Тази статия е част от брой #5 на сп. dВЕРСИЯ “Нетруд”
По време на Испанската гражданска война (1936-1939) в районите на Каталуния, Арагон и Кастиля се осъществява анархистка революция, при която работници, селяни, инженери, учители, техници се стремят да създадат общество без държавна бюрокрация и икономика без капиталистическа експлоатация. Изграденото от тях става пример за осъществяването на алтернатива за смятаната и до днес за „безалтернативна“ система. В настоящия материал представяме открояващи се данни за земеделието, икономиката и ежедневието в няколко селища по време на революцията, написани от френския писател и историк Гастон Лeвал (1895-1978) в неговата книга „Събитието на века“. Лeвал определя сътворената система за контрастна не само на монархизма и капитализма, но и на държавния комунизъм в СССР, който определя за „нищо друго освен държавен капитализъм“.
Есплус
За своите 1100 жители Есплус разполагаше с 11 000 ха земя, от които 9000 бяха напоявани. Херцог Луна обаче притежаваше 5500 от тях, а собствеността на монархиста Алварадо, бивш министър на финансите, който със сигурност се грижеше по-добре за своите интереси, отколкото за държавата, възлизаше на 1100 ха.
Друг собственик притежаваше също толкова. Имаме и собственици, по-малко богати, но живеещи охолно, всеки от които разполагаше със 70 до 100 ха.
Не оставаше много за хората от народа, половината от които бяха експлоатирани от богаташите и супербогатите, като обработваха земите им според системата, наречена „а тераха“, която се състои в обработка на необработваема земя, в подготовката и изравняването ѝ, за да даде добиви за своя собственик на стойност една четвърт от обикновено получаваното. Трябваше също да се плаща правото на фермерството, представляващо шест песети на хектар годишно, както и да се използват поне един чифт мулета от производителя, за да се приведе в ред всеки новозасят хектар. Така подготвените ниви по-късно бяха предлагани на „медиеросите“, които заплащаха правото си на фермерство с 50 процента от реколтата.
Подобни статии:
**
По време на войната се създава колектив под организацията на анархистите в селото. Той отговаря на представите на анархистите за алтернатива на едрата собственост и експлоатация.
Днес общият земеделски труд се извършва от шест групи земеделци. Главните допълнителни средства са десет чифта мулета за всяка група. Четири допълнителни групи се занимават с по-леката работа (плевене, подбор на семена и др.). Когато е необходимо, помагат и младите момичета. Омъжените жени, особено онези, които имат деца, не са включени в работата. Само в изключително спешни случаи се прибягва към глашатая: той отправя апел към желаещите и всички се притичат на помощ. Само възрастните жени остават вкъщи да пазят децата. Колкото до старците, нито един не отсъства от работа. Те се отегчават от живота, лишен от труд.
**
В началото на революцията трима от старите собственици притежаваха по 300 овце и агнета. Друг собственик отглеждаше 50 глави едър рогат добитък. Повечето от семействата имаха по една крава или прасе. Прасетата се колеха веднъж годишно, но бедните селяни продаваха бутовете на богаташите и изяждаха само остатъците около скелета. Все пак по времето, когато бях в Есплус, бутовете се пазеха специално. От тях имаше 400 броя, запазени за жътварите, когато дойде времето за жътва. Разпределяха се по четири килограма на човек. Когато наблюдавах бутовете, окачени на куките в една широка стая, чакащи да започне Празникът на жътвата, схванах по-добре значението на извършената промяна.
**
Безплатни обществени услуги и храна
Медицинското обслужване, фармацевтичните продукти, жилищата, осветлението, фризьорските салони са осигурени безплатно. Както почти навсякъде, всяко семейство притежава по един малък личен парцел, където отглежда зеленчуци или цветя, няколко заека или кокошки според предпочитанията си. Пресните зеленчуци се доставят без необходимост от заплащане, хлябът обаче трябва да се купува, както и месото, захарта, сапунът. Сам човек получава седмично по 25 песети, едно домакинство – 35, към които се прибавят по 4 песети на дете над 14 години и по 13 над тази възраст.
**
Равенството и грижата за ближния
Лицата, непригодни за труд, са заплащани както останалите. Такъв е случаят с хронично болен с четири невръстни деца, с един инвалид и неговата дъщеря и пр.
Снимка: Робърт Капа
Открит е хотел за самотни хора, друг за бежанци, доста на брой на арагонска територия. Всички те са издържани от едни и същи ресурси, както и активните членове на Колектива.
Строителните работници се трудят с всеотдайност. Започнаха с осемчасов работен ден, но селяните отбелязаха, че самите те работят по дванадесет. И така те се подчиниха и направиха всички необходими за къщите на Есплус ремонти. В момента се строи една обширна мебелна работилница. Там ще се инсталират машини, даващи възможност за производство на серийни мебели за всички обитатели на селището и дори за околните села.
Мас де лас Матас
Бяха създадени 32 работнически групи: повече или по-малко значими според важността на поставените им задачи или размерите на подлежащите на обработка земеделски зони, ограничени от капризните очертания на планината. Всяка група обработваше дадена част от напояваната земя, както и част от сухата земя. По този начин приятната, неприятната и мъчителната работа се разпределяха по равно.
**
Във всички колективи от околията работническите групи избират свой представител и комисия по управлението. Тъй като представителите на Мас де лас Матас, които винаги са начело в проправянето на пътя, се събират един път седмично за организиране на дейностите си, останалите села, вече напълно колективизирани, следват техния пример. Както навсякъде другаде дейностите непрекъснато се координират.
**
Растеж по време на революцията
Общият брой на овцете се увеличи с 25%; броят на свинете-майки от 30 станаха 60; на млекодайните крави от 18 – 24.
**
В нито един от Колективите на околията не се използва официалната парична единица (песетата), нито друга местна единица.
**
Пропаганден плакат срещу монархизма.
Пропаганден плакат в чест на анархистката революция.
Ежедневието
Жените се снабдяват с месо в един красив мраморен магазин, в който преобладават мраморът и белите плочки. Хлябът, който претрупаните от присъщите им грижи домакини преди печаха вкъщи, сега ежедневно се меси и се пече в колективните пекарни.
В кафенето на всекиго всеки ден се полагат две чаши печена леблебия, две разхладителни напитки или две лимонади.
Нека посетим околността на Мас де лас Матас. Ще открием един разсадник, където, вместо да се садят разпръснато из целия район, са събрани множество разсади, а за тях се грижи едно семейство, което преди забогатяваше от търговия, но още отначало се присъедини към Колектива.
В шивашкото ателие не само се произвежда конфекция за жените, но както в много други села младите момичета се учат да шият за себе си и за бъдещите си деца.
Един надпис привлича вниманието ни: „Народна книжарница“. Всъщност това е библиотека. По щандовете са подредени по шест, осем, десет екземпляра книги по социология, литература, развитие на културата и науката, оставени на разположение на всички. В по-голямо количество там могат да се намерят и учебници (история, география, аритметика), приказки, романи, разнообразни четива за малки и големи; освен това тетрадки, чудесни методически указания по рисуване, където моделите са степенувани съобразно най-модерните техники.
**
Обществено образование и култура
Образованието е задължително до 14-годишна възраст. В една група „масиас“, създадена в планината, на известно разстояние от селото, е открито училище за възрастни, които никога не са сядали на ученическия чин. В Мас де лас Матас са създадени две нови паралелки, като всяка от тях включва по 50 ученици, чието образование е поверено на две млади момичета, завършили висше образование.
Обществените спектакли са безплатни както за колективистите, така и за частниците.
**
Кадри на анархисти от Испанската гражданска война.
Солидарност
Дадено село, което преживява изключителни трудности, а няма какво да размени, само заради това няма да бъде осъдено на мизерия, както и да вземе заеми, чиито лихви и изплащане ще утежнят икономиката му за години напред.
В солидаризираните околии въпросът не се поставя по такъв начин. В околията Мас де лас Матас от Сено до Хинеброса основните икономически ресурси през тази година бяха разрушени от градушките. Ако управлението беше капиталистическо, това би означавало неизброими лишения, дори и емиграция за няколко години на част от мъжете. При едно стриктно и справедливо управление взетите заеми щяха да тежат безкрайно дълго. В обстановката на анархистическа солидарност трудността бе поета от целия район. Средствата за препитание, зеленчуковият разсад, семената – всичко бе предоставено братски, без ипотеки и натрупване на дългове. Революцията създаде една нова култура.
**
Андора
Издадена е местна парична единица и е разработена скала на заплатите според големината на семействата. Сам човек получава 2.25 песети дневно, двама възрастни 4.5 песети, трима – 6 песети, четирима 7 песети, петима – 8 песети. Над този брой заплатата нараства с по една песета на човек, независимо от това дали членовете на семейството работят или не.
Практикува се формулата „един за всички и всички за един“, при която всеки е солидарен с останалите и всеки печели в крайна сметка в продължение на целия си живот.
Жилището, електричеството, ползването на бръснарниците, медицинското обслужване, лекарствата, за които още през юни 1937 г. бяха заплатени 16 000 песети, са безплатни, както и консумацията на хляб в неограничено количество. Раздават се по 18 л. олио на човек годишно. Месото, което е предназначено за изхранване на армията и градското население, е разпределено на дажби от по 100 г. дневно – въпреки изобилието на добитък.
Всички хранителни стоки се разпределят по общинските магазини. Вече няма деца-сираци в Андора, нито в никое друго колективистко селище; всяко дете без родители е приютено в някое семейство.
**
Средствата за предучилищните групи нараснаха. От общо осем учители и учителки държавата плащаше на трима, а колективът на пет. Той обаче не се задоволява само с отделяне на материални средства за образование: контролира и работата на учителите. Методът на прилагане на сила при обучението не се толерираше.
**
Структурата на един колектив в испанско селище.
Колективът представлява най-типичният орган на Испанската селска революция, която обхващаше всички аспекти на живота.
**
Производството и използването на придобитите блага, трудът и възнаграждението са свързани. А начинът на разпределение – с моралните възгледи, които го ръководят, управляват и влияят върху ориентацията на труда. Хората са единни, нещата потръгват. Производителните секции са колелата на един общ механизъм в услуга на всички: стари или млади, годни или не за трудова дейност, работещи или не жени, деца, болни, немощни и пр.
Солидарният дух се открива в отношенията между отделните части от общия механизъм. Не съществуват частнособственически страсти, нито ревност между отделните професии или при специализацията на труда. Колективът представлява едно човечно и братско цяло. Промишлеността и земеделието създават една обща каса. Няма разлики в заплатите на промишления работник и на селянина. Отделните производствени секции взаимно се подпомагат. Съставена е и избрана специална комисия, състояща се от председател (координиращ работата), сметководител, секретар и двама членове, която ръководи цялата административна отчетност, като поема и грижата да проверява, ако е необходимо, сметките на всяка отделна секция. Освен нея две други лица са натоварени да контролират дейността и резултатите от нея в непрекъснат контакт с представителите на различни групи.
Специализираните секции (металурзи, зидари, полски работници и пр.) се събират поотделно, за да разглеждат проблемите си, да решат начина си на действие, мерките, които следва да се вземат, промените, които ще се направят във връзка с възникналите нужди.
**
По време на тренировка в женската милиция, снимка: Робърт Капа
Част от селската армия в защита на републиката.
Анархистката демокрация
Демокрацията на практика се простираше и в земеделските области. Видяхме как още в началото на гражданската война, дублирана от революцията, избирането на местните комитети за управление на селата се извършваше от общите събрания на жителите на селото, как представителите на различните основни дейности, изискващи необходимото им съгласуване, бяха предлагани и избирани от цялото население.
Следва обаче да подчертаем, че всички напълно или частично колективизирани села в 400-те колективи на Арагон, в 900-те от Левантинската област, в 300-те от Кастилската, да не говорим за големите формации, обхващащи поне 60% от земеделието на „републиканска“ Испания, населението бе събирано веднъж седмично, на 15 дни или месечно и информирано по всички въпроси, засягащи общото съществуване.
В Арагон авторът присъства на няколко такива събрания, които даваха възможност населението да се интегрира с обществото, да участва в направлението на обществената дейност. В нашия случай не се появяваха напреженията, които възникват винаги, когато властта се поверява на определени личности, макар и демократично избрани. Събранията бяха открити, възраженията и предложенията бяха обсъждани публично и всеки имаше възможност като на синдикални събрания да участва в спорове, да критикува, предлага и пр. Демокрацията обхващаше целия социален живот. В повечето от случаите дори и частните стопани имаха право на участие в разискванията. Те бяха изслушвани наравно с колективистите.
Източник:
Лeвал, Гастон. Събитието на века. Анархистическа Испания ‘36-39, преводач Бистра Тошева, Артиздат 5, 1994 г.
Съставителство: Ивайло Динев
