Новият антикомунизъм: препрочитане на двайсети век
Погледнато формално, следващото есе (“The New Anti-communism: Rereading the Twentieth Century”, част от сборника “History and Revolution: Refuting Revisionism” (Verso Books, 2007)) представлява критика на историческия ревизионизъм, прилаган към революциите, от една страна, и към тоталитаризма като есенциална черта на двайсети век, от друга. Авторът проследява противоречията и слабостите в този подход на водещи имена на антикомунистическата историография като Ернст Нолте, Франсоа Фюре и Стефан Куртоа. Това са ярки фигури на консервативната и дяснолиберална мисъл в историческата наука, които в България са превеждани и издавани, огласявани, канени за конференции и интервюта (от медии и неправителствени организации), понякога дори кореспонденциите им са представяни на български, а тезите им – подкрепяни от български интелектуалци като Юлиана Методиева и Даниел Смилов.
На друго ниво обаче това есе на Енцо Траверсо адресира отъждествяването на нацизма с комунизма, станало отново много популярно на Запад след скорошните улични и социалномрежови конфликти в САЩ между привържениците на старата Конфедерация, бялото превъзходство, расизма, т.нар. алтернативно дясно (alt-right), от една страна, и антирасистките, анархистки, антифашистки и изобщо прогресивни среди, от друга. Тамошният наратив на десните либерали и центристи, че всички видове (политическо) насилие са еднакви и че то винаги стои в корена на тоталитаризма (който също e винаги еднакъв), отекнаха бързо и звучно в посткомунистическа България.
Изобщо, има ред причини, поради които си правим труда да предложим на вниманието на българските читатели този некратък текст, но всички те произтичат от важен за нас подход към превода по принцип – като към политическа намеса, извършена чрез реконтекстуализацията на автора, произведението и посланията им тогава, когато виждаме продуктивна аналогия между ситуацията и тезите на оригинала и ситуацията, в която се намираме и искаме да променим ние.
А поводите ни да преведем есето са, разбира се, по-конкретни и ориентирани към бъдещето.
На първо място, започваме заедно с читателите едно своеобразно отбелязване на стогодишнината от Октомврийската революция в Русия. Енцо Траверсо ще ни помогне да преодолеем поне малко трудността да се провокира признанието, че това историческо събитие значи стотици пъти повече от онова, което е допустимо да се каже в публичното пространство у нас.
Подобни статии:
На второ място, искаме да подгреем читателите за излизащия в края на ноември девети брой на сп. dВЕРСИЯ. Чрез него по нашия си начин ще се опитаме да покажем тъкмо това, което в крайна сметка показва и Траверсо – че революциите не са само в миналото и че като цяло не могат да се изчерпат с някаква проста поредица от еднолинейни причини и следствия (например „идеология-насилие-тоталитаризъм“). Че тя е и дръзко усилие за промяна на доминиращия ред, запазващо отприщената от него енергия не въпреки, а именно поради способността си да продължава да предизвиква несъгласие и боязън столетия по-късно.
Професор Енцо Траверсо е историк на модерността и съвремието, занимаващ се изключително с теми като Холокоста, тоталитаризъм и история на политическите идеи през двайсети век.
Към I част
Към II част
Към библиографията
Превод и уводни думи: Станислав Додов
Редакция: Анастасиа Илиева, Калина Дренска
Заглавно изображение:
“Der Jahrhundertschritt” (Стъпка на века), скулптура на Волфганг Матхойяр, 1984 г. jalme.silva @ flickr
