ИМА САМО ЕДИН НАЧИН, ПО КОЙТО ДА СЪМ ЛЯВ, И ТОВА Е ДА СЕ БОРЯ СРЕЩУ ВСИЧКИ ПОТИСНИЧЕСТВА
от Стойо Тетевенски
Повтарящата се тема за нуждата на лявото движение да се отвори към „народа“ минава като нишка през оптимистично-критичните текстове на първата фаза на „Компас за социалисти“. Наистина звучи съвсем логично: в момента самоорганизираното ляво движение е малко и като че ли затворено, а посланията му не достигат масовост, която е нужна за промяна на обществения дискурс и изграждане на колективна сила в респектиращи размери. Аргументът е, че каузите, за които се бори движението, са често маргинални и не са важни за широката общественост – екология и освобождение на животните, антифашизъм, миграция, борба за куиър и ромско освобождение.
Представям си, че има читатели, които още тук ще си кажат, че ето, дори думите, с които описваме нашите борби, са заемки, а изразяването им е елитистко. И това е точно така, но не по вина на левите, борещи се за справедливост. Нашите борби често са откъсвани от доминиращия наратив, защото ние пречим. Праксисът ни, телата ни, самото ни съществуване прекъсват нормализирани неравенства и извеждат наяве колко много от това, което вземаме за даденост, е просто механизъм за потисничество в услуга на капиталистическата система. Вярвам, че борбата напред минава през разпознаване на споделената основа и пресечеността на нашите колективни усилия.
Защо съществуват йерархиите?
Дясната политика по същество представлява възгледа, че определен социален ред и присъщите му йерархии са неизбежни, естествени, нормални или желани. Различните десни обясняват тези неравенства с „естественото право“, икономиката, традициите, Бог и т.н. Консерваторите например биха казали, че традиционното патриархално семейство, в което мъжът „се грижи“ за сигурността на семейството, а жената се грижи за дома и децата, произлиза от естествените роли на мъжете и жените, тяхната биологична същност. За националистите нацията представлява естествената форма на колективно съществуване, пред която личните ни нужди нямат значение: заплаха са не местните, „наши“ експлоататори, а всеки, който е чужд на нацията. За неолибералите ужасяващите социални неравенства са резултат от личните качества (мързел, нежелание, манталитет, липса на предприемчивост) на бедните. За тях човекът е егоист и затова капитализмът в най-голяма степен отговаря на човешката природа: вътрешното, изконно желание на човека да притежава би го накарало да се включи в пазарната икономика и по този начин да засили конкуренцията.
С течение на времето обясненията, които извиняват йерархиите, се изменят, за да останат обществено приемливи. Така вече маргинализацията и потисничеството на ромите и етническите малцинства не се извинява с биологични разлики, а с „манталитет“ и „култура“. Хомосексуалното влечение съществува, но пропагандираното от куиър активистите не е това, а „джендър идеология“. Оставянето на хиляди бягащи от войните хора да се удавят в морето на портата на Европа е не защото те са друг биологичен вид, а защото те са „нелегални мигранти“. Бедността и изключването на милиони хора не е, защото Бог е сложил царя за негов наместник на земята, а защото имало „пречки“ пред свободния пазар. Ежегодното убийство на милиарди животни при неописуеми страдания не е дар от Бога, а еволюцията, която ни е поставила на върха на хранителната верига.
Обясненията се променят с промените в обществените нагласи, но продължават да изпълняват своята функция да прикриват несправедливостите като ги представят за естествени. По този начин потисничеството се възпроизвежда и продължава да печели правна, морална и етична легитимност в очите на обществото. Как се случва това? Да вземем свободния пазар. Ето, казват, България е бедна след 30 години реставрация на капитализма, защото има корупция, законът не се спазва, а държавата се меси в икономиката. Истинският капитализъм не бил такъв. Как се е случил капитализмът: Джон ковал по-хубави мечове от Джордж, защото бил по-упорит и естествено талантлив. Постепенно натрупал повече възможности, слава и умения и всички се стичали при него. Джордж фалирал, защото никой не си купувал вече неговите мечове заради насищането на пазара. Джон наел Джордж да работи за него и това било, видиш ли, началото на капитализма. Истинската история, разбира се, е далеч по-различна. В действителност първоначалното натрупване на капитали се случва единствено благодарение на организирано от държавата и капиталистите насилие в невероятни размери. Робството, колонизациите, подчиняването на жените, забраната на хомосексуалността, възникването на модерния расизъм и подчиняването на природата и животните на икономическата логика на производството (на български напр. започваме да ги наричаме „стока“ и „добитък“) са наложени с организирано отгоре насилие, структури на потисничество, които осигуряват съществуването на настоящата икономическа система и господстващата класа.
Подобни статии:
Контролът върху обществените възприятия позволява на десните да продължат да се възползват от тези йерархии и да ги правят невидими. Вместо да разпознаваме и рушим потисничествата, обществото се бори срещу проблеми, които същата тази система и същата тази господстваща класа са представили за важни. Типичен пример са корупцията и беззаконието, естествена част от продължаващия процес на натрупване. Борбата за върховенство на закона в система, в която законът легитимира и поддържа господството и потисничеството на една класа върху всички останали, е в действителност една фалшива нужда, с която господарите подменят действителния стремеж на хората за свобода и равенство.
Но каква е, ще кажете, историческата и настоящата мисия на лявото?
Ние, левите, вярваме, че социалните йерархии произвеждат неравенства, които са неестествени и несправедливи и затова трябва да бъдат разрушени. Ние разпознаваме, че единственият начин, по който човечеството може да процъфтява, е в условията на сътрудничество и взаимно уважение на основата на свобода и равенство. Разпознаваме, че нашите господари не са там по силата на някакъв природен закон, а се задържат там благодарение на разделенията, които налагат помежду ни и на хегемонията, която са установили върху разбирането ни за това какво е възможно да постигнем заедно срещу несправедливостта. Разбираме и, че не сме самите ние господари на природата, а част от нея и зависим от баланса на екосистемите, които капиталистическата експанзия унищожава. Полът, сексуалността, уврежданията, произходът и цветът на кожата ни не бива да определят мястото ни в движението и в обществото. Нормализирането на потисничества и представянето им като естествени далеч не ни е по вкуса.
Дейността ни по отношение на тези „разделителни“ въпроси не ни отделя от обществото. Ежедневната ни борба срещу расизма, ксенофобията, куиърфобията и сексизма се случва сред хората, в публичното пространство, където се опитваме да извоюваме място за нашите идеи колективно. Разговорите ни с хора се случват постоянно, а организирането ни в колективи привлича все по-разнородни хора от всички страни. Ние не се делим от народа, ние СМЕ народът. Делят ни точно тези, които ни рисуват като „други“ и външни на народа. И левите много често съучастват. Вместо лявото движение да включва нашето виждане за справедливост, то често го изключва. Както писаха колективите на „Фабрика Автономия“ и Феминистка библиотека в първата фаза на Компаса, „[п]роблемът не е, че някои общности са малцинства и затова не се чуват, а че биват маргинализирани, дори от лявото“ (курсив оригинален, бел. авт.). Това е така, защото работата по разпознаване на гореописаните йерархии като функции на капитализма все още продължава.
Ние също. Продължаваме да се борим за разпознаване на борбите ни като автентични и носещи лявата идея в себе си. Защото нямаме избор. Истината е, че аз не мога да съм ляв по друг начин, това ми е съществуването. Аз съм куиър, защото си нямаме дума, която да опише моите преживявания и няма ляво, в което да бъда приет. Аз съм веган, защото съм против експлоатацията, страданието и убиването на милиарди животни в името на натрупване на печалба на големите корпорации. Аз съм антинационалист, защото имам повече общо с потиснатите в която и да е точка на света, отколкото с експлоататорите в собствената ми страна. Аз съм антифашист, защото фашизмът е чудовищното дете на капиталистическата експлоатация. Аз съм антикапиталист, защото капитализмът унищожава природата и инструментализира всякакви възможни механизми, за да натрупва печалба от телата, знанията ни, чувствата и живителните ни сили.
Историята на лявото е история на борба с потисничествата. Изграждането на колективна сила е единственият начин, по който ние можем да разрушим табутата, които ограничават колективното ни въображение за начините, по които да строим един по-добър и по-справедлив свят. Историята на левите ни учи, че другарите ни са успявали да рушат потисничествата винаги, когато са посочвали и разкривали логиката на йерархиите, причиняващи неравенства. Време е да ги последваме.
