Частният интерес в здравеопазването ни убива

Днес ще бъде представен доклад за състоянието на европейското здраве за 2019 година. България, както се и досещате, е на едно от последните места. „Европа ни съветва да ограничим вредните навици“, ни казва Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската Комисия на България, пред БНР в „Преди всички“. Разбира се, Европейската Комисия индивидуализира „рисковите фактори“, а именно тютюнопушене, консумация на алкохол, затлъстяване. Зачитайки се в доклада обаче, едни други фактори ни се виждат много по-важни. Четем например, че,

„Високите директните плащания и липсата на здравно осигуряване при значителен дял от населението са основните пречки пред достъпа [до здравеопазване]“ – има ли смисъл да казваме, че бедните са наказани в пъти повече и че класовата политика на държавата в здравеопазването защитава интереса на печалбогонците?
„Разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г.“ – има ли смисъл да питаме защо се увеличава смъртността и защо хората си тръгват от България? Някой поглеждал ли е статистики за здравна емиграция?
„Директните плащания (ДП) от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46,6 % в сравнение с 15,8 % като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Разпространението на неофициалните плащания също увеличава разходите на домакинствата за здравеопазване.“ – има ли смисъл да казваме, че горните две точки водят до тези „неофициални“ плащания?
„[смърт заради] инсулти се дължат 300 от тях (в сравнение с 80 средно за ЕС).“ – има ли смисъл да казваме, че рискът от инсулт се увеличава с 30 пъти поради натовареност на работното място?
„Осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в ЕС след Гърция (фигура 11). През 2016 г. едва 15,5 % от лекарите са общопрактикуващи (ОПЛ), което е много под средното равнище за ЕС от 27,3 %“ – има ли смисъл да питаме къде са медицинските ни сестри и защо са там?
„Средната продължителност на [болничния] престой е намаляла наполовина през периода 2000—2017 г. и достига 5,3 дни, т.е. под средната за ЕС от 7,9 дни. Въпреки това болничната помощ се характеризира с високо равнище на извършена дейност, като броят на изписаните пациенти през 2017 г. значително надвишава този в останалите страни от ЕС (около 31 700 на 100 000 души население) и е почти двойно по-голям от средния за ЕС“ – има ли смисъл да казваме откъде идват тези цифри и как болниците са принудени да „гонят“ пациенти, заради недостиг на легла?

Комисията има наглостта да ни каже, че “повече от половината от всички умирания се дължат на поведенчески рискови фактори“. Трябвало да спрем да пушим и да пием, пък и да сме по-активни физически. Кога точно да сме активни като постоянно ни се увеличава работното време? Да не забравяме, че здравословните ни навици, като всеки друг навик, не са плод на някакво фантасмагорно „индивидуално поведение“. Те са исторически зададени от социални структури и класови отношения. Умираме защото ни ограбиха; защото печалбите са по-важни от здравето ни и от подобряване на условията на труд на заетите в сферата; защото адекватна превенция от рак, например, зависи и от това да разчитаме на безплатен достъп до технологичния напредък, а не да плащаме по 40 лева от джоба си, когато искаме да прегледаме даден орган.

Класовата политика и частният интерес в здравеопазването ни убиват.

Тази констатация няма да я чуете от Европейската Комисия.

Не забравяйте да ни пратите ваши снимки от материалните условия в болниците, които посещавате, за да проследим и онагледим неравното разпределение на ресурси между частните и общински болници и бизнеса със здравни пътеки. Нека заедно с медицинските сестри да настояваме за спирането на държавното финансирането в частния сектор и да върнем парите на данъкоплатците. Изпращайте ни снимки (може и анонимно!) на info@dversia.net или на нашата фейсбук страница.