Не се поддавайте на провокациите на Коалицията на лицемерието във войната им срещу антифашистки паметници!
Редакционна позиция по повод ескалиращото напрежение около Паметника на Съветската армия
В последните седмици стана пределно ясно какви са приоритерите на настоящата Коалиция на лицемерието (известна като „Некоалиция“ и „Сглобка“). Приемането на „новия“ бюджет и представлението по прекратяване на ваканцията ясно показаха, че правителството не е в състояние и няма желание да се залови сериозно с нито един актуален проблем на това общество. Вместо това и като че ли за да отклони вниманието от тази си немощ, тя се захвана само с действия, които да донесат непосредствено одобрение от тесни кръгове избиратели в контекста на задаващите се местните избори. Ключова тема в тези ѝ опити е възраждането на стария спор срещу Паметника на Съветската армия (ПСА) в София. ГЕРБ-СДС-ДБ-ПП няма да осигурят нормално финансиране за културния сектор, но водят войни срещу културно (освен политическо) наследство; мимикрират мерки срещу насилието над жени, но нямат нищо против насилие от страна на фашистки отряди над протест в защита на паметника; готови са да извършат всякакви съсипии на околната среда, но са много загрижени за средата в градинката на централната софийска буржоазия.
За нас ПСА трябва да остане там, където е, и във формата, в която е. Този паметник не е на никоя партия, никоя организация, не е на БСП и още по-малко на Възраждане. Този паметник не е на Сталин, нито на никоя конкретна фигура и още по-малко е на съвременна Русия. Този паметник е на първо място на войниците от Съветската армия по време на Втората световна война в борбата им срещу Тристранния пакт – руснаци, украинци, грузинци, българи и много други народности. Така това е неизменно и антифашистки паметник. Всички конюнктурни четения отвъд този факт – във времето на създаването му и сега, във времето на планираното му махане, остават тъкмо това – конюнктурни четения.
Нещо повече: в днешно време конюнктурното четене за махането на паметника не може да е друго, освен националистическо и то в контекста на жестока военизация на публичността; както виждаме, такова четене привлича открито крайнодесни елементи. Това стана пределно видимо още на 9 май тази година, когато членове на БНС „протестираха“ пред паметника за премахването му и заплашваха присъстващи, опитващи се да положат цветя на него. Нападението над палатковия лагер край паметника вчера (17.8.2023 г.), организирано от фашизирани хулигани и защитавано от районния кмет Трайков, както и от кметицата Фандъкова, е следващо ниво на агресивната ескалация и ясен сигнал за единствения възможен изход от концентрираното облъчване на обществеността с тези националистически послания и с насаждането на брутална поляризация. Очевидно за антикомунистически настроената градска буржоазия фашизмът е проблем само когато може да се припише някъде на Изтока; ако фашизмът е вкъщи и европейски, то той е угоден за прокарване на собствените политики и те не се свенят да им върши мръсната работа. В крайна сметка, всеки антикомунизъм или се припокрива с фашизма, или е покланяне пред фашизирането на обществото; защото нека не забравяме, че същите, които вчера са атакували палатковия протест, са тези, които „шарят“ градовете със свастики и атакуват небелите и нехетеро хора; защото не можем да отчитаме например, че Възраждане е фашистка формация (както Диверсия нееднократно е посочвала), но да не осъждаме прояви, също толкова фашистки, колкото техните.
Абсурдно е да се очаква, че около исторически артефакт със силни политически послания може или трябва да има съгласие; за сравнение на Мемориал на жертвите на комунистическия режим в България са имената на безспорни сатрапи и нацистки колаборатори като Константин Йорданов и Христо Луков – някак не изглежда да има обществен дебат, камо ли скандал около този факт. Всъщност истината е, че „демократите“ като Коалицията на лицемерието се страхуват именно от това – че е възможно да не успеят да унищожат символи и пространства, които да подтикват хората към политически дебат, към политизация изобщо. Такива политизирани хора има опасност да започнат да се вълнуват, например, от това защо държавата не прави нищо срещу социално-икономическата нищета; срещу разпадащите се публични системи на грижа; срещу жестоките регионални неравенства; срещу ширещото се насилие, особено над жени, ЛГБТИ+ общността, ромите и други групи.
Подобни статии:
Централните новини от последните месеци – антисемитизъм, антициганизъм, побоища и убийства, включително показни изпълнения като от 1990-те – са ясен сигнал накъде вървим. На радара на властта, вперила поглед в ПСА като в досадна пъпка на носа, която ѝ пречи да види цялото си гангренясало туловище, тази посока на обществено развитие не е никакъв проблем.
