Тази статия е достъпна и в .pdf формат:

Свали

от Даниела Пенкова

Въвеждането на плоския данък в България 

След падането на Берлинската стена през 1989 г. за Централна и Източна Европа започва т.нар. „период на преход“ към пазарна икономика. Целта му е да осъществи радикална промяна в обществото на икономическо, политическо и социално ниво. В тази връзка България приема различни програми за развитие, подготвени от двете големи наднационални „институции на развитието“ – Световната банка и Международния валутен фонд, а агенции на ООН, наднационални органи и неправителствени организации организират и координират прехода, използвайки същите методи, същите идеи и същия език, които дотогава са използвани за страните от Третия свят. Но ако за последните Западът посочва като причина за бедността липсата на индустриализация, то същото не може да се твърди за България през 1989 г. Това обаче не попречва на наднационалните институции да изискват от нея същите реформи, които в продължение на десетилетия налагат на развиващите се страни.

Четири са ключовите реформи, изисквани от неолибералната икономическа доктрина* и насърчавани от Световната банка, Международния валутен фонд, Програмата за развитие на ООН и мозъчните тръстове: приватизация, либерализация, премахване на регулациите (дерегулация) и драстично орязване на държавните разходи. Тези реформи са наложени на развиващите се страни чрез така наречените „Програми за структурни реформи“ през 80-те години на ХХ век. Става въпрос за поредица от макроикономически мерки, обявени като необходими, за да могат страните да се радват на доверието на частните инвеститори. Основната цел на Програмите за структурни реформи е да превърнат всички икономики в света в капиталистически, поставяйки ги така в обща система, контролирана от международния капитал.

Първият икономически план за прехода на България* е подготвен през 1990 г. и представлява именно такава програма за структурни реформи. Години по-късно един от авторите му, главният икономист на Националната търговска камара на САЩ Ричард Ран, признава: „От гледна точка на времето съжалявам, че тогава не бях по-смел и не настоявах да го въведете [плоския данък]. По това време казвахме: „вие трябва да имате много ниски данъци“, но тогава смятахме от гледна точка на политиката, че трябва да има известна прогресивност, за да накараме нещата да работят*. Сгреших в това си мислене, а бях писал много неща в полза на плоския данък. Всъщност в Русия ме посочват като първия, който предлага плоския данък там. В действителност той е далеч по-добър данък. Именно затова казвам, че вашият плосък данък включва корпоративни и лични доходи и това е един от големите успехи на България. Моето мнение е, че не трябва да се отказвате от него.*“ Очевидно, въпреки че плоският данък не се предлага на България в първоначалните идеи на американските икономисти, той е бил част от реформистката им неолиберална визия. 

На 19 март 2004 г. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изпраща отворено писмо до министъра на финансите, настояващо за въвеждане на единна ставка от 10% за облагане на доходи, печалби и осигуровки*. Писмото е подписано от над 100 бизнесмени, икономисти, финансисти, представители на мозъчни тръстове и обикновени граждани. През август същата година ИПИ започва редовното издаване на бюлетин за ниски данъци, в който се публикуват анализи и аргументи в полза на плоския данък. Като основен аргумент се изтъква: 

Ниските данъчни ставки осигуряват възможности за повече местно спестяване, повишават ефективността и обема на инвестициите и привличат чуждестранни капитали. […] Ниските данъчни ставки намаляват стимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижават дела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците.

Въпреки сериозната медийна кампания за въвеждането на плоския данък, данъчната система в България, макар и ревизирана на няколко пъти, остава прогресивна до 2008 г*. В крайна сметка той бива въведен по време на управлението на Тройната коалиция БСП – НДСВ – ДПС във вариант, който надхвърля дори и най-смелите очаквания на теоретиците на плоския данък Робърт Хол и Алвин Рабушка*. Ставката от 10% е по-ниска от предложената от тях 19-процентна. Нещо повече – в теоретичната им постановка присъства и сериозен годишен необлагаем минимум, с цел да се запази известна прогресивност в системата. В България с приемането на плоския данък се премахва и необлагаемият минимум, което автоматично води до загуба на всякаква прогресивност и прехвърляне на данъчното бреме от богатите към най-бедните членове на обществото.

Резултати от въвеждането на плоския данък

14 години по-късно виждаме, че обещаваните резултати при въвеждането на плоския данък не са постигнати. Първо, така и не се вижда обещаното нарастване на приходите от преки данъци – точно обратното. През 2007 г. стойността на данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като дял от БВП е 5%, докато през 2020 г. е едва 3,5%. Същевременно и делът от ДДЮЛ (от юридическите лица) е спаднал до рекордните 2,26% от БВП. Не само че приходите от преки данъци са намалели драстично, но според анализа на КНСБ „Десет години пропорционално данъчно облагане в България: Време за равносметка“* се наблюдава и прехвърляне на данъчната тежест от бизнеса към домакинствата:

Приходите от ДДЮЛ през 2017 г. са в размер на едва 6% от общите приходи в държавния бюджет, а тези от ДДФЛ достигат 9%. За сравнение, девет години по-рано стойностите на приходите от двата основни преки данъка са съвсем различни. През 2008 г. приходите в държавния бюджет от ДДЮЛ са представлявали 8,2% от всички приходи, докато приходите от ДДФЛ са заемали 7,2%.

През 2020 г. приходите от преки данъци са едва 19,1% от общите данъчни приходи в България, докато този процент в Европейския съюз е 31,6%. За сметка на това косвените данъци, които тежат най-много върху най-бедните домакинства, у нас представляват 50% от общите данъчни приходи, спрямо 32,6% в ЕС*.

Друг очевиден мит за плоския данък е, че чрез въвеждането му икономиката ще се изсветли поради това, че ниските данъци биха довели до по-ниски разходи за фирмите и те биха предпочели да работят на светло, отколкото да крият икономическата си активност. Според цитирания по-горе анализ на КНСБ:

Оказва се, че в условията на прогресивно облагане делът на сивата икономика намалява с много по-големи темпове, докато при наличие на плосък данък – този дял остава или относително статичен или нараства с леки темпове. Следователно плоският данък не допринесе по никакъв начин в борбата на държавата със сивата икономика.

В допълнение към тези изводи в анализа „Влияние на данъчната система върху сивата икономика и малките фирми“ се доказва, че „[н]ай-големите проблеми по отношение на сивата икономика произлизат от ниския данък печалба, ниския данък дивидент и максималния осигурителен доход“, които директно стимулират нарастването на сивата икономика. Най-голям принос за този резултат носи максималният осигурителен доход*, докато ниските корпоративни данъци допринасят чрез способността си да гарантират законовото изкарване от фирмения бюджет на средствата, използвани впоследствие за „заплащането в плик“.

Но най-притеснителните резултати от въвеждането на плоския данък в България са свързани с нарастването на неравенствата, при това с невиждани за Европа темпове. Преди въвеждането на плоския данък през 2007 – 2008 г. неравенството в България, измерено чрез Коефициента на Джини*, е 31,2%, а измерено чрез коефициента S80/S20*, показващ съотношението на доходите на най-богатите 20% спрямо най-бедните 20%, е 3,7 пъти* .*  През 2020 г. неравенството според същите показатели е съответно 40% и 8,01 пъти. Само за 14 години след премахването на прогресивното данъчно облагане България вече стабилно заема първото място по неравенство в Европейския съюз. 

Именно огромното неравенство, дължащо се на реформите в данъчната система след 2007 г., се превръща в основна причина за създаването на инициативата „Да спрем машината на неравенството“ през 2017 г.

Гражданска инициатива „Да спрем машината на неравенството“

Множество анализатори и активисти неспирно алармират за увеличаващото се неравенство след въвеждането на плоския данък. През 2017 г. сдружение „Солидарна България“ се обръща към леви организации в страната с покана да се включат в инициативата „Да спрем машината на неравенството“. Оформя се идеята за организиране на подписка по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление за промяна на данъчната система, която да се внесе в Народното събрание. По обща преценка на 13-те отзовали се организации моментът все още не е подходящ, за да се иска връщането на прогресивното данъчно облагане – всеобщото усещане е, че на подобно искане управляващите към онзи момент не биха откликнали, поради което битката за такава кауза е предварително обречена на неуспех. Основният проблем, отчетен от организаторите, е липсата на медийна подкрепа в подкрепа на прогресивното данъчно облагане – след години информационна кампания в противоположната посока, трудно би могло да се обясни на населението, че плоският данък не само не е най-честният, за какъвто е представян в продължение на години, но е и основната причина за нарастващото неравенство и бедност в България. 

Оформят се следните две искания на кампанията:

• Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата.

В България няма необлагаем минимум за доходите и стотици хиляди бедни хора, борещи се за минимална работна заплата, буквално отделят от залъка си, за да си платят налозите. В същото време, благодарение на максималните осигурителни прагове, хората с най-високи заплати внасят по-малък процент от дохода си за осигуровки в сравнение с работещите бедни. Собствениците на фирми имат възможност да приспадат ДДС от личните си разходи, например като превръщат личните си автомобили във „фирмени“. Компании с огромни обороти години наред декларират счетоводни загуби и изобщо не плащат данък печалба, докато малките производители са парализирани от бюрокрация и наказателни проверки. Наскоро бяха обезсилени и регулациите за бизнеса с офшорни зони.

• Въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги.

Това са стоките, които обикновеният човек купува, за да може семейството му да живее. В България, противно на останалите европейски страни, липсват редуцирани ставки на ДДС за продукти от първа необходимост. За българската хазна няма значение дали купуваш яхта или учебник за детето: върху всичко се начислява 20% данък. 

Организаторите считат, че смелата данъчна реформа е неизбежна, ако България вижда бъдещето си като европейска демокрация. Следваната логика е, че ако се въведе необлагаем минимум и се намалят бюджетните приходи от ДДС върху основни продукти, то държавата сама ще се види принудена да обложи с по-високи данъци доходите на богатите, за да компенсира намалелите приходи в бюджета. В този смисъл дори не е необходимо да бъдат предлагани конкретни прогресивни ставки върху доходите – необходимостта от тях ще стане очевидна, след като се намали данъчното облагане на най-бедните слоеве от населението. На първо време е важно да бъдат подпомогнати именно тези граждани чрез бързо намаляване на данъчното им бреме, като решението по какъв начин да се компенсират намалените приходи в бюджета се оставя изцяло на решението на законодателите.

Каузата за данъчна справедливост – мобилизация „отдолу“

На 11 септември 2017 г. е открита националната подписка с искане за данъчна справедливост в България. Всички включили се организации разполагат с пълна свобода на действие, като целта е чрез активна информационна кампания да бъдат събрани възможно повече подписи. Идеята е петицията да бъде внесена в Народното събрание до два месеца, за да може да бъде разгледана при приемането на държавния бюджет за 2018 г. Времето е малко и е необходимо да бъде използвано по най-добрия начин. Поради големите различия между самите организации и факта, че до момента не са имали възможност да работят съвместно, от основно значение е координацията между тях. Поради това първата стъпка е определянето на седалище, избирането на организационен щаб и създаването на организационна група във фейсбук, в която се включват представители на всяка от организациите. Групата остава жизнена и след приключването на кампанията и продължава да следи в годините след 2017-та проектобюджетите, медийните публикации, анализите и политиките, свързани с данъчната система в България.

Организационният щаб избира Мирена Филипова за координатор на инициативата, като в нейните задължения влиза организация и актуализация на календара, включващ пресконференции, медийни изяви, инструктаж на доброволците, организация на пътувания в страната и изпълнение на бюрократичните изисквания на законите, засягащи гражданските инициативи. Ролята на свързващо звено между представителите на отделните групи поема председателят на инициативния комитет Калин Първанов, високо ценен заради своята диалогичност и добрите познания по отношение на историята и конкретните способности на отделните участващи организации.  

Инициатива с подобен характер не може да бъде осъществена без сериозна информационна кампания, която изисква финансови средства, с които да бъде създаден сайт, да се разпечатат листовки и плакати, да се заплащат таксите за пресконференции и т.н. Поради липсата на спонсори се взима решението всяка една от 14-те включили се организация да осигури по 500 лв. Впоследствие става ясно, че не всяка от тях има подобни финансови възможности, поради което събраните средства са по-малко от предвидените. Рискът е организациите, заплатили първоначално определената вноска, да се почувстват по-важни или използвани от другите, но те проявяват зрялост и далновидност, приемайки, че в името на идеята всеки трябва да помага с каквото може – някои с пари, други със знания, трети с доброволен труд, а както в крайна сметка се случва – с комбинация от трите неща, доколкото е възможно. Всички осъзнават, че е необходим диалог, взаимно уважение, избягване на определяне на заслуги и отправяне на критики. До края на кампанията отношенията между участниците се запазват позитивни и ведри, което най-вероятно изиграва главна роля за нейния успех. 

Веднага след лансирането на кампанията е създаден интернет сайта spravedliva.bg*, в който се публикуват информационни материали, анализиращи актуалната икономическа ситуация и обосноваващи необходимостта от въвеждането на двете предложени данъчни реформи. На сайта е възможно да бъде подписана и самата петиция. Хиляди граждани се подписват онлайн. Други използвани начини за набиране на подписи са чрез пунктове на ключови места в големите градове и чрез структурите из страната на по-големите организации. Такава например е КТ „Подкрепа“, която от години пледира за въвеждането на необлагаем минимум и намалено ДДС за основни храни и продукти. Синдикатът успява да събере 18 000 подписа за кампанията от нейните членове и симпатизанти. Този резултат е доказателство за силата на структурираните на местно ниво организации и показва, че именно към такова структуриране би трябвало да се стремят гражданските активисти.

Другият основен елемент в осъществяването на кампании „отдолу“, са знанията по конкретната защитавана теза. Тук е необходима тясна връзка с икономисти, социолози и представителите на академичната общност. Тяхна е задачата да обосноват необходимостта от конкретните действия и да обяснят на разбираем език пред обществото възможните решения на проблемите. Те трябва да открият подходящи за бързо и ясно предаване послания*. Освен това играят и решаваща роля за по-лесното възприемане на идеите, тъй като се ползват с уважение сред обществото и лесно биха могли да се превърнат в „лица“ на гражданските борби. Привличането на подобни имена в Данъчната инициатива се оказва значително лесно – над 20 икономисти, социолози и университетски преподаватели* подкрепят исканията още в самото ѝ начало. Те използват възможностите си да разкажат за нея в своите медийни участия, което дава силен тласък на информационната кампания. Впоследствие и други академици се припознават в идеите ѝ и допринасят за увеличаването на обществената подкрепа.

Макар и почти „невидими“, основна роля изиграват доброволците, понякога представители на много малки организации. Те отделят от времето си, за да събират подписи на определени за целта пунктове, одобрени от конкретните общини. Тези доброволци прекарват дни и седмици в контакт с гражданите, опитвайки се да обяснят бързо и ясно целите на инициативата. Тъй като законът изисква от тях отговорност към събирането на лични данни, доброволците трябва да се съобразяват с въпросните изисквания и да спечелят доверието на хората, за да получат от тях необходимите данни. Следва да се отбележи, че в инициативата „Да спрем машината на неравенството“ доброволците срещат огромна подкрепа от населението. Ако не беше ограничена от срокове, необходими за представянето ѝ преди обсъждането на държавния бюджет, тя носеше потенциал да събере стотици хиляди подписа. За това свидетелства и една от най-малките организации, участвали в инициативата – Фондация „Документални“. Според нейните доброволци, събирали подписи в Морската градина на гр. Варна, сред които и автора на този текст, 9 от всеки 10 души, които са се спрели пред информационния пункт, са се подписали в петицията.

Можем да обобщим необходимите елементи за успеха на една гражданска инициатива по следния начин:

1. Обединяваща идея на принципа „най-малкото общо кратно“. Нужни са малко на брой искания, но безусловно подкрепяни от всички участващи организации.
2. Финансови средства, които трябва да се търсят от самите организации и/или спонсори.
3. Добри познания по конкретната тема – история, настояща ситуация и възможни решения.
4. Способност за реализация на информационна кампания, изискваща готови да защитават идеята лица, достъп до медии и рекламни материали (листовки, постери, други).
5. Отлична координация, осъществена от хора с опит в тази посока.
6. Доброволци за работа на терен. От особено значение е наличието им в различни райони на страната. Структурираните по места организации имат най-големи възможности.
7. Взаимно уважение, избягване на конфликти, недопускане на отчитане на „приноси“ и/или взаимни обвинения. Следваният принцип би трябвало да бъде „всеки прави, каквото може“.

При липсата на дори и един от тези елементи, каузата трудно би могла да постигне успех.

Внасяне на петицията и резултати

Кампанията безспорно постига огромен успех – в рамките на само два месеца 30 690 души се подписват под исканията за въвеждане на необлагаем минимум и диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост. Оказва се, че обществото реагира и подкрепя необходимостта от спешна данъчна реформа. Петицията е внесена в деловодството на Народното събрание на 10 ноември 2017 г. с цел да бъде разгледана преди гласуването на бюджета за 2018 г., за да бъде възможно исканията да бъдат включени в него.

Преди внасянето на подписите представители на инициативния комитет се срещат с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представят своите искания. Няколко дни по-късно се провежда и среща с председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика д-р Хасан Адемов. 

Въпреки всички положени усилия и значителен брой събрани подписи, препоръчаните реформи не се взимат предвид при изготвянето и приемането на държавния бюджет за 2018 г. При обсъждането им в Комисията по бюджет и финанси нейният председател Менда Стоянова (ГЕРБ) излиза със следното изявление: „Синдикатите* аз им казах: да си направят партия, да се явят на изборите, да спечелят изборите с тази програма и след това да оправят бюджетите.“ Накратко – една гражданска инициатива няма стойност. Единственият начин гражданите да постигнат резултат по отношение на конкретна кауза е да се организират в политическа партия. В противен случай те си остават безгласни букви, а управляващите не считат за необходимо да вземат под внимание исканията им.

Предложенията остават обект на дискусия и през следващата година. На 28 февруари 2018 г. Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на граждани към 44. НС най-сетне разглежда внесената в деловодството на парламента подписка за въвеждането на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до размера на текущата минимална работна заплата и прилагането на намалени ставки на ДДС от 9% за определени стоки от първа необходимост.

От името на Гражданската инициатива отношение пред депутатите взима председателят на Инициативния комитет Калин Първанов:

Подехме тази инициатива, водени от желанието нашето общество да е здраво и успешно и разтревожени от данните, че неравенството в нашето общество застрашително расте. Имаме най-високите нива на неравенство в целия Европейски съюз. Българското общество е силно разслоено, движи се на различни скорости и това не му позволява да бъде здраво, успешно и сплотено. С фискални мерки може да се спомогне за намаляване на неравенството и това не е само мнение на организациите, стоящи зад инициативата, а на редица международни институции – на Европейската комисия, на Международния валутен фонд и дори бе тема по време на срещата на Г-20, след която бе посочено, че данъчната политика трябва да съдейства за намаляване на неравенствата в обществата. Данъчната система в България драстично се отклонява от всякакви европейски примери. Ние сме единствената страна, в която няма необлагаем минимум и една от едва двете държави в ЕС, в които няма намалени ставки за стоки от първа необходимост.

По време на заседанието, от името на ГЕРБ и в качеството си на член на комисията, се изказва Менда Стоянова. Преди гласуването тя обяснява, че управляващата коалиция има подписано коалиционно споразумение и в него е заложено данъчната система да не се променя. Въпреки това казва: „Дали се задълбочава или не, е различна гледна точка, но е факт, че неравенството в нашата страна съществува и не се преодолява“. Но допълва: „всяка една непремерена данъчна политика, която би обезсърчила по-активните, можещите, знаещите и инициативните“, трябва да се премисля внимателно и да се внимава „дали няма да има лош ефект за икономиката“.

Времето напредва и вече се очаква разглеждането на следващия бюджет – за 2019 г. Без особена изненада мнозинството в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на граждани към 44. НС, формирано от депутатите на ГЕРБ, не приема в официалното становище да бъде записан и текст, че комисията „препоръчва на Министерство на финансите при съставянето на проекта за закон за държавния бюджет 2019 да предвиди мерки не само за увеличаване на доходите, но и за намаляване на подоходното неравенство и за облекчаване на облагането на средните и ниски доходи от труд“. Текстът е подкрепен само от депутатите от БСП, а Хайри Садъков от ДПС се въздържа. От заседанието отсъства представителят на „Обединени патриоти“ Александър Сиди. 

Изводи

Когато през 2008 г. в България е осъществена драстичната данъчна реформа, въвеждаща плоския данък и отменяща необлагаемия минимум, това се случва след писмо на около 100 души и при отсъствие на публичен дебат. Десет години по-късно над 30 000 души, сред които десетки икономисти, социолози и други представители на научната общност настояват за повече справедливост чрез мерки, съществуващи навсякъде в Европейския съюз.

От една страна, гражданската инициатива постига невиждан успех – само за два месеца успява да събере петиция с над 30 000 подписа, но от друга не постига очаквания резултат. Управляващите отказват да се съобразят с исканията на гражданите, въпреки че те са подкрепени от редица научни анализи и отговарят на препоръките на най-големите световни и европейски институции. Сред тях е нужно да се споменат Международния валутен фонд*, който подчертава: „Един от начините България да намери средства за така нужните ѝ инвестиции в инфраструктура, човешки капитал и социална защита е да реформира данъчната си система в посока въвеждане на прогресивно облагане на доходите.“, както и Европейската комисия*.

Европеизирането на данъчната система в България чрез въвеждането на две мерки, които действат в целия Европейски съюз, така и не се състоя. Възможно е то да бъде реализирано в бъдеще, но не благодарение на гражданския натиск, а по-скоро благодарение на натиска, осъществен от наднационални институции. Към момента очевидно управляващите вземат предвид единствено исканията на определени обществени групи, които се вместват в рамките на собствените им икономически програми. Така се стига до приемането на предложения след подписка от 100 души, вместо на такава, подкрепена от 30 000. Независимо колко ограничени интереси защитават конкретните политически реформи, те винаги биват представяни като искания „на народа“ – без значение дали са представяни от неолиберални мозъчни тръстове, прокарващи собствените си финансови интереси, или от работещи и пенсионери, които имат непосредствена нужда да си възстановят 50 – 60 лв. от доходите, отнети им чрез премахването на необлагаемия минимум.

Данъчната инициатива от 2017 г. ни дава важни уроци.

От една страна, тя показа, че общественият натиск би могъл да постигне резултати единствено ако бъде възприет от управляващите като заплаха за тяхното управление. В противен случай натискът – реален или не – може да бъде използван като оправдание за въвеждане на реформи, на които се гледа благосклонно от страна на управлението така или иначе. Такъв пример е въвеждането на плоския данък в страната след отвореното писмо на ИПИ, макар едва ли може да се определи като „обществен“ натискът, упражнен от стотина бизнесмени, неолиберални идеолози и лобисти. В този смисъл е от ключово значение какви политически партии участват в управлението на държавата и каква е конкретната им икономическа програма.

От друга страна, инициативата очертава важни принципи на позитивно взаимодействие между разнородни организации, обединили се зад една обща кауза. Независимо от различията между тях, те са способни да поставят обединяващата кауза на преден план и да избегнат ненужните спорове. Защото вярата в една добра идея и искреното човеколюбие обединяват и дават сила в битките. Битки, които ни учат, че само заедно можем да изградим едно по-добро бъдеще.  

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments