Статии

Без локдаун за расизма. Един поглед от Германия

от Зара Бьогер 

Докато коронавирус-пандемията блокира големи части от обществения живот в Германия, публичният дискурс също сякаш се занимава единствено с тази тема.

Едва месец след дясно-екстремисткия терористичен акт от 19 февруари 2020 в Ханау, отново има оттегляне от говоренето за ислямофобията и други форми на расизъм в немската медийна общественост, както и от преработването на причините за инцидента. На този ден немец застреля девет души, които сметнал за мюсюлмани, в наргиле бар, преди да убие себе си и майка си. Магазини, училища, детски градини, ресторанти са затворени вече седмици наред. Расизмът обаче е върлува свободно, а при това не се привижда така ясно и отчетливо като действителната заплаха, която представлява.

След затварянето на сухопътните граници през март, земеделските производители поискаха помощ за прибирането на реколтата си, например за тази от аспержи, един така обичан пролетен зеленчук в Германия. Обикновено за целта идват хора от Източна Европа, но този път земеделците не знаеха как да съберат реколтата си навреме от полетата. Кой да свърши тази зле платена работа? Макар че действително има достатъчно безработни, недостатъчно хора в Германия желаят да извършват тежкия физически труд за толкова малко пари. Все пак, в началото на април отново бяха отворени границите и организирани полети за десетки хиляди селскостопански работници от Източна Европа. Наложените от пандемията условия за безопасно полагане на труд са обаче недостатъчно и едва отчасти прилагани, и то в страна, в която мерките  са иначе добре приети и биват спазвани. След като беше установено, че причината за смъртта на 57-годишен румънски сезонен работник е коронавирус, се заговори малко повече по темата. Но едно е ясно: немското земеделие отдавна разчита на зле платен труд, полаган в лоши условия и набиран предимно от чужбина.

За хората, потърсили убежище в Германия, също не важат същите условия като за мнозинството в страната. Много от тях са настанени в тесни пространства с множество легла. Отначало информацията във връзка с мерките срещу коронавируса беше разпространявана предимно на немски език, което създаде усещане за несигурност у неговорещите езика. Междувременно отчасти се изготвиха правителствени страници на английски, но не и на арабски език, например. Освен това вирусът се разпространява по-бързо в центровете за настаняване на бежанци, като те понякога биват поставяни изцяло под карантина – нещо, което иначе се прилага контролирано само върху хората, които действително са били в контакт със заразени.

Вирусът е особено опасен за онези, които отдавна чакат да получат възможност да потърсят убежище в Европа, настанени в лагери като Мория, които са с лоши хигиенни условия и страдат от липса на достатъчно пространство и медицинско снабдяване. Прояви на солидарност бяха изразени от немски активистки групи, докато правителството засега реагира обявяването на приема на поне 350 непридружени малолетни бежанци. Седем от тях ще бъдат настанени в родния ми град Гьотинген , което е нищо в сравнение с реалната нужда на търсещите закрила и възможностите, с които разполагаме на място, както отбелязват местни инициативи, работещи с бежанци. На 30 април 2020 г., спазвайки мерките за физическа дистанция, местни активисти протестираха пред кметството за евакуирането на хората от лагерите по външните граници на ЕС.

Снимка от протеста, провел се на 30.04.2020 в Гьотинген. Протестиращите носят слогани, гласящи “Хора, вместо аспержи!”, “Защита от инфекцията за всички” и “Право на пребиваване за всички”. Снимка: Links Unten Göttingen/Flickr.

В Германия от много години се пестят средства за здраве, болниците се преструктурират спрямо пазарни принципи, а медицинският персонал в тях се оплаква от ужасни условия на труд и лошо заплащане. Изведнъж, медицинските служители се превърнаха в национални герои, определяни като „важни за системата“* и мотивирани да продължат работата си като им се предоставят грижи за децата им и с ръкопляскания от прозорците. Изведнъж са важни и заслужават признание; дори на бежанците им бе признат признат медицинския трудов опит, за да могат да упражняват професията си в Германия. У нас повечето чуждестранни професионални и академични звания и дипломи не са признати, така че човек да може да работи спрямо опита и квалификацията си. И тук обаче се правят изключения по време на т. нар. корона-криза и когато става дума за спасяването на (немски) животи.

Има хора, които биват приемани като важни за системата и които биват защитавани. А има и хора, които са обект на враждебност и се питат дали Германия е сигурна страна за тях и децата им.

Отсега може да се установи, че мерките срещу разпространението на коронавируса усилват неравенствата в страната – особено за жените, самотните родители, хората с ниски доходи. Но кои различия делят правата и привилегиите на немци и чужденци, и на бели и небели хора? За да можем да говорим за това до каква степен се усилват неравенствата по расистки разделителни линии, и то отвъд малките антирасистки активистки кръгове, немското общество трябва преди всичко да разпознае един от най-големите си проблеми като такъв: а именно, расизмът, твърдо закотвил се в мисленето, действията и обществените структури, който въобще прави възможни тези неравенства, основаващи се върху особености от типа на цвета на кожата.

Същият този расизъм, който направи възможно да бъдат застреляни хора, спокойно прекарващи времето си заедно, на 19 февруари, и наредили се сред толкова много други, които са загубили живота си в следствие на расистко насилие.

Същият този расизъм, който направи възможно в рамките на дни и в името на защитата на определени човешки животи, да се предизвика нещо, което доскоро (и в продължение на векове) е било немислимо по отношение закрилата на други човешки животи: а именно, застой на икономиката и потреблението в името на здравето и защитата на живота на гражданите.

Но чий живот заслужава такава защита, че да можем да се примирим дори с финансови загуби? Докато вече имаме на разположение милиарди евро за спасяването на няколко предприятия, къде са милионите, които биха могли да защитат търсещите убежище хора? Къде е последователната грижа за здравето на хората, платени най-зле по снабдителната верига – например за селскостопанските работници? И колко още трябва да нарасне неравенството между „немците“ и „чужденците“, преди да стане животозастрашаващо до такава степен, че да накара това обществено производство да спре?

Превод от немски: Неда Генова

___________

Допълнително четиво (на немски език): Позиция по темата Sars-Cov-2 и (не)равното разпределение на уязвимости от Ясемин Каракашоолу и Пол Мехерил, председатели на Съвета за миграция.

___________

Зара Бьогер е родена и живее в Германия. Работи в сферата на борбата срещу дискриминацията, на политическото образование и, от две години, като майка на прекрасен малък човек. Учила е Медийни науки и културология и Глобални изследвания.

 

Тази статия е достъпна и на немски език. / Заглавно изображение: Unsplash/Cindy Tang.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments