Ивайло Динев и Лора Радева

В последните десет години консенсусът между двете най-големи партии ГЕРБ и БСП бе размразяван единствено от борби в полето на медийните скандали с определени личности или обвинения в корупция, но на политически дебати като този „за“ или „против“ бежанците, „за“ или „против“ промяна на данъчната система, двете партии подкрепят относително една и съща, значително консервативна, позиция. Тази ситуация е определяна като „пост-политическа“, като характерно за нея е, че липсва реален политически сблъсък на идеологии, но е налице нарастващ консенсус по крайнодесни и про-пазарни политики сред всички партии (Цонева, 2017).

Според белгийската философка Шантал Муф „пост-политическата“ ситуация е една от причините за възхода на крайнодесния популизъм (виж интервю за Verso), в който „другия“ не e политически съперник, а враг, който трябва да бъде премахнат. За това Муф посочва за нуждата от „агонистична“ демокрация, на практика, демокрация, в която хората имат реален избор на политически алтернативи, а не партии представляващи едни и същи програми (виж интервю за “Барикада”).

В този текст ние се питаме дали в България съществува консенсус между двете водещи партии? За да разберем това, ние анализираме мнението на привържениците на БСП и ГЕРБ (European Value Survey, направено през 2018 г.). Ние очакваме, че партиите като най-силните по ресурси и влияние политически организации в страната, успешно маркират определени политически виждания сред обществото и ги налагат, и че това може да бъде проследено сред техните симпатизанти. Ако подкрепата към определена партия не е свързана с принципни и ценностни различия от тази на „съперника“, то това означава, че съперничеството между партиите не е въз основа на идеологическо противоречие, а е налице идеологически консенсус.

Социално-икономически статус

Симпатизантите на ГЕРБ са най-вече от средните по големина и по-големите градове с население от над 20 хиляди души (45% на ГЕРБ срещу 35% на БСП). Симпатизантите на БСП са най-вече от малките населени места под 20 хиляди души (51% на БСП срещу 36% на ГЕРБ).

Симпатизантите на ГЕРБ се разпределят относително равномерно спрямо възрастовите характеристики – 44% са над 55 години, 56% са под 55 години. При симпатизантите на БСП обаче съществува голяма разлика, като те в мнозинството си са над 55-годишни – 77%, докато тези между 15 и 54 години са само 23%.

Сред привържениците на БСП тези с най-нисък доход са 65%, тези със средни доходи са 29%, докато сред привържениците на ГЕРБ разпределението е 45% при хората с ниски доходи и 45% сред тези със средни. И сред двете групи привърженици, хората с високи доходи са най-малко – 10% ГЕРБ и 6% БСП. Трябва да се има предвид, че според допитването, хората с най-нисък доход заемат по-голяма част от участниците в анкетата, затова не може да се анализира по-обективно какво е разделението по доход между привържениците на двете партии, тъй като е налице изкривяване.

По ниво на завършено образование, разликите са също относително значими. Сред симпатизантите на БСП 28% са с основно образование, 51% със средно и 21% с висше. При симпатизантите на ГЕРБ, само 9% са с основно образование, 59% са със средно и 31% са с висше образование.

Относно участието в структури се наблюдава една и съща тенденция на неучастие в традиционни организационни структури без особени разлики. Сред привърженици на ГЕРБ само 8% декларират, че членуват в партия; 11% са посочили, че участват в синдикат, а 19%  са част от неправителствена организация. Сред привърженици на БСП тенденцията е същата, като най-малък процент членуват в партия – 6%, следвани от членство в синдикат – 7%, а участие в неправителствена организация декларират 15%.

Относно политическата ориентация сред симпатизантите: очаквано, да харесваш БСП е свързано с лява ориентация (74%) и обратното – да харесваш ГЕРБ е свързано с дясна ориентация (81%).

От посочените резултати виждаме, че подкрепящите БСП и ГЕРБ са от относително различни слоеве и с две силно изразени, противостоящи политически ориентации. Но дали сред симпатизантите има различни политически виждания?

Политически виждания

1. Икономика

Сред привържениците на двете партии относно икономическите въпроси съществува еднаква тенденция за позитивно настроение спрямо намеса на държавата в икономическите неравенства: подкрепа за държавната помощ за безработица изразяват 86% (ГЕРБ) и 87% (БСП), а за преразпределение на благата 54% (ГЕРБ) и 55% (БСП). В същото време обаче, по-негативно се гледа на това държавата да изравнява хората по доход, като едва 36% (ГЕРБ и БСП) подкрепят тази позиция. Утвърдителните отговори на последните два въпроса традиционно се свързват с лявата политика. В българския контекст като една от най-бедните страни в Съюза и с най-голямо неравенство между доходите на най-богатите и най-бедните, би се очаквало подобна политика да се радва на голям интерес, но това зависи от дейността на лявата партия и на силни леви социални движения. В момента в страната има плосък данък, при който доходите на всички граждани – от най-бедните до най-богатите – се облагат с еднаква ставка от 10%. Правителството на Тройната коалиция и последвалите правителства на ГЕРБ поддържат плоския данък вече 10 години, а експерти от всички части на политическия спектър говорят за полезността му. Eдинствената по-сериозна критика на данъчната система бе извършена от инициативата “Да спрем машината на неравенства”, в която участва и сп. dВЕРСИЯ.

Съществена разлика между симпатизантите на БСП и ГЕРБ има единствено по въпроса за собствеността, като сред изразилите подкрепа за БСП 69% подкрепят увеличаването на държавната собственост, докато при анкетираните, симпатизиращи на ГЕРБ, този процент е едва 44.

2. Социални въпроси

По отношение на въпросите за религията е налице една и съща тенденция.  Почти половината от привържениците на двете партии изпълняват молитва извън религиозна служба: 44% (ГЕРБ) и 47% (БСП), а за по-голяма част от симпатизантите Господ е важна част за техния живот 62% (ГЕРБ) и 57% (БСП). Традиционното схващане в политиката е, че дясното се свързва със защита на религиозната идентичност, а лявото с атеизма. Този разлом обаче не е подкрепен в България.

Относно въпросите, свързани с половото равноправие, допитването показва противоречиви резултати. 94% (ГЕРБ) и 93% (БСП) подкрепят жените да имат равни права с мъжете, но в следващ въпрос настъпва конфликт за това каква е ролята на мъжа и жената. Резултатът показва, че отношението на допитаните е консервативно, като около половината от тях смятат, че ролята на мъжа е да работи и изкарва пари, а на жената да се грижи за дома и семейството 48% (ГЕРБ) и 56% (БСП). Позицията за подкрепа на жените да имат равни права с мъжете е традиционно свързана с леви въгледи и е налагана от леви партии. В българския контекст това отново не се случва.

Сред привържениците и на двете партии има негативно настроение срещу мигрантите и голямо недоверие към тях. Според допитаните симпатизанти и на двете партии, мигрантите повишават престъпността (81% за ГЕРБ и 84% за БСП), ощетяват социалната държава (87% за ГЕРБ и 89% за БСП), и не са желан съсед за живеене (52%  за ГЕРБ и 61% за БСП). По отношение на гей правата, симпатизантите и на двете партии следват една и съща тенденция към крайно негативни настроения като (82% за ГЕРБ и 90% за БСП) смятат, че „хомосексуализмът никога не може да бъде оправдан“.

3. Европа

Споделянето на европейската култура е ценност за огромно мнозинство от симпатизантите на двете партии:  94% сред симпатизантите на ГЕРБ и 95% – на БСП. Участие в изборите за Европейски парламент следва същата тенденция на широко споделена практика сред привърженици и на двете партии, 91% (ГЕРБ) и 94% (БСП). От друга страна, отношението към Европейския съюз показва една от малкото разлики между симпатизантите на двете партии, като подкрепящите БСП са по-скептични (42% имат доверие в ЕС) от тези на ГЕРБ (60% доверие към ЕС).

4. Национализъм

Националистическите настроения са широко подкрепяни от анкетираните и от двете страни. Както за симпатизанти на ГЕРБ, така и за тези на БСП, е изключително важно да имаш българско потекло (88% и 90%) и да си роден в България (86% и 92%). Мнозинството и от двете партии нямат доверие към хора от друга националност, 53% при симпатизанти на ГЕРБ и 60% при тези на БСП.

5. Околна среда

Защита на природата или икономически растеж? Симпатизантите на двете партии разпределят относително по равно двете позиции: 53% (ГЕРБ) и 51% (БСП) са за защита на природата, докато 47% (ГЕРБ) и 49% са за икономически растеж (БСП). При следващия въпрос дали човек е склонен да отделя част от дохода си за защита на природата, отново относително половината и сред двете партии са „за“, а другата половина са „против“. Т.е. по въпросите за околната среда отново е налично сходство.

Има ли политически разлом в България?

Споменатата концепция на Шантал Муф за “агонистична” демокрация наподобява традиционното схващане в емпиричната политология за политическите разломи (cleavages). Класическите разломи, характеризирани от Липсет и Рокан (1963) за западноевропейските държави, са: държава-църква, център-периферия, село-град, работници-собственици. Тези разломи стават явни чрез  формирането на партии, представляващи различни политически виждания и различни социални групи. В едно общество може да съществува социално разделение (в случая на град-село), но това не води механично до последвал разлом в политиката. Важни са две уточнения. Първо, тези разделения могат да съществуват, но да не бъдат политизирани. Например, наличието на голямо разслоение може да бъде фактор за политическо разделение между две партии, защитаващи интересите на противоположни по доход социални групи, например бедни-богати. Но за да се случи това, то следва да съществува политическа артикулация, която да превърне социалното разслоение в политически сблъсък по време на избори.

В западните демокрации, класическият разлом между основните партии на традиционната левица и традиционната десница, дълги години се базира на класовата принадлежност и класовия конфликт. От средата на 70-те години множество анализи показват, че е налице нов разлом, основаващ се на т.нар. постматериални ценности* като човешки права и околна среда, и на разделението между авторитарно и либертарно. Този нов разлом е следствие както на промени в структурите на западните общества, така и заради все по-значимата роля на новите социални движения (екологични движения, феминистки движения и т.н.). В случая на левицата, този преход към нов разлом характеризира появата на новото ляво, което за разлика от традиционното ляво, фокусира внимание към постматериални ценности и е критично към традиционните йерархии (либертарно отношение).

В България ситуацията е по-различна поради простата причина, че историята на страната не следва същия ход като този на западноевропейските държави. Типичен пример за ролята на социалния разлом в българската история е делението на базата на село-град, характеризирано с популярността на земеделската партия след Първата световна война, така също и делението между русофили-русофоби, ангажирало голяма част от населението в зората на Третата българска държава. По-късно, след смяната на режима от социализъм към либерален капитализъм, в българската политика основният разлом в обществото бе между привържениците на наследницата на старата комунистическа партия – БСП, и симпатизантите на дясната опозиция в лицето на СДС, а по-късно НДСВ и ГЕРБ.

Въпреки дългогодишния разлом между „ляво“ и „дясно“ у нас, основан на битката срещу комунизма и наследството му, парадоксално основни позиции за европейския път и либерализацията на икономиката не бяха поставяни под въпрос след 1997 г. Стигна се до исторически парадокси като например този „лявата“ БСП, традиционно свързвана с по-бедното население, да въвежда „десния“ плосък данък, въпреки че той ощетява най-вече хората с ниски доходи.

Резултатите от допитването през 2018 г. показват, че определени социални разломи са свързани с гласуването за БСП и ГЕРБ – като разделение по доход, образование, възраст и местонахождение. Но когато добавим към анализа политическите виждания на симпатизантите, става явно, че в този важен аспект не съществува разлика между тях. От 26 принципни и ценностни въпроса единствено в два привържениците на ГЕРБ и БСП имат относително различни позиции. Нещо повече, когато обърнем внимание на позициите, които се подкрепят, откриваме едно важно допълнение, че сред симпатизантите на двете най-големи партии са налице подкрепа на по-консервативни принципи и ценности.

Настоящият текст потвърждава тезата, че българската политика се характеризира като „пост-политическа“ или „постдемократична”. В нея едно от основните положения е, че в съвременната демокрация работата на партиите не се основава на борба между идеология, а на чисто пазарна стратегия за „обхващане“ на всички избиратели и че мобилизирането на вот не е следствие на разграничими политически ценности и интереси.

Защо не съществува разлика между партийното „ляво“ и „дясно“?

Ние заставаме далеч от рационалистката позиция, която твърди, че индивидите мислят по един и същи начин и заради това партиите предлагат идентични политически програми, отговарящи на техните интереси. Чрез този текст казваме обратното.

Първо, дългогодишната липса на идеологическа алтернатива на десния консенсус сред политическите партии в България води до това сред симпатизанти на основните „съперници“ в политиката да няма различия във вижданията. Второ, партиите, като организации с най-големи ресурси за влияние и налагане на „темите на деня“, заглушават конфликтите на базата на доход, класа и принадлежност и принизяват политическия дебат, употребявайки най-бързите за инструменти за трупане на политически дивиденти като междуличностни скандали и медиен шум.

*Терминът „постматериални ценности“ се използва от десетки години в политическите науки за анализ на общественото мнение. Терминът може да бъде проблематизиран от няколко перспективи, но в тази статия няма място за полемизиране по този въпрос.

**Заглавно изображение: www.parliament.bg

Литература:

EVS (2018): European Values Study 2017: Integrated Dataset (EVS 2017). GESIS Data Archive, Cologne. ZA7500 Data file Version 1.0.0

Lipset, S.M. and Rokkan, S. (1967): Cleavage Structures, Party Systems and Voter Alignments. New York, Free Press

Цонева, Ж. (2017): Политика след политичното, dВЕРСИЯ бр.8

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments