Пловдив – от гражданска инициатива до политически ПР

Интервю на Росица Кратункова с Емил Миразчиев, артистичен директор на Фондация „Пловдив 2019“ от 2013 до 2014, директор на Центъра за съвременно изкуство „Изкуството днес“
РК: Да започнем от самото начало. Как се случи кандидатстването и спечелването на тази титла и след това защо се случи така, че се промени на няколко пъти целият състав на фондацията?
ЕМ: Това беше една наистина гражданска инициатива, която беше оценена от Европейската комисия (която избира печелившия град), което не беше без значение, защото другите градове-кандидати тръгнаха от ниво „отгоре“, от общини – спускане и разработване, затова и не можаха да си разработят проекта. А нашата инициатива беше един проект от пловдивчани и за пловдивчани, затова някак си беше и смислен. А другите го направиха, спуснат отгоре. Нашият проект тръгна отдолу-нагоре. Това е един от приоритетите и една от основните цели на Европейска столица на културата (ЕСК): да включи гражданите и да направи нещо смислено за града. Започнахме това начинание от сдружение „Изкуство днес“. Двамата с Якоб Рачек, който по това време работеше в сдружението като културен мениджър на фондация Роберт Бош, се ангажирахме да започнем активиране на публичния сектор в посока на тази кауза. Решихме да въвлечем различни фигури, да не са от една област, и поканих от театъра Виктор Бойчев, от местната телевизия Деси Шишманова и Мариана Чолакова, която е консул на Германия в Пловдив и съм работил с нея по различни инициативи, защото нашето сдружение е основен партньор на Гьоте институт. И така, петимата се събирахме, започнахме да работим по случая още от 2010 г. Правейки проучвания и анализи, разбрахме, че най-важното е да се осигури политическа стабилност на проекта. Защото във всички държави, в които има провал, той не се случва от провала на културния сектор, а заради намесата на политиците в културните процеси.
РК: А какво би било провал?
ЕМ: Засега няма провал. В смисъл, засега няма такава столица, която да е казано за нея, че не е успешна. Аз затова казвам, че и Пловдив ще е успешна, защото такъв случай не съществува. Това значи Европейският съюз да си признае грешното структуриране на самия проект, което наистина търпи много критики навсякъде. В културните среди се говори, че еди-кой си проект е неуспешен, защото не е постигнал съответните цели . Защото един проект можеш да го изкараш успешен като го подмениш и го манипулираш. Но хората, които сериозно се занимават с тези въпроси, не могат да бъдат заблудени.
Затова първите ни крачки бяха чрез много разговори, събиране на културната общност, разясняване на проекта, канене на специалисти. Тогава поканихме Ханс Шмит, участвал в подготовката на Рур през 2010 г. , после той стана и консултант на ЕСК. Направихме едно събиране в Етнографския музей, той разказа колко потенциал има Пловдив и че той ще спечели и хората се надъхаха. Тогава бяха повече ориентирани към колаборация със София, а той им каза: „Не! Не може да кандидатствате с друг град, вие сами трябва да кандидатствате“. Повечето повярваха, защото има отвън някой да им го каже.
Следващата стъпка беше да направим някаква структура, която да може да задвижи процеса, защото ние се събирахме на доброволни начала, такъв проект трябва да има ангажираност, да застане и общината зад него. При всички предварителни разговори от общината казваха „А, нас не ни касае това“. Ние продължавахме да работим и през февруари 2012 г. събрахме всички представители на политически партии в града, обяснихме им проекта, за да може да се подпише един меморандум за ненамеса на политическите сили в културното му съдържание, а само чисто логистичното и по всякакъв начин да го подкрепят. Всички подписаха, освен сегашния кмет Иван Тотев. Той тогава беше областен управител и лидер на ГЕРБ. Те бяха в конфронтация с тогавашния градоначалник, Славчо Атанасов. След няколко години, 2014 или 2015 г., на една скандална общинска сесия за културния календар поканих г-н Тотев, вече като кмет, да подпише меморандума. Той отговори: „А! Как ще го подпиша? Аз давам парите, как няма да се меся?“. И де факто това се случва. Политиците яхнаха проекта и затова в голяма степен се проваля, по-важните проекти не се случват. В края на краищата имахме го този политически меморандум и не се заблуждавахме, все пак политиците винаги се измятат. Но все пак друго е, когато вече има един подпис, това седи много добре пред Комисията, има черно на бяло.
РК: А важното нали беше и в самата фондация да има някакъв граждански съвет?
ЕМ: Още в началото го предложих. Стефан Стоянов, заместник-кмет, обясни: „Тук общинските съветници са представители на народа, те са достатъчно отговорни, те ще бъдат в съвета“. И де факто няма независим контролен орган и няма и такъв граждански съвет, защото той ще бъде неудобен.
Самите служители във фондацията поискаха да им бъда художествен директор. Предложиха ми и аз се съгласих при условие, че проектът ще има съвременно звучене, защото знам, че журито държи на съвременни тенденции. Съгласиха се. Изградихме екипа, започнахме да работим, направихме конструкцията, модела, всички тези клъстери, програми, и общо взето цялата философия беше, че всички тези проекти да имат някаква обща цел, смисъл. Всеки един проект е обвързан и с града, което да остави следа и да е някакво надграждане. Тоест тази устойчивост, за която говорим, че трябва ЕСК да е не просто един фестивал, който минава и си заминава и се правят събития. Това може да си го направи общината. Тя си има културен календар, прави си ги тези неща, за какво трябва допълнителни разходи да се правят? Смисълът е тази структура да направи един нов подход, ново виждане и нови послания. Затова включихме и много от проектите, които да развият по някакъв начин социума, културната среда, ако щеш и политическата. Включихме много основни неща на базата на една отворена покана за всички, за да дадат някакви собствени идеи, виждания, какво искат да се промени… Това беше някакво проучване, все пак, да видим нагласите. Имаше различни идейни неща, с които се съобразихме, и повечето предложения наистина бяха нещата, които всеки един пловдивчанин ги вижда и ги чувства. Затова направихме проекта Urban Dreams (Градски мечти)*, който аз правих години преди това, но използвах концепцията и заглавието, защото още тогава разбрах, че този проект работи и наистина гражданите искат нещо да се случи. И това беше едно от основните неща, които бяха с потенциал за културно съдържание и културно развитие. Като вземеш Братска могила, пешеходен мост, остров Адата, тютюневи складове, Кино Космос, Баня Старинна.

Urban dreams библиотека Източник: mediacafe.bg
РК: Тези проекти нали бяха в книгата като основни?
ЕМ: Има ги. Там си има един action plan (план за действие), какво трябва да се направи, по години и като инфраструктура. От всичко това почти нищо не е направено досега. Което как ще го счетеш за успешно? Те [от общината] казват: „Да, ама ние сме направили еди-какво си” във връзка с това. Да, ама то не е това – то е около него!
РК: А как процедира фондацията при избора на проекти?
ЕМ: По проектите също е доста съмнително, защото от самото начало се подходи според мен нетолерантно, да не кажа незаконно, тъй като ти не можеш да обявявиш отворена покана за проекти от апликационната книга, които вече съществуват. Тези проекти си имат автори, те не падат от небето. Големият конфликт е, че в един момент самата Фондация Пловдив 2019 също реализира проекти. Тя в момента журира проекти и в същото време прави проекти. Това е абсолютен конфликт на интереси.
РК: След многобройни скандали, довели до отстраняването на Манол Пейков от управителния съвет заради привиден обаче конфликт на интереси, а след това и до оставките на останалите членове от гражданската квота, какво се случи с този орган?
ЕМ: Всичко се подмени с политици, в момента има трима заместник-кмета и назначени от тях хора. Не че преди повечето от членовете не бяха назначени също от политици и по-специално от заместник-кмета Стефан Стоянов, който все още управлява фондацията.
Няма ясни критерии на оценка на проектите по отворените покани, всичко е субективно решение. По-скоро политическо. Общо взето, нещата наистина опират до това, че политиците не разбират смисъла, нямат отношение към културата и просто за тях това е един проект, с който си правят ПР.
РК: И какво стана с квартал „Капана“, смятан от общината за много успешен проект?
ЕМ: Ами, какво стана… Капана фест. Това е успешният за тях проект. Да, има хора, флагчета, ръкоделие, като на съборите… А пък съдържанието няма толкова значение. Всичката им работа е такава – тотално сбъркана, никаква визия, всичко е на автопилот и резултатът е този, който се случва в момента. И те се опитват да кажат: „Да бе, много е успешен, имаме 300, 500 проекта!“. Ами, хубаво де, какво като имаме 500. И 5000 да имаме, какво като ги имаме тези проекти? Тези проекти ще дойдат, ще се случат и ще заминат. Другата година няма кой и да дойде да ги види тези проекти, защото те нямат никакъв смисъл, по-голямата част от тях.
РК: А какъв е проблемът със самата структура на ЕСК?
ЕМ: Проблемът е, че няма граждански контрол, няма отвореност към града и творческите среди, по някакъв начин не успяват да обединят и да изпълнят слогана „Заедно“ със съдържание. Държат се като фирма, а не като обществена структура, получаваща заплатите си от нашите данъци. Те [от ЕС] много вярват на политиците, оттам е проблемът. Когато предлагаш да има граждански съвет, граждански контрол а той всъщност не съществува, не се случва, значи има проблем… ЕС трябва реално да следи процесите, които трябва да се случват, а не да са някаква мимикрия.
РК: Нали има Комисия на ЕС на всеки шест месеца?
ЕМ: Е, има… Въпреки всичките им мониторингови доклади и забележките им много от нещата не се спазват. За мен този проект е доста хубав. Обаче контролът, начинът дори на даване на титлата, са без достатъчно следене от ЕС.
РК: А финансирането на самата програма какво е?
ЕМ: Самата програма, тя финансиране няма. Това е една награда от 1,5 млн. евро.
РК: От ЕС може би и затова не могат толкова да контролират, защото е национално финансиране.
ЕМ: Ти контролираш титла, не контролираш финанси. Ти контролираш политики, контролираш механизми. Бюджетът на всички тези събития се случва по различни начини: и от общини, и от спонсори, и от държава. Не можеш да заявиш, че ти ще привлечеш 4 млн. лв спонсорство и досега да нямаш един лев. А нас ни принуждават по нашите проекти да имаме 30% съфинансиране, иначе не ти дават парите. Как се случва?
РК: А нали имаше и някакво финансиране от държавата, което се забави?
ЕМ: Още тогава дори имаше едно обсъждане на общинския бюджет. Фондацията беше много закъсала по финансиране на дейности и беше в ступор. Внесох предложение да се отпусне на фондацията един милион, там беше и Амелия Гешева, която сега е заместник-министър на културата. Предложих им: „От бюджета просто гласувайте на Фондацията милион, милион и половина, за проекти, за дейност“. И тя: „О, благодаря ти, че го каза това, за да мога да имам основание“. И не го приеха това. И започна да се бави. Първо, държавата не им давала пари за програмни разходи, а можело само за структурни. А общината има пари, но и тя не можела да ги даде за дейност по проекти, а можела да ги даде за структурни разходи. Абе, бюрокрация! Пак Бойко Борисов трябваше да оправя случая. Когато дойде тук на една сбирка в Малката базилика, и му представиха целия проект и проблема с финансирането, той каза утре да им се преведат парите, да се разрешат тези проблеми. И за няколко дена как стана? Ами, дадоха им пари за дейност от бюджета на Общината. Същото, което им го разправях шест месеца.
Голям проблем е и журналистическата независимост, слугинажът е покъртителен.
РК: А това, което казваш – „на хранилката на общината“ – това поставя въпроса за финансирането на културата, т.е. ти не можеш да съществуваш, малко или много, без общината, ако си културен оператор.
ЕМ: Това е така. Видях един модел в Матера за начина, по който културата променя география и политика, нещо подобно на Urban Dreams. В район Базиликата, преди 10-15 години, тогавашната министърка на културата казва следното: „Искам да ми идентифицирате изоставени сгради в района, където можем да направим нещо за културата“. И се откриват различни такива… Те ги оправят, правят конкурс и избират организациите, които имат капацитета да ги управляват, и им дават една година гратисен период, в който се кандидатства за оборудване и техника и всичко необходимо, за да може да се реализира дейността. Това също се финансира от държавата. След това оставят тази структура да развива своята културна политика за определен период, в който те съществуват и започват да се самоиздържат вече. Плащат си вода, ток, консумативи, но не плащат наем.
РК: Подпомага ли програмата ЕСК местните творци, или по-скоро…
ЕМ: Цялата кандидатура беше повече ориентирана към местната сцена с европейския контекст, с европейско партньорство. А тук в момента какво се случва? Ние имаме едно откриване на годината от немска фирма, което се оказа, че дори кулата, която ще изграждат на центъра, не са я правили специално за Пловдив. Ние плащаме 1-2 млн. лв. за транспорт от Швейцария, където е на склад, тя била от Дубай, и сега ще я докарат тук, ще има екрани, видеа, светлини, ала-бала, 2-4 млн. лв възнаграждение, събират си кулата и „Чао!” То се оказа дори и не толкова оригинално и неповторимо, както се опитаха да ни го представят.

Пловдив 2019 откриване Източник: plovdiv2019.eu
Такава кула едно към едно може да видиш и на откриването в Орхус през 2017 г. Това нещо може да се направи много по-интелигентно, много по-смислено и сто пъти го казвам – от българска компания. Все пак има някакъв ресурс и този ресурс трябва да се поддържа и във времето, още като спечелихме, поетапно да се захранва, да се развива, и да има вече 2019-а година изградени структури, на които да се разчита. А те какво? Две години мълчание, чудеха се как да прецакат проектите и резултатът е ясен. Ако бяха продължили, както бяхме тръгнали в началото, с едни малки проекти – по две, по три хиляди лева, но да подкрепят, да стимулират хората – резултатът сега щеше да бъде друг. От фондацията направиха едни излишно усложнени документации. Сега отчитаме огромни топове документи, изисквания, побъркаха хората. Това не са проекти от финансовите механизми на ЕС. По друг начин трябва да е. В културата трябва да е важно съдържанието, какво правиш като концепция. От тук нататък да търсиш отделните механизми: за малки проекти до 5000 лв. олекотена процедура и бюджет, за средни до 10 000 лв. с малко по-усложнени условия, до 50 000, така, така, но не чак толкова сложно, както е сега.
РК: По-добре ли е ситуацията на културата в Пловдив днес?
ЕМ: Не съм мислел, че може да е по-зле, но то се оказа, че може да се поспори. Да кажем какво се случи миналата година и никой не го забеляза. Случиха се и добри неща, но никой не разбра.
Колектив „Космос“ даде едно писмо на общината, че прекратява какъвто и да е диалог с нея и с фондацията. Това не е някаква прищявка. Това е последствие, наистина, недиалогичност и неразбиране, както и от възмутителното поведение на двете структури. Случаят с колектив „Космос“ и с Киното е показателен за провала на културната политика в общината, провеждана по това време от Амелия Гешева, не без знанието на г-н Тотев, разбира се. Това е прецедент в културната история на града.
Ние имаме партньорски споразумения със самата фондация за три основни проекта и държим изключителните права, а никой не ни е потърсил от там. Те си правят някакъв проект, който е част от това, което ние сме разработили. Те взимат една част и си казват: „Това ни върши работа“. Примерно за Адата, за тази резиденция, която дори не се случва и там. Само за да се отчете, че има нещо, свързано с Адата…
Значи, ако тръгнем в някаква конкретика, аз давам следните примери: Кое е по-доброто днес? Нямаме резидентна програма, в която Изкуство днес имаше 15 години опит. Общината я прецака, защото взе сградата, да я направи хостел въпреки рестрикциите за паметници на културата; Центърът за съвременно изкуство с над 25-годишна история също е прецакан, в момента се дават зали под наем. Кино „Космос“ е една инициатива, която тръгна с гражданска енергия – също е прецакана. Къде е по-доброто развитие, някой нека даде пример за нещо, което се е случило в по-добра посока. Такъв няма!
РК: А в Матера как се получава? Подобно ли е и там?
ЕМ: Може и да е по-зле. Защото аз като бях навремето им разправях ние как сме тръгнали от гражданите, как сме извоювали това, извоювали сме онова и те: „Ааа! Супер, как? Тука“, викат, „нищо не може да се направи. Тук само политиците, и всичко е под масата“.
РК: И какво трябваше да се случи, пък не се случи, освен контролът?
ЕМ: Гражданите по никакъв начин не бяха въвлечени, а и културните структури не бяха ангажирани на ниво. Да, операта, театърът, да, ама това са структури държавни, общински, които са си тъй или иначе въвлечени. Какво се направи за развитието на културния сектор, неправителствения? Почти нищо. Това също е много голям проблем.
РК: А как е можело да въвлекат гражданите?
ЕМ: С ето такива каузи, да кажем, ако правиш някакъв проект от типа Махала в Столипиново, от типа Urban Dreams, Адата, това са такива каузи, които са с творческа и гражданска енергия, те имат потенциал да ги въвличат. Примерно с изграждането на културен център в Столипиново, който бе заложен в апликационната книга, център изграден от самите жители за самите жители.