Как Зелено движение седна на управленската маса
Тази статия е достъпна и в .pdf формат:
Интервю на Росица Кратункова с депутатката Зорница Стратиева и съветника ѝ Свилен Овчаров
Пътят на Зелено движение към парламента и Министерски съвет е дълъг и наситен с перипетии. Как една партия, прераснала от сдружаване на неправителствения сектор и активисти, се професионализира и се сдобива с депутати и министри? Историята на партията ни разказа един от съпредседателите Борислав Сандов още през 2020 г. за броя Растеж и разруха. Екологичните борби. Днес обаче разговаряхме с депутатката Зорница Стратиева и нейния сътрудник Свилен Овчаров, за да разберем как е изминат пътят от самостоятелното явяване на избори до коалирането с ДСБ и „Да, България!“ и как се води политическа кампания от професионални природозащитници.
Първа част: тактика за явяване на избори
Защо и как партия „Зелените“ се превърна в Зелено движение?
Свилен Овчаров: Дълги години партия „Зелените“ бе в съдебен спор за името с Валентин Симов, председателят на ПП „Партия на Зелените“. Едва през 2019 г. името на първата се смени на Зелено движение (ЗД), малко след като съдебното дело бе спечелено от Симов. През 2021 г. загубихме най-малко гласове към Валентин Симов, докато на предходни избори губехме повече поради близостта на имената. Ние сме го хващали, че е лансиран в медии, спонсорирани от Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Нека припомним как между 2011 и 2015 г. тези медии водиха много злостна кампания срещу т.нар. „Зелен октопод“, който не позволявал втори лифт на Пирин, презастрояване на планината и други неприятни за бизнеса неща. Подозирахме, че нарочната реклама на тази партията на Симов се прави именно с цел ерозиране изборния резултат на „Зеления октопод“.
А иначе името „Зелено движение“ е сред обсъжданите от Инициативния комитет за създаването на партията ни още през 2008 г. Така че това не е ново име за учредителите и имахме готовност да се преименуваме още докато траеше второто съдебно дело между 2015 и 2019 г.
Подобни статии:
След като дълги години избягвахте да участвате в коалиция с други партии, защо решихте сега да участвате в такава?
Свилен Овчаров: В сегашната коалиция с ДСБ и „Да, България!“ сме от 2017 г., но тя не ни е първата. Това е еволюция от предишните ни опити за коалиране. От 2008 до 2016 г. имахме тежък вътрешнопартиен спор дали да участваме в коалиции. Има две фракции в Зелените/Зелено движение още от основаването през 2008 г. и досега. Едната бе за явяване в коалиция, за да се придобие публичност на новото политическо движение. Другата бе за самостоятелно явяване поради липса на идеални коалиционни партньори. До 2016 г. все надделяваше мнението да не участваме, за да сме „чисти“, защото мнението бе, че всички партии са „мръсни“ и няма нито една нормална.
В същото време не приемахме никакви спонсорства от „бизнесмени”, както другите партии, поради което оставахме невидими за медиите. Ти не можеш да тръгнеш от 0% и да стигнеш до 4%, защото просто не си в медиите. А медиите публикуват редовно, когато има протести, и в момента, в който идват избори, ти казват: „Е, не! Ден година храни, сега са избори, деца имам“ и спират да те отразяват. Прилича на корупция, но всъщност е предвидено черно на бяло в Изборния кодекс (ИК) още преди години. Нещо повече, ИК забранява на медиите да те отразяват в период на кампания, ако не получат пари и не отчетат плащането. Това се наказва с глоба, а нарушението се хваща много лесно – вижда се отразяване в медиите, липсва фактура и банков превод, ergo налице е нарушение на ИК. Така дори ултра продемократично настроени журналисти, например Веселин Дремджиев, отказват отразяване на политически кандидати или партии, на които те лично може би симпатизират. Тук не е Англия, където „Гардиън“ открито (и безплатно) налага лявоцентристки и либерални партии, а „Телеграф“ – дясноцентристки, просто като пример. При тази система няма как да има плурализъм на политическо мнение, защото нямаш ли пари, никой не разбира за твоето съществуване…
А социологията е другият препъни камък пред ново политическо движение. Ето, други „приятели на демократичната общност“, като например агенцията „Алфа рисърч“, искат заплащане на социологическото проучване, законно, с фактура, иначе те изваждат от проучването или пишат, че си в „Други“ под 1%, въпреки че проучването им показва, че си на 2%. Отново препятствие за нови играчи, няма равенство на игралното поле. Това можем да видим и днес с ПП „Продължаваме промяната“, които са редовно с ниски резултати в изследвания на Алфа рисърч и останалите социолози. Докато на ГЕРБ винаги им дават над 2% в тяхна полза. Числата са на база сравнение на социологическите проучвания за изборните резултати от 2021 г., когато имаше три пъти избори за парламент. Обикновено установената практика е партиите да поръчат проучване на социологическите агенции шест месеца преди изборите с над 2 – 3 000 души, за да проучат нагласите по градовете. Те не се обявяват никъде. Не го ли поръчаш това на някоя агенция, после не си споменат във въпросите или анкетата на публичното предизборно проучване. Това те удря жестоко, когато наближат изборите – не те ли види в социологията, избирателят не се престрашава да гласува.
Та без коалиция хората не могат да разберат за теб. Сега са разбрали за нас, защото сме в коалиция.
Първият ни опит с коалиция всъщност беше с ПП „Глас народен“ през 2016 г. за президентските избори. Дотам се стигна след един много голям гаф на Радан Кънев, който подведе „Да, България!“ и нас, като ни обеща да сме в коалиция за издигане на Трайчо Трайков като кандидат за президент. Една седмица преди крайния срок трите партии – ДСБ, неучредената все още „Да, България!“ и ние от ЗД, подготвяме документи за коалиция, но в същото време Кънев внесе в ЦИК документи за президентска кандидатура на Трайчо Трайков от името на старата коалиция „Реформаторски блок“.
Ние увиснахме без кандидат. Тогава направихме опит за коалиция с „Глас народен“, която ние самите саботирахме – един от нашите съпредседатели не внесе документите в ЦИК. Но вече имаше прецедент вътре в партията (тогава „Зелените“), фракцията за участие в коалиция най-накрая беше надмогнала и каза: „Айде сега, като се учредява „Да, България!“, дайте да им помогнем, заедно с либертарианската ДЕОС“ (която се саморазпусна по-късно). Става дума за парламентарните избори шест месеца по-късно, през март 2017 г., ДЕОС и ЗД направихме коалиция с новата изгряваща звезда „Да, България!“ (ДБ), която към момента даже не беше регистрирана. По тяхно настояване кръстихме коалицията „Движение Да, България“ – ДБ. През 2017 г. отидохме на избори и за първи път получихме такъв резултат – 2,96%. Тогава в коалицията бяхме ДЕОС и Зелено движение, която носеше име на нерегистрирана партия. А на същите тези парламентарни избори през 2017 г. ДСБ бяха в нова коалиция с име „Нова Република“. Това бе една консервативна коалиция, в която ДСБ се съюзиха със „Съюз за Пловдив“ на Дани Каназирева (сега в ГЕРБ), и Българска демократична общност на Господин Тонев. Те постигнаха само 2,54% – излезе, че залитането на ДСБ към по-консервативни десни сили не даде резултат нито в тяхна полза, нито в наша. В крайна сметка решихме, че е по-добре да се реем заедно с тях.
В момента в рамките на сегашната коалиция „Демократична България – обединение“ ДСБ ни подкрепя. Например десният евродепутат Радан Кънев многократно гласува в Европейския парламент различно от ЕНП; дори понякога гласува чисто зелено за много решения – по наше настояване. ДСБ са консервативни, но не са корумпирани. Партията „Да, България!“ излиза със заявка за усилване на демокрацията и реформа в съдебната система, което са важни за нас неща – не можеш да защитаваш природата в страна без законност, в една неправова държава с неработещо правосъдие. Какво като имаш закони и директиви за опазване на природата или здравето на хората, когато никой не ги спазва, както бе при управлението на ГЕРБ и ДПС.
Иначе търканията ни с партията „Да, България!“ са личностни – в техните редици се промъкнаха неколцина корумпирани лица извън София, които те успяха да отстранят навреме (с наш принос в разкриването). Тук проблемът е решен. Остана един техен човек от Бургас, който продължава да бъде ябълка на раздора, тъй като измами ръководството на партията „Да, България!“. Става дума за бивш общински съветник в Бургас, който през март 2020 г. гласува в полза на Доган за прокарването на пътя до Сарая.
Въпреки всички търкания с коалиционните партньори обаче, ние вече тотално сме „за“ коалиция. Защо? Ами защото това ни дава публичност, това ни прави видими за хората, това ни позволява да влияем на законодателния процес в полза на природата и общественото здраве. Аз съм бил на множество комисии за земеделието през 2007, 2009 и 2010 г. за ГМО, за Закона за горите, за парк „Странджа“, но като представител на граждани и НПО. И съм седял в ъгъла, защото не съм бил депутат. Не можеш да правиш предложения, не можеш да се изказваш, чакаш да ти дадат думата онези, които са на власт, а по онова време на власт бяха лобисти на мафията и перачи на пари с хотели по Черноморието. Но сега зелените имаме депутати, аз и други експерти сме съветници на депутати и например, председателят на комисията по земеделие Пламен Абровски (ИТН) не може да те игнорира. Какъвто и да му е дневният ред, за каквото и да лобира той, колкото и противоположни да са ни вижданията, не може да те игнорира.
=============================================================
Втора част: как се прави кампания
Зорница Стратиева: Цял живот съм се занимавала с природозащита, още от университета (Лесотехнически университет). Винаги съм работила в експертни организации по тема защитени територии и гори. А станах член на „Зелено движение“ през зимата на 2019 г. Преди това дълго време бях канена от Борислав Сандов, но все отказвах. Докато една приятелка, с която се возихме във влака повече от шест месеца ежедневно, ми повтаряше: „Зорница, ти трябва да се занимаваш с политика, виж какви неща правиш в полза на обществото“. Тогава споделих на Тома Белев за това как всеки ден ми повтарят, че трябва да се занимавам с политика. Така един зимен ден на 2019 г. заедно с Тома Белев отидохме на събрание на Зелено движение, на което си мислех, че само ще слушам, докато изведнъж не ми подадоха един лист, на който пишеше Заявление за членство. И аз стреснато попитах: „Ама как така? Трябва да помисля“. „Няма какво да мислиш, винаги можеш да се откажеш“. Попълних молбата и станах член. Веднага след това Борислав Сандов ми препоръча да отида на едно обучение на фондация Фридрих Еберт със Стефан Георгиев и Станислав Додов: „Лидери на промяната“. Това е най-доброто обучение, на което някога съм била. Беше много интересно, говориха за световните лидери, какъв е идеалът за политически лидер, имаше казуси, които решавахме. Накрая излязохме с позиция, която адресирахме до евродепутатите, понеже тогава бяха изборите за европарламент.
Запознанството ми с коалиционните партньори ДСБ и „Да, България!“ се случи, когато дойдоха местните избори есента на 2019 г. Там трябваше да видим как ще се коалираме и отидохме на избори заедно с ДСБ и „Да, България!“. Става дума за местно ниво в Перник, за техните представители на място.
Кои бяха първите избори, в които участва?
Местните избори 2019 г. ми бяха първите. Казаха ми, че ще ме включат в листите и аз го приех много лично, защото това е страшно отговорна работа – да се явиш на избори. На местно ниво в Перник беше голямо каране между партиите в коалицията за това кой ще е първи, втори, трети в листата. Аз бях в листата за общински съветници в Перник тогава. Това ми беше първият сблъсък с партиите на територията на Перник, дотогава не знаех, че има такива местни партийни структури – като пернишки жител не бях разбрала за тях. И дойде време трите партии да се регистрираме в РИК. Аз като много съвестна си подадох всичко, което трябва. И ми беше много странно как някои са разочаровани, защото каузата все пак е една – да махнем ГЕРБ. Но явно някои имаха някаква друга идея. Имаше и недоверие към мен, понеже съм млада, жена, нова за тях. Най-интересното беше, че при нас никой не искаше да бъде начело на листата, т.е. да бъде кандидат за кмет. И накрая един от лидерите на местната структура на ДСБ каза: „Аз имам човек, той ще бъде кандидат за кмет“, а той беше член на „Да, България!“.
Тогава нямаше структура на Зелено движение в Перник, трябват ни петима човека по устав, за да създадем такава. Като започна кампанията, беше много трудно. Единственият ми опит в раздаване на листовки е придобит по време на природозащитните кампании, които сме правили от Коалиция „За да остане природа в България“. Така подходих и в тази предизборна кампания – да раздавам листовки, но в началото мислех, че ще работим екипно, защото ние така сме работили в природозащитния сектор. Обаче като са три различни партии и всеки си дърпа чергата…? Имаше откриваща кампания, но аз не успях да присъствам, защото трябваше да бъда на едно представяне на кампания за черния орел в Грузия. Само че другите не ни бяха питали дали датата устройва всички ни, а сами си я избраха. „Да, България!“ я фиксираха. Казаха: „Тоя ден в 11 ч. трябва да сте тука“.
На терен повечето ги беше срам да раздават листовки. Основно си водеха кампанията с големи транспаранти. Аз се ядосах последната една седмица и му казах на водача в листата за Общински съвет: „Хайде да ходим, че да влезеш поне ти, защото виждам, че тука никой няма да си мръдне пръста“. А го правим уж, за да се смени моделът на управление. Не може така наготово да получиш нещо, особено като си срещу статуквото, трябва да положиш адски много труд, за да пожънеш резултат. Ходихме с него в няколко пенсионерски клуба. Там бяха много очаровани, че някой ги посещава. „Младото кметче“ му викаха. И това беше последната седмица на кампанията. Раздавахме листовки в цялата община. Накрая успяхме да вкараме в Общинския съвет водача на листата, вторият имаше с един глас по-малко от него, беше получил много преференции, а на мен не ми достигнаха 11 гласа, за да вляза и аз. Листата беше общо 17 човека. Не съм приемала помагането на това момче начело от „Да, България!“ като някаква конкуренция, а го правех за каузата. Но мисля, че тогава ме взеха насериозно в Перник, защото хвърлих труд.
Промени ли се отношението между коалиционните партньори за следващите избори, на които се явихте заедно?
Битката за местата по листите започна още ноември 2020 г. „Ще има избори, ще има избори, дайте да се готвим.“ Още февруари 2021 г. казаха, че ще съм в листите: „Зорница, то няма кой. Ние сме договорили ЗД да води в Перник.“ Аз казах, че ще помагам само. Не смятам, че имам данни за професионален политик, нито пък амбиция да водя нещо. Накрая все пак се съгласих и започнаха едни драми в нашата коалиция в Перник. Не можеха да допуснат, че жена ще води, и то млада и без опит в политиката. В цялата листа имаше общо три жени с мен. „Да, България!“ нямаше нито една жена в листата, която да участва. Изцяло мъже и имаше страшно неприятно отношение, което те упражняваха върху мен. „За к’во пък тая, ма как може?“. Отговарям им: „Избрали са ме, нека да положим усилия и да спечелим.“
Имало е много голям спор в Добрич, в Сливен за водачи на листите. В Перник са казали, че ЗД ще водят. Аз впоследствие разбрах колко са се карали за местата кой да води, защото това е голям залог. На местно ниво коалиционните партньори не могат да разберат, защото решенията се взимат отгоре на база всички района за цялата страна. Някои от коментарите за мен, с които се успокояваха членовете на коалиционните, партньори бяха: „Поне е местна, че можеха да докарат някой от София.“ Беше страшно трудно за мен. Една седмица преди да започне кампанията колегите от ДСБ и „Да, България!“ ми казаха каква визия трябва да имам: „Зорница, имаш една седмица да се оправиш, фризьори, дрехи, маникюр“. На мъжете нищо не коментираха за облеклото, а на мен всеки ден ми се обръщаше внимание защо не съм ходила с поли, как съм се била облякла с грейка веднъж (а тогава беше –11 градуса, как да изляза?). В началото сексистките коментари бяха най-зле, после вече не ги усещах. На терен повечето коалиционни партньори бойкотираха предизборната кампания, не искат да раздават листовки заедно, да се движим заедно.
След вторите избори през юли 2021 г. от местната структура на ДСБ малко се успокоиха. На един от основните критикуващи му казах, че ми е много обидно, че ме подценяват. Аз мисля, че имам какво да покажа. И той тогава малко се смекчи и другите се кротнаха, като видяха, че се случват нещата. И сега вече пием с този човек кафе, уважаваме се, споделяме си и той ми казва: „Пази се, пази се, защото е мръсно“. Това, което ние го виждаме на повърхността, е едно, но иначе е страшна мръсотия.
Всеки вторник правихме оперативка на цялата местна структура. На терен бяхме само аз, един Павел Черийски, който впоследствие стана член на ЗД, и семейството на този общински съветник от „Да, България!“, на когото помагах на местните избори. Майката е член на ДСБ, а мъжът стана член на ЗД. В знак на благодарност ми помогнаха. Дадоха ми помещение, част от кафенето им, което превърнахме в приемна. Общо взето, постепенно на моя страна застанаха повечето от местните активисти и на трите партии в коалицията.
По какъв начин организира кампанията, въпреки сексисткото отношение на партньорите?
Първо да уточним, че в ЗД е различно от коалицията – всеки сам си финансира кампанията, няма общ бюджет, а местните организации и групи имат решаваща дума (grassroot принципа). И понеже на трите избора през 2021 г. нямаше обща коалиционна кампания, аз водих собствена зелена кампания. Сега през 2022 г. имаме някаква помощ от субсидията, но всяка партия си получава дял според броя депутати на всяка група в парламента, така е в коалиционното споразумение. Първите избори април 2021 г. ми излязоха 5 000 лв. За вторите през юли 2021 г. бях в голяма финансова криза и отделих само 3000 лв. Тогава ми бяха намалили заплатата от работа наполовина, тъй като политиката ми отнемаше от времето за работодателя. Въпреки всички трудности станах депутат обаче. За два месеца. След това се насрочиха третите избори за 2021 г. Реших да се регистрирам в Бюрото по труда. На служителите им беше странно, че депутат отива там. Викат ми: „Вие сте първата депутатка на борсата на труда“. Мен ако питате, не само в това съм първа – аз съм първата, която всеки ден ходи до работното си място в НС с влак и градски транспорт. След като бях избрана за втори път за народен представител на трети избори за годината, се оказа, че от НОИ ми превели 700 лв. повече, които трябваше да им ги връщам, защото нямат онлайн система за проверка, а трябва всичко ръчно да се прави. Последните избори ми струваха 6000 лв., помогна ми депутатската заплата от предходното 46-тото НС. То гледаш да пестиш, да не си много агресивна в кампанията. Много личи, когато правиш избори с много пари. А на хората много им писна трети път избори. А и кандидатите също нямаха вече душата да го правят толкова редовно.
В сегашния парламент има двама от ЗД, „Да, България!“ са шестима и ДСБ са осем депутати. ЗД сме имали водач в най-малко области в България. На първите избори април 2021 г. най-странното бе, че аз трябва да си направя сама план на действие: къде да ходим, какво да правим. Аз друг път не съм правила кампания. Решихме да раздаваме листовки във всяко едно село и град, което посетихме в областта. Бяхме в шест общини. Там се ръководихме от пазарния ден, защото тогава има най-много хора навън. В Трън например са 52 села и не можем да идем във всяко. Хващахме една маршрутка, която доставя храна по селата. Едно дете много голямо впечатление ми направи, на осем години в град Земен. На пазарния ден, юни месец, продава череши. И аз да си взема череши и му давам една брошурка. И то ме пита: „Ти кандидат за депутат ли си? Ма то интересно ли е? Какво си учила, за да станеш депутат? Ти мечатала ли си си за това?“. И много ме зарадва.
Имаше доста гласове на тия места, където бях отишла да раздавам. На вторите избори за 2021 г. беше най-силно, на третите вече им беше писнало. Там влязох с формулата на Хеър-Ниймайер*, с остатъците. Пък и то вече умората си каза думата.
Освен листовки имах и някои медийни участия. В Перник има едни интерактивни билбордове на една витрина, която задържа номера по 30 секунди. Избягвах да съм сама на билбордове, а да има и други хора от листата. От ЗД също бяха поели финансирането за няколко билборда по магистралата. Имах и медийни изяви в местната телевизия „Кракра“ и на национално ниво при Иво Божков в телевизия „Евроком“.
Платих и за реклама в някои онлайн медии в Перник, тя обаче струва много евтино. Най-скъпо ми беше в един от най-четените сайтове „Перник нюз“ – 1200 лв. за една статия. Имаше и един вестник на хартия „СъПерник“, където платих 450 лв. Медиите бяха най-скъпи. Даже искаха и повече пари да им давам, защото мислеха, че съм забогатявала, щом три пъти ходя на избори. Пък аз си плащах с лични средства.
Много се пазех да не правя срещи с бизнеси – отказвах, защото в Перник бизнесът често е тежка индустрия. Те ме канеха, аз отказвах. Само с граждани правех срещи, само че приемната първоначално я нямаше, чак после я направихме. По време на кампанията нямахме офис, ползвахме автомобила на активисти, които ми помагаха, да обикаляме напред-назад.
Коалицията невинаги се държеше партньорски. ЗД беше на откриващите кампании и трите пъти на избори. Юли месец дойде генерал Атанас Атанасов в Перник, тогава всички се събрахме. Като дойде съпредседателят на ЗД Владислав Панев, половината група се събра. „Ма как може така, как може зеленяци да правят тест-драйв с електрически автомобили в Перник.“ Много критични бяха всички партньори. Най-голямата критика беше от вътрешната коалиция, ти очакваш подкрепа от тия хора, а в същото време те ти подриват самочувствието. Аз не съм имала такова самочувствие, каквото е било трябвало да имам за всичките неща, които съм правила, но те тъпчат отгоре.
Много ми беше трудно и много плаках. Толкова не съм плакала никога през живота си. От първата кампания до 15 юли всеки ден по няколко пъти. Родителите ме питат защо плача. Първото е, защото това, което ти се случва е страшно отговорно, има много големи очаквания, а в същото време ти си един обикновен човек, който само си сменя работата, и ако си достатъчно съвестен, я правиш. Ако не си, я претупваш и ходиш да си вееш байряка с новите дрешки, както например се явяваха от ИТН лятото.
По какъв начин взимате решения в коалицията по общи проблеми?
Няколко пъти плаках в парламента, защото понякога трябва да вземеш едни решения, които не искаш да взимаш. Сега например за оръжията за Украйна. Моето мнение е, че трябва да работим за България, каквото и да се случва във външния свят, нека първо оправим нашето място. И това беше много сериозно решение, което трябваше да се вземе, защото после не знаем какво ще означава това за нас, това е огромен риск. И помолих тогава ЗД да вземат решение на Националния съвет и аз ще се съобразя с него – съответно те взеха решение на принципа „Ако искаш мир, готви се за война“. Ако от мен зависи, не трябва да изпращаме оръжие. Искам да си оправим първо нашата страна. От една страна, тази война много ни засяга, от нея ни зависи икономиката, доставките, всичките неща ни касаят. Обаче от друга страна, не можем да се занимаваме твърде много с външната политика, при положение че тук вътре е много забатачено.
Например в комисиите, където председатели са хора на ИТН, няма нито един проект, който да е приет, само слушаме разни хора от бизнеса и от браншови организации – разбирай лобисти. Просто си губим времето, а председателите на комисии си взимат големите заплати и толкоз.
Успя ли войната в Украйна да създаде раздор в ЗД?
Естествено, че има разделения, но те не са заради войната, а заради други проблеми. Сега например имаше спор дали ще искаме вот на недоверие на президента заради проруските му изказвания. Зелените сме пацифисти, но в момента надделява мнението, че единственият начин да избегнем война в България е Русия да загуби войната в Украйна.
Виждаш ли вече „мръсотията“ в политиката?
Наскоро трябваше да решаваме проблема със Закона за опазване на околната среда. Той е един от първите внесени закони в 47-ото народно събрание. Внася се в парламентарна комисия януари, мина първо гласуване там. Голямата коалиция (ПП, БСП, ИТН, ДБ) подкрепи връщане на втората инстанция по съдебни дела за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологични оценки, бе предложено. После в залата започват едни тежки дебати ще има ли втора инстанция или само първа. После решаваме, че тоя законопроект ще бъде внесен в седемдневен срок за второ четене. И се започват едни интриги. По някое време гласуваме Закона за електронното управление, с който се урежда Министерството за електронното управление. И преди да гласуваме окончателно този закон, Манол Генов от БСП става и казва, ни в клин, ни в ръкав: „Аз предлагам за Закона за опазване на околната среда срокът за второ четене да бъде удължен на 28 дни за второ четене.“ Това означава, че към февруари ще го минем на втора зала. Обаче междувременно започват едни страшни кулоарни интриги. Сега ще има ли втора инстанция, няма ли да има? Дайте да отпадне това, само ще се занимаваме с глупости. ИТН са главните действащи лица в тази интрига. После „Продължаваме промяната“ казва, че е съгласна с ИТН да отпадне втора инстанция. Т.е да се махне равният достъп до правосъдие за всички граждани. Спрямо някои от колегите е опитано да се приложи натиск, за да се съгласят. Върху мен не посмяха, защото аз казах, че не мога да се занимавам с глупости. Аз съм влезнала за гражданите, не съм влезнала да изпълнявам поръчки. Привиквали са ги в МС и на коалиционни съвети там някъде, за да се махнат и да не гласуват.
Имаш ли надежда?
Имам надежда, но промените стават бавно, което е правилно според мен, защото ако стават бързо, нищо не правим. Още малко има, за да стигнем дъното и тогава вече ще тръгнат нещата. Имам един приятел от Ямбол, който казва: „Зорница, ако нещата стават на зле, просто ги доразвали и ще се оправят.“
