Акценти

Граници по време на извънредната ситуация заради коронавируса: случаят на девет задържани българи на летището във Франкфурт

От Полина Манолова

 

На 16 март президентът на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, в рамките на координиран отговор на ЕС срещу разпространението на COVID-19, предложи въвеждането на временни ограничения на пътувания към ЕС, които не са неотложни, от жители на страни извън Съюза. Такива пречки за влизането включват гаранция, че дългосрочно пребиваващи на територията на ЕС, членове на семейството на европейски граждани, дипломати и хора, пренасящи стоки, ще могат да продължат безпрепятственото си  движение. Допълнителни изключения са предвидени и за хора, идващи от 4-те държави във Шенген не-членки на съюза – Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и Исландия, както и Великобритания и Андора. Повтаряйки добре котиращата се политическа реторика за „крепостта Европа“, обещанието на фон дер Лайен да засили външния граничен контрол е предназначено да отслаби серията контролни мерки по вътрешните граници, вече въведени в множество държави-членки и блокиращи основни стоки и услуги за хора в нужда. В споразумение с Емануел Макрон, който на 11 март определи затварянето на граници като „лошо решение“, припомняйки националистическата враждебност от 2015 г., фон дер Лайен предупреждава, че защитата на свободното движение в Съюза е изключително важна за функционирането на единния пазар и особено на движението на работна ръка, транспортни и критични инфраструктурни вериги за доставки.

На 17 март немският министър на вътрешните работи Зеехофер обяви въвеждането на ограничения по немските граници (по земя и по въздух), твърдейки, че следва препоръките на Европейската комисия за всички въздушни, морски и земни връзки, които идват извън ЕС. Най-скорошното приложение на практика на тези извънредни мерки, особено граничния контрол на някои големи немски летища, доведоха до големи нарушения на правото на свободно движение за определени групи европейски граждани на страни извън Шенген и попречи на стотици други без немско гражданство да влязат в страната. 

Български граждани, пристигащи на летището във Франкфурт на 18 март 2020 г., са били подложени на случайни проверки на документи от немската федерална полиция и на разпити, целящи да установят причините за тяхното пътуване. Девет от тях, неможещи да докажат адресна регистрация или работно място в Германия, или чиито причини за пътуване са сметнати за „несъществени“ или трудно доказуеми, са били задържани в транзитната зона на летището да изчакат полет обратно за София. Документите за самоличност на тези три жени и шест мъже са били конфискувани от немските власти, а хората са били принудени да се отчитат на полицията на летището по 3 пъти на ден. В допълнение, българските граждани са били задължени да подпишат документ за „Отказ от влизане“, твърдящ, че те не са допуснати в страната и са задържани, защото представляват „опасност за обществените отношения, вътрешната сигурност и общественото здраве или за международните отношения на една или повече държави членки на ЕС“. Като подточка е посочена невъзможността им да оспорят валидността на горните твърдения. В този документ българските граждани са наречени „граждани от трети страни […], идващи през граница на Шенгенската зона и неразполагащи с изключително право на прием и чието влизане в Германия е забранено заради извънредните правила за граничен контрол на Европейската комисия. След като насроченият обратен полет на 19 март е бил отменен от нискотарифна компания, граничните власти са опитали да накарат задържаните българи да платят 800 евро за полет с друга авиокомпания.

На 20 март в резултат на силния натиск на семействата задържаните българи и местни активисти към българското консулство във Франкфурт и към немската федерална полиция, петима от задържаните са пуснати да влязат в Германия, докато останалите четирима са били върнати към България независимо от протестите им. Двама мъже и две жени са били качени насила на полет за София и са получили личните си карти едва на граничния контрол на софийското летище. Друга българска гражданка – жена, пристигаща от Барселона, за да се срещне с немския си партньор, е била ескортирана към обратен полет от въоръжена полиция и без да е подписвала документа за „Отказ от влизане.

По време на незаконното им задържане българските граждани са били подложени на нечовешко отношение – достъпът им до храна и вода е бил изключително ограничен; били са жертви на различни стратегии на унижение и сплашване – обиждани са, крещяно им е и са бивали прогонвани; нарушени са били правата им да използват преводач, да потърсят правна помощ и да получат медицинска грижа. По думите на Г., 52-годишна жена със съществени здравни проблеми: „Не можех да повярвам, че властите ни третират по този начин, за тях сме престъпници или терористи… Никога не съм била толкова унижавана. В перверзната логика на транзитното задържане на българите, чието влизане в Германия е сметнато за риск от разпространение на заразата и следователно опасност за общественото здраве, е отказана минимална здравна защита – те са прекарали 48 часа в чакалнята на летището със стотици други пристигащи от целия свят, без да са им дадени предпазни облекла или дезинфектант.

Този епизод представя само една малка част от насилието, което е неизменна част от институционалните практики на ЕС за управление на миграцията и граничен контрол, засилено в момента чрез своеволно ad hoc  прилагане и чиито най-брутални тактики се прилагат по външните граници на Съюза. Погрешната категоризация на българските граждани като такива от „трети страни не зачита извънредните мерки на ЕС за координиран отговор и не просто ефективно временно отменя свободното движение на българите като европейски граждани, но и води до открито нарушение на основните им човешки права. Растящ брой случаи от различни немски летище показват, че подобни ограничения за влизане са били наложени и на граждани от Великобритания, Русия, Сърбия, Румъния и други, което означава, че на практика немските власти прилагат забраната за влизане спрямо всички не-германски граждани и особено тези, идващи от страни извън Шенген. Влизането на такива граждани на германска територия зависи от тяхната способност да докажат дълготрайно пребиваване и/или адресна регистрация; изискването на допълнителни „доказателства като например трудов договор, немска шофьорска книжка или здравна осигуровка не е изключение. Отделно от това, на граничната полиция е оставено да решава върху спешността на индивидуалните пътувания и да събира доказателства спрямо всеки отделен случай, за да докаже основанието за влизане в страната. Сред „одобрените причини са съществуването на трудови отношения с работодател в Германия, пребиваване заради обучение и събирането с близък член на семейството като съпруг, съпруга, родители или деца.

Такива „извънредни лишавания от право на свободно движение, които понастоящем се извършват въз основа на изключително компроментирани правни норми, в момента засягат хора от двете страни на границите на Шенгенската зона и такива, заседнали по пътищата из зоната. Очаквано, най-тежките последици понасят хора, чийто живот е вече в голяма степен несигурен – тези, които са със слаби позиции на официалния трудов пазар, в здравната и социална система както в собствената си държава, така и в държавата, към която пътуват. Българите, чиито причини за пътуване са сметнати за „маловажни” и от българското министерство на външните работи, и от немските гранични власти, пристигат в Германия, за да започнат работа по подизпълнителски задачи, при които договори и адресна регистрация се осигуряват само след пристигане на място; за да се грижат за деца, чиито родители имат трудови отношения, оставящи ги извън защитата на социалната система; за да срещнат с любими хора и да им дадат някаква емоционална сигурност; за да търсят работа чрез неформална мрежа от семейство и приятели, след като са останали безработни в България.

За тях спазване на официалните препоръки за следенето на пандемията от COVID-19 – дълготрайно социално изолиране и стоене вкъщи – е лукс, който не могат да си позволят в текущите събития на икономически катаклизми и липсващи или недостатъчни мерки за социална закрила. В продължение на години за българите миграцията е единствената стратегия за осигуряване на социалното възпроизводство, ако не и елементарното оцеляване на семействата им. Най-ефективните мерки за ограничаване на такова движение, като се има предвид глобалната здравна опасност, е осигуряването на надеждни алтернативи за социална закрила за тях и техните семейства.

 

Превод от английски: Росица Кратункова

 


Заглавно изображение: Shutterstock.

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments