Covid-19 в Унгария: Законопроектът „Управление с указ“ не е единственият проблем
Превод Явор Минчев
На 1-ви май официалният брой на потвърдени случаи на COVID-19 в Унгария е 2863, което е 0,029% от общото население. Досега официалният брой на смъртните случаи в резултат на вируса е 323; смъртността е 11,28%, докато световното средно равнище е 7,16%. На 1000 човека се падат 7.5 теста, което е много под средното за развитите страни.
Първият официален случай на COVID-19 в Унгария бе регистриран на 4 март, а на 11 март, унгарското правителство обяви извънредно положение. Бяха въведени различни ограничения, включително забрани за пътуване и преустановяване на търговската дейност, услугите и затваряне на училищата. Тези ограничения започнаха да се разхлабват през последните дни на април.
Както във всички страни, в резултат на частичната карантина икономическите и социалните проблеми започнаха да се изострят. Според централното унгарско статистическо бюро, 50 000 души са загубили работата си през март, през първите няколко седмици от кризата. В скорошно проучване сред синдикални членове 45% от отговорилите съобщават за драстичен спад на финансовите си приходи и 41% се страхуват, че ще изгубят работата си. Това е знак за потенциално значителен ръст на бедността, която все още не е видима от официалните статистики.
Различните мерки на унгарската държава са обект на критика от различни групи, включително работници и синдикати, частни компании и международни медии. Мерките могат да бъдат разделени на четири основни групи: политико-административни, фискални, монетарни (изпълнявани от централната банка) и социални мерки.
Политико-административни мерки: Най-известната и най-критикувана правителствена мярка е така наречения законопроект „управление с указ“”, който дава власт на правителството да приема регламенти без одобрението на парламента. Докато този закон е знаков за модела на авторитарно управление, който Виктор Орбан следва от десетилетие насам, в действителност той не разширява особено властта на управляващите партии, които вече имат конституционно мнозинство в парламента. Главната цел на този ход е да се отстранят депутатите от парламентарната коалиция, които за пръв път от близо десетилетие насам показаха признаци на несъгласие в началото на кризата, като настояваха за по-стриктни карантинни мерки. Много по-значима стъпка е зараждащият се военен надзор над някои ключови компании: въз основа на извънредното положение, прието през март, вече има една такава компания (Картонпак ООД), която бе превзета от олигарси, близки до правителството. Според анализатори, правителството може да използва кризата, за да постигне плановете си за национализация в определени ключови сектори (най-вече банковия сектор и търговията на дребно.)
Фискални мерки: През април правителството приведе в сила различни фискални пакети за стимулиране на икономиката на няколко етапа. В действителност се оказва, че въвеждането на тези пакети е силно повлияно от ключови икономически играчи, главно от Германия. Докато официалната теза на правителството гласи, че фискалните стимули (по техни твърдения сума, равняваща се на 18% от националния БВП, но които ще бъдат изхарчени в рамките на следващите три години) целят да облекчат гражданите, в действителност, повечето от мерките подпомагат големите мултинационални компании – главно в машиностроенето – както и политически лоялната местна буржоазия. Повечето анализатори разкритикуваха мерките като ненавременни, тесни по обхват, и пренебрегващи интересите на работниците. Част от тези пакети е политически мотивирана реорганизация на паричния поток в самата държавна администрация: бюджетите на опозиционни партии, на общини (някои от най-големите общини, управлявани от опозицията, какъвто е случаят със столицата Будапеща) и на университети бяха орязани. Докато фискалният ефект на тези стъпки е минимален, те имат потенциала да затвърдят вече явните тенденции на концентрация на властта и централизация на държавата. Показателен пример за това е, че данъците, плащани от Самсунг, която поддържа фабрика в едно от сателитните градчета (Гьод) близо до Будапеща бяха прехвърлени от бюджета на столицата към общинския бюджет. Докато градът е управляван от опозиционен политик, областта е в ръцете на управляващата партия Фидес. Оправдавайки се с „нуждите на националното стопанство“, с това действие Фидес отне близо една трета от столичния бюджет. В отговор на тези силно политически и социално поляризиращи мерки, през последните седмици няколко синдиката и компании изразиха резки критики.
Подобни статии:
Монетарни мерки: Подобно на други страни в периферията на Европа, борсовият пазар в Будапеща, заедно със стойността на националната валута, бяха в състояние на свободно падане през първите няколко дена в началото на кризата. Тъй като унгарската национална банка (УНБ) има един от най-свободните монетарни режими в региона, тя нямаше много пространство за маневриране с конвенционалните монетарни инструменти, за да сложи край на това свободно падане. Базовата ставка на банката остана непроменена на стойност 0.9% от началото на кризата. Въпреки това, посредством серия от неконвенционални мерки, беше възможно да се тушира нестабилността на пазара до края на април. Първо, УНБ започна да предоставя, поне на хартия, неограничена, дългосрочна и евтина ликвидност за частните банки (от 25 март, вече 2 млрд. евро от този заем е в обращение). Част от тази ликвидност беше пренасочена към закупуването на новоиздадени държавни облигации, чрез което индиректно се финансира държавата със свежи пари. Макар и тази маневра да влиза в разрив с (нео)либералния принцип за независима централна банка, други макроикономически стъпки, (напр., твърденията, че държавата няма да допусне дефицитът да отиде отвъд 2,9%, независимо до какво ще доведе това), показват, че ключови елементи от неолибералните политики все още играят централна роля. Второ, беше наложен мораториум върху изплащането на заеми както за домакинства, така и за компании. Докато тази стъпка е сочена от повечето анализатори като разумен ход в краткосрочен план, според тях, в по-дългосрочен план, това ще доведе до увеличаване на общия дългов размер, понеже липсват мерки за улесняване на дълговото погасяване. Трето, УНБ стартира нова кредитна програма, на стойност от 4,3 млрд. евро насочена както към малки, така и към големи бизнеси. Макар и този кредитен подход да има добри условия (дългосрочни фиксирани лихви или плаващи лихви с лимит на покачване от 2,5%), увеличеното кредитиране в обществото едва ли ще спомогне за предотвратяването на икономическите трудности в бъдещата криза.
Социални мерки: Следвайки тенденцията от последното десетителие, унгарското правителство продължава крайната си политика на отдаване на социални помощи само срещу полагането на труд, като по този начин ограничава достъпа им до тях.* Правителството твърди, от една страна, че социалната помощ ще е достъпна единствено за тези, които работят, а от друга, че всеки ще получи работа, ако не през пазара на труда, то чрез държавата. Засега обаче тази реторика не е приведена в конкретни мерки и остава въпросът дали режимът за социални помощи срещу полагане на труд може да бъде поддържан във време на масови съкращения и радикално променящи се условия на пазара на труда. Това, което е сигурно е, че независимо от кризата, обезщетенията за безработица остават едни от най-стриктно регулираните в ЕС (малки по размер обезщетения, достъпни само три месеца след загубата на работата). В същото време, НПО и социални работници от всички краища на Унгария, съобщават че в най-обеднелите райони на страната негативните ефекти на кризата много скоро могат да достигнат критично ниво. Стотици хиляди бедни домакинства в населените места извън столицата, много от тях от ромски произход и следователно стигматизирани по най-различни начини, нямат спестявания и вероятно през идните месеци ще се сблъскат с непосилни предизвикателства. Според неотдавнашно проучване, една трета от бедните деца нямат достъп до образование поради затварянето на училищата и преминаването към онлайн обучение. Десетки хиляди семейства нямат достъп до електричество, да не говорим за недостига на нужните дигитални устройства.
В заключение, ковид-кризата в Унгария, не води до неочаквани правителствени мерки. Основните тенденции, които се наблюдават, са същите, които стоят в ядрото на десния режим от последното десетилетие; главната разлика е в предоставянето на по-голямо пространство за маневриране в някои аспекти. Твърде вероятно е икономическата власт на политически лоялните местни олигарси да се увеличи, особено в секторите на банкирането и търговията на дребно. Вероятно в секторите на туризма, земеделието, недвижимите имоти, енергетиката и обществените услуги, където местните олигарси вече имат значителна власт, те ще са тези, които ще се облагодетелстват най-много от фискалните стимулни пакети. Сходно е положението в машиностроенето като цяло, но особено в автомобилната индустрия, където големи мултинационални фирми държат ключови позиции, поддържани от неолибералните политики на авторитарния режим на Виктор Орбан. Твърде вероятно е работническите права да бъдат уронени още повече посредством затвърждаване на „гъвкавостта“ в трудовите пазари. Вече увеличаващата се социална поляризация със сигурност ще стигне нови върхове в резултат на политиката на социални помощи срещу труд и социалното подпомагане срещу работа и изключващите класови политики на Фидес. Секторите на здравеопазването и образованието са на ръба на разпад, имайки предвид все по-намаляващата фискална подкрепа и нежеланието на държавата да инвестира в тези сектори. Вече наблюдаваме остри критики, идващи от работници в тези отрасли, а и голяма част от обществото вижда политиките в тези области като най-проблематичния аспект на управлението на десния режим. В същото време, има различни групи, организирани “отдолу”, на принципа на солидарността и взаимопомощта, като например новосформираната коалиция Solidarity Action Group, формирана от десетки прогресивни групи.
