От началото на 2019 г. медицинските сестри в България протестират за достойно заплащане, по-добри условия на труд и промяна в модела на финансиране на болниците в страната. Димитрия Димитрова работи като медицинска сестра в общинска болница в Пазарджик, където е една от най-активно протестиращите и организиращите стачни действия. Димитрова има дългогодишен стаж в здравния сектор, включително в частни клиники у нас. В интервюто си разказва за смисъла от протести на здравните работници в България, за злоупотреби и проблеми в здравния сектор, но дава и перспектива върху смисъла от подобни социални борби въобще.

В началото, като почнаха протестите, първите думи на Василева и Кокалов бяха „Сега не е време за протест и трябва диалог.“ Да, но ето, почна всеки да говори – за злоупотреби в здравеопазването, каквито има изключително много. Преди всеки си мълчеше, всеки се натискаше. Там, където се говори, рано или късно нещо ще се промени.

Двойкаджии в здравеопазването

В Европа средното е на 30 до 50 човека един да влиза в болница. Тук всеки втори-трети влиза. На по-малко от седем милиона ние имаме три милиона хоспитализации за миналата година. Това какво говори? Лъжа, това е надписване! Всеки знае, че влизаш в болница с едно изследване и минаваш пътеките, и минаваш… Това са изключителни разходи, изключителна кражба.

От там насетне са болничните. Всеки знае, че потрябва ли му болничен, взима си го. Било, защото ще ходи на море, било, защото ще си вади картофа…

Караме ние, 112, с линейката, някой с разрязана ръка, да речем. Аз не мога да го закарам в частната болница, защото той не е осигурен – на вратата ще го върнат. Вие знаете ли, че в общинските болници се кара куцо, кьораво и сакато? Припаднал, клошари, премръзнали, неосигурени – всичко. И на тези хора трябва да им окажеш някаква помощ. Това е разход. Докато в частна болница не можеш да влезеш. Аз съм работила там. А в същото време взимат пари от едно и също място. Няма как да стане. Да го кажа на най-простия език: аз ви нося една кошница с домати. Едни подбират хубавите домати, а другите – скапаните. Трябва да направим салата. На кой ще му излезе по-рентабилна салатата – този, който ще изхвърли една камара фира или този, който всичко ще оползотвори?

Има един принцип: на двойкаджията или му се подсказва, или преписва. Ние доказахме, че сме двойкаджии в здравеопазването. Първо, трябва да се подскаже, и е подсказано какво трябва да се направи. Трябва да се редуцират болниците. В Европа има и норми на аптеките. Например на 100 000 население се падат примерно 10 аптеки. Тук аптеките са повече от светофарите в големите градове. Трябва да има норми. На толкова пациенти трябва да има толкова доктори и толкова сестри. Не може мен да ме сложат в едно отделение, в което да се грижа за 27 болни на едно неделно дежурство, и на всичкото отгоре, понеже няма сестри, да докарат от още две отделения още 10 пациенти. За 40 болни си представете само да минете, хей така, „Как сте? Добър ден!“ Няма как. Трябва да има норми, това ние подсказано. 

И второ, както казвам, като за двойкаджии, да препишат. Има толкова работещи здравни системи – испански, немски – да препишат, обаче със запетайките, а не каквото на тях им отърва. То е много лесно.

Или ни правят на глупаци, или наистина сме глупаци

Но какво липсва? Липсва воля, защото това са олигарси, това са милиарди, които облагодетелстват шепа хора – всичките са обвързани и завързани и никой не иска да го промени. Значи, аз съм тая, която открито пред министър Ананиев, пред президента съм говорила за злоупотреби. Говорила съм за това, че има лекари, които само се водят с името, но не са стъпвали в отделението. Здравната каса прави проверка и тя го знае това, и не поглежда. Какво значи това? Че собствениците на болниците, „бутат“ на високостоящите и те си затварят очите. Това съм го говорила пред министъра Ананиев. И знаете ли какво стана? Само след два дена ми се обади злополучният заместник-министър на здравеопазването за 24 часа Стоил Апостолов. С този човек се познаваме от години и сме работили като екип. Обади ми се да ми каже да си затварям устата.

Не искат да спрат да крадат. Много по-лесно е днес да ми дойдат пет човека с личните карти, да им се направят пътеки по 1000 лева, да се приберат пет бона, без да се дава една стотинка за нищо. Това е здравеопазването и затова няма пари. Затова хората ще плащат и доплащат. Познавам българи в Англия, Испания – една стотинка не са дали, когато се е налагало да се лекуват, да се оперират. Тука 40 години си плащаш осигуровките, отиваш в болницата и ако не платиш, няма… Ще платиш за баня и тоалетна, за придружител… Ще платиш, ама защо? Как се търпи това?

Или ни правят на глупаци, или наистина сме глупаци. Всеки да си избере.

Подкрепа, представителство, съсловия…

Няма такова нещо [синдикати, които да подкрепят – Бел. ред.]. Нашият синдикат е КНСБ с господин д-р Кокалов, който още преди първия протест на първи март излезе и каза – буквално цитирам – „Нито ги подкрепяме, нито ги организираме.“ И така е до ден днешен. „Подкрепа“ почнаха първо срещу нас, после така, така… Но те да вървят с нас? Не, не. 

На 22 септември пак ще има национален протест, на който сме решили да отидем там и да не си тръгваме. Ние сме имали шест-седем срещи с министъра. Имахме с президента. С Мая Манолова вече не могат да се преброят. Искаме среща и с Бойко Борисов. Сега на последната среща, на кръглата маса нашата асоциация вече официално присъства. Но какво от това? Тези дни на парламентарния контрол преди да излязат във ваканция Мая Илиева присъстваше горе на терасите като регистрирана неправителствена организация, когато се обсъждаше здравеопазването. Вика, „80% си ровеха в телефоните, другите жужукаха, министърът си говори и никой нито го чу, нито го попита.“ Незаинтересованост!

Пред Министерски съвет ще бъде протестът. Датата все още я обмисляме. Но пак ви казвам, ние ще останем там и на другия ден и ще искаме среща. Бойко Борисов не се е отзовал, въпреки че от самото начало го каним. Още в началото на протестите първо ни покани Мая Манолова. Каза, че тръгва с нас и че ще ни подкрепя. Обвиниха я, че си прави PR… Бях в едно предаване на Люба Кулезич – Мая Манолова си правела пиар. Ама, викам, да дойде и Бойко Борисов да си прави пиар с нас! Да дойде на протест и да каже „Тръгвам с вас!“ Какво значи, че някой си правил пиар с нас и някой ни яхвал? Глупости на търкалета! Кой да ни защити, ако не омбудсманът? Омбудсманът е тази, която защитава правата на обикновените хора.

И ще продължаваме с протести, протести, протести – до решаване на стъпка по стъпка на основните ни искания. Те са седем. Основно е промяна на статута, да не са търговски дружества болниците. Промяна на финансирането в здравната система. Заплатите, условията на труд, норми…

Проблем е и промяната в Закона за съсловните организации, за да може да стане нашата асоциация на българските медицински сестри със статут като БАПЗГ, призната организация. Да може тоя тюрлюгювеч да се разпадне! Тя е уж „нашата“ законна съсловна организация, където сме събрани всичките – фелдшери, сестри, лаборанти. Плащаме членски внос и никой не ни защитава.

Колкото по-високо ти е изправена главата… 

Хора, които нито знам как се казват, нито нищо, намират начин да ме потърсят било за инжекции, за конци, за температури, за проблеми… А когато аз тръгна да събирам хора за протеста, всеки в този момент не може.

Абе, хора… Вие колко пъти ме попитахте аз спя ли след нощни? Но съм намерила време, и сме тръгнали вашите права да защитаваме, правата на пациентите! Защото е жалко, когато отидеш и видиш един човек, че не си е пил хапчето, защото няма пари и живее в пълна мизерия… Ти не можеш да му изискваш да иде да си купи за 70-80 лева лекарства… Това е жалко. Това е човек, който също е работил 40-50 години. 

„Наведена глава сабя не я сече.“ Не! Колкото по-високо ти е изправена главата, толкова по-малко ще ти се качат отгоре. Поне това успях да разбера. Докато си мълчим, няма да има промяна. Този народ трябва да си търси правата! Ние имаме права. По конституция ни е гарантиран достъп до лечение. От там насетне всичките тия „Ако не си платиш, няма да те лекувам“ или „Ако не си избереш екип, няма…“ Ама какво значи това? Това, което са постигнали развитите страни, е само така: протести, стачки, искания, неспиране, просто неспиране. Няма друг начин! Апелирам да се събуди този народ! Всеки трябва да си потърси правата! Пенсионерът, здравният работник, санитарят, шофьорът, всеки! 

И нещо друго. Когато протестират, нека да ги подкрепяме. Сега протестират за свинете: „Ама аз нямам прасе, мен какво ме интересува.“ Не. Всичко касае всеки. Защото, ако аз не работя в здравната система, да, но всички сме пациенти. Всички се раждаме в болница. Ако не ни касае образованието, касае ги децата ни, внуците ни. Ако не ни касаят прасетата, касае го комшията или приятеля, или брата. Разбирате ли, всичко касае всеки един от нас. 

Заглавно изображение:
Николай Драганов, baricada.org

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments