„Протестираме за правото си на образование и за нашето бъдеще“

Разговор на сп. „Диверсия“ с протестиращи ученици във Франция
На 17 септември група учители от гимназията „Сент-Екзюпери“ във Франция преустановяват работа в знак на протест срещу недостига на персонал. Към тях се присъединяват и шепа ученици. Тази шепа обаче разпалва дълго тлеещото недоволство сред гимназисти в цялата страна: недостиг на учители, претъпкани класни стаи, остаряла инфраструктура и реформа, която обрича стотици хиляди деца и семейства на задълбочаващи се неравенства.
Звучи ли ви познато?
В България учебната 2026/27 г. започна с протест на учениците от 38. ОУ „Васил Априлов“, чиито каски на главите уловиха една дългогодишна констатация: образованието в България може да доведе до фатален край. На 5 октомври учениците от Професионална техническа гимназия във Варна протестираха срещу условията, в които са принудени да учат, и внезапното напускане на учители още в началото на учебната година. Зад тези случаи стоят натрупвани с години структурни проблеми, които засягат цялата образователна система: неравен достъп до качествено образование, недостиг на кадри, прекомерно натоварване на училищния персонал и огромни различия между училищата, според място, статут и форма на управление.
Докато националистически коментатори и медии в България упорито ни представят събитията във Франция като провокация на насилнически и крайнолеви движения, в сп. „Диверсия“ потърсихме гласа на ученици и учители, които участват в протестите. Ето и някои от тях:
Диверсия: Кога за първи път чухте за протестите и кога се включихте в тях?
П., парижко предградие: Чух за протестите още миналия понеделник [28.09], но в нашата гимназия мобилизацията започна миналата сряда [30.09]. Учениците я започнаха, защото беше ясно, че учителите няма да поемат инициативата. Така че от нас зависеше да направим нещо.
Л., Париж: За първи път чух за протестите след първите събития в района на Париж. Видеоклипове от тях започнаха да се разпространяват в социалните мрежи. На 29 септември в моето училище беше организирана блокада, едновременно със стачката на служителите в публичния сектор. Още на същия ден там имаше и блокада от ученици, вероятно случила се с помощта на синдикални организации. Към движението се присъединиха и студенти. Учителите в моето училище не се присъединиха към учениците, участващи в блокадата.
Р., парижко предградие: От миналата сряда [30.09] има протестна мобилизация.
Диверсия: Какво беше първоначалното искане на учениците?
Л., Париж: Исканията на учениците са свързани с недостига на финансови и човешки ресурси в образованието, прекалено големия брой ученици в класовете, както и с натиска, упражняван от системата Parcoursup. Протестите и блокадите започнаха с искания, свързани с образованието, но много бързо към тях се присъединиха и въпросите за полицейското насилие, както и за някои злоупотреби с власт, които също се превърнаха в повод за безпокойство сред гимназистите.
Р., парижко предградие: Parcoursup трябва да бъде премахнат, защото наистина е пълна безсмислица. Приемат ученици с по-слаби досиета за сметка на други с отлични досиета, докато други биват отхвърляни.
Диверсия: Кои са най-важните проблеми в образованието според вас и какви конкретни промени искате от правителството?
Л., Париж: Лично аз не съм се сблъсквала с недостиг на учители, но не е необичайно някои ученици все още да нямат учител дори по предмети, които са избрали като специалности. В моя клас сме 35 ученици, а някои от кабинетите са прекалено малки, за да поберат всички – например кабинетите по природни науки. Сградата на моето училище е доста стара, в един от коридорите има теч. Най-честите искания са свързани с недостига на учители и друг персонал, а въпросът за лошото състояние на сградите, е по-засегнат в селските райони и предградията.
Диверсия: В България най-често виждаме кадри на сблъсъци, пожари и арести. Това ли е основната картина на протестите?
П., парижко предградие: Що се отнася до медиите – да, вероятно в България могат да се видят хора, които палят и хвърлят различни неща, но за съжаление медиите никога не показват добрата страна. По телевизията не показаха блокадите, на които имаше само плакати с искания за спазване на определени права, без да се пали или чупи нищо. Не показаха и многобройните моменти, когато полицията хвърляше гранати със сълзотворен газ, а млади хора помагаха на възрастни да преминат безопасно. Тъжно е, че това не беше показано.
Л., Париж: Действително понякога има пожари и насилствени сблъсъци между гимназисти и полиция, но тези действия често са критикувани от самите активисти, а полицията отговаря по непропорционален и насилствен начин. През по-голямата част от времето блокадите са мирни, както при тях, така и при протестите може да се види голяма вълна от солидарност. Например, след като полицаите използват сълзотворен газ, гимназистите си помагат взаимно, дават си маски и физиологичен разтвор, за да се предпазят.
Голяма част от медиите показват единствено кадри от сблъсъци и пожари, но премълчават насилието от страна на силите на реда, за да дискредитират движението. Това е от полза за правителството на Макрон, както и за десните и крайнодесните идеи.
Диверсия: Кой има интерес от това протестите да се представят като проблем на сигурността, но не и като проблем на образованието?
Л., парижко предградие: Това може да е от полза за политиците, които искат да поставят акцента върху сигурността и поддържането на обществения ред, особено за някои представители на крайната десница, защото така се говори повече за насилието, отколкото за исканията на учениците.
Диверсия: Как оценявате действията на полицията? Били ли сте свидетели на насилие? Имало ли е такова срещу вас?
Л., Париж: Действията на полицията често са непропорционални. В моето училище полицаите не се поколебаха да използват сълзотворен газ срещу непълнолетни; от газа бяха засегнати също минувачи и дори деца. Някои активисти са удряни с палки или щитове, а в социалните мрежи все по-често се появяват множество шокиращи изображения и видеоклипове на полицейско насилие.
П., парижко предградие: Смятам, че полицията има задължението да осигурява сигурността, но някои нейни действия могат да бъдат непропорционални. Не можем да поставяме на едно и също ниво хвърлянето на пиратки и използването на сълзотворен газ или нанасянето на удари по хора. Всяка ситуация трябва да бъде разглеждана внимателно, за да се установи дали реакцията е била необходима и пропорционална.
Л., парижко предградие: Да, за съжаление, бях свидетел на такива случаи. Разпространяваше се видеоклип, на който се вижда как ученик е задържан на земята от двама полицаи – не само от един, а двама полицаи са били върху него. Видях и млад човек, чиито зъби, според информацията, са се счупили, след като е бил улучен от граната. Дори учители от моето училище и депутати, които бяха дошли на място, са били нападани от полицаи. Чуваха се реплики като: „Вие биете избрани представители“, „Не искам учениците ми да бъдат бити“ или „Не правете нищо, това са само гимназисти“. Всичко това показва, че трябва да можем да си зададем въпроса дали някои от действията на полицията наистина са били необходими и пропорционални на ситуацията.
Диверсия: Правителството твърди, че крайнолеви организации стоят зад или използват протеста. Какво виждате вие на място?
Л., Париж: Макар че някои политически личности подкрепят борбата на гимназистите, не ми се струва, че някой от тях е подтикнал гимназистите да действат. В случая с моето училище ученици, подпомагани от синдикалисти, участват в организирането на блокадите, а студенти идват, за да подкрепят активните ученици. По време на протестите могат да се видят знамена на политически партии, но ние не получаваме указания от нито една от тях.
П., парижко предградие: На терен виждам преди всичко гимназисти, които се мобилизират заради собствените си искания, свързани с образованието. Не съм забелязала крайнолеви организации да стоят в основата на мобилизацията в моята гимназия. Възможно е да има отделни хора или политически групи, които присъстват, но това не означава, че те ръководят цялото движение.
Диверсия: Как учениците се организират помежду си?
Л., Париж: Досега в моето училище са се състояли няколко блокади, две от които с помощта на синдикатите. Друга блокада беше организирана от ученици от различни училища, но тя беше насочена предимно към конфронтация с полицията, без непременно да има конкретни искания. Няколко активни ученици от нашето училище също се присъединиха към протест на 29 септември, за да защитят нашите каузи. Все още не сме имали време да организираме ученическа асамблея, но има идея да бъде организирано съвместно събрание между гимназисти и студенти.
Диверсия: Ако трябва да обясните на българска ученичка с едно изречение защо протестирате, какво бихте ѝ казали?
Р., парижко предградие: Ако трябва да кажа нещо на една българска гимназистка, бих казала, че ние имаме права и има неща, които не ни харесват, но правителството не иска да ни чуе. Затова правим всичко възможно, за да бъдем чути, защото бъдещето сме ние, а не те.
Л., Париж: Протестираме за правото си на образование и за нашето бъдеще.
Диверсия в разговор с учителка от парижко предградие
Диверсия: Кога за първи път научихте за настоящата мобилизация на учениците и как започна тя във вашето училище?
Учителка, парижко предградие: Настоящата мобилизация на учениците започна в средата на септември в Сена-Сен-Дени. В нашето училище мобилизацията започна на 30 септември.
Диверсия: Какво се случи във вашето училище, преди учениците да започнат да се мобилизират?
Учителка, парижко предградие: Нищо.
Диверсия: Учителите вече протестираха ли във връзка с условията си на труд и преподаване?
Учителка, парижко предградие: Някои от тях – малцинство – стачкуваха на 29 септември с искане за увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор. Аз лично този ден не работех в гимназията и затова не бях в стачка. Но отидох на протеста в Париж.
Диверсия: Мобилизацията на учениците възникна ли независимо, или още от самото начало имаше контакти между учениците и учителите?
Учителка, парижко предградие: Бих казала, че мобилизацията възникна независимо.
Диверсия: Как бихте описали отношенията между учителите и учениците, които участват в мобилизацията?
Учителка, парижко предградие: Отношенията са по-скоро добри. Повечето учители подкрепят мобилизацията. Доколкото ми е известно, една единствена учителка е отишла при учениците по време на блокадите, за да им каже, че прекаляват.
Диверсия: От вашата гледна точка като учителка кои са основните причини за настоящата мобилизация на учениците?
Учителка, парижко предградие: В случая на нашето училище основната причина е присъединяването към националната мобилизация. След това се установиха следните искания: премахване на Parcoursup, прекаленото много учебни часове, справяне с огромния брой хора в столовата, както и справяне с проблема със забраната на мобилните телефони в гимназията. Нашата гимназия има особеното предимство да е поместена в изцяло нова сграда, така че като цяло нямаме проблеми с оборудването или амортизацията на сградата. Единственото изключение е столовата, която не е обновявана.
Диверсия: Съответстват ли исканията на учениците на проблеми, с които самите вие се сблъсквате в работата си?
Учителка, парижко предградие: Parcoursup е истински проблем и за нас, учителите. Миналата година в един клас от 30 ученици 15 не получиха нищо – не получиха място във висше учебно заведение. Този въпрос засяга и нас.
Диверсия: Кои от техните искания според вас са пряко свързани с ежедневното функциониране на училищата?
Учителка, парижко предградие: Прекомерното натоварване и организацията на учебните разписания, свързани с реформата на матурата от 2019 г.
Диверсия: Има ли искания, които учениците поставят, а учителите и техните организации също формулират от години?
Учителка, парижко предградие: Критиката към реформата на матурата от 2019 г. Parcoursup – тоест селекцията при достъпа до университет.
Диверсия: Каква е конкретната ситуация във вашето училище? Разполагате ли с достатъчно учители и друг образователен персонал?
Учителка, парижко предградие: Да, макар че понякога учители не биват замествани. Миналата година например учениците ми от последния гимназиален клас нямаха часове по философия през повече от половината учебна година, защото отсъстващите учители не бяха замествани.
Диверсия: Какво се случва, когато един учител отсъства? Отсъствията редовно ли се покриват със заместници?
Учителка, парижко предградие: Не. Заместник на отсъстващ учител се назначава едва след 15 дни отсъствие.
Диверсия: Колко ученици има във вашите класове?
Учителка, парижко предградие: В нашата гимназия класовете са с не повече от 30 ученици. В национален мащаб това е привилегия – и всяка година тя е под заплаха. Това е наследство от предишния статут на гимназията като ZEP – приоритетна образователна зона. Тази програма за увеличаване на ресурсите за училищата, разположени в социално уязвими квартали, беше премахната през 2016 г.
Диверсия: Как бихте описали състоянието на сградите и училищното оборудване?
Учителка, парижко предградие: Нашата гимназия е нова, открита през 2017 г. Но това е огромна гимназия, в която учат и се обучават повече от 1500 ученици и студенти.
Диверсия: Има ли разлики между училищата в зависимост от тяхното местоположение, квартала или социалната и класовата среда?
Учителка, парижко предградие: Разбира се.
Диверсия: Виждате ли връзка между социалните неравенства и неравенствата по отношение на образователните възможности?
Учителка, парижко предградие: Разбира се.
Диверсия: Какво значение има Parcoursup за разбирането на настоящото недоволство на учениците? Как учениците преживяват прехода от средното към висшето образование?
Учителка, парижко предградие: С много стрес. Повечето ученици всъщност не знаят какво да изберат. Те нямат необходимата зрялост. Не всички непременно получават помощ и подкрепа у дома. Учениците се чувстват изгубени и безсилни.
Диверсия: Смятате ли, че Parcoursup създава допълнителен натиск върху учениците? Ако да, по какъв начин?
Учителка, парижко предградие: Разбира се. Много ученици нямат представа какво искат да правят и не разполагат с необходимите знания и ориентири, за да разберат как функционира висшето образование.
Диверсия: Системата възпроизвежда ли или намалява съществуващите социални и териториални неравенства?
Учителка, парижко предградие: Тя възпроизвежда неравенствата.
Диверсия: Как натискът, свързан с достъпа до висше образование, се отразява на работата ви като учителка?
Учителка, парижко предградие: Създава усещане за безсилие и обезкуражаване. Появява се усещане за социален детерминизъм. Това лишава професията ни от смисъл – професия, чиято задача би трябвало да бъде да помага на учениците да се развиват и да надхвърлят ограниченията, които средата им поставя.
Диверсия: Как учителите реагират на мобилизацията на учениците във вашето училище? Учителите като цяло подкрепят ли мобилизацията, противопоставят ли се, разделени ли са, или просто се стремят да осигурят нормалното функциониране на училището?
Учителка, парижко предградие: Трудно е да се отговори. Малко повече от половината учители я подкрепят, а някои са против.
Диверсия: Смятате ли, че учителите трябва да се намесват в мобилизацията на учениците, или движението трябва изцяло да остане по инициатива на учениците?
Учителка, парижко предградие: Смятам, че засега движението трябва да остане мобилизация на гимназистите.
Диверсия: Имало ли е разногласия между учителите и учениците относно формите на действие или методите на протест?
Учителка, парижко предградие: Аз лично съм молила учениците да не хвърлят предмети по CRS – специалните полицейски части за поддържане на реда, да не ги провокират, да не унищожават имущество и да не палят нищо.
Диверсия: Как бихте описали случилото се около вашето училище от гледна точка на насилието? Били ли сте лично свидетел на насилие, включващо ученици?
Учителка, парижко предградие: Не съм била свидетел на насилие, включващо ученици, макар че е имало такива случаи – например насилствени арести. Била съм свидетел на символично насилие: няколко пъти видях как служители на CRS насочват оръжията си LBD към ученици.
Диверсия: Били ли сте свидетел на насилие или агресивно поведение спрямо учители, членове на ръководството или друг персонал?
Учителка, парижко предградие: Да. В нашата гимназия учители, избрани представители и синдикалисти бяха удряни и обиждани от силите на реда.
Диверсия: Били ли сте свидетел на насилие или на непропорционална употреба на сила от страна на полицията?
Учителка, парижко предградие: Да. Група учители и избрани представители организираха спокоен кордон срещу CRS, за да защитят учениците.
Диверсия: Вие или ваши колеги имахте ли усещането, че присъствието на полицията прави ситуацията по-сигурна, по-опасна или нито едното, нито другото?
Учителка, парижко предградие: Полицията правеше ситуацията по-опасна. Във вторник, 30 септември, колегите и ръководството на гимназията поискаха полицията да не присъства в района около училището. Това искане не беше уважено и вместо това беше изпратена BRAV-M – полицейска моторизирана бригада за потушаване на насилствени действия.
Диверсия: В България голяма част от медийното отразяване се съсредоточава върху кадри с пожари, сблъсъци, арести и полицейски намеси. Това съответства ли на това, което наблюдавате на терен? Кои аспекти на мобилизацията според вас получават най-много внимание от медиите?
Учителка, парижко предградие: Аз се информирам единствено чрез Le Monde и Libération, така че не мисля, че имам достатъчно добра представа за това какво предават останалите медии, особено медиите на Болоре.
Диверсия: Кои аспекти според вас не получават достатъчно внимание?
Учителка, парижко предградие: Исканията на гимназистите.
Диверсия: Смятате ли, че акцентът върху насилието променя начина, по който обществеността разбира причините за мобилизацията?
Учителка, парижко предградие: Разбира се. Акцентът върху насилието създава благоприятна почва за крайната десница и служи на политическите и цели.
Диверсия: Правителството все по-често представя някои измерения на мобилизацията през призмата на поддържането на обществения ред и „градското насилие“. Как разбирате тази промяна в официалния дискурс? Това описание съответства ли на това, което сте наблюдавали във вашето училище?
Учителка, парижко предградие: Правителството няма какво да предложи на учениците и не се стреми да отговори конкретно на техните искания. Реформата на матурата от 2019 г. и Parcoursup бяха въведени по време на предишния мандат на Макрон. Няма никакво намерение те да бъдат преразгледани.
Диверсия: До каква степен настоящата мобилизация на учениците отразява и недоволството на учителите? Кои са основните проблеми, които учителите поставят от няколко години насам?
Учителка, парижко предградие: Реформата на матурата от 2019 г., която въвежда модулната матура.
Диверсия: Виждате ли връзка между настоящата мобилизация и предишните стачки или мобилизации на учителите?
Учителка, парижко предградие: Да. Учителите в огромното си мнозинство критикуват реформата на матурата от 2019 г. и Parcoursup.
Диверсия: Има ли също така важни разлики между това, което искат учителите, и това, което искат учениците?
Учителка, парижко предградие: Не ми се струва, че има.
Диверсия: Ако трябва с едно изречение да обясните на български учител защо френските ученици протестират, какво бихте казали?
Учителка, парижко предградие: Заради реформата на матурата, въведена през 2019 г.
*Статията подлежи на обновяване при постъпване на нови отговори
*Респондентите са анонимизирани предвид възрастта им и ситуацията на терен
Заглавна снимка: French pupil protesters to be joined by trade unions today! – Workers Revolutionary Party




