АкцентиСтатии

Здраве, класа и периферия

Класовата политика в здравеопазването е особено голям проблем за хората в България, който влачи след себе си куп йерархии и неравенства в получаването и отдаването на здравна грижа. Неслучайно първото искане в протестните декларации на медицинските сестри от 2019 г. е премахването на търговските дружества в сферата на здравеопазването. Държавното финансиране на частни болници създава условия, при които общинските биват недофинансирани, което от своя страна води до гротесктни условия както за пациентите, получаващи грижа, така и за хората, които се трудят в тези болници.

Панагюрската общинска болница, 2019 г.

По-долу ви представяме една кратка картина на подобни развития в Унгария, заснета от социолога Йошеф Бороц. В Унгария пациентите надигат ропот срещу класовите политики в здравеопазването като заснемат окаяните материални условия в държавните болници. Разбира се, упадъкът на здравеопазването поради налагане на класови интереси на капитала не е характерен единствено за Източна Европа; наблюдаваме подобни процеси в целия свят. Въпреки това, приватизацията в здравеопазването като че ли сломява източноевропейците с много по-бързи и страховити темпове.

Колко от вас са ходили в българска болница в последно време? Какви условия заварихте в публичните и частните? Забелязвате ли промени от преди и сега? Как решавате в коя болница да отидете?

Пратете ни ваши снимки от материалните условия в болниците, които посещавате, за да проследим и онагледим неравното разпределение на ресурси между частните и общински болници и бизнеса със здравни пътеки. Нека заедно с медицинските сестри да настояваме за спирането на държавното финансирането в частния сектор и да върнем парите на данъкоплатците.

Здраве, класа и пост-държавносоциалистическата полупериферия

От Йошеф Бороц

Нов жанр на социална критика се заражда в Унгария: заснемането – виж тук, тук, тук, тук и тук – на депресиращите, скандалните и отчайващи условия в болниците, които са под опеката на националната здравна система. Здравното осигуряване е задължително за всеки, получаващ доходи в Унгария освен, разбира се, за трудещите се изцяло в сивата икономика. Никой не знае точно как се изразходват средствата, събрани от всички трудозаети. Няма прозрачност що се отнася до управлението; управителите са господари на живота и смъртта. Няма и ефективно синдикализиране в здравния сектор. Лекарите са масово смятани за 1. силно корумпирани (преди всичко заради взимането на необлагаеми, неотчетени подкупи в брой, отразяващи отчаянието на пациентите и дебелината на портфейлите в замяна на по-добро, по-бързо, по-безболезнено лечение) или 2. вече заминали за Великобритания или някъде другаде из Западния Шенген. Или 3. загубеняци, разбира се.

Наскоро нещата достигнаха ново дъно. Не една, а две болници – една в Будапеща и една в района на Székesfehérvár на около 60 км от столицата – изрично забраниха на пациенти и посетители да снимат неприемливите, силно нехигиенични и незащитени условия, уж заради възможността такива снимки, веднъж качени в интернет, да навредят на това, което управлението на болницата смята (в момент на странно модифицирано състояние на съвестта) за „добра репутация“ на дадената болница. Като че ли порутените и тъжно недофинансирани болници имат такова нещо като „добра репутация“. Това е особено интересно, тъй като през юни 2019 г., Националната агенция за защита на личните данни и свобода на информацията с правнообвързваща декларация обяви тази забрана за противоконституционна.

Това жалко решение на болничните дирекции ми е особено интересно, тъй като дава ясен пример за класова политика в полупериферията. За любителите на социологията, накратко:

  • Що се отнася до Веберианската/Бурдийовистката идея за класа: богатите и привилегированите имат лесен достъп до по-качествена грижа в чисти и добре управлявани частни заведения в Унгария или другаде, в зависимост от условията и/или предпочитанията. (Да напомним, Виена е на 2 часа и половина с влак, Берлин, Мюнхен или Цюрих са всеки на по-малко от 90 минути със самолет от Будапеща.)
  • За тези от нас, интересуващи се от по-антагонистична, [макар] неясна постмарксистка концепция за класа – собствениците на капитала, които управляват по-голямата част от икономиката в пост-държавносоциалистическа Унгария и на Големия Капитал, намиращ се почти изцяло в Западен Шенген, никога не стъпват в страната, където правят печалбите си. Ерго, те разчитат на здравна грижа „вкъщи“, отредена за глобалния суперелит в страните от Западния Шенген. Що се отнася до малкото унгарски олигарси и високопоставени мениджъри, които служат и на двата типа собственици на капитал, виж горната точка за Веберианската/Бурдийовистката концепция за класа, за да се върнем в изходна позиция.

Линк към оригиналната статия.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments