-ри, 3-ти ред. Според мен децата биха били разтревожени повече, ако разболеят член от семейството си или учител, отколкото ако минат на обучение от разстояние за някакъв разумен период от време.

ММ: В семействата, където вирусът е взет насериозно, децата също са отговорни.

ТО: Учениците са под голям стрес, объркани са от постоянните и несигурни промени в мерките. Създава се често напрежение между самите ученици. Между тези, които имат близки с придружаващи заболявания, и тези, които подценяват опасността. Психическото им здраве е до голяма степен застрашено от отказа на правителството да заеме позиция и да се прави, че не съществува, криейки се зад лозунги за „децентрализация“.

9. Много родители са подали заявления до РУО за спиране на присъственото обучение на децата им и преминаване дистанционно. Може ли всяко училище само да реши изцяло да премине в дистанционна форма на обучение и случва ли се вече това?

ЛС: Много родители са се възползвали от новата форма на обучение в електронна среда. Аз също като родител се възползвах.

ММ: Да, родителите са много активни. Ние бяхме на път да прекратим присъствената форма, но тя беше прекратена отгоре в деня, в който имахме извънреден съвет за тези намерения. Като класен ръководител на XI клас съм страшно благодарен на „моите майки“ т.е. на майките на моите ученици, които ме подкрепиха безрезервно в оказването на натиск към ръководството за преминаване към онлайн обучение.

ТО: Мисля, че подобна децентрализация на взимането на решения само утежнява проблема и ситуацията. Не съм привърженик на онлайн обучението, както и колегите, но повечето сме на мнение, че в подобна ситуация това е най-доброто възможно решение. Особено когато става въпрос за живота и здравето ни, както и за здравето на цялото общество.

10. Министерството на образованието и науката изглежда предпочита децентрализиран подход в управлението на кризата. Как преценявате това овластяване на директорите и прехвърляне на отговорност от МОН?

ЛС: Прехвърлянето на отговорността за вземане на решение за ДО на директорите е отказ от страна на г-н Вълчев да носи отговорност за последствията от подобни решения. Всички области вече са в червената зона. Единственият начин за намаляване на разпространението на Ковид-19 е преминаване към ДО за срок от поне 2 месеца.

ММ: Политиката на МОН е хаотична, но тя е отражение на общата политика в страната. Според мен, МОН иска да си „измие ръцете“ с директорите. Директорът е много по-лесно заменим от министъра, нали така? По-лесно е също директорите да носят индивидуална отговорност, а не министърът. На практика обаче училищата не са готови да действат „на своя глава“. Българските училища не са автономни общности на смели хора – всички чакат заповед „отгоре“.

ТО: Нямам никаква представа. Изглежда абсурдно да ни принуждават да взимаме решения, които не са в нашите компетенции. Може би искат да гледат новините в петък сутринта и да чуят: „училищата отвориха и задминахме Китай по заразени с новия коронавирус“. А може би министерството се надява, че ще прехвърли отговорността към общините.

11. През 2007 г. се проведе една от най-големите стачки в историята на България, тази на учителите. Ако не се приеме решение за затваряне на училищата, какви действия трябва да се предприемат според Вас и има ли готовност за такива?

ЛС: Колегите масово се страхуват да влизат в час и аз ги разбирам напълно. Училището не е безопасна среда. Ако не се премине към ДО, нагласата на колегите е да се стигне до масови заявления за отпуск, предупредителни протести и като крайна мярка – напускане на системата. Въпреки че има решение на Отрасловия съвет за сътрдничество директорите да не възпрепятстват ползването на отпуск, на много колеги им се отказва.

ММ: През 2007 г. съм бил на 11 г. и затова не мога да коментирам, но доколкото виждам има такива настроения. Същевременно обаче парите ми трябват и не знам дали мога да си позволя да стачкувам.

ТО: Бих се включила в стачни действия.

12. През последните 30 години редица реформи в българската образователна система коренно промениха функционирането на училището и отношенията учител – ученик. Въведоха се делегирани бюджети, които пак бяха реформирани, а голяма част от учителите са в предпенсионна възраст, тъй като ниските заплати не привличат млади преподаватели към професията. В същото време от учителите се изисква все повече. Как бихте описали позицията на учителите в българската система и как това се отразява на сегашната ситуация?

ЛС: В близките 4-5 години около 40 000 учители ще се пенсионират. Кадрите, които се подготвят на година са около 2 500. Младите учители работят в системата 1-2 години и не желаят да останат. Не само ниските заплати отказват колегите да останат. Лошото отношение на обществото към българския учител също действа демотивиращо. А както се вижда, и собственото ни министерство не застава зад нас и не ни подкрепя.

ММ: Както казах по-горе, българският учител е зависим образователен чиновник. Той е като карикатура от повест на Гогол. В крайна сметка … не ти плащат достатъчно, че да взимаш каквото и да било присърце.

ТО: След 30 години реформи, последните след въвеждането на делегираните бюджети, се вижда пълният провал на цялата образователна система. Пандемията просто изкарва наяве всичко това. Учителите са превърнати в бюрократи, във вид обслужващ персонал, от който се очакват определени резултати, без да са му предоставени адекватни условия. А образованието е продукт като всеки друг, учениците и още повече родителите са поставени в ролята на потребители, които се оплакват, когато задачите по математиката са „твърде трудни“. Но те не са виновни, а това се предполага от самата система на делегирани бюджети, чрез която учениците са като ходещи торби с пари, за които се конкурират отделните училища.

Източник заглавна снимка Новини.бг

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments