Има нещо гнило във Франция
Росица Кратункова
Публикуваното на 31 октомври интервю на френския президент Емануел Макрон в ултраконсервативния седмичник Valeurs actuelles предизвика шумна реакция в България заради предпочитанието на френския държавен глава към „законни имигранти от Африка вместо нелегални български и украински банди“. Фокусът на скандала у нас очаквано беше върху стигматизирането на българите, които като пълноправни граждани на ЕС се придвижват свободно в рамките на Съюза и не би трябвало да бъдат сравнявани с украинците. Във Франция обаче шокът беше предизвикан от факта, че президентът се изявява в една крайнодясна трибуна*, и то именно по въпроси като миграция, Ислям и френска идентичност. И това съвсем не е безобидно.
Самообявил се като кандидат на Третия път, отвъд уж остарялото разделение на ляво и дясно, на човек на диалога, Емануел Макрон очевидно вижда Националния фронт* като основен претендент за президенсткия пост през 2022 г. Затова не е и изненадващо, че водената от него политика няма нищо общо с лявото и ще става все по-дясна както на икономическо, така и на политическо ниво, следвайки зададения от крайнодясната Марин Льо Пен тон и заприличвайки все повече на Източна Европа*, която отдавна е поле на неолиберални експерименти на международни институции като Световната банка и Международния валутен фонд.
Интервюто всъщност подготви почвата за обявената седмица по-късно нова миграционна политика, която предвижда контрол върху потока от имигранти, считан за диспропорционално висок спрямо европейските нива. На 7 ноември френският министър-председател, Едуар Филип, обяви въвеждането на квоти или на „цифрови цели“ от 2021 г., които да позволят на Франция да внася работна ръка извън ЕС за икономическите сектори в нужда. Изненадващото е, че само две години и половина преди това, по време на предизборната си кампания, Емануел Макрон се беше обявил против квотите като невъзможна за изпълнение политика откъм административен капацитет. В същото време това беше основна точка от програмата на десния кандидат Франсоа Фийон и преди това яростно защитавано от Никола Саркози като президент, който предлагаше политика на „подбор в миграцията“. Това е и дългогодишната и основна програма на крайнодясната Льо Пен, която се обявява за спирането на всякаква миграция.*
Призовавайки за „миграция на знанието“, правителството иска да си „върне контрола“ върху мигрантите, както гласеше и мотото на Брекзит кампанията в Обединеното кралство.* Разбира се, бизнес организациите приветстваха с радост новината за квотите, тъй като за тях обикновено те означават по-ниски разходи за труд. Днес професионалната миграция наброява около 30 000 души спрямо над 260 000 регистрирани за постоянно пребиваване. За периода юли 2018 – юли 2019 Франция е регистрирала 115 000 молби за бежански статут, а Гърция 66 000, което прави 1 730 молби върху 1 милион население във Фрнация спрямо 6 100 молби в Гърция. В рамките на Европейския континент Франция се намира на 11 място по брой молби за статут, което съвсем не я прави най-предпочитаната държава, както твърди министър-председателят.
Изкривявайки тези данни, правителството аргументира орязването на правата на мигрантите и търсещите закрила в стил, напомнящ този на орязването на социалните помощи в България. Така, например, мигрантите без документи ще се ползват от по-малко здравни грижи, осигурени от държавата. Днес над 300 000 души са бенефициенти на такава закрила, която струва около 1 милиард евро и покрива предимно лечение на туберкулоза, ХИВ и раждане с цезарово сечение. Съкращаването на разходите за здравеопазване поставя в риск както недокументираните мигранти, така и останалата част от обществото. Дори самата министърка на здравеопазването Аньес Бюзън твърди, че злоупотребите или т.нар. „здравна миграция“ са трудно измерими и незначителни, но подхранват такъв тип фантазми.
Освен, че ще се опита да ограничи и контролира идващата миграция, Макрон иска да постави под въпрос и икономическата помощ за развиващите се страни. Бедните държави, които я получават, ще бъдат заставени да кооперират при обратния прием на гражданите си с отказан бежански статут. Тази позиция на правителството е меко казано лицемерна, веднъж защото много от тези държави са бивши колонии на Франция и втори път, защото държавата досега не е приела обратно собствените си граждани, участвали в редиците на Ислямска държава. Повечето все още са в Сирия и Франция даже се и опитва да ги съди в Ирак. Към това можем да прибавим и скорошния коментар на Макрон за тиктакащата бомба в Босна и Херцеговина заради прибиращите се джихадисти.
Подобни статии:
Защо за правителството не е на дневен ред даване на сигурен статут на над 300 000 работници, които днес заемат едни от най-непопулярните професии: чистачи, градинари, готвачи, миячи? Цели сектори от икономиката зависят от тази работна сила, а вместо сигурност, работниците получават още по-голяма административна и социална прекаризация. Затова е справедлив и гневът на черните жилетки, които на 12 юли окупираха Пантеона*в Париж с искане за документи и жилище за всички.
Неолиберална идеология
Паралелно с десния завой към Льо Пен, Макрон засилва неолибералната си икономическа политика, подкрепяна от Републиканците. На фона на обявените квоти влязоха в сила новите правила за обезщетението за безработицата, в резултат на който всеки втори безработен ще получава по-малко обезщетение. Чрез засилено стигматизиране на безработните, правителството се стреми и да ги накара да приемат каквато и да било работа – реформа по германски модел. През 2018 г. бе приет и закон с неолибералното заглавие „Свободата да избираш професионалното си бъдеще“, който пък цели да засили преквалификацията на работниците и да ги подготви за автоматизирането в икономиката. Две години и половина политика на намаляване данъците на богатите доведе до рекорден брой бедни ––14,7% в страната спрямо 14,1% за 2017 г. В резултат най-богатите увеличиха покупателната си способност, а най-бедните я намалиха.
Наскоро правителството обяви и т.нар. Продуктивен пакт, който цели пълна заетост през 2025 г. или иначе казано безработица около 4-5%.* Министърът на икономиката Бруно ла Мер обвини французите, че не работят достатъчно и че заработените часове са много по-малко от средното за страните от Г7. Той се оплака, че няма достатъчно иновации и трябва да се засили обучението на работната сила, защото има много незаети работни позиции. Същото твърдеше и българският финансов министър Владимир Горанов, преди да бъде приет законът за отпадане на пазарния тест за внасяне на работници от трети страни. Често сочени за пример, германците остават обаче по-малко продуктивни от французите, което сочи, че твърдението на френския министър е напълно идеологизирано и лишено от икономически смисъл. В същото време финансовият сектор прониква все повече в държавата, заемайки ключови постове. Така наскоро председателката на Френската банкова федерация бе назначена за главен секретар на Министерство на икономиката, а френският европейски комисар е изпълнителният директор на компанията Атос.*
Такива са и желаните от правителството приватизации на най-голямoтo френскo летище, на националната лотария* и на националната компания за природен газ. И трите предприятия са печеливши и внасят в държавната хазна над 800 милиона евро всяка година. Защо тогава да се приватизират за 70 години, след което държавата да може да ги откупи обратно? Това напомня годините на Маргарет Тачър като министър-председател във Великобритания, когато приватизацията се прави заради самата приватизация и през идеологическата предпоставка, че държавата е винаги лош стопанин.
Въпреки че правителството потуши по изключително насилствен начин протестите на жълтите жилетки, то трябва да благодари на хората, които излизаха всяка седмица в дъжда и окупираха улиците, защото заради тях и последвалите финансови инжекции от частния и публичния сектор държавният дефицит е 1,4% от БВП, а не предвидените 2,2%.
И докато Макрон е зает да дава интервюта по десни списания* и да обяснява как проблемът са другите, държавата се готви за една от най-големите стачки. На 5 декември започва неограничена стачка на работниците на метрото, държавната железница, болници, професори, пожарникари, полицаи, студенти, жълти жилетки. Причината е предложената пенсионна реформа, която иска да премахне специалните режими за пенсиониране, от които се ползват определени професии с тежки условия на труд. Стачката е подкрепена от крайнодесния лидер Марин Льо Пен „без никакви резерви“.
Целият политически път на Макрон показва, че той съвсем не възнамерява да поема по третия път, а само по един – десния. И въпреки че социалната система във Франция все още осигурява някаква защита, темповете на промяна и аргументите за реформирането ѝ напомнят на политиките в постсоциалистическите държави. Ще дойде един момент, в който Изтокът ще спре да догонва Запада, защото Западът ще е догонил Изтока. И адът няма да са другите.
Източник на снимката France 3
