Появата на „Социализмът на нашия век. Манифест на левите сили“ заслужава внимание отвъд непосредствените предизвикателства пред развитието на Българската социалистическа партия. Според новото партийно ръководство, текстът е основа за идейно обновление на БСП, но същевременно прави заявка за по-широко включване на леви организации и хора в този идеен разговор и практическото му приложение. В този смисъл неговото значение не се изчерпва с въпроса какво ще бъде бъдещото партийно поведение на БСП. По-интересният за нас въпрос е какво означава самият опит социализмът отново да бъде заявен като политически хоризонт в България?
Колективът на сп. „Диверсия“ отправя отворен призив да четем колективно манифеста отвъд рамките му на партийна програма, която трябва да бъде оценена. Вместо това предлагаме да четем манифеста като обществен и политически симптом, който заслужава сериозен ляв прочит. Приемаме идеологическите и теоретичните постановки в манифеста сериозно и заедно с нашите автор/к/и се питаме какво следва от тях. В тази връзка сп. „Диверсия“ отваря страниците си, за да предостави широка платформа за критически прочити, възражения, допълнения, съмнения и надграждане на Манифеста.
В Манифеста се откроява съществена промяна в политическия език. В продължение на десетилетия голяма част от партийната левица в България говореше предимно на езика на социалната защита, европейската социална държава, консерватизма и коригирането на пазарните неравенства. Манифестът, напротив, изговаря капитализма отвъд една икономическа система, в рамките на която трябва да се търсят по-справедливи политики на разпределение. Капитализмът е обговорен като обществен ред, който произвежда икономически и политически неравенства, концентрира власт и богатство и възпрепятства възможността за демократично управление. Оттук идва и категоричната теза за необходимостта от неговото преодоляване. Нещо повече, „Социализмът на нашия век“ използва категории като труд, капитал, класови интереси, експлоатация, империализъм, икономическа демокрация, работническа организация. Връщането на този език на полето на политическата борба в България заслужава особено внимание – не като реторическа новост сама по себе си, а като възможен опит за преформатиране на политическия субект на левицата.
Манифестът отваря няколко основни фронта, върху които искаме да разсъждаваме в дълбочина. Това са четири от посоките, в които искаме да „задълбаем“, но не ограничаваме разговора до тях. Предложете и вашите прочити и въпроси към Манифеста.
- Отвъд противоречието капитализъм и демокрация
Ако икономическата концентрация на власт подкопава възможността за политическо равенство, както твърди Манифестът, тогава разширяването на демократическите полета в областта на икономиката изглежда като естествена част от социалистическия проект. Какви институции биха могли да способстват това разширяване? Как социалистическият проект на ХХI в. съчетава колективното управление и индивидуалните права? Какви са възможностите за демократизиране на процеса на икономическо планиране? Какъв е отговорът на социализма на историческия проблем с демократичния контрол върху самите социалистически институции? Достатъчно ли е да се разпределя по-справедливо, или е необходимо да се променят самите отношения на собственост, контрол върху производството и присвояване на стойността?
- Международният хоризонт
Манифестът категорично очертава взаимовръзките между противоречията на капиталистическото развитие в глобален план с войните, климатичните кризи, възхода на крайната десница и поставя антиимпериализма и международната солидарност сред основните си теми. Манифестът дефинира България като периферна капиталистическа икономика, чиято позиция в международното разделение на труда се характеризира със зависимост от външни инвестиции, евтин труд и ограничени възможности за самостоятелно икономическо развитие. Ако приемем тази диагноза, то какво конкретно означава това за организацията на социалистическото движение в България в отношенията му с глобални икономически и социални процеси? Това непременно изисква отговори на въпроса какво означава интернационализмът на ХХI в.? Как се мислят едновременно глобалните неравенства, геноцидите, миграцията, климатът и международното разделение на труда? Как един социалистически проект се отнася към Европейския съюз – като пространство на демократична трансформация или като част от проблемите? Как се свързваме с Глобалния юг?
Подобни статии:
- Кои сме „ние“ в Манифеста?
Струва ни се, че един от най-важните въпроси, незададен, но функционален на манифеста е кой е „ние“ в него? Текстът говори от името на „левите хора“, призовава за „ново социалистическо движение“ и същевременно е предложен като идейна основа на БСП и левите сили. Какво е отношението между партия, движение и класова организация? Как класовите противоречия се пресичат с други форми на властово потисничество, особено по джендър и расовизираща линия? Може ли да се ограничим до обновление на съществуващата партия, да се изгради по-широк политически субект или нещо трето? Какви са възможните и невъзможните съюзи в полето на търсените обществени мобилизации? Какво би било отношението към съществуващите партии, синдикати и леви движения: би ли се изграждало чрез тях, около тях или отвъд тях? Каква организационна форма и какви политически практики биха позволили социализмът да се превърне от заявен хоризонт в реална колективна сила за преобразуване на обществените отношения? От каква социална и политическа позиция би могъл да се изгради субектът на една социалистическа трансформация?
- Младежки мобилизации
Манифестът идва в момент на засилено внимание към младежките мобилизации в България и техния хетерогенен идеологически характер. Доминиращите политически разкази от последните месеци създадоха един образ на младите като хора с твърда проевропейска и либерална позиция; позиция обаче, неразривна от пазарната икономика. Това създаде едно разбиране, че младите леви са просто луди фанатици по режим, който не са преживели и не разбират. Напълно изчезна гласът на младите леви, които подкрепят социалистически трансформации, защото търсят алтернатива на сегашната неолиберална система, която разрушава животите им всеки ден – липса на жилища, недостойни условия на труд и несигурност за бъдещето. За нас е важно тези гласове да имат пространство да говорят и да бъдат изслушани.
Сп. „Диверсия“ цели да предостави платформа за колективно осмисляне на Манифеста и кани всички желаещи да участват в дискусията, да го направят като изпращат своите текстове на info[@]dversia.net до 30 ноември 2026 г.
Платформата е отворена както за представител/к/и на леви партии и колективи, така и за организационно необвързани лица.
