Има думата Джок Полфрийман – втора част
Интервю на Полина Манолова с Джок Полфрийман, председател на Българското Затворническо Сдружение за Рехабилитация
Втора Част
Ако не се разграничим от фашистите, тогава не може да има лява алтернатива
Уличен и институционален фашизъм в България
В момента има типично фашистко управление. Фашистите в България казват, че най-големият проблем са циганите. А това, че етнически българи контролират затворите, полицията, армията, образованието, здравеопазването, цялата държава? Или например в друг случай затворниците стават проблемът: те казаха, че най-големият проблем в затвора са лепенките на БЗСР. Така се решават проблемите – без да се влага много енергия, намират се изкупителни жертви и се отрича всякаква отговорност. Всъщност тези, които виниш бидейки фашист, не са проблемът, те могат да бъдат резултат от него, но не и негов източник. Фашистите в МП не искат да поемат никаква отговорност за своите деяния и решения.
Расизмът е толкова вграден (inbuilt) в България, че за 12-те години, в които бях в затвора, цялото българско общество взе страната на неонацистите по делото ми. Всички казваха, че това са едни „нормални български момчета“, които са нападнати от един „луд чужденец с нож“. Ангел Джамбазки се прави на луд в съдебна зала и пита за мен: „Кой е този турист и чужденец, който обикаля с нож?“, но и аз искам да попитам същото: “кои са тези български мъже, които обикалят и скачат на хора с по-тъмен цвят на кожата?” Това нормално ли е? Това ли се очаква от българските мъже, че ако минувач има по-тъмна кожа, трябва да му се скача на бой, 13 срещу 1? Когато бях в затвора, един надзирател ми каза на развален английски: „Джок, ти какво си направил?“. Аз му казах, че съм отишъл да защитя един човек и той ми вика: „Циганин ли?“ Аз – „Да“. „Циганите не са хора, те са маймуни, бели хора не могат да защитават цигани“, ми вика той.
Така че властите много добре знаеха какво е станало, но беше неприемливо бял човек да защитава цигани. Но както рапарът Big Sha от Щатите каза – дори не сме сигурни кои са били тези хора, дали са били турци, дали са били цигани, туристи или българи, защото и много българи имат тъмна кожа. И въпросът не е, че хората не са разбрали какво се е случило – много разбраха, но за тях беше „нормално“. Тези неонацисти бяха определени като „нормални български момчета“.
Тези футболни агитки винаги са били под защитата на ВМРО, не само откакто ВМРО са на власт, а и много преди това. Те са в една мрежа с тези неонацисти, които бият гей хора, нападат трансхора, хора с по-тъмна кожа, чужденци и други. ВМРО се подиграва с българското общество, защото казва, че Джок трябва да се върне в затвора, защото е убиец, а в техните редици има толкова хора, които подкрепят убийствата. Но проблемът за тях е, че трябва да убиеш правилния човек! Ако убиеш гей, за тях няма проблем, или трансчовек, или циганин. Ако от ВМРО толкова мразят убийците, защо не излязоха на протест срещу онзи лекар, който уби един циганин, който се опитвал да краде? Само фашистите от ВМРО и АТАКА мислят така. Даже от АТАКА се отказаха вече от тази загубена кауза. Може да звучи малко странно, но няколко хора от АТАКА дори започват да ме подкрепят.
В България, когато си нападнат от някой връзкар, цялото общество започва да усеща, че справедливостта е загубена. Ние, обикновените хора, защото аз не съм от богато семейство, не съм връзкар, баща ми не е голям човек в Австралия. Когато ние се защитаваме един друг или защитаваме себе си, а нападателите са връзкари, е ясно за всички какво се случва. По време на боя 2007 г. имаше 20-30 очевидци, а аз бях единственият арестуван. Самите неонацисти започнаха да нападат полицаите, а те не ги арестуваха.
Подобни статии:
Голяма част от фашистите са психично болни (не ползвам термина по дискриминационен начин или като обида), те са толкова полудели от параноя и конспиративни теории. Те са хора, които искат да носят метални шапки, защото извънземните крадели техни мисли, те вярват, че гущери и масони контролират света и т.н. Те винаги обвиняват някой друг за проблемите си и това според мен е вид болест. Те имат истински проблеми в затворите, много корупция, която се увеличи, когато те дойдоха на власт – продажба на хероин от служители на затвора, например, а заместник-министърът се занимава с лепенките на Сдружението. Това ми напомня на начина, по който фашистите обвиняват циганите, евреите, чужденците: всеки проблем е по вина на някой друг.
Убеден левичар
Спорил съм с хора, които са ми казвали, че сега трябва да се покажа като променен човек, все едно съм бил престъпник преди и сега трябва да покажа, че вече не съм престъпник. Това беше голям спор през 2015 г., когато бях номиниран за „Човек на годината“ [награда на Български Хелзински комитет] Хората започнаха да питат “как може този човек да е номиниран?” Аз съм запазил същите убеждения – силата да защитавам, да помагам, това е което ме накара да направя БЗСР и да давам всичко от себе си да помагам на хората в затвора. Либералите и десничарите ще повърнат, когато прочетат това, но аз бях убеден левичар още преди да вляза в затвора! Много преди да вляза в затвора, съм бил наясно със социалните и демографски последици, които имат отношение към правосъдната система. Този проблем не съществува от сега, ами от стотици години в капиталистическите страни: затворите винаги са пълни с бедните, те са най-наказвани, а богатите, които са най-големите престъпници, не са. Това го има и в Австралия, и във Великобритания, и в Щатите, и в Русия, и в България и това не е било шок за мен. По тази тема не съм научил нищо повече, отколкото вече знаех, преди да вляза в затвора. Освен цитата от една чалга песен, който научих – „за кокошка няма прошка, за милиони няма закони“, което си е чист левичарски анализ на либералната правосъдна система!
Когато Калин (адв. Калин Ангелов) каза, че аз съм левичар, коментарът, с чувство за хумор, беше, че може да ми се прости, защото още съм млад . Добре, обаче досега не съм чул някой да е чел и да ми е отговорил на това, което съм писал за Карл Маркс. Какво означава да си млад? Да не знаеш какво говориш? Аз съм сигурен, че тези, които коментират, не са чели и една дума на Маркс и съм още по-сигурен, че не са чели и това, което аз съм написал за Маркс.
Голям проблем е, че левичарите са готови да четат, анализират и критикуват политическия анализ, идващ от „другата страна“, т.нар. либерали и други десничари, обаче големият проблем е, че десничарите не се интересуват от и не критикуват леви идеи. Например, моята статия за Маркс беше отговор към един приятел, който е с либерални убеждения, и каквото съм говорил с него по този повод, ме кара да мисля, че той не е чел Маркс. Забелязал съм, че много десничари не четат това, което критикуват, ами четат анализ от друг десничар върху него (не знам дали е български или световен феномен).
За българския анархизъм, проблемите в ляво и търсенето на леви алтернативи
Има няколко, уж, левичарски групи, които активно саботираха, лично мен, както и БЗСР. Няма нито една организация в България, която да е помогнала на БЗСР. Партии, колективи, неправителствени организации – всички отказаха да помагат на затворниците. Говоря не лично за себе си, а за затворниците. Например, имаше гладна стачка в затвора и ние тогава помолихме за солидарност и абсолютно никой не откликна – от Автономен работнически синдикат отказаха, от Фабриката [Фабрика Автономия] отказаха, от Федерацията на българските анархисти (ФАБ) отказаха, т. нар. Антифа (аз ги наричам Фейкифа) отказаха, Левицата [Българската Левица] отказа, да не говорим за други партии, с които дори не сме се опитвали да контактуваме. Разбира се, през годините БЗСР е получавало подкрепа от определени хора, които са с леви убеждения, както и от няколко леви либерали (left-leaning liberals), но не и от леви организации и колективи.
Проблемът е, че горе-долу във всяка т.нар. левичарска организация има поне един (това са мъже най-вече), който е приятел с неонацистите от агитките на „Левски“. Те предпочитат да вземат страната на българите в делото ми, въпреки че те са неонацисти, отколкото да направят идеологически правилен избор – този между фашист и левичар. Има т.нар. анархисти, които са в много близки отношения с неонацисти – това са 3-4 човека, които откраднаха името Антифа и саботират цялото антифашистко движение в България и това е вече от около 6-7 години. Те взеха нашето име (Антифа) и отвлякоха цялата кауза. И след като ние си направихме наша Антифа страница, за нас се отвори нов свят: едва тогава се видя какъв саботаж е имало през годините. Много хора от България и чужбина са питали как могат да помогнат за каузата на затворниците и ние в последствие разбрахме, че на тези хора, които са искали да помагат, никой не им е отговорил.
Аз съм бил в България като антифашист, много преди тук някои хора, които сега се представят като антифашисти, да формират група. Те нямат легитимност да се наричат Антифа, за мен те също казаха, че нямам право да се наричам антифашист.
За ФАБ, ако едно движение не се бори за пълното унищожение на затворите (abolitionism), тогава няма смисъл от него и това е много обидно, защото никой от тях не е бил в затвор (от съвременното ФАБ). Какви революционери са те? Хем са против затворите, но реално не се борят за тяхното премахване, хем не се борят и за реформи. Те казват на хората, че ако няма някаква голяма въоръжена революция и бездържавно общество, значи няма какво да се направи. Това означава, че нашето страдание в затвора, нашата борба за промяна на законите, правата, достъпа до образование, работа, всичко това е безсмислено. Тяхната позиция е обидна. Първо, това не е, каквото затворниците искат – те искат реформи! Второ, ФАБ нямат право изобщо да говорят за българските затвори, защото хем не са били в затвора, хем не са помагали на затворниците. От тях няма нито един, който дори да е стъпвал в затвор на посещение. Голямо лицемерие, както и в цялата левичарска сцена, която е и до голяма степен антипролетарска, много от тези хора са позьори.
Единият проблем е, че левичарите в България прекалено жертват принципите си заради приятелско отношение с хора, които не само не споделят сходни принципи, но и нарушават всички принципи, които имаме. Така че хората трябва да са малко по-внимателни, когато си избират приятелите. Знам, че България е малка по население, ама все пак става въпрос за сила на характера, дори да си един с левичарско мислене сред хиляди, не трябва да попадаш под влиянието на крайнодесните. Това е нещо, което трябва да променим. Хората не трябва да жертват принципите си за някакво грешно тълкуване на това какво е приятелство.
Много хора ми казват, „да, аз знам, че той е неофашист, ама ние ходихме заедно на училище, затова сме приятели“, така не става. Това означава, че ти ще станеш като него, а не той като теб. Преди години, например една т.нар. лява организация участва в протести заедно с фашистите от Атака и аз веднага казах, че това не означава, че Атака вече са леви, а че тези левичари вече са фашисти. Виж тези предатели от Барикада – те са взели пари от БСП, а после как ще твърдят, че са левичари – абсурд! Не може да си левичар и да работиш за фашисти. Става въпрос за идентичност – какво означава да си левичар. Ако ние не се разграничим от фашистите, тогава не може да има лява алтернатива. Всеки път, когато някоя лява група прави съюз с фашисти като БСП, означава, че просто вече не съществуваш като левичарска организация, защото твоята политика вече не може да се различи от политиката на фашистите. За да има левичарска идентичност, идеите трябва да са само левичарски.
В момента в България няма истинска левичарска партия, има дясно и по-дясно. Ако някой каже, че БСП са леви, това е майтап! Даже според мен БСП са по-десни, отколкото ГЕРБ.
Ние трябва да строим левичарски идентичности, да кажем – „това са нашите политики, ние сме за правата на работниците, против олигарсите“, защото в момента няма партия срещу олигарсите, всички са либерали. Трябва да има левичарска партия, която да не поддържа фашистка идеология, както прави БСП, и да служи на олигарси.
Другият проблем е, че работниците в България са смачкани от репресивните мерки на БКП и анти-БКП-исти, които в началото на 90-те смачкват всякаква идея за нещо като общество. Както казва infamous (печално известният) цитат от Маргърет Тачър, че няма такова нещо като общество, а само индивиди. Знам, че много хора ще ме атакуват и ще кажат, че аз съм чужденец и нищо не знам, но все пак от моята гледна точка всеки един режим в България е оцелял като е очернял предишния режим.
След 1989-а година същото правят и анти-БКП-джиите. Говорим за исторически ревизионизъм. Аз съм сигурен, че ако се върнем назад, ще видим, че режимът не е бил толкова жесток, както анти-БКП-джиите постоянно, като мантра, повтарят. Това е голям проблем за България, защото много неща дори и да не са били правилно ръководени от БКП, като профсъюзите например, анти-БКП хората, толкова са нападали всичко свързано със социализма и тази сфера на мислене, че идеята за колективизъм е напълно смачкана и няма как българите да се съберат пак и да започнат да говорят за своите права, защото самият акт на колективизъм и на синдикализъм е някакъв вид БКП-изъм. Трябва да превъзмогнем тези неща и затова ни трябва истинска левичарска идентичност и да създадем обществен дух, в който хората да мислят повече за обществото, отколкото за себе си. От едната крайност се отива в другата. Преди 1989-а всичко е за партията, за обществото, за държавата, а след това стана така, че да мислиш за обществото означава, че си идиот и шматка. Ако мислиш за някой друг, това е комунизъм, комунизъм значи БКП, а БКП е лоша.
Работническата класа в България няма къде да отиде. Те ако искат да формират профсъюзи не могат, защото това е комунизъм, и затова отиват да подкрепят олигарсите, които ги мачкат по типичен капиталистически начин, така че богатите да стават по-богати, а бедните – по-бедни. В България има липса на работническа идентичност. Силата и свободата на работническата класа е в нейното обединение, обаче проблемът е, че „солидарност“ е мръсна дума. И тази мръсотия идва и от БСП, защото те претендират, че са леви, докато извършват идеологически престъпления от името на левите идеи. Но няма и един левичар в БСП – всички са слуги на олигарсите, а олигарсите не могат да са леви!
Има и реални организационни проблеми пред лявото – парите. ВМРО и Атака получиха много пари от Русия, ГЕРБ и БСП въртят далавери и печелят пари. Ако се появи някаква левичарска организация, която иска да влезе във властта, проблемът ще са парите – работниците не могат да си позволят времето да идват на срещи или да плащат членски внос, или да агитират от името на партията. Другото е, че създаването на истинска левичарска партия ще отнеме много години, в момента дори няма такъв опит. Голяма част от българските леви не участват в политиката там, където работят или където живеят – не са активни. По някакъв начин те разделят двата (или повече) свята – примерно работят на едно място, но там не говорят за политика, за профсъюзи, не агитират, но отиват на политическа среща и там говорят за тези неща. Силата на лявата идея е индустрията, работното място на човек. Много левичари са избягали от България, защото не могат да издържат на политиката на либералите, на ГЕРБ, на БСП и ВМРО и просто не са тука. Как да агитираш? Как да строиш политическа мрежа, като дори не си тук? Друг проблем е, че левичарските групи се ръководят като социални групи, както социални клубове. Едната група са трима човека и са приятели и не приемат никой друг и не искат да говорят с никой друг, другата група – също. Те не работят като истински левичарски групи с някакви политически цели, а по-скоро като кръчми, където трима-четирима приятели се събират и говорят глупости. Много от тези групи са направени като приятелски кръгове и няма значение кой крив, кой прав, „щом е мой приятел значи съм на негова страна“ и никой не иска да заема истински обективни политически позиции.
Така че, в момента, това, което би трябвало да е в основата на един социалистически режим, какъвто БКП са смятали, че ръководят, а именно цялото знание за и анализ на капиталистическото общество – все едно го няма.
