През последните десетилетия икономиката и икономистите успяха да завоюват трона на „експертизата“ в почти всички сфери на обществения (а и на личния) живот. Този процес се случи сякаш толкова естествено, че в някакъв момент “икономист” (нещо, което не носи ясно съдържание и смисъл) се превърна в престижна професия, изучавана в почти всички университети и мечтана от мнозина. Това обаче не се случи благодарение на някакви научни достижения или на факти от обективната действителност, които показват правотата на доминиращата в момента школа. Все повече научни изследвания ясно ни показват, че има нещо много сбъркано в днешната икономическа… „наука“.

Но нека започнем от по-далеч… Икономистите обичат да представят дисциплината си като „точна/формална наука“. Първият аргумент, който обикновено привеждат, е силното използване на математика, която наистина е както точна, така и наука, и необоримостта на достигнатите чрез нея теоретични (но не и емпирични!) резултати. Но в този аргумент има един прост логически трик.

На първо място, икономиката използва математиката, такава, каквато е била тя през XVII-XIX век. [1] На второ място, икономиката се причислява към социалните науки, наред с антропологията, социологията, психологията, педагогиката, етнографията и много други, защото е наука, изследваща човешкото общество. Тя не е точна наука и няма как да бъде, защото сложното и многопластово човешко поведение не може да бъде сведено само до математически формули и уравнения. Но има и още! Икономистите прилагат математиката грешно в много от случаите. Един такъв пример е елементарният факт, че много малките числа не са нула, както приемат те, и това проличава ясно, когато сумирате 1 милион пъти 0,000001. Според икономистите сборът е 0, но според науката е… 1. Така се стига до парадокса, според който ако следваме логиката на икономистите, Земята е плоска. Но за това в следващия брой.

Друг основен проблем с научността на дисциплината икономика е, че когато в някоя истинска наука обективните факти и изследвания отхвърлят дадена теория, учените си дават сметка, че са грешали, и се опитват да я коригират съобразно действителността. Така се е случила например Коперниковата революция. Икономистите обаче не действат по този начин. Когато емпиричните резултати не потвърждават теориите им, те обикновено заявяват, че някои от предварителните условия не са изпълнени и затова резултатът е такъв. Тези резултати не опровергават теорията ни, казват те, необходимо е действителността да бъде приведена в съзвучие с теорията. Можем само искрено да се радваме, че този антинаучен начин на мислене не е бил доминиращ в астрономията по онова време, защото можеше да ни се наложи да разместим и прекроим цялата Слънчева система, за да приведем действителността в съзвучие с геоцентричната теория.

На следващо място, всяко научно знание би следвало да поставя човешкия прогрес, повишаването качеството на живот на първо място. Целта на науката е да ни помогне да разберем по-добре и в пълнота действителността и да живеем по-добре. Но в икономиката печалбата (и нейното максимизиране) са на първо място. Ако дадено научно изследване не може да донесе пазарна реализация и печалба, то според икономистите то не трябва изобщо да бъде започвано. Без значение ползите за човечеството, което би могло да донесе. Ако и на вас това ви звучи крайно социопатично и мизантропично, може би детекторът ви за глупости работи. Апропо, споменавайки социопатия, според емпирични изследвания на един от сравнително по-новите и не толкова ортодоксални дялове в икономиката, бихейвиористичната икономика, съществуват две групи хора, които действат съобразно издигнатия в почти религиозен култ „рационален икономически агент“ – социопатите и самите икономисти. Звучи ви безумно? Не и ако сте икономист.

В настоящата поредица ще разгледаме само някои от основните логически безсмислици на икономичeската „наука“ такава, каквато се изучава в момента почти навсякъде в света. Ако искаме да разгледаме всички, едва ли бихме се вместили в обема на „Война и мир“, затова ще се фокусираме върху базовите допускания и идеи, които би следвало да са основа на едно кохерентно, консистентно и смислено научно познание, каквото икономикса има претенцията да е. Разбира се, множество теоретици и емпирици не са част от тази ортодоксалност. Техният алтернативен и по-адекватен поглед над действителността също ще бъде разгледан в тази поредица в опит да се даде алтернатива на задънената улица, в която се намира ортодоксалността от много време насам.

***

Нека започнем от идеята за „рационалния икономически агент“ и един от основните стълбове в икономикса – индивидуалното поведение на потребителя. Имайте предвид, че това са идеи, които не просто се преподават в учебните заведения по света. Ученици и студенти са карани да ги приемат абсолютно безкритично, като някакви аксиоми, като обективни факти от действителността.

Самата концепция за рационалност в икономиката, такава, каквато я познаваме днес, е измислена (буквално) през 1961 г. от Джон Мут [2] в неговата Хипотеза за рационалните очаквания. Според тази хипотеза (повтаряме – хипотеза!) целящите максимизиране на полезността икономическите агенти могат адекватно да предсказват бъдещето чрез серия от проби и грешки, при които в крайна сметка формират правилни и верни очаквания за бъдещето. Според Мут именно тези „информирани предсказания за бъдещи събития“ са в основата си същото като предсказания на релевантна икономичека теория и следователно са рационални. Идеята на Мут имплицитно приема за вярно, че може да имаме адекватна и систематично вярна информация за бъдещето. Тя приема формата на мета-рационалност – икономическите агенти имат не само вярна информация за бъдещето, те имат вярна и адекватна представа за структурата и функционирането на цялата икономическа система. „Информирани предсказания за бъдещето“, „информация за бъдещето“!? Ако сте някой конспиративен ню-ейдж спиритуалист или пък баба Ванга, това може и да не ви изглежда толкова неадекватно, но ако имате претенции за научност, би следвало поне леко да се смутите от подобно безумие. Икономистите обаче нямат проблем с това. Затова и икономисти-критици на ортодоксалността като Стив Кийн използват чисто символично термина „пророчески очаквания“ в противовес на „рационални очаквания“. [3] Това е често срещан трик – когато теорията им изисква включването на някаква логическа глупост, която няма никаква връзка с действителността и по-скоро би ви вкарала в психиатрична клиника, те решават, че… просто ще приемат тази глупост за вярна и ще продължат нататък. Това е надграждане върху недоказано и очевидно грешно твърдение – „ако приемем, че това е така, то следва, че онова е иначе; щом онова е иначе, както вече доказахме (доказахме!?), то от това следва, че…“.

Тази идея има едно любопитно следствие – щом имаме адекватна и систематично вярна информация за бъдещето, следователно икономическите кризи са невъзможни. Което, разбира се, не отговаря на действителността.

Но основополагащата за икономическата наука концепция за рационалността не приключва до тук. Тя твърди, че всеки наш икономически избор е рационален, в смисъл, че е обусловен само от обективната действителност. Ние преценяваме ползите и разходите от всяка покупка във всеки един момент. Избираме ориз пред картофи, защото с първите ще се нахраним повече при един и същ паричен разход. Усетихте ли уловката? Дори и да приемем, че по някакъв начин можете да измерите количественно ситостта си и полезността, която извличате от консумацията (а икономистите твърдят точно това), какъв калкулатор би следвало да носите в джоба си, за да можете да направите този рационален избор в супермаркет със стотици и дори хиляди стоки? Икономистите явно живеят в някаква тоталитарна паралелна реалност, в която има само ориз и картофи и нищо друго. В свой текст Гордън Бигелоу казва, че „ако си купиш нож Гинсу в 3 часа през нощта, неокласическият икономист ще каже, че точно в този момент си преценил, че тази покупка ще оптимизира ресурсите ти“. [4]

Любопитното е, че един немски икономист на име Райнхарт Сипел се опитва да докаже емпирично хипотезата за рационалния икономически агент през 1997 г. Резултатът от експеримента му е колкото смешен, толкова и тъжен, защото е показателен за посочения по-горе маниер на игнориране на действителността.

Сипел дава на 12 от студентите си набор от 8 различни стоки и услуги, бюджетно ограничение и относителни цени между въпросните стоки и услуги. Студентите разполагат с колкото време им е необходимо, за да решат, измерят и изчислят финалния си избор. Съвсем неочаквано за него, 11 от 12 студента се провалят и се оказват абсолютно „нерационални“. Сипел увеличава извадката на 30 души, но резултатът е същия. Начинанието му завършва с провал, който той се опитва да замаскира по различни начини, включително и обвинявайки очевидност, която обаче не може да го оправдае – потребителите не могат да разграничат ясно полезността от различните комбинации и поради това… просто се объркват и грешат. Отново – действителността е виновна, защото не следва стерилните и неадекватни теоретични модели.

Какво всъщност е изисквал Сипел от студентите си? Той е пожелал от тях да изберат каквато и да е комбинация от количества от тези 8 стоки и услуги, която се вмества в предварително зададения доход. Колко такива комбинации съществуват? Отговорът е „безкрайно количество“, но ако ограничим избора до дискретни единици, отговорът е… над 16,7 милиона. Това е последствие от феномен, който компютърните специалисти наричат „проклятието на многоизмерността“, а ние бихме могли също така да наречем и „проклятието на тоталитарната несвобода“. Не ви ли се струва иронично? Привържениците на свободния пазар непрекъснато говорят за свободата на избора, а моделите на икономистите обикновено включват само 2 стоки и/или услуги, между които агентите могат да избират. „Нерационалността“, която Сипел открива в рационалното поведение на потребителите, произтича от един простичък и очеваден факт – едно съзнателно същество не може да направи сравнението между тези над 16,7 милиона комбинации дори в рамките на целия си живот. Отново, експериментът му включва само 8 стоки и услуги. Следващият път, когато отидете в супермаркета, опитайте се да преброите колко точно стоки се предлагат в него.

Четейки тези редове, много от вас сигурно се питат защо се занимаваме с очевидности. И по принцип биха били прави. Проблемът обаче се корени в това, че огромната част от икономистите са слепи за тези очевидности или просто избират да ги игнорират. Причините за това са разнообразни. В някои случаи става въпрос просто за отказ да признаят грешките си. В други, те наистина не ги виждат, което може би е нормално, ако цял живот си бил индоктриниран в подобен фундаментализъм. Но не бива да забравяме и една много по-дълбока причина – тази псевдо-наука служи за интелектуално легитимиране на икономическата система, в която живеем. А онези, които печелят от нея, никак не биха искали да разберете, че дори и базовите допускания на теорията им са абсолютен нонсенс. Все пак те притежават експертното знание, нали така?

Концепцията за рационалност с нейните два основни стълба – рационалните очаквания и рационалният икономически агент – е само върхът на айсберга. В следващия брой ще разгледаме как този абсурд придобива още по-големи размери – за икономистите Земята е плоска!

Бележки:

[1] Широко използваните днес в икономиката диференциални уравнения са формулирани през 1671 г. от Нютон и Лайбниц. Макар доста от използваните иконометрични методи да представляват надграждане над тях, в крайна сметка всичко се свежда до 1671 г.

[2] Muth, J. F. , “Rational Expectations and the Theory of Price Movements”, Econometrica 29, 1961, pp. 315–335.

[3] Keen, S., Debunking Economics – Revised and Expanded Edition: The Naked Emperor Dethroned?, Zed Books, 2011

[4] http://www.lifeaftercapitalism.info/critique/150-let-there-be-markets

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments