Петъци за бъдеще: да се противопоставим на бездействието относно климатичните промени
Днес, на 24 май, в над сто страни по света се организира втора глобална климатична стачка. През последните месеци протестите Петъци за бъдеще* привлякоха световно внимание, налагайки климатичните промени като център на политическо обсъждане. Вече повече от половин година ученици от цял свят стачкуват всеки петък в учебно време с посланието, че няма да спрат, докато не бъдат предприети мерки срещу пагубния ефект на корпорациите върху околната среда. Паралелно с това през април екологичното политическо движение Extinction Rebellion (XR) превзе централен Лондон за десет дни, което представлява и най-големият израз на масово недоволство в страната за последните години. В протестите участваха хиляди, над 1000 души бяха арестувани, а поставеният натиск доведе до обявяването на екологично и климатично извънредно положение в страната.
Десетилетия неолиберално управление продължават да откъсват отговорността за човешките потребности от ролята на държавата, паралелно опитвайки се да постигнат същото разделение в общественото мнение. Демонстрации като тези на XR и Fridays for Future обаче артикулират настоятелна съпротива с аксиоматично послание – колективният интерес не само може, а трябва да бъде защитаван; да се продължи по същия начин както досега би означавало, че бъдеще няма. Натискът на климатичните движения все по-ясно извежда на преден план античовешката същност и пагубните последствия на пазарната логика и робуващото ѝ политическо статукво. Все повече гласове се обединяват срещу разрушителния ѝ характер и около колективна критика срещу слугинстването на националните правителства в полза на корпоративния интерес.
В интервюто си за dВЕРСИЯ Петъци за бъдеще в България разказват за инициативата тук, за това какво ги обединява и защо седмица след седмица продължават да излизат на улицата и да настояват за промяна. Активизмът им разчита на хоризонтална структура, което е и причината имената им да не фигурират тук – те се стремят да вършат всичко заедно и нямат лидери.
Присъединете към тях днес от 17 ч., в градинката на НДК, където те ще се съберат за да се включат в глобалната стачка към повече от милион други активисти по света.
Какво ви накара да се включите към международните ученически стачки и да започнете Петъци за бъдещето (Fridays for Future) в България?
За пръв път Петъци за бъдеще се състоя в България благодарение на момиче от Монтана. Местата, от които сме разбрали и в последствие включили в Стачка за климата, са различни. Някои от нас са се вдъхновили от личния протест на Грета Тунберг, други се включиха след като случайно са попаднали на наши акции в центъра на София, трети са разбрали от международната страница на Петъци за бъдеще, където са обозначени всички локации на движението в световен мащаб, а четвърти – от постовете ни в социалните мрежи.
Подобни статии:
Но има една обща цел, която ни обединява – да се противопоставим на бездействието относно климатичните промени. Всички ние имаме достъп до Интернет и свободно можем да се информираме от различни доклади и проучвания на уважавани научни институции и водещи световни университети. Даваме си сметка, че управляващите в България (и не само) са абдикирали от проблема. Виждаме как въпреки дадените обещания и поетите ангажименти по различни международни споразумения и стратегии за овладяване на климатичните промени като Парижкото споразумение, ефективни действия не са предприети. Научният консенсус често бива оспорван за сметка на нашето устойчиво бъдеще.
В много от училищата теми като глобално затопляне и човешкото влияние върху климата не са засегнати или се подминават поради твърде малкото учебно време, което не стига, за да бъде взет целият материал. Знаем, че България е подписала Орхуската конвенция, която гарантира на гражданите правото на информация и участие във взимането на решения по въпроси за околната среда, и въпреки това виждаме, че тази конвенция не бива прилагана. Такова е и официалното становище на комисията от ООН. Всички гореспоменати фактори ни карат да искаме промяна. Не можем да седим безучастни пред толкова сериозен проблем, от който зависи нашето бъдеще и оцеляването на следващите поколения.
Затова всеки петък се събираме. Темата за климата е важна и изисква незабавни мерки.
Къде се случват, кой участва в тях и колко често се провеждат стачките на учениците в България?
Всеки петък ученици, студенти и загрижени за околната среда и климатичните промени граждани се събират от 13:00 до 15:00 ч. пред паметника на Алеко на бул. „Витоша“ в София.
Засега не сме планирали да сменяме локацията, но ако това се случи, винаги може да разберете къде ще се събираме от Фейсбук страницата ни – Fridays for Future Bulgaria. Броят на участниците е различен. Имали сме критичен момент, когато в един дъждовен ден бяхме едва 6 души, наброявали сме и 50. Младежите от Добрич също са организирали климатична стачка на 17 май, а други акции са се състояли в Пловдив, Казанлък и Карнобат.
Кои са основните проблеми, които адресирате с действията си, и според вас те в какво се коренят?
Ние даваме гласност на най-належащия общочовешки проблем според учените в момента, адресираме факторите, които го причиняват, като се позоваваме на реални изследвания. Като основна причина за проблема бива посочвано високото количество на парникови газове в атмосферата. Човешката дейност увеличава концентрацията на въглероден диоксид до такава степен, че дори Амазонската джунгла не е в състояние да го абсорбира. Това все още се случва главно заради безотговорния подход на управляващите относно проблема и липсата на информация.
Трябва всеки един от нас да поеме лична отговорност, но без назоваване и осмисляне на глобалното затопляне това е невъзможно. Призоваваме всички да се събудят от всеобщата апатия и да се борим заедно за света около нас и за нашето собствено качество на живот, да търсим истината и да изискваме гласът ни да бъде чут.
Обръщаме се и към политиците на Република България и настояваме от тях да възприемат ситуацията като кризисна, както направиха над 500 регионални управления по целия свят, включително държавите Уелс, Шотландия, Северна Ирландия и Великобритания. Очакваме от тях да предприемат сериозни действия по Парижкото споразумение и да поемат отговорност към нашия и техния живот.
Кои според вас са нещата, които възпрепятстват движението и обществената промяна като цяло?
Едно на ръка е, че глобалното затопляне и основната причина за климатичните промени често биват отричани дори от най-високите етажи на властта. Вместо политики, които биха допринесли за устойчиво бъдеще и по-добро качество на живот, ние виждаме такива, които облагодетелстват единствено бизнеса и са напълно безотговорни към околната среда. Медийна трибуна е предоставена на климатични скептици, а информация за реалната ситуация с покачващите се температури там почти напълно липсва. Хората не знаят до какво би довело покачването на средната температурата на Земята с 1,5 градуса и затова не могат да осъзнаят големината на проблема. Поради тази причина в страницата ни във Фейсбук се стараем да споделяме различни проучвания по темата, придружени с линкове.
Срещате ли подкрепа от връстници или възрастни като родители и учители?
Част от участниците получават подкрепа от родители и приятели, други срещат напрежение и враждебност от страна на учители, а някои от нас се радват на екологични клубове в съответните университети и учебни заведения. Искаме да благодарим на всички, които ни окуражават в ежедневието, и на тези, които ни подкрепят чрез коментари и съобщения във Фейсбук страницата ни.
Свързани ли сте с други активисти и протестиращи по света? Ако да – как комуникирате и как се координирате?
Имаме връзка с организатори и участници в движението от цял свят. Обменяме опит и споделяме проблемите си в общ чат по WhatsApp. Изключително надъхващо ни действа, когато чуваме, че в градове като Торино, Лондон, Хамбург, Брюксел и др. протестират над 15 хил. души.
Също така поддържаме много силна връзка с българския клон на движението Extinction Rebellion.
Какво бъдеще си представяте, в какъв свят искате да живеете? И от друга страна, какви са страховете ви, свързани с бъдещето?
Не си мечтаем толкова за бъдеще, колкото за настояще.
Настояще, в което управляващите из цял свят предприемат действия за овладяване на климатичните промени и се вслушват в гласа на младите. Искаме бърз преход към възобновяеми източници на енергия, по-малко пластмаса в океаните, по-чист въздух и добре оповестена информация за това как всеки един от гражданите може да ограничи собствения си вреден отпечатък върху околната среда.
Всичко това трябва да се случи бързо, за да избегнем сериозни бедствия.
Страхуваме се да не се превърнем в единственото поколение с толкова подробна информация и реален шанс да намали парниковите емисии, което не е предприело нищо и е завещало неразрешими проблеми на следващите поколения.
Една от последните ви акции беше флашмоб в центъра на София. Бихте ли ни разказали какво сте правили досега и какви идеи имате за бъдещи действия?
Инсценирахме масова смърт.
От 1900 г. до сега над 400 вида гръбначни животни са изчезнали. Според учени от Станфорд, Принстън и Бъркли, такава масова загуба на биоразнообразие се е случвала за последен път преди 65 млн. години, когато изчезват динозаврите.
Прогнозата е, че пчелите ще изчезнат в рамките на три човешки поколения. От там нататък нашият вид ще се изправи пред борбата за собственото си оцеляване. „Всички видове сме изправени пред масово изчезване“, това е посланието на този флашмоб. В момента имаме шанс да овладеем тези темпове. Не бива да го пропиляваме.
Смятаме да изпробваме много различни идеи за подсилване на информираността и личната ангажираност на хората. Със сигурност ще запазим асамблеята, без която не завършва нито една наша акция. В нея заедно взимаме решения, обмисляме как да процедираме, разглеждаме слабите и силните си страни и споделяме нова информация, която можем да публикуваме пред широката аудитория.
Поправка 24 май, 22:23 ч.: В старата версия на текста пишеше, че в рамките на протестите Extinction Rebellion са били арестувани 100 човека, а не 1000, както е в действителност.
