Има думата Джок Полфрийман – първа част
Интервю на Полина Манолова с Джок Полфрийман, председател на Българското Затворническо Сдружение за Рехабилитация
Общественото внимание към Джок Полфрийман през последните дванайсет години е съсредоточено върху присъдата му за убийство от 2009 г., скорошните събития около условното му предсрочно освобождаване, както и продължаващо му задържане от българските власти. В тези дебати социалната и политическа дейност, с която Джок се занимава преди, по време и след престоя си в затвора, а именно борбата му за правата на затворниците и противопоставянето срещу незаконосъобразните и корупционни практики в българската съдебно-наказателна система, са или напълно пренебрегнати или представени като противообществени. Това интервю измества фокуса и предлага поглед върху опита и наблюденията на Джок, споделени от позицията му на съ-основател на Българското затворническо сдружение за рехабилитация (БЗСР) и ляв активист, като ги поставя в по-широкия контекст на обществено-политическите динамики в България и света. Първата част се занимава конкретно с работата на Джок в БЗСР и политическия натиск и репресии, които бележат активистката работа на Сдружението, както и престоя му в затвора и събитията около неговото предсрочно освобождаване. Във втората част на интервюто Джок говори за опасенията си, свързани със засилването на фашистките тенденции в българската политика и общество, както и за потенциала и нуждата от категорично противопоставяне вляво.
Първа Част
На мен всичко ми беше отнето . . . затова винаги съм бил по-свободен да казвам истината.
Българско затворническо сдружение за рехабилитация – представителство, борби, репресии
В България няма нито един надзирател осъден за побой или изтезаване на затворник, доколкото знам, за двайсет и няколко години вече. Това е невероятно, при положение че във всяка една страна в Европа и света има осъдени надзиратели. Българските власти искат ние да вярваме, че България е единствената страна в Европа, в която няма мъчения и изтезания в затворите, което е абсурд! Има корупция в затворите и при всички останали разследващи органи, които имат връзка с това, което се случва в затворите. Всичко е фалшиво, цялата съдебна система е фалшива, защото когато наказваш един, че е откраднал кокошка, а не наказваш този, който е измъчвал някой друг само защото е надзирател или началник в затвора, означава че цялата система е несправедлива, лицемерна и не е достойно дори да я наричаме система. Прокуратурата решава веднъж, че едно деяние е престъпление, а ако е извършено от друг, то вече не е престъпление! Това не е правосъдие. Това е и идеята на Сдружението – ние изискваме от тях да спазват собствените си закони!
Цели, начин на работа и постигнатото досега
Сдружението работи по този начин, че ние сме като течност: където има нужда от нас, там отиваме. Никога не сме си поставяли конкретни идеи за това, къде искаме да отидем, просто се движим според естествените нужди. Хората имат нужди и ние им отговаряме. Иронията в цялата история на Сдружението е, че има опити на някои фашисти да ни представят като някакви хулигани и някакви, които са извън закона, а истината е, че ние не сме искали никога нищо повече от това държавата да изпълнява собствените си закони. Затова сформирахме Сдружението и затова продължаваме да се борим. Ние, които сме съдени, че сме лоши и сме нарушили закона, ние искаме така както ние сме наказани и сме отговорни към законите на Републиката, така и Републиката да спазва законите си.
Един от начините, по които работим, е като директно защитаваме правата на хората, ако например затворник е бит и измъчван от надзиратели, ние можем да му осигурим адвокат, който да защитава неговите интереси, разноските са за сметка на Сдружението. Има и други видове помощ, които са по-масови, например ние работим срещу незаконосъобразните заповеди на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на Правосъдието (МП) или началника на затвора, като ги обжалваме. Ако бъдат отменени, значи сме помогнали на всички тези в затворите и на цяла България.
Сдружението има две структури. Едната е правна, която е според Закона за неправителствените организации, според нея има председател, заместник-председател и членове, а неформалната – и това е начинът, по който работим – е като вид мрежа и като ресурс. Всеки затворник, който има идея или проект – ние сме там, за да му помогнем да я реализира. Работим на солидарен принцип, шефове и заповеди няма! Работата като мрежа се изразява в това, че ако имат проблем, затворниците могат да се свържат със Сдружението и то ще направи всичко по силите си, за да им помогне. В затвора не може да има отворено членство, в затвора срещи и агитация не са позволени, което прави формалното членуване в Сдружението много трудно. Така че при нас е добре дошъл всеки затворник или негов близък, който има нужда от помощ. Никога не сме отказали помощ на никого.
Винаги сме били в контакт с Комитета за превенция на изтезанията (Европейска комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание), който е орган на Съвета на Европа. Докладвали сме им много случаи на изтезания и те са ги споменавали в докладите си. Уведомявали сме и Омбудсмана на България всеки път, когато има нарушение на човешките права, изпращаме и жалби до Прокуратурата, например когато надзирателите биха много затворници през 2014-а пуснахме жалби до 5-6 институции. Това е начинът, по който работим. Ние не сме държавен орган, нямаме право да арестуваме престъпниците, които работят за ръководството на затвора, ние не можем да повдигаме обвинения срещу надзиратели, които изтезават затворници или началници, които взимат подкупи или срещу тези, които рекетират затворници.
Подобни статии:
Един от най-големите ни успехи е това, че затворниците вече имат свое представителство, тяхната страна на нещата вече може да бъде чута. Преди създаването на БЗСР, ако има проблем в затвора – стачка, бой, оплакване – идват журналисти и се обръщат към началниците и към МП, често обаче проблемът е в МП. Ако там има корупция и затворниците протестират срещу това, а журналистите се обръщат само към Министерството, тогава няма как да се разбере истината. Нашият голям успех е, че сега много журналисти се обръщат към нас, търсят нашето мнение. На БЗСР вече се гледа като на представител на българските затворници, което е много важно. Големият успех е, че затворници, които не са формални членове на Сдружението, гледат на него като на свое, като нещо, което се прави от тях, за тях. Затворниците се гордеят със Сдружението и се идентифицират с него.
Репресии ВМРО
Винаги са се опитвали да ограничат членовете на Сдружението. Още от 2013 г. са викали хора при началника и са ги заплашвали, че ако искат спокоен живот в затвора, не трябва да говорят с хора от Сдружението. Никога обаче не е имало такъв опит за масова репресия, както по времето на ВМРО. Това лято имаше акция на ВМРО, опитваха се да разберат кои са членовете на Сдружението. Всеки, който беше заподозрян като член на Сдружението, беше репресиран. Иронията в случая беше, че те репресираха само хора, които не са членове на Сдружението. Тези хора след това веднага се обърнаха към нас и искаха да станат членове. По този начин това, което репресиите на ВМРО постигнаха, е, че увеличиха подкрепата за Сдружението, защото затворниците няма към кого друг да се обърнат за подкрепа, освен към нас.
Идеята им беше да спрат Сдружението, да създадат страх и ужас между затворниците. Обаче ефектът беше обратен. Заповедта [за репресията] е дошла от заместник-министъра на правосъдието към началника на затвора, който ме извика на разговор и ме караше да му дам списък с членовете на сдружението, което е абсурдно! Те явно са ме смятали за много голям тъпанар, след като са очаквали да им напиша един дълъг списък с трите имена на членовете и ЕГН-тата им. Когато отказах да го направя, започнаха да репресират всички заподозрени, но не успяха да хванат нито един член на Сдружението освен мен.
Единият начин за репресия е преместване на затворника в друг затвор, далеч от близки и семейство. Това е напълно незаконосъобразно и всеки затворник, който беше наказан по този начин, спечели делото си, някои с помощта на Сдружението, други със собствен адвокат. Разбира се, данъкоплатецът плаща за това, защото, когато затворник печели дело срещу незаконосъобразно решение, се плаща от бюджета на Министерството, т.е. от парите на данъкоплатеца.
Аз например получих фалшиво наказание за гледане на порно, което уж беше намерено на компютър, който аз ползвам, но този компютър нямаше парола и се ползваше от много хора. От ВМРО имаше заповед да ме накажат, извикаха един свидетел, който между другото е нацист от Южна дивизия (фракция на поддръжниците на ПФК „Левски“- София) и той даде фалшиви показания. Началникът го накара да напише, че само аз съм имал паролата. Проблемът обаче беше, че в самия доклад от затвора пишеше, че компютърът няма парола, така че отидохме на съд и съдът отмени наказанието на първа инстанция. Другото ми наказание беше за разпространяване на лепенки на Сдружението, пак чрез фалшиви свидетели. Наказаха ме за това, че лепенката на Сдружението била расистка, тъй като не можаха да намерят друг член по Закона за наказание и задържане под стража [Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража] и използваха състав от Наказателния кодекс, който говори за обида на расова или религиозна основа. Според тях това, че ние се борим против корупцията, е обида към християнството, така се опитаха да извъртят нещата.
Аз винаги съм казвал, къде на майтап, къде не, че аз, въпреки, че съм бил затворник, съм бил по-свободен от тези, които работят в затворите. На мен всичко ми беше отнето – семейство, работа, пари, кариера, образование, повече няма какво да ми вземат, затова съм бил винаги по-свободен да казвам истината.
Какво следва
Това да имаме физическо място, на което да се събираме, е част от естествения растеж на Сдружението. Без офис ние няма къде да се организираме и да говорим като група, обществените места не са подходящи за това. Освен това, когато имаме офис, ще можем да се срещаме и с близките на затворниците и да им даваме информация за правата им. Много е трудно, когато твой близък влезе в затвора. Има много разноски, в същото време най-често този, който попада в затвора, е работник, което означава, че семейството губи една заплата. Затова е хубаво да има място, където семейства и близки на затворниците да могат да се събират и да не се чувстват сами.
В момента положението е много зле: една затворничка излиза от затвора и не среща никаква социална грижа, тя няма пари, няма билет дори да се прибере вкъщи. На мен са ми помогнали много хора, но главно заради политическия ми статут, но има много други затворници, които излизат и срещат пустиня. Човек излиза от затвора с една раница, няма лична карта, няма шофьорска книжка, няма кола, няма къде да живее, трябва да си купи телефон, телевизор, оборудване, храна, всичко от нищо. Човек излиза от затвора в България като новородено дете, без абсолютно нищо на света. Затова целта на Сдружението ще е да гради някаква общност от затворници, бивши затворници и хора, които са готови да им помагат в реинтеграцията. В момента смисъла на затвора е уж такъв, но на практика затворът прави точно обратното – затворът отчуждава хората от обществото.
В България има много неща за правене: трябва да подкрепяме затворниците, като излизаме на солидарни протести пред МП – при изтезание и бой трябва тези извън затвора да се организират и да показват, че не са съгласни. Колкото сме против престъпленията на тези, които са лишавани от свобода, толкова да сме против и престъпленията, извършени от властимащите. Това е обществен въпрос, отговорност на всички нас.
Случаят Джок: „Всеки път си мислиш, че си стигнал дъното на иронията, но разбираш, че ВМРО винаги може да предложи и още един слой (ирония.)“
Доколкото моя личен случай, според мен съдиите, които ме пуснаха на свобода, знаят за намесата на ВМРО в моя живот в затвора и това беше причината да отхвърлят фалшивите свидетелства на Началника на затвора, че не съм се поправил. Толкова е нагла и очевадна тяхната намеса в живота ми в затвора, че за всички истински съдии щеше да е много трудно да откажат условното ми предсрочното освобождаване. Едно време всичко вървеше по план, стъпка по стъпка, аз изпълнявах, каквото се изискваше от мен, и затворът също се отнасяше с мен както се полага. Така би трябвало да работи системата, но в момента, в който ВМРО влезе в МП, настана пълен хаос в затворническата система, ръководството на затвора просто спря да работи и това продължава и в момента.
Най-голямата репресия започна след моето освобождаване от затвора. ВМРО са толкова ядосани от това, че аз съм на свобода, че са започнали да ровят из досието ми в опит да намерят някаква мръсотия срещу мен, но напразно. За 12 години престой в затвора и всички събрани документи, няма абсолютно нищо – всички доклади за мен от служители са положителни. Единствено началникът на затвора даде отрицателен доклад преди да се явя в съда по делото за предсрочно освобождаване – всичко в този доклад е напълно измислено.
Той също така предостави на Съда вестникарски статии за мен като доказателство за това, че не съм се поправил. Всички се смеят и не могат да повярват, началникът на затвора, който е юрист, дава на Съда доказателства от вестници. А статиите, които предостави, бяха със заглавия от рода на „Джок Полфрийман бори корупцията в български затвори“ – още едно ниво ирония.
Репресията този път не е срещу затворниците, а срещу служителите на затворите в София, които са писали положителни доклади за мен. Всички тези, които са си свършили добре работата, според закона, са под голямо напрежение и под постоянна заплаха от тези, които работят за ВМРО. В момента има два свята – един, който е представен пред камерите, в новините, от заместник-министъра и неговите хора, които говорят, каквото си искат, и един друг на служителите, които са ужасени от това, което се говори от името на институциите. Благодарение на ВМРО дори тази малка част от служителите на затворите, които изпълняват добре служебния си дълг, сега е под натиск и трябва да избира между това да загуби работата си и това да я изпълнява по определен начин.
ГЕРБ сега контролира МП, но само министърът е от ГЕРБ, заместник-министърът е от ВМРО, което поражда конфликт във властта. Реално министърът няма власт върху заместник-министъра: това означава, че законите се прилагат от ВМРО, а ГЕРБ са изгубили контрол, те не упражняват контрол върху затворите. Това е проблем в много институции в България и идва от коалиционното споразумение между ГЕРБ и фашистите. Ако се върнем на моя случай, според мен не е в интерес на ГЕРБ това, което стана по повод на моето предсрочно освобождаване. Нали те претендират, че защитават върховенството на закона и равенството пред закона? Това, което направиха Цацаров и ВМРО спрямо мен, демонстрира точно обратното – че има един закон за Джок Полфрийман и друг за всички други.
Има различни групи, които протестираха срещу моето освобождаване, организирани от ВМРО и АТАКА, не е имало граждански протест или актове на недоволството. Това беше лъжа, която се повтаряше отново и отново. Питаха ме как коментирам масовото обществено недоволство, но истината е, че това дойде от тези две партии, които са малцинство на малцинството. Другият протест беше организиран от д-р Монов [Христо Монов], който искаше чрез това да напомни, че е кандидат на БСП [кандидат за общински съветник от БСП]. В този контекст с голямата подкрепа на медийните фирми –защото те са фирми за печалба, които са контролирани от различните олигарси – Цацаров подаде иска за преразглеждане на делото ми за предсрочно освобождаване с цел да ме върне в затвора.
Първата вълна от недоволство срещу това решение беше от съдиите, от професионалната класа – юристи, адвокати, съдии и журналисти. Излизането на видеоклипа от делото ми предизвика втората вълна, тогава по-голямата част от българското общество, които не са наясно с юридическите въпроси, разбраха истината за това, което се случи преди 12 години. Тяхното недоволство беше срещу правораздаването, срещу цялата система от прокурори и съдии, защото видяха, че това, което се е случило тогава, не е това, за което съм съден. Преди излизането на клипа може би голяма част от обществото щеше да е готово да приеме незаконосъобразните действия на Прокуратурата и МВР в името на това да ме върнат в затвора. След това обаче стана още по-ясно, още по-очевидно, че това е конспирация на прокуратурата и злоупотреба с власт, която продължава вече 12 години.
