Урок по демокрация
Стойо Тетевенски
Докато управляващата класа се опитва да дискредитира и обезвреди миньорите и енергетиците, последните водят впечатляваща по своя характер борба.
Втора седмица продължават блокадите на работещите във въглищните мини и централи. Протестиращите са недоволни от държавната политика по отношение на зеления преход, която се кове на тъмно и без ясни ангажименти. Притесненията им са породени от въпроса за бъдещето на над сто хиляди души, пряко или косвено разчитащи на въглищната индустрия за своята прехрана.Техните действия са отговорът на тоталната липса на базов демократичен усет у управляващите.
„Нищо за нас без нас“ е посланието, което изпращат от барикадите. Ако то не бъде чуто, управляващите ще нанесат поредния удар върху демокрацията, който може да се окаже пагубен във времена, в които само координираните и крайно закъснели енергични действия на цялото общество и държава могат да избегнат пълна климатична катастрофа.
Приемането на плановете за териториален преход са пример за пренебрежението на основни демократични принципи от страна на управляващата класа. Проблемът с плановете произлиза още от самият им генезис и системните грешки на поредица от правителства. Основа на плановете стана изработен от частна компания документ, който държавата отказваше да сподели със социалните „партньори“, синдикатите. В крайна сметка плановете останаха в ръцете на правителството на Николай Денков, което се постара да избегне законово установени демократични механизми и да постави работещите пред свършен факт. Така например представители на мините и въглищните централи не бяха поканени на „обществено“ обсъждане на проектите за териториални планове, а кметът на Стара Загора обяви, че е поканен десет минути след започването на събитието.
Друг симптоматичен елемент от действията на управляващите е липсата на яснота и прозрачност както за стратегията на държавата по отношение на енергетиката (ако въобще има такава), така и що се касае до бъдещата ѝ роля в извеждането на въглищните мощности от експлоатация. Както стана известно, правителството планира да изготви нова енергийна стратегия до 2030 г. (с хоризонт до 2050 г.). Една от големите критики на протестиращите е подходът на държавата да изготви териториалните планове, а едва след това да помисли за цялостната визия за сектора (която да се напасне към заложените проекти по Зелената сделка).
Косвено може да съдим за логиката, по която управляващата класа ще се отнася към затварянето на централите. Услужливи „експерти“ от телевизионните студия обясняват в синхрон с правителството, че топлоелектрическите централи ще затварят от само себе си, тъй като няма да издържат на натиска на пазара.
Подобни статии:
Вместо да поеме конкретни ангажименти за прехода на самите работещи чрез конкретни гаранции за тях, управляващата сглобка – подобно на предишните правителства – просто отказва да говори за това, сякаш невидимата ръка на пазара е последната инстанция, която ще освободи държавата от необходимостта да направи каквото и да е.
По същия начин стои въпросът за контролираното извеждане от експлоатация на замърсяващите мощности. Обявеното с фанфари споразумение с протестиращите скри реалния резултат от преговорите, предизвестен от характера на сглобката. Докато представителите на синдикатите в държавните мини отказаха да подпишат споразумението, управляващото мнозинство на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС задоволи изцяло исканията на частните ТЕЦ, свързани с олигарха Христо Ковачки, които са свързани с дълбоки злоупотреби и за които има данни за драстични нарушения на екологичното законодателство. Споразумението предвижда държавата да не затваря централи по административен път, което подсигурява работата на частните ТЕЦ, вместо да бъдат заставени да преустановят замърсяването (например чрез национализация, за да бъдат предпазени работниците в тях). Подписите на енергетиците осигуриха достатъчно легитимация на правителството, което прие териториалните планове с още по-малко гаранции за миньорите, отколкото обещаваше само дни по-рано. Така сглобката успя да балансира между интересите на въглищния и зеления капитал, които гарантираха възможностите си за печалба.
Не е изненадващо, че както по всеки друг въпрос, отговорът на управляващите е да се справят с въглищата чрез приватизация – в случая чрез отказа на държавата да защити работещите в държавните предприятия. Единственото изключение – ТЕЦ „Марица-изток 2“ – се очертава да бъде буферът, който ще служи като резерв в случаите (месеците, сезоните), в които енергийната система няма да може да се справя. Приватизация на печалбите, социализация на загубите е старата формула, която се прилага и тук.
По-шокиращото в случая е начинът, по който се разказва сделката с държавната ТЕЦ – вместо да бъде разпозната нейната незаменима роля в енергийната сигурност, което би се равнявало на признание за ролята на труда на енергетиците, наративът за „Марица-изток 2“ се фокусира върху благоволението на държавата за спасяването и дотирането на ТЕЦ-а, за да бъдат делегитимирани исканията на миньорите и енергетиците и да бъдат описвани като търсещи спасение от държавата, а не обратното.
От години климатичната политика се разказва като конфликт на интересите на еколозите и гражданското общество срещу миньорите и енергетиците, които едва ли не не виждат по-далеч от носа си. Самите управляващи се постараха да делегитимират протестиращите по всякакви начини.
Премиерът заяви, че разногласията между протестиращите са „разнобой“ и трудно постигнатото споразумение е функция на това, че е трудно „да се постигне съгласие и между различните участници от протестиращите“. Денков подчерта и участието на кандидати за общински съветници в протестите като дискредитиращ фактор – сякаш кандидатирането на активни членове на гражданското общество е позитив само когато те са издигнати от ПП/ДБ. Друг повтарян аргумент е, че протестиращите са заблудени или манипулирани, а техните знания са недостатъчни. Като че ли работещите в мини и централи могат единствено да са проводници на чужди внушения, а не изразители на собствените си легитимни притеснения.
На фона на действията на управляващите, протестиращите миньори и енергетици разгръщат кампания, която се характеризира с впечатляваща демократичност. Техните действия са последователни и надграждащи – започнаха с местни и национални протести, преминаха през блокади на пътища, а от тази седмица започна подготовка за преминаване към ефективни стачни действия. Протестиращите вземат решенията си хоризонтално и демократично, на открити общи събрания. Основното им искане – за изтеглянето на териториалните планове – е мотивирано от нуждата енергийният преход да бъде обсъден демократично и открито, а решенията за бъдещето на енергетиката да бъдат плод на обща дискусия. Миньорите и енергетиците се борят за надпартиен консенсус, поради което отказват да застанат редом с конкретна политическа партия.
Ако управляващите продължават да си затварят очите за критиката на протестиращите за налагането на решения отгоре, които не отчитат притесненията на работещите, вярата на последните в демократичността на обществения строй ще бъде изчерпана.
Не можем да си позволим подобно нещо: все по-видимата климатична криза изисква енергични действия, които изхождат от исканията за справедливост, а не от интересите на капитала и неговите изразители в управлението.
Заглавно изображение: БГНЕС
