Кампанията „Не плащай“ свали Куази Куартенг
от Киър Милбърн
превод: Неда Генова
Миналия петък министър-председателката Лиз Тръс извика министъра на финансите* Куази Куортенг обратно от срещата на Международния валутен фонд в Ню Йорк и го уволни. Впоследствие повечето коментатори обясниха падането му с „пазарите на облигации“, разглеждайки ги като естествено явление, което е върнало министъра в „реалността“ по същия начин, по който турбуленцията може би е връхлетяла самолета му на връщане към летище „Хийтроу“. Но докато „пазарите“ бяха средата, чрез която се разгърна политическата криза, малцина разпознаха ключовата роля на участниците в организирани кампании за падането на правителството.
Кампанията „Не плащай“ в Обединеното кралство, която има за цел да предизвика масово неплащане на сметки за енергия,*бе започната от трима приятели на по бира в лондонска кръчма само преди пет месеца. От това скромно начало тя се разрастна с впечатляващи темпове и достигна далеч извън обичайните кръгове на организираната левица. До 11 август повече от 100 000 души бяха заявили, че няма да плащат, а повече от 31 000 души се бяха записали за организатори.
Неотдавна открити документи разкриха, че заплахата, която кампанията е представлявала, е била от ключово значение за принуждаването на правителството на Тръс да гарантира фиксирани цени на енергията през следващите две години – на цената на 150 милиарда паунда. Този ангажимент беше толкова голям, че направи невъзможно изпълнението на останалата част от правителствената програма при сегашните фискални условия. Решението на Куортенг въпреки всичко да продължи напред доведе до неговото падане. Министър-председателката вероятно скоро ще го последва,* а самата Консервативна партия е вкарана в екзистенциална криза.
Кратко и ясно: без кампанията „Не плащай“ Куартенг все още щеше да е министър на финансите, а торите* нямаше да изостават с 30 пункта в проучванията на общественото мнение.* И така, как се стигна до тази изненадваща, но засенчена победа?
Подобни статии:
„Не плащай“ следва необичайна, но ефективна стратегия за събиране на индивидуални обещания от страна на домакинствата да отменят директните си дебити към енергийните компании.* Особено важно е, че кампанията ясно заяви, че тези обещания няма да бъдат задействани, докато не бъдат събрани един милион от тях. Тази тактика намали рисковете на всеки, който се включва, и позволи да се зароди увереност в съвместното, колективно действие. В крайна сметка един човек, който не плаща сметките си за енергия, е проблем за домакинството, но един милион души, отказващи да плащат, са проблем за енергийната компания.
Целта на „Не плащай“ беше да започне стачката си на 1 октомври, заедно с влизането в сила на новото увеличение на цените на енергията.* Макар че този ясен краен срок имаше тактическо значение, той значително ограничи времето, с което кампанията разполагаше. До началото на септември броят на обещанията за неплащане се колебаеше около 200 000. Огромен брой, но далеч от крайната цел.
Всяка надежда за наплив на подкрепата в последния момент беше разбита, когато на 8 септември правителството обяви нова гаранция за цените на енергията, спестяваща на едно домакинство средно 1000 паунда. Две седмици по-късно, когато „Не плащай“ беше принудена да се откаже от първоначалната дата 1 октомври, амбициозната цел от един милион обещания изглеждаше като сериозна грешка. Но миналата седмица открихме, че точно обратното е вярно.
Уебсайтът openDemocracy ползва искане за достъп до обществена информация, за да получи достъп до презентация на енергийната компания E.ON, представена пред Министерството на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия (BEIS) през август. В нея E.ON признава, че „Не плащай“ представлява „екзистенциална“ заплаха за сектора на енергийните доставки, която „ще доведе до нови значителни фалити на доставчици“. Амбицията на „Не плащай“ формира основна част от аргумента им: „един милион клиенти, отменящи директните си дебити на 1 октомври, означава 265 млн. паунда загуба на месец в целия сектор на търговията на дребно с енергия, което означава 45 млн. паунда загуба на месец само за E.ON.“
Горене на сметки за ток по време на протест на гарата Кингс Крос в Лондон – 1 октомври 2022 г. Източник: Don’t Pay.
E.ON, разбира се, има свои собствени интереси и не можем да приемем твърденията ѝ за чиста монета, но според социологическо проучване от началото на септември огромна част от 1,7 милиона домакинства, които обхващат над три милиона души, възнамеряват да спрат директните си дебити за енергия на 1 октомври. Повече от половината от тях са заявили, че са били вдъхновени от кампанията „Не плащай“. Тези цифри сочат за поразителен успех. Давайки израз по организиран начин на едно широко разпространено чувство, „Не плащай“ доведе приватизирания пазар на енергийни доставки до ръба на колапса. Няма съмнение, че този невероятен инструмент принуди правителството да въведе много по-голям и универсален ценови таван, отколкото то би направило по собствена инициатива.
Трудно е да се разпознае кога кампаниите и социалните движения печелят, защото тези победи често са объркани и противоречиви. Макар че гаранцията за фиксираните цени на енергията обещаваше да намали сметките и следователно да спаси човешки животи, правителството отказа да плати за нея чрез извънреден данък върху печалбите на енергийните компании. Това означава, че свързаните с нея огромни публични разходи на практика ще действат като субсидия за частния енергиен сектор, платена чрез държавни заеми. Макар че „минибюджетът“ на Куартенг* – с неговите орязвания на данъци, насочени към богатите, без да е ясно откъде ще се покрие тази дупка в бюджета – да беше последната капка, именно таванът на цените напълни чашата догоре. Цената на този таван, 150 млрд. паунда, засенчва разходите за премахване на най-високата данъчна ставка от 45% (2,3 млрд. паунда), както и тези, нужни за отмяната на увеличението на корпоративния данък през следващата година (18 млрд. паунда).
Намирайки средство, чрез което да отстои интересите на обикновените платци на сметки, „Не плащай“ постави програмата на правителството на Тръс не просто в ъгъла, но и в директен сблъсък с пазарите на облигации. За кампанията обаче ранната победа беше изживяна като загуба на инерция.
В понеделник новият министър на финансите, Джереми Хънт, обяви отмяната на минибюджета на Куартенг и на повечето от данъчните намаления, които той съдържаше. Той обяви също така съкращаването на гаранцията за цените на енергията, която ограничава средните годишни сметки за енергия до 2500 паунда. Сега въвеждането на този таван на сметките ще изтече през април 2023 г., а не през октомври 2024 г., като се очаква след шест месеца средните сметки за домакинство да скочат до 4347 паунда на година. Това дава нов краен срок на „Не плащай“.
Презентацията на E.ON потвърди, че един милион неплатени задължения могат да сринат пазара на енергийни доставки. Ако „Не плащай“ успее да демонстрира необходимото ниво на подкрепа преди следващия април, това може да наложи нов обрат в политиката на правителството. Тъй като сега торите се опитват да използват паниката на пазара на облигации като оправдание за налагане на бюджетни съкращения, искането за плащане на нови помощи за сметките за енергия чрез извънреден данък върху енергийните компании може да стане неудържимо.
Пазарите на облигации не са естествен феномен. Тяхното право на вето върху политиката на правителството е внимателно изграждано в продължение на години с цел да се изолира вземането на икономически решения от демократичния натиск. Но тяхната сила се основава и на определени допускания от страна на онези, които изготвят политиките. Основното сред тях е увереността, че работническата класа няма да може да отстоява интересите си.
И все пак в исторически план периоди на инфлация, като този, който преживяваме в момента, са били свидетели на експлозивни скокове в нивата на организация на работническата класа и разрастването на профсъюзите. Тогава колективните действия са се явявали като начин за запазване на жизнения стандарт. След като зелените кампании, като например Just Stop Oil, също ескалират действията си по отношение на енергийната политика, левицата има реална възможност да надделее срещу задаващата се вълна от остеритетни мерки, независимо дали от страна на торите или от едно бъдеще правителство на Стармър*, променяйки баланса на силите в страната.
Киър Милбълрн е писател, изследовател и политически активист. Той е ко-водещ на подкаста #ACFM на Novara Media.
Заглавно изображение: протест на гарата Кингс Крос в Лондон – 1 октомври 2022 г. Източник: Don’t Pay.
