Енергийната криза: голямата европейска бъркотия
Извънредната среща на министрите на енергетиката на 9 септември трябваше да очертае основните насоки на плана за действие на Европейския съюз в отговор на енергийната криза. Въпреки належащата нужда от такъв план, всичко остава неясно. Председателката на Комисията трябва да произнесе речта си за състоянието на Съюза в сряда, а ЕС за пореден път не успява да отговори на очакванията.
Мартин Оранж
За пореден път Европейският съюз не успява да отговори на очакванията. В момент, когато енергийната криза в Европа се задълбочава след частичното прекратяване на доставките на руски газ, когато промишлени предприятия решават да спрат работа поради непосилните разходи за енергия, когато домакинствата изпадат в паника при вида на пет- или шесткратно увеличените им сметки за газ и електроенергия в рамките на няколко месеца, министрите на енергетиката на ЕС на извънредното си заседание на 9 септември не успяха да договорят план за бързи и разбираеми действия.
Макар че срещата нямаше за цел да вземе окончателни решения, тя трябваше да очертае общите насоки, които председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да представи в речта си за състоянието на Съюза на 14 септември. „Няма повече време за губене”, беше предупредил чешкият министър на промишлеността Йозеф Сикела преди срещата на 9 септември, подкрепен от министрите на Ирландия и Полша.
Подобни статии:
Белгийският министър-председател беше още по-тревожен. „Няколко седмици като последната и европейската икономика спира. Да започнем всичко отначало след това би било много по-сложно, отколкото да интервенираме на пазарите днес. Рискът от всичко това е деиндустриализация и сериозни рискове от социални сътресения”, каза той в интервю за Bloomberg. Не виждам друго решение, освен да се намесим на пазарите […]. Няма да получим втори шанс да докажем на 450 милиона европейци, че сме в състояние да вземем нещата в ръцете си. Защото това, което виждаме днес, е масово източване на просперитета на Европейския съюз.
Въпреки спешността на момента Европа създава впечатлението, че има време, че винаги ще има втори шанс.
Разнообразието на ситуациите в европейските страни, на техните климатични условия, на взетите от тях в миналото решения в областта на енергетиката и промишлеността, както и сложността на енергийните пазари, затрудняват изработването на общи решения. Но държавите членки и Европейската комисия предпочетоха да объркат още повече дебата. Вместо да набележат няколко водещи правила, които всяка държава би могла да използва, за да отговори на този критичен момент, те предпочетоха да се впуснат в догматизъм, търсейки някаква магическа формула, някаква произволна цифра, която да им позволи да отговорят на всички нужди и очаквания едновременно и най-вече да не постави под съмнение основополагащите принципи на пазара, чийто провал е все пак очевиден.
След срещата еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон заяви, че тази седмица Европа ще представи „безпрецедентни” мерки. Германският министър на икономиката Роберт Хабек изрази задоволство, че Европейската комисия е на прав път. Той заяви, че Европа е съгласна да намали цените на енергията и да облекчи тежестта върху домакинствата. Всичко това е много добре. Но как? Защото отвъд големите принципни декларации всичко или почти всичко е обвито в мъгла. На този етап Европа все още няма какво да предложи на домакинствата и предприятията.
Газова инсталация в Североизточна Германия близо до границата с Полша. © Снимка : Odd Andersen / AFP
Невъзможният таван на цените на руския газ
Това беше едно от основните предложения на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. След срещата на министрите на финансите от Г-7 на 2 септември, на която беше приет принципът за таван на цените на руския петрол, тя предложи също в Европа да има таван на цените на руския газ. Идеята беше отхвърлена с голямо мнозинство на срещата на министрите на енергетиката в Прага.
„Ако сложим таван на цените на руския газ, Владимир Путин ще спре всички доставки за Европа“, предупреди преди срещата белгийският министър-председател, който е много враждебно настроен към предложението. Много държави подкрепиха неговата позиция, като се започне от източноевропейските страни, но също така и Италия, Австрия и Гърция. Това е така, защото макар Москва да прекрати доставките за „Северен поток 1” – основният газопровод, по който се снабдява Германия, тя продължава да доставя газ по други газопроводи до Централна Европа (Унгария, Чехия, Словакия, Австрия). Всички тези страни нямат излаз на море и не разполагат с морска граница: втечненият природен газ (LNG), който се превърна в спасителен пояс за европейския газов пазар, не е от полза за тях. На този етап те не разполагат с друга газова инфраструктура, която да им позволи да получават газ като заместител на руския.
Ето защо таван на цените на руския газ означава да поемем риска да бъдат лишени от всякакъв газ; още повече, че мярката може да се окаже пагубна: за няколко седмици европейските ръководители научиха много за това как работят енергийните пазари. Те знаят, че самата перспектива за намаляване на физическите доставки е достатъчна, за да подхрани спекулациите за повишаване на цените. Цените на бензина вече се повишиха десетократно за една година.
Няколко министри предложиха вместо да се слага таван на цената само на руския газ, да се ограничи цената на всички газови договори. Те се аргументираха с факта, че Европа плаща двойно по-скъпо от Азия доставките си на газ. Според италианския министър на екологията Роберто Чинголани, на срещата в Прага предложението е било подкрепено от 15 държави членки. Осем други обаче са се обявили против или са се въздържали, изхождайки от разбирането, че схемата може да има противоположни на желаната цел последици.
Желанието да се наложат цени на гигантските енергийни пазари, чиято мощ и независимост са поддържани и развивани в продължение на десетилетия, е наистина донякъде илюзорно. Реакцията на американските производители на шистов газ, които за няколко месеца се превърнаха в основни доставчици за Европа, не закъсня. Няколко часа след срещата в Прага те се обявиха против този проект. „Мерки, които налагат ценови ограничения, неизбежно изкривяват и подкопават енергийните пазари, като създават непредвидени последици“, заяви Чарли Ридъл, изпълнителен директор на Центъра за втечнен газ в САЩ, в изявление, публикувано в петък.
От своя страна Норвегия, която се опитва да направи всичко възможно, за да задоволи търсенето на газ в Европа, заяви, че по принцип не се противопоставя на ограничаване на цените на газа, при условие че то е част от много дългосрочни договори. Такива са механизмите на договорите за доставка на газ от миналото. Сключвани за периоди от пет до десет години с гарантирани ценови диапазони, те осигуряваха сигурност и предвидимост както за страните продавачи, така и за страните купувачи. От 2008 г. нататък, като част от мащабната си амбиция за дерегулиране на енергийния пазар, Европа прецени, че тези договори вече не са оправдани и всъщност са пречка за пазара, който тя смята за много по-ефективен.
Данъкът върху свръхпечалбите е в неизвестност
Преди всичко не бива да се говори за данък. Това неминуемо би ни довело отново в рамката на данъчното облагане, която според европейските договори изисква единодушие на държавите членки. За да заобиколи унгарското вето, което е станало обичайно при всички нейни предложения, Европейската комисия предпочита да използва термина „принос”.
Идеята обаче е същата. Днес Европейската комисия може само да констатира това, което енергийните специалисти непрекъснато критикуват от години: обвързването на цените на едро на електроенергията с цените на газа и определянето им въз основа на пределните разходи на последната пусната в експлоатация електроцентрала, която по дефиниция е най-неефективна, може само да доведе до сериозни науредици. Енергийната криза от последните няколко месеца доказа до степен на карикатура правилността на тези критики. Сега отново цените на електроенергията са се увеличили десетократно и достигат средно над 500 евро за мегаватчас (MWh).
За всички енергийни компании, които използват възобновяеми енергии (вятърна, слънчева, ВЕЦ), но също така и ядрена енергия и дори въглища, ситуацията създаде изключителен ефект на непланирани печалби. Въпреки че фиксираните им разходи остават непроменени, те се ползват от рязкото увеличение на продажните си цени. Европейската комисия иска да обложи с данък именно тези свръхпечалби. Това предложение се ползва по принцип с широка подкрепа от френското правителство, което вижда в него изход от полемиката, в която е затънало заради отказа си да облага с данък свръхпечалбите.
Но позитивният изход, на който се надява френското правителство, все още е трудно достижим. В предложенията си Европейската комисия предлага цифрата 200 евро на MWh като праг за определяне на свръхпечалбата. Над този праг електроенергийните дружества, които не използват газ, ще трябва да плащат на Европейската комисия „доброволна солидарна” вноска , за да помогнат за намаляване на цените на енергията за домакинствата и предприятията. Франция изрази резерви по отношение на този единен таван с аргумента, че инвестициите и капиталовите активи могат да варират в зависимост от вида на производството: според нея условията за финансиране на ядрената енергия, която френската държава насърчава повече от всякога, нямат нищо общо с тези за вятърната енергия. Поради това френското правителство иска адаптиране в зависимост от вида производство на енергия.
Още по-неприятно за Европейската комисия е, че германското правителство също изрази резерви по отношение на този данък върху производителите, опасявайки се, че той може да се превърне в пречка за развитието на възобновяемите енергийни източници. Но Полша беше държавата, която чрез своя министър-председател Матеуш Моравецки показа най-голяма враждебност към този проект.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки по време на среща за енергийната сигурност на Балтийско море на 9 септември © Mads Claus Rasmussen / Ritzau Scanpix / AFP
Макар че Полша масово рестартира както въглищните си електроцентрали, така и производството на въглища, полското правителство, което е в открит конфликт с Брюксел по въпроси, свързани с върховенството на закона, смята, че първата стъпка за ограничаване на цените би била да се преустановят всички механизми за облагане на емисиите в Европа, като се започне с данъка върху въглеродните емисии, който се добавя към цената на енергията. Този данък се увеличи неимоверно през изминалата година успоредно с драстичното повишение на цените на газа, електроенергията и петрола, въпреки че през последните седмици при него се наблюдава спад поради паралелния спад на промишленото производство. Данъкът върху емисиите на CO2, който в края на 2020 г. беше 30 евро, беше достигнал 100 евро, след което спадна отново до 70 евро.
Критиката на полския министър-председател обаче е и по-радикална. За него този „нов принос” от страна на производителите на енергия би означавал да се предостави фискална и бюджетна роля на Европейската комисия, които трябва да останат прерогатив на държавите членки, независимо от факта, че енергийната криза в Европа, предизвикана от Русия, изисква „извънредни” решения. „Смятам, че тя [Европейската комисия] вече си е присвоила правомощия, които не са предвидени в [европейските] договори, затова ние никак не сме склонни да предоставим и сантиметър допълнителна компетентност на европейските институции“, предупреди той, след като чу предложенията на Комисията.
Както често се случва, много европейски държави са придобили навика да се крият зад опозицията на други страни, по-специално от Източна Европа, за да не се налага да заявяват публично несъгласието си. Срещата в Прага не прави изключение. По всичко личи, че не е взето решение как Европейската комисия ще определя вноската, как ще се събира тя и от кого и най-вече как ще се преразпределя и по какви критерии. Накратко казано, ако Европейската комисия събира извънредна вноска от производителите на енергия, ще изплати ли цялата сума на всяка съответна държава или ще я използва по свое усмотрение и в чия полза? Мълчанието около тези въпроси след срещата в Прага разкрива много смущение и скрити планове.
Липса на заявена политика по отношение на търсенето
Въпреки че Европейската комисия прие амбициозна политика в областта на околната среда, тя изпитва трудности да я осъществи в условията на енергийна криза. След като постави цел за 15% икономия на потреблението на газ, тя би опитала да поиска от страните да намалят потреблението на електроенергия с поне 5%. В предложенията си председателката на Европейската комисия спомена възможността при необходимост да се предприемат „задължителни” мерки, ако търсенето в дадена страна надхвърли поставените цели. Терминът „задължителен” (mandatory на английски) раздразни много държави членки, тъй като означава, че Европейската комисия налага своята воля, поставяйки се над парламентите и дори правителствата. Полша отново беше най-враждебна към този проект, който се възприема като погазващ суверенитета на държавите. Но тя вероятно не е единствената. На срещата в Прага не бяха споменати средствата и стимулите, които биха могли да се използват за намаляване на търсенето.
Държавите в помощ на производителите и търговците на електроенергия
Това е единственото реално постижение на извънредната среща в Прага: държавите членки се споразумяха да реформират европейските правила за помощ за предприятията, така че да могат да се притекат на помощ на участниците на пазара на електроенергия на едро. Почти всички те са на ръба на финансовото задушаване и няколко държави, включително Германия и Швеция, вече трябваше да се намесят, за да предотвратят финансовия колапс на няколко газови и електроенергийни дружества.
Това е пряка последица от енергийната политика, при която ръководителите са загрижени повече да създадат пазар, който да отговаря на нуждите на финансистите, отколкото да осигурят реално производство на електроенергия. Докато доставките на газ вървяха безпроблемно, а цените на електроенергията бяха ниски, всичко беше наред в най-добрия възможен свят. Някои твърдяха, че Европа е създала най-ефективните енергийни пазари в света.
Но от лятото на 2021 г. насам всичко се обърна с главата надолу. Дребните производители и особено алтернативните доставчици, които нямат инсталирани производствени мощности, се оказват в капан: те трябва да намерят на пазара количества енергия, които са поели ангажимент да доставят, при непосилно високи цени. Исканията за допълнително обезпечаване на покритието по фючърсните договори стават непосилни, тъй като цените се покачват главоломно, още повече че европейският пазар на едро изисква плащане в брой. Оценките сочат, че размерът на финансовите задължения на този пазар надхвърля 1000 млрд. евро. Това представлява системен риск, както настояват европейските ръководители от няколко седмици.
В Прага министрите от ЕС се споразумяха да помогнат на участниците на пазара, за да могат държавите да им осигурят необходимите ликвидности, с което да заменят изчезналите от радара финансови агенти. Тежестта върху някои национални бюджети може да се окаже колосална. Хрумвала ли е на някои ръководители идеята да поискат от Европейската централна банка да им се притече на помощ и да отвори специално гише за производителите на електроенергия? Реакцията на Кристин Лагард би могла да се тълкува така. В петък председателката на ЕЦБ изключи всякаква възможност за намеса от страна на централната банка, като обясни, че ролята на финансовата институция е „да осигурява ликвидност на банките, а не на производителите на електроенергия“.. Може би става въпрос просто за отсрочка. Ако финансовият риск се увеличи, натискът върху ЕЦБ може да се засили.
При все че европейските лидери са съгласни да спасят производителите, реформата на енергийните пазари, която отчасти е причина за настоящата европейска енергийна криза, се отлага за неопределено време. Франция, Испания и Италия, наред с други страни, от месеци призовават Европа да прекрати изравняването на цените на електроенергията с цените на природния газ. Но други страни, като Германия, протакат. Европейският комисар обеща предложения за реформа „в началото на 2023 г.”. Европейският план за справяне с енергийната криза ще бъде готов най-рано в края на октомври. Дотогава…
