Леви граждани за европейско развитие на България
До вчера, 10 ноември, на dversia.net можеше да се открие връзка към подписка на гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство“. Тя цели реформа за преразпределяне на данъчната тежест чрез две искания – необлагаем минимум за доходите на физическите лица до размера на текущата минимална работна заплата и диференцирани ставки на данък добавена стойност за стоки от първа необходимост (вода, лекарства, хляб, детски храни, книги, учебници и др.).
Подкрепяме инициативата от самото ѝ начало преди около два месеца. В разноликото начинание от партии, синдикати, неправителствени организации и автономни колективи ние предложихме това: искреността на един напълно независим и доброволен колектив, който повече от всичко друго желае и работи за това хората в България да заемат съзнателни политически позиции и да поискат социална справедливост.
Със събитията от вчерашния ден се уверихме, че мотивите ни да се присъединим са основателни, а целта – успешно реализирана към момента, т.е. преди приемането на Бюджет 2018. Искахме да предизвикаме сериозен политизиран дебат, и той се случва. Защото Бюджет 2018 ще трае една година, но търпението на народа е непредвидимо…
Вчера, 10 ноември, събирането на подписи беше прекратено на числото 30 683 (три пъти над заложената оптимална цел), а подписката бе внесена в деловодството на парламента след среща с Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Броят на хората, подкрепили инициативата, е задължаващ, така че публичното внасяне и разговорът с народните представители бяха необходим жест на признателност и сериозност към всички тях. Не очаквахме обаче, че този жест ще се превърне в събитието-вихър, в което се превърна, и това ни дава повод да направим едно важно обобщение на резултата до момента.
Европеизация…
Исканията на инициативата фактически се подкрепят от заключения на Международния валутен фонд, както и от конкретни препоръки на Европейската комисия. Тези становища идват на фона на данните, че данъчната система в България не е от европейски тип и че „България е сред лидерите по социално неравенство“ (Капитал, по данни на Институт за пазарна икономика, 2013 г.). Междувременно получихме подкрепа от европейски депутати (Костадинка Кунева, евродепутат, и Димитриос Пападимулис, зам. председател на ЕП), както и от генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини.
Аргументът за „европеизация“ обаче, въпреки обичайната си перформативна сила, явно не беше достатъчен. Защото…
Подобни статии:
…вляво.
…откритата лява идентичност на някои от ангажираните в инициативата субекти беше за тези два месеца основният обект на атаки от много доброжелатели.
Вчера, в един и същи ден, научихме, че сме крайно леви, че някои имаме „звучно име“ (dВЕРСИЯ и Барикада), че инициативата е младежко крило на ГЕРБ, както и че сме НПО, свързани с АТАКА… По-рано научихме още, че провеждаме „гнусна социалистическа пропаганда“, докато в същото време поддръжник на неолибералната парадигма настояваше, че необлагаемият минимум може и трябва да е 800 лв. Бяхме едновременно комунисти, соросоиди, герберасти…
Леви граждани за европейско развитие на България
Работата е там, че „Да спрем машината за неравенство“ вся смут в доминиращия ред на българското публично пространство. Някои от основните инициатори се определяме открито като леви (макар не всички), а в същото време настояваме за „европеизация“ на данъчната система. Сред нас има както партии, така и синдикати, отделни личности, абсолютно неформални и граждански колективи (като dВЕРСИЯ) и отделни, принципно аполитични експерти или обратно, отявлено политизиращи активисти. Говорим за мерки, заложени от почти всички водещи партии на последните избори (както Чавдар Найденов посочва), но някак забравени мимоходом. И поискахме намаляване на данъците, но от лява перспектива.
Всичко това предизвика объркане в редовото говорене на вечнопреходна България. Предизвикахме актуалната представа за гражданственост, макар тя да трябва да се предизвиква по още много други линии, при това спешно. Икономическата основа на обществото доскоро беше възприета за решена, а ние я поставихме под въпрос. Клишетата бяха разтърсени, та политическото статукво сега не е сигурно какво да прави. Затова не е случайно, че официалните канали на протестиращия граждански активизъм изобщо не ни отразиха. За сметка на това бяхме отразени от “Панорама”, bTV, NOVA, БНР и ред други.
А в крайна сметка не търсим някаква самоцелна геополитическа афилиация – била тя „европейска“, „източно-руска“, „американска“ или някаква друга. В целта ни няма и нищо радикално, още по-малко пък крайно, въпреки намеците на гореспоменати анонимни списващи или дежурни експерти, с които се препирахме по телевизионните студия и социалните мрежи. Напротив, стремим се към минимална социална справедливост – буквално. При това поискана по най-мекия възможен граждански начин – подписка. Което искане изглежда толкова по-явно, откровено и силно, колкото повече сравним 30 000 от подписката ни със 68-те експерта през 2007-2008 г., поискали (и получили), след петгодишна кампания, плосък данък и отмяна на необлагаемия минимум.
10 ноември: ход напред
Към сегашния исторически момент това звучи невероятно, но ние го провокирахме: 10 ноември 2017 г. отбеляза ход напред. 28 години по-късно до онези, излезли с лозунги и ярост по площадите през 1989 г., сега се нареждат нови 30 000 – може би някои същите? – с подписа си. Та къде е една лява инициатива сега спрямо победеното ляво тогава?
Цитат от доклад на Националния статистически институт от 2017 г. гласи следното: „Измененията в покупателната способност на домакинствата през последните години показват, че все още доходът на домакинствата е недостатъчен, за да поддържа нивото на потребление от 1989 година.“
Стъпката е малка, но значима. Точно сега. И далеч не е последна.
