Таня Рейтан-Маринчешка
Криза на психичното здраве обхваща света. Проблемите с психичното здраве са глобални. Цифрите, с които ни заливат статистическите данни, са тревожни. Въпреки засиленото международно застъпничество и наличните инвестиции в системите за поддържане на психичното здраве в световен мащаб, напредъкът в намаляването и разпространението на психичните разстройства е доста ограничен. В англоезичните журналистически и академични публикации все по-настойчиво се застъпва мнението, че значителен напредък в поддържане на психичното здраве на населението не е възможен без изследване и справяне с основните причини за психологическите разстройства (Macintyre et al., 2018)
От системна гледна точка икономическите структури и икономическите политики се припознават като основна потенциална причина за повсеместното влошаване на психичното здраве. А през последните четири десетилетия доминиращите в света икономически, политически и идеологически структури са неолиберални. Неоспорим факт е неолибералната глобализация. Неолибералната глобализация е подход към икономическата глобализация или интеграцията на световните икономики, основан на неолиберализма, който е идеология и политико-икономически модел, придаващ особено значение на стойността на свободната пазарна конкуренция. Неолиберализмът дава приоритет на икономическата оптимизация и непрекъснатия икономически растеж; допринася за насърчаване на индивидуализма, социалното отчуждение, екзистенциалната несигурност, както и за несигурността на работните места, нарастващите изисквания към работниците, родителския стрес, социалната изолация и широкия спектър от поведенчески отклонения, за които е добре известно, че подкопават психичното здраве.
За целите на този анализ неолиберализмът се описва като безпрецедентна социална, политическа и икономическа реформа, която налага принципите на свободния пазар да ръководят и управляват обществото. От опортюнистичното му въвеждане през 1970-те години на миналия век неолиберализмът представлява глобално доминираща политикономическа система. В своята влиятелна книга „Кратка история на неолиберализма“ професор Дейвид Харви (Harvey, 2005) определя неолиберализма като политическа и икономическа теория, която твърди, че „човешкото благополучие ще бъде постигнато чрез освобождаване на индивидуалните предприемачески стремежи и способности. За да даде свобода на тези склонности, неолибералният пазарен фундаментализъм предлага да освободи и дерегулира пазара. Той насърчава търговията за сметка на социалните защити, на икономическата автономия и на държавните разходи за социално подпомагане и обществени услуги“ (Harvey, 2015: 2).
Неолиберализмът се стреми тихомълком да преобразува човешката природа в индивидуален личен интерес. Неговият икономически проект дава приоритет на частната собственост, на защитата на частния капитал и правото на всеки индивид да участва в пазарната икономика без пречки. Неолибералите осъждат влиянието на социално ангажираните не-бизнес групи по интереси като профсъюзи и природозащитници, настоявайки, че хората ще постигнат по-голям просперитет чрез собствената си упорита работа, свободен избор и рационалност. И всеки ще се радва на по-евтини стоки и услуги без намеса на правителството или на разни социални застъпници.
Днес неолибералният капитализъм е в криза (Patnaik, 2024). Въпреки кризата обаче различни форми на неолиберален капитализъм са все още доминираща политическа и икономическа структура в много общества с високи, ниски и средни доходи, но точното им значение е илюзорно и размито буквално до днес. Малко съвременни икономисти или правителства описват себе си като неолиберали. Съществува и разминаване между неолиберализма като набор от икономически политики и прилагането му в различните общества.
Текущата глобализация прекроява света, условията, в които съществуваме, и обществата, в които живеем. И както можем да се досетим, тя не е политически неутрална. В сегашния си вид тя е обвързана с идеологията на неолиберализма и обхваща както икономическата теория, така и нормативните идеали за нас самите и за обществото в което живеем. По този начин неолибералната глобализация разпространява както икономическите, така и нормативните елементи на неолиберализма по целия свят. Глобалният неолиберализъм влияе на глобалното психично здравеопазване [1] в три сфери. Първо: той променя материалните условия на живот чрез тясното си взаимодействие с неравенството, рецесиите, заетостта и жизнената среда. Второ: той променя културната и идеологическа среда, с която взаимодейства, с последици за целите, ценностите, удовлетворението и самооценката на хората, които са вътре в конкретните локални пространства. И накрая: самата глобализация на „психиатризацията“ [2] на обществата поставя нови предизвикателства и въпроси за това как можем да се справим с психичните заболявания в разнородните глобални контексти, като насърчаваме психичното здраве за всички и едновременно избягваме грешките от миналото.
Подобни статии:
Съществува ясна връзка между социалното и икономическото неравенство, налагано от неолибералния режим през последните 40 години, и влошаващото се психично здраве на хората по света. Налице е социално-икономическа корелация между влошаването на психичното здраве и по-високите нива на неравенство в доходите, които са свързани с по-високото разпространение на психични заболявания. Въпреки това, в края на 20. и началото на 21. век, психиатричните и психологическите перспективи и представи доминират в изследванията и политиките за опазване и поддържане на психичното здраве, затъмнявайки основните социално-икономически фактори. Въз основа на съвременни изследвания върху социално-икономическите детерминанти на психичното здраве, изтъкнати специалисти от Европа и САЩ и по-специално от страните в Англосферата (Macintyre et al., 2018) настояват, че е необходимо по-рязко пренасочване на фокуса върху социално-икономическите фактори в изследванията и политиките за справяне с неравенствата в опазването и укрепването на психичното здраве. Понастоящем опитите за придвижване в тази добре забравена стара и препотвърдена посока включват: оценка на въздействието на икономическите политики върху психичното здраве, партньорства в интердисциплинарната международна изследователска общност, повишена изследователска осведоменост и застъпничество във връзка със социално-икономическите фактори (Macintyre et al., 2018). Това изисква по-добро разбиране на бариерите пред подобни действия. Споменатите автори твърдят, че застъпването на подходи „против [неолибералното] течение“ по отношение на психичното здраве на населението изисква интердисциплинарна изследователска визия, подкрепяща по-доброто разбиране на ролята на социално-икономическите фактори. Те са наясно, че напредъкът в придвижването „против [неолибералното] течение“ изисква и колективни междусекторни действия за промени в социалните и икономическите политики, както и застъпничество и подкрепа на иновативни социално-икономически структури, които излизат отвъд изключителния фокус върху икономическия растеж, за да обхванат колективното обществено благополучие. В този дух, имайки предвид българската аудитория, бихме искали да набележим в недалечен исторически план процеса на неолиберализиране на страните от Англосферата, чиито политически лидери стартираха неолибералната глобализация през 1970-те години на 20. век.
Нека се запитаме: защо богатите англоезични страни имат толкова лоша статистика за психичното здраве на населението си през последните десетилетия?
„Очевидно е абсурдно да си представим, че една четвърт от населението, което е диагностицирано с психични заболявания, или една пета, която взима антидепресанти, имат все още неидентифицирано мозъчно заболяване. Всъщност, тази ситуация отразява променящата се структура на съвременния капитализъм” (Moncrieff, 2022a, с. 9). Това споделя проф. Джоана Монкрийф, клиничен психиатър и професор в Лондонския университетски колеж.
И наистина, само за няколко десетилетия неолибералното влияние се превърна в траен отпечатък: сега държавите приемат неолибералната политическа икономия. Това ограничи възможностите на лявата и центристка политика и демокрацията се превърна в гласуване за това как най-добре да се обслужват хората при капитализма.
Като допълнителен идеологически хор, през 1970-те и 1980-те години, Световната банка и Международният валутен фонд насърчаваха и утвърждаваха неолибералната икономика. Други институции, като Световната здравна организация (СЗО), продължават да се стремят да нормализират неолибералната икономическа практика.
В резултат на това, през 1990-те години, неолиберализмът вече не трябваше да бъде преподаван, лобиран или възхваляван. Професор Джейми Пек измисли термина „зомби неолиберализъм“ (Peck, 2010), за да обясни как хората несъзнателно разпространяват идеологията на неолиберализма чрез своите решения. Те прилагат неолиберална гледна точка към решаването на проблемите си, защото се приема, че неолиберализмът е по подразбиране, естественият начин за подобряване на нещата. Съвременните политически предизвикателства, като регулиране на замърсяването на околната среда, често се оформят в рамките на неолибералните разбирания (Czarnezki, Fiedler, 2016). Тази натурализация прави по-трудно разбирането на системния анализ, като анализ на ефекта на капитализма върху психичното здраве. Та не е ли капитализмът просто „нормален живот”?
Неолибералният капитализъм е широко разпространен, но неговите отрицателни въздействия върху психичното здраве са по-силни в страните от Англосферата (MIA Editors, 2022). За да се разбере това разграничение, яростно неолибералният капитализъм на Англосферата е полезно да се сравни с по-приглушения и координиран неолиберален капитализъм (Hall & Soskice, 2001), който се прилага в страни като Дания и Норвегия и може би все още в Германия.
Клиничният психолог Оливър Джеймс изследва защо страните от Англосферата имат нива на психични страдания, два пъти по-високи от нивата на техните капиталистически братовчеди в Европа. Той кръщава книгата си на англоезичния капиталист: „Егоистичният капиталист: Произходът на изобилието“ (James, 2008). Егоистичните капиталисти защитават индивидуалния личен интерес пред колективното благополучие и просперитет и Джеймс предполага, че по-масираните реформи в страните от Англосферата засилват социално-икономическите неблагополучия за много хора.
Книгата на Джеймс бе публикувана през 2008 г. Много по-скорошни анализи продължават да разкриват, че богатите англоговорящи страни имат най-високите нива на отчетен психичен стрес в световен мащаб, включително нива на тревожност, депресия и злоупотреба с различни вещества (Sapien Labs, 2023).
Неолибералните 1970 години: триумф на опортюнизма
Страните от Англосферата невинаги са били толкова „егоистични“ – нека си спомним следвоенния период на „социалните държави“ (Welfare states). След Втората световна война повечето западни правителства вярват, че ролята на държавата е да балансира интереса си към икономически растеж и конкуренция с отговорността си за благосъстоянието на гражданите. Държавите се стремят да намалят по-вредните ефекти на пазара и да осигурят добре платена работа, достъп до здравеопазване, безплатно образование, заетост и социални пенсии, така че техните граждани да могат да поддържат проспериращ и здравословен живот.
Следвоенният капитализъм насърчава значително повишаването на стандарта на живот за разширяващата се, предимно бяла, средна класа в англоговорящите страни.
Неолибералната теория е очертана през 1938 г. от група европейски теоретици, включително Фридрих фон Хайек и Лудвиг фон Мизес (Bell, 2011). И двамата са изгнаници от Австрия, и разглеждат социалдемокрацията, онагледена от Новия курс на Франклин Рузвелт и постепенно развиващата се социална държава във Великобритания, като проява на колективизъм, който според тях обитава същия спектър като нацизма и комунизма. Техните идеи имат маргинално влияние по време на Втората световна война, докато не се създава „Обществото Мон Пелерен“ през 1947 г. (Ebelding, 2022). Обществото Мон Пелерен привлича международни членове, включително Милтън Фридман, новоизпеченият американски икономист, който ще стане централен идеолог в ролята си на съветник на президента на САЩ Роналд Рейгън (Henderson D.R., 2024).
Недостигът на петрол забавя икономическия растеж през 1970-те. Инфлацията и безработицата скачат едновременно. Правителствените разходи нарастват точно когато данъчните приходи спадат. Социалните вълнения стават остри с масови стачки срещу неустойчивите условия на труд и заплащане, особено в Обединеното кралство.
Правителствата на най-проспериращите капиталистически страни спешно търсят радикални икономически средства за справяне с кризата. Неолибералните мозъчни тръстове и факултетите по икономика на университетите – особено Чикагският университет, където Милтън Фридман в крайна сметка се установява – настояват, че спадът ще бъде обърнат чрез премахване на държавния контрол над пазара (Peck, 2010). До средата на 1970-те години неолибералните икономически политики придобиват сила и влияние. В духа на новия респект към неолиберализма, Милтън Фридман печели Нобелова награда по икономика през 1976 г., две години след като Фридрих фон Хайек печели същата награда.
В края на 1970-те и началото на 1980-те години премиерът на Великобритания Маргарет Тачър и президентът на САЩ Роналд Рейгън експериментират с неолиберализиране на пазарите и публичните институции в своите страни (Steger & Ravi, 2010). Въпреки привидно различните политически пристрастия, Лейбъристките партии на Австралия и Нова Зеландия бързо последват примера им (Bray & Walsh, 1998). Фокусът на този анализ е върху опита на страните от Англосферата, водени до голяма степен от международните институции, но неолибералните реформи причиняват огромни смущения и трудности не само там, а където и да са приложени – както става и в бившите социалистически страни след 1989 г.
Струва си да се спрем, за да помислим върху дълбоките обществени промени, които тези реформи задвижват. Социалните ефекти от намаляването на субсидиите, отварянето на вътрешните пазари за международна конкуренция и бързото прехвърляне на работни места и производствени предприятия в чужбина са катаклизмични за много общности. Загубата на работни места в някои райони на западните страни напомня зашеметяващите нива на безработица по време на Голямата депресия.
Счупените прозорци на изоставените фабрики се отразяват в счупените прозорци на изоставените домове. Масовите загуби на работа от сините якички имат дълбоки последици надолу по веригата върху общностите, тъй като липсата на работа причинява хронични социални сътресения и намалява жизнения стандарт на работниците, техните семейства и местните общности. Следва упадъкът на градовете и общностите (Russo & Linkon, 2009; Comsilience Project, 2021), както и домашното насилие, престъпността, пристрастяването към алкохол и наркотици, престъпността сред подрастващите, загубата на доверие в социалните институции и намалените инвестиции в инфраструктурата на общността.
Неолибералните политици определят това като вид „творческо разрушаване“ (Harvey, 2007) като необходим и неизбежен процес. За да отклонят критиките за социалното опустошение, причинено от действията им, Тачър и нейните политически двойници от държавите на Англосферата приписват моралната вина за безработицата на нагласите на самите работници и досадното влияние на профсъюзите, които са против икономическия растеж (Tomlinson, 2021). За преместването на производството си в нерегулирани трети страни, където хората са „готови“ да работят за по-малко, корпорациите обвиняват високите изисквания за издръжка на своите служители.
Неолибералната държава и нейният нов обществен договор
Англоезичните граждани се събуждат с нов социален договор и с правителства, чиито приоритети са пазарите, капиталът и правото на собственост. Във всяка страна политическото влияние се измества към субектите с финансови интереси на пазара: собствениците на частни имоти, предприятията и мултинационалните корпорации.
Корпоративните интереси успяват да повлияят на насоките в социалната политика, дори когато богатството изолира бизнес лидерите от въздействието на тези политики (Hathaway, 2020). Социалният просперитет, твърдят бизнес лидерите, ще последва „разрешителната“ бизнес среда. Те вярват, че ползите от собствения им успех ще „се просмучат надолу“ в полза на всички (Stiglitz, 2015).
Ръководени от неолибералите, правителствата изразходват собствения си капацитет и автономия, за да укрепят прага на основните права на своите граждани. Обществото става по-враждебно място за всеки, който не е финансово подсигурен. При това се очаква благотворителните организации и местните общностни инициативи да се справят с последствията (Parsell et al., 2021).
В по-голяма степен в англоезичните, отколкото в други страни, социалните сфери също са „маркетизирани“, въпреки че преди това са смятани за намиращи се извън обхвата или значението на пазара. Публичното образование, социалното осигуряване и здравеопазването са реформирани, докато основните държавни активи и комунални услуги са приватизирани. Останалите публични институции се очаква да работят като бизнеси, прилагайки организационния подход на неолиберализма към едно „ново публично управление“ (Lorenz, 2012). Работната култура, насочена към целите, йерархичните организационни модели, грубата отчетност, интензивното събиране на данни и засиленото следене характеризират новата конкурентна пазарна култура на публичния сектор.
Трезв практичен анализ на разходите и ползите се включва повсеместно в новия надзор на общественото здравеопазване и образование. Налице са двустепенни системи: хората с пари плащат и получават повече и по-добри грижи, докато тези, които не могат да плащат, получават това, което се предлага. Безусловното право на достъп се превръща в условно право на закупуване на услуги. Дори езикът се променя. Гражданите се превръщат в потребители, студентите – в потребители на образователни услуги, а бедстващите семейства – в клиенти.
Следователно неолиберализмът е много повече от пазарна теория. Това е пазарно предефиниране на обществото, базирано на обслужваща пазара концепция за човешката природа и човешките права.
Неолиберализмът увеличава неравенството, психичните заболявания не закъсняват
Как капиталистическите общества разболяват хората психически? За да отговорим на този въпрос, ще се позовем на изследванията на две специалистки по психично здраве от Великобритания и САЩ, които свързват нарастващите нива на страдание с неолибералната среда от двете страни на Атлантическия океан. Д-р Джоана Монкрийф е клиничен психиатър и професор в Университетския колеж в Лондон, а д-р Анна Зейра е главен ординатор по психиатрия в Университета на Мериленд. Всяка от тях поставя социалните, икономическите и политическите детерминанти в причинно-следствения център на настоящата криза на психичното здраве (Campbell, 2021). Техните гледни точки дават глас на лекарите на първа линия и здравните специалисти в англоезичните страни, които често лекуват, но се чувстват неподготвени да помогнат на хора, травмирани от социалните и икономически последици на съвременния живот (Aziz, 2018).
„Фактът, че има толкова голяма променливост в нивата на депресия и тревожност в различните периоди от време и в различните култури, ме кара да мисля, че трябва да има няколко фактора на заобикалящата среда – [фактори], които не се изследват“, казва Зейра. В статия от 2022 г. Зейра стига до заключението, че в Съединените щати политиките, присъщи на неолибералния капитализъм, са довели до влошаващите се нива на „психичните заболявания, продължителността на живота, детската смъртност, затлъстяването, образователните постижения на децата, раждаемостта сред тийнейджърите, убийствата, нивата на лишаване от свобода и социалната мобилност“ (Zeira, 2022). Тя посочва неолибералното бедствие, свързано с нарастващото неравенство в доходите, като специфичната сила, движеща тази отрицателна траектория.
Световната здравна организация (СЗО) подкрепя заключението на Зейра относно системните причини, като установява, че много често срещаните психични разстройства – особено депресията и тревожността – са „до голяма степен формирани от социалната, икономическата и физическата среда, в която хората живеят“ (WHO, 2014). СЗО също предполага, че неравенството в доходите е решаващ, причинно-следствен компонент за разпространението на психичните страдания в Съединените щати и другите общества на неравенство. Дори Международният валутен фонд вече признава неблагоприятните социални последствия от неравенството в доходите (Parente, 2024).
За да се очертаят въздействията на капитализма върху психичното здраве, е важно да се изтъкне, че неравенството в доходите е естествен и интегрален резултат от капитализма. Неолибералният капитализъм направи този процес по-ясно изразен. През изминалите десетилетия неолиберализмът контролира и всячески благоприятства драматичното преразпределяне на богатството, лишавайки от средства и предизвиквайки хронична социално-икономическа несигурност за повечето хора, като същевременно обогатява още повече заможните прослойки на капиталистическите общества. Данните, разкриващи това преразпределение, са ясни и неоспорими. Достатъчно е да се спомене само един пример: в периода от края на 1970-те години до 2020 г., повече от 50 трилиона щатски долара са прехвърлени от по-бедните 90% от американските домакинства към най-богатия 1% от населението (Hanauer, 2020).
Докладът на СЗО нарича икономическото неравенство явен рисков фактор за здравето: „Бедните и хората в неравностойно положение страдат непропорционално повече от общи психични разстройства и техните неблагоприятни последствия“ (WHO, 2014). За да обоснове своя анализ, Зейра се обръща към известно проучване за British Journal of Psychiatry, извършено от професорите Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет (Pickett & Wilkinson, 2010; Wilkinson & Pickett, 2017 ). Тяхното проучване съобщава за международно потвърдена логична връзка между неравенството в доходите и проблемите с психичното здраве: колкото по-голямо е неравенството в доходите в рамките на едно общество, толкова по-голямо е разпространението на психичните заболявания и зависимостта от и злоупотребата с наркотици. Стряскащото нарастване на неравенството в развитите капиталистически страни – особено в Съединените щати – от 1980-те години насам провокира някои от най-силните асоциации на изследването за психичните заболявания.
Пикет и Уилкинсън се захващат да покажат, че неравенството в доходите не засяга само онези, които са на дъното на социалната йерархия във всяка страна. То оказва влияние върху психичното здраве на всички членове на обществото, тъй като неравенството води и до отслабени социални взаимоотношения и корелира с по-малко доверие, повече агресия и престъпност и по-малко ангажираност с обществените проблеми (Wilkinson & Pickett, 2017). Всички тези фактори увеличават психичните разстройства и покрусата в обществото.
Анна Зейра включва изследванията на Пикет и Уилкинсън в своя анализ (Wilkinson & Pickett, 2017). Тя твърди, че уязвимите хора са пострадали от два едновременни удара: „Дерегулацията на пазара и на работното място доведоха до несигурност на работните места и доходите, докато реформата на социалните грижи направи достъпа до подкрепа много по-труден“. „Тези двойни затруднения породиха сегашното бедствие“ (Zeira, 2022).
В глава 12 от „Освобождаваща психиатрия: философия, политика и психично здраве“ (Moncrieff, 2008a). Монкрийф пише от подобна гледна точка: „Неолибералните политики […] водят до поляризация на богатството, властта, възможностите и житейския опит. Те обогатиха вече богатите, овластени мултинационални корпорации и лишиха от средства значителна част от населението“.
Докладът от 2010 г. на Кралския колеж по психиатрия в Обединеното кралство потвърждава този извод. „По-високото неравенство в доходите е свързано с по-високи нива на психични заболявания, намалени нива на доверие и социално взаимодействие и повишена враждебност, насилие и расизъм, както и по-ниски резултати за благосъстояниетo.“ (Royal College of Psychiatrists, 2010).
Изследванията и книгите на проф. Джоанна Монкрийф, включително „Митът за химическото лечение: Критика на психиатричното лечение с упойващи средства“ (Moncrieff, 2008), доказват как социално-икономическите проблеми изострят психичното страдание. Тези страдания все повече се медикализират като психични разстройства, което води до неправилно предписани и неефективни лечения на влошеното психично здраве.
Неолибералното работно място и неговите последици за здравето
Както Зейра отбелязва, много работещи усещат неолиберализма лично „на гърба си“, като прекарват дните си на дерегулирани работни места. Следователно, работните места и пазарите на труда са места за разбиране на вредните въздействия на неолибералните реформи.
Доста изследвания установяват, че много съвременни работни среди и перспективи за заетост са станали буквално токсични за психичното благополучие: „Рисковани, нестабилни, несигурни форми на живот“ (Gill & Pratt, 2008) са и циклите на бум и спад на глобалния капитализъм. Бързите и непредсказуеми икономически сривове, свързани със загубата на работни места и финансова нестабилност, предизвикват нива на тежка депресия, тревожност, агресивно поведение и риск от самоубийство (Catalano et al., 2011).
Доклад на ООН (UN Human Development Report 2021-2022) за психичните заболявания подкрепя тези констатации: „Една от най-сериозните икономически заплахи за психическото благополучие произтича от повтарящи се финансови шокове, като например загуба на доходи. Икономическата несигурност, или самото усещане за такава несигурност, дори и преходно – е основен фактор за психичните изтощения“.
Зейра и Монкрийф смятат, че работните места са станали нездравословни в комбинация с по-широка социално-икономическа нестабилност и неолиберални реформи, които ограничават правата на работниците. Друго изследване (Blanton & Peksen, 2016) открива „силна, последователна и отрицателна връзка“ между неолиберализма и влошаващите се права и защита на работниците: сега работниците имат много по-малко права, по-малко сигурни позиции и ограничено кариерно развитие. Те работят и с по-голям риск от експлоатация. На много неолиберални служители се налага да жонглират с нарастващи натоварвания, малка автономия, конкуренция с други служители, по-дълго работно време и интензивен надзор, следене и педантично до задушаване управление. Подобна заобикаляща обстановка води до епидемични нива на умора, изтощение (Rameer, 2024), и дезангажираност (Harter, 2022).
Вместо да създават усещане за свобода и благополучие, неолибералните реформи на работното място оставят у повечето хора чувството, че имат по-малко контрол над живота си и по-голям страх от външни влияния, които определят живота им. Все по-голям сегмент от населението живее в състояние на стрес и натиск, на нервност, свързана с икономическата несигурност, и загриженост близка до отчаяние, че не може да се направи много, за да се промени ситуацията.
Психиатрите доказват, че работата в тези стресиращи условия предсказва бъдещи диагнози на психични разстройства (Stansfeld et al., 1999). Мета-анализ на 228 проучвания в САЩ свързва съвременните стресови фактори на работното място и несигурността на работните места в Съединените щати с повече от 120 000 смъртни случая годишно (Goh et al., 2016).
Необузданият капитализъм също така въведе икономиката на гражданските договори – крайната форма на неолибералните трудови отношения (Zwick, 2018). Към 2021 г. близо една пета от работещото население в Съединените щати (Anderson et al, 2021) е било на граждански договори. „Прекариатните“ (Standing, 2018) условия на труд представляват психосоциални рискови фактори за стрес, апатия, тревожност и депресия. Канадско проучване установи, че работещите на граждански договори изпитват по-висок психологически стрес от икономическата несигурност, отколкото работещите на постоянен трудов договор или традиционните самостоятелно заети и самоосигуряващи се работници.
В рамките на днешния пазар на труда с високи нива на стрес, пише Монкрийф, все по-голям брой съвременни работници са изправени пред несигурност и интензивни очаквания за изява, без социална защита или обезщетения. „Изнесеният извън офиса дистанционен труд и все по-често срещаната работа на граждански договори не осигуряват на работниците стабилността, социалното сближаване и смисъла, които някога са били осигурени от директната заетост в компаниите и работните места в производството“ (Moncrieff, 2009).
И в Обединеното кралство, и в САЩ Монкрийф и Зейра наблюдават, че икономически обусловените бедстващи групи се намират в долния край на социално-икономическата йерархия. По-бедните домакинства са изложени на по-голям риск от психични заболявания (Allen et al., 2014). За тях е много вероятно да живеят в бедствената комбинация от материално неблагоприятно положение, жилищна нестабилност, ниски доходи, влошаване на образователните резултати, задлъжняване, по-високи рискове от насилие, безработица, непълна заетост и социално изключване. Икономически предизвиканият семеен стрес има сериозни дългосрочни последици за всички членове на семейството, особено за децата (Neppl, 2016).
По силата на своя професионален опит Монкрийф вижда как стресът от постоянната икономическа несигурност рутинно се разглежда като медицински проблем и като психично заболяване. В едно свое интервю тя казва: „Работила съм в служби, които в Обединеното кралство приемат пациенти с направления от общопрактикуващи лекари по правилата на Националната здравна служба, към които населението масово се насочва. В преобладаващата си част, тези хора са от по-ниските социални съсловия, които са изправени пред множество социални проблеми, които биха направили всеки депресиран или повечето хора депресирани. Ние без съмнение медикализираме социалните проблеми.“ (McBain, 2023; Moncrieff et al., 2024).
Да се каже, че това икономически предизвикано бедствие тежи най-много на бедните обаче не означава да се каже, че то засяга само малцина. Бедността и свързаните с нея социални и психологически проблеми стават все по-разпространени във всички капиталистически страни. Традиционните обслужващи професии като учители, медицински сестри, полицаи и пожарникари рядко получават достатъчно, за да покрият разходите за живот в градовете. От 1980- те години насам разходите за живот в капиталистическите страни непрекъснато се увеличават, докато заплатите се стабилизират, което означава, че средният работещ от мъжки или женски пол вече получава много по-малко заплащане в реално (коригирано спрямо инфлацията) изражение, отколкото през 1970-те години. Женският труд е в много по-неизгодно положение навсякъде.
Като един от отговорите на стагнацията на заплатите на работниците, неолибералните правителства дерегулират кредита и нормализират кредита/ дълга, за да запазят впечатлението за растеж (Vlackx, 2017), въпреки че неблагоприятните последствия за психичното здраве от подобен проблемен дълг са добре установени. Въвеждането на политиката „оставете ги да си хапват на кредит“ (Goldstein, 2010) тласка много хора към дългосрочно задлъжняване (Brignall, 2019). Що се отнася до неолибералните промени в националните социални договори, важно е да си дадем сметка, че тенденциите на работното място, описани по-горе, са внезапно прекъсване на дългогодишните очаквания на обществата от редица капиталистически страни. Поколения хора са работили усърдно, за да напреднат. Анна Зейра обаче подчертава, че неолибералните реформи в САЩ не довеждат до очакваната от работниците социално-класова мобилност, за която толкова много са се трудили (Money and Mental Health Policy Institute, 2024). За разлика от поколенията на техните родители или баби и дядовци, усърдната работа, образованието и заетостта вече не осигуряват социална мобилност за милениълите или поколението „Y“ , т.е. хората родени между 1981 г. и 1996 г. . Непостижимо високите цени на жилищата допълнително утвърждават възпроизвеждащото се неравенство чрез трансфера на богатство, или бедност между поколенията (Lux & Sunega, 2023). Отваря се празнина в очакванията, тъй като хората от редица страни „значително надценяват“ способността си да повишат финансовото си състояние чрез упорит труд и вродени способности (Kraus & Tan, 2015).
Това е нова и много опасна ситуация. Когато очакванията не се оправдават и водят до самообвинения и безпокойство, хората се обръщат с оплакванията си към здравната система, която игнорира системните причини за техните оплаквания и ги насочва към продуктите на фармацевтичните компании.
По този повод Монкрийф пише: „Именно при истинските губещи от неолиберализма медикализирането на недоволството е най-значимо и най-разпространено. Нарастващото неравенство, намаляващата социална мобилност и публичното парадиране с богатство, представено от обсебеността на медиите от знаменитостите, означават, че очакванията се повишават в същото време, когато шансът за постигане на относителен социален напредък намалява. Това води до разширяваща се пропаст между очакванията и реалността“ (Moncrieff, 2009).
Кой заслужава социална загриженост?
Споменатото изследване ясно показва, че безскрупулният капитализъм в Англосферата (Moncrieff J., 2022; Moncrieff J., 2008a; Zeira, 2022) без съмнение разширява неравенството и структурира несигурността във все повече човешки животи – Монкрийф и Зейра смятат, че тази несигурност дълбоко влошава психичните разстройства. Освен това, изразителите на неолибералната идеология непрекъснато намират поводи да артикулират своите презрително-унизителни ценностни преценки за хората, които са най-засегнати от причинените от неолиберализма трудности.
Неолиберализмът стеснява достъпа до социална подкрепа и прави дългосрочни финансови съкращения в сферата на образованието, здравеопазването и други социални услуги. Във всяка от тези „развити“ капиталистически страни промяната се рационализира отчасти чрез внушението, че някои групи в обществото са безпомощни и безотговорни. Егоистичните капиталистически идеологии обрисуват „незаслужаващите бедни“ като зависими безделници, нежелаещи да работят и доволни да експлоатират всички останали. Зейра ни напомня, че „Тази група за еднократна употреба исторически са били бедните и сегрегирани цветнокожи хора, оставени най-уязвими от деиндустриализацията и [намаляването] на социалните услуги, което води до хроничен стрес“.
Във всяка от двете сравнявани страни чрез лозунгови крилати фрази управляващите се опитват да направят вре- дата по-приемлива за обществото. Британският премиер Маргарет Тачър се насочва към „досадният натрапник“, зависим от социални помощи. Американските президенти Роналд Рейгън и Бил Клинтън говорят за „кралици на социални пособия“ (Levin, 2019) – расистки троп за чернокожа самотна майка. Австралия и Нова Зеландия също въвеждат неолиберални реформи, за да направят живота по-труден за „безработните иждивенци“ (Archer, 2009). Правителствата, особено в англоговорящите страни, все-повече окуражават своите общества да обвиняват и осъждат всеки, който се нуждае от помощ: „те“ съсипват нещата за „всички нас“.
Неолибералните правителства приемат, че социалната помощ е инфантилизираща (Sennett, 2002). Бедните хора, според тях, се нуждаят от дисциплинираща любов и превъзпитание, за да станат лично отговорни, по-малко антисоциални, по-малко културно различни, съобразяващи се с пазара, действащи лица. Веднъж реформирани, те ще бъдат мотивирани да работят всякаква работа, независимо от заплащането, условията или местоположението. Зейра разказва, че в страните от Aнглосферата подкрепата при безработица е била направена по-трудна и по-условна. (Zeira, 2022)
„Увеличеният брой получатели на социални помощи […] само увеличи крайната бедност. За безработните тези промени значително увеличиха тежкия психологически стрес. А това е пряко свързано със самоубийствата“ (Zeira, 2022; Hansen et al, 2014).
Безработицата също беше неволно патологизирана от оттеглянето на социалните помощи. Много безработни се опитват да се „прекласифицират“ като психично болни, за да продължат да получават помощи. За първите четири години от реформата за безработица в САЩ по време на управлението на Клинтън, Зейра цитира изследване, според което броят на хората – особено млади хора – които са получавали социалноосигурителни доходи за психиатрични заболявания, се удвоява (Zeira, 2022).
В Обединеното кралство Монкрийф обобщава, че „единственият начин да бъдеш извинен, че не работиш в съвременното общество, е да си болен или стар. В противен случай ще бъдеш принуден да работиш. Така че ние даваме на хората стимул да се правиш на болен – особено на хората, чиято алтернатива са зле платените договори за нула часове, които всъщност ще направят справянето с делника наистина трудно“ (Moncrieff & Pomerleau, 2000).
В своето изследване Монкрийф предполага, че „прехвърлянето на стресираните хора от безработица към обезщетения, свързани с болест, е било политически изгодно, като е позволило на правителствата да деполитизират и прикрият реалните нива на безработицата и социалните проблеми. Тогава ниската безработица може да се цитира като доказателство за национален икономически успех“ (Moncrieff, 2008a).
Монкрийф и Зейра също така отбелязват, че неолибералните държави едновременно са засилили своите дисциплинарни режими, за да управляват борещото се население. Под прикритието на закона и реда финансово несигурните и социално маргинализирани хора все повече се пренасочват и обработват чрез наказателно правната система. За Монкрийф увеличаващият се авторитаризъм отразява „опитите за контролиране на последиците от икономическите политики чрез контролиране и изключване на малцинството от западното население, което е жертва на разрушаването на социалната държава и икономиката с ниски заплати“.
Тяхната гледна точка е подкрепена от професора от Калифорнийския университет в Бъркли Лоик Вакан. В „Наказване на бедните: Неолибералното правителство на социалната несигурност“ Вакан твърди, че нарастването на нивата на лишаване от свобода е структурна характеристика на неолибералните капиталистически общества (Wacquant, 2009).
В съответствие с тези твърдения Англосферата има по-високи нива на лишаване от свобода на глава от населението от европейския регион. От 1980-те години броят на лишените от свобода е нараснал с 500 процента в Съединените щати. Процентът на лишаване от свобода в Нова Зеландия е вторият най-висок сред страните с високи доходи.
Усложняване на колониалните и расовите въздействия
В общностите и в съдебните зали Зейра вижда комбинираното пагубно въздействие на неолибералните политики върху малцинствените общности: „Малцинственото население е непропорционално обект на полицейско насилие и лишаване от свобода. За тях е три пъти по-вероятно да бъдат лишени от свобода, отколкото белите за същото престъпление в САЩ. Също така са намалени инвестициите в техните общности, което води до лоша инфраструктура – нещо, дължащо се на неолибералната идеология и расизма.“ Зейра илюстрира високите нива на социално-икономически и емоционален стрес, причинен на затворниците, техните семейства и техните общности. Тя предполага, че това е вероятен причинно-следствен фактор за тревожното увеличение на смъртните случаи от самоубийство сред младите чернокожи мъже.
Неолибералните реформи съвпаднаха и с рязкото нарастване на проблемите с психичното здраве и риска от самоубийство сред коренното население в Нова Зеландия, Австралия и Съединените щати. Неолибералната идеология приписва различията в здравето и благосъстоянието на коренното население на техните „нагласи към самоограничаване“. (New Zealand Doctor/Rata Autero, 2018)
Зейра възразява срещу този примитивен и пагубен анализ. Пазарните трансакции може да не са свързани с расовите предразсъдъци, но техните социални предпоставки са: „Неолибералното предположение, че пазарът може да осигури работа на всеки, който желае да работи, не взема предвид историята на икономически неблагоприятните условия, на които малцинственото население е било подложено, поради десетилетия на дискриминация и системна несправедливост (Zeira, 2022).“
Наборът от неолиберални неволи и предизвикателства се групира в долния край на социално-икономическата йерархия, където цветнокожите и малцинствата са свръхпредставени поради исторически и расистки причини.
Въпреки че е от съществено значение да се признаят и да се отговори на расовите мотиви и последици от политическия избор, неолибералните трудности се усещат и от потърпевши членове на мнозинството от населението на всяка от споменатите страни. Зейра се позовава на американския анализ „Смъртта от отчаяние и бъдещето на капитализма“ от икономистите в Принстън Ангъс Стюарт Дийтън и Ан Кейс. Те установяват, че след загубата на фабричната си работа в средата на 1980-те, самоубийствата, смъртните случаи от предозиране с опиати и алкохолната цироза са се увеличили непропорционално сред белите мъже от работническата класа, които не са завършили колеж. Техните ускоряващи се нива на смъртност обясняват предпандемичния спад в общата продължителност на живота на всички американци. (Case & Deaton, 2020)
Денатурализиране на капитализма
В началото на това есе попитахме как страните от Англосферата достигнаха настоящото си парадоксално съотношение на богатство и здраве. Критично настроените изследователи смятат, че това е факт, защото пазарните сделки са взели връх над здравето, образованието, жилищата и други основни човешки права. Една от целите на това историческо изложение бе да се демитологизира и денатурализира неолибералният набор от приоритети. Неолиберализмът несъмнено бе политически избор. Не е нито неизбежен, нито естествен.
Този необуздан капитализъм бе конструиран чрез поредица от политически избори в момент на широко разпространен социален стрес. Днес, повече от 40 години по-късно, изследванията показват, че тези избори повсеместно изостриха трудностите, страданието и лошото здраве. Те влошиха социалните неволи в англоезичните страни и навсякъде, където бяха направени.
Гледната точка на Монкрийф и Зейра и други техни колеги (Macintyre et al. 2028) поставя на преден план структурните причини за психичното здраве, които не се радват на медиен интерес. Докато тези системни причини не станат теми за разговор, политически дебат и политическо действие, никакво количество медитация, когнитивно-поведенческа терапия, антидепресанти или мимолетен консуматорски хедонизъм няма да подобрят положението с тези широко разпространени психични разстройства и заболявания.
Промяната изисква обществата да изберат да преразпределят социалните блага по начин, който е по-приобщаващ и създава повече сигурност, стабилност и благополучие. Решенията се крият в поставяне на хората, а не на техните търговски сделки, в центъра на политиката и политическото действие. В тази връзка Монкрийф си представя: „Една икономическа система, която разпределя ресурсите по-справедливо, която осигурява сигурност на доходите, жилищното настаняване, образованието и здравеопазването и дава възможност на повече хора да участват смислено в икономическия и социалния живот, би заличила голяма част от настоящата епидемия от психични заболявания, която е толкова тясно свързана с финансовата несигурност, дълговете, липсата на жилище, самотата, страхът или чувството за провал и липса на цел“ (Moncrief, 2022b).
Бележки
[1] Глобалното психично здравеопазване е развиваща се област на изследвания и практики, която има за цел да облекчи психичното страдание чрез превенция, грижа и лечение на психични разстройства и разстройства, свързани с употребата на психотропни вещества, както и да насърчава и поддържа психичното здраве на индивидите и общностите по света (Patel & Prince, 2010). То дава приоритет на справедливостта и се информира от много дисциплини, включително невронауките, геномиката, социалните науки (особено психологията, медицинската антропология и социология, епидемиологията, изследванията в областта на здравните услуги и науката за внедряването). Застъпничеството играе централна роля в разпространението и превръщането на експерименталните свидетелства в действащи политики и планове, които общностите, здравните системи и създателите на политики да прилагат (Collins, 2020).
[2] В този контекст психиатризацията се разбира като (1) процес на налагане на определени интерпретативни ограничения върху състояния на различие и дистрес и (2) концептуализация на лечението и възстановяването чрез телеологичното понятие за нормалност. Чрез тълкуване на различията единствено в психиатрични термини, психиатризирането функционира като инструмент за дисциплинарен контрол както във вътрешен, така и в международен контекст чрез повторно териториализиране на усилията за съпротива срещу хегемонни норми и политически институции на потисничество, основано на пол, раса, колониализъм и империализъм. Разбираме психиатризацията като политически процес в смисъл, че той прокарва определена „онтологична политика“, която извежда на преден план психиатричните интерпретации на различията и несъгласието с изключване на други възможни значения (Logan & Karter, 2022). В друго изследване ще се опитаме да опишем ролята, обхвата, сложността и методите на психиатризацията в неолибералното потушаване на политическите и социални движения, които се опитват да се противопоставят на неолибералните норми и институции.
Библиография
Allen, J., Balfour, R., Bell, R., & Marmot, M. (2014). Social Determinants of Mental Health. International Review of Psychiatry, 26(4), 392-407.
Anderson, M., McClain, C., Faverio, M., & Gelles-Watnick, R. (2021, Oct 21). The State of Gig Economy in 2021. Pew Research Center. https://www.pewresearch.org/internet/2021/12/08/the-state-of-gig-work-in-2021/l
Archer V. (2009) Dole Bludgers, Tax Payers and the New Right: Constructing Discourses of Welfare in the 1970s Australia, Labour History: A Journal of Labour and Social History. N: 96, 2009
Aziz, Z. (2018, Mar 6), Poverty medicine: how we are failing poorer and isolated patients. The Guardian. https://www.theguardian.com/society/series/doctor-s-orders/2018/mar/06/all
Bell, E. (2011). Defining Neoliberalism. Criminal Justice and Neoliberalism. Palgrave Macmillan, London. https://doi.org/10.1057/9780230299504_7
Blanton, R., & Peksen, D. (2016, Aug 19). The Dark Side of Economic Freedom: Neoliberalism Has Deleterious Effects on Labour Rights. LSE BPP. https://blogs.lse.ac.uk/politicsandpolicy/the-dark-side-of-economic-freedom/?ref=thelovepost.global
Brandts, J., Riedl, A., & van Winden, F. (2005). Competition and Well-Being (Discussion Paper IZA DP No. 1769). Forschungsinstitut zur Zukunft der Arbeit. https://docs.iza.org/dp1769.pdf
Bray M., & Walsh P. (1998). Different Paths to Neo-Liberalism? Comparing Australia and New-Zealand, Industrial Relations, 37(3), 358-387.
Brignall, M. (2019, Jan 7). Average UK Household Debt Now Stands at Record £15,400. The Guardian. https://www.theguardian.com/business/2019/jan/07/average-uk-household-debt-now-stands-at-record-15400?ref=thelovepost.global
Campbell, D. (2021, Apr 9). Extent of Mental Health Crisis in England at “Terrifying” Level. The Guardian. https://www.theguardian.com/uknews/2021/apr/09/extent-of-mental-health-crisis-in-england-atterrifying-level?ref=refind
Case, A. & Deaton, A. (2020). Deaths of Despair and the Future of Capitalism. Princeton University Press, https://doi.org/10.2307/j.ctvpr7rb2.
Catalano, R., Goldman-Mellor, S., Saxton, K., Margerison-Zilko, C., Subbaraman, M., LeWinn, K., & Anderson, E. (2011). The Health Effects of Economic Decline. Annual Review of Public Health, 32, 431-450.
Comsilience Project. (2021, Feb 22). Deindustrialization and the American City. https://consilienceproject.org/deindustrialization-and-the-american-city/?ref=thelovepost.global
Collins, P.Y. (2020). What Is Global Mental Health? World Psychiatry, 19(3), 265-266. doi: 10.1002/wps.20728.
Czarnezki, J.J., & Fiedler, K. (2016). The Neoliberal Turn in Environmental Regulation. Utah Law Review, 1(1), 1-40.
Dale, G. (2012). Double Movements and Pendular Forces: Polanyian Perspectives on the Neoliberal Age. Current Sociology, 60(1), 3-27.
Ebelding, R.M. (2022). In the Beginning: The Mont Pelerin Society, 1947. The Future of Freedom, 33(5), 28-35.
Gill, R., & Pratt, A.C. (2008). In the Social Factory? Immaterial Labour, Precariousness and Cultural Work. Theory, Culture & Society, 25(7-8), 1-30.
Goh, J., Pfeffer, J., & Zenios, S.A. (2016). The Relationship Between Workplace Stressors and Mortality and Health Costs in the United States. Management Science, 62(2), 608-628.
Goldstein, J. (2010, Jun 25). Deep Read: Let Them Eat Credit. Planet Money. https://www.npr.org/sections/money/2011/01/28/128089847/deepread-let-them-eat-credit?ref=thelovepost.global
Hall, P. A., & Soskice D. (2001). Varieties of Capitalism: The Institutional Foundations of Comparative Advantage. Oxford University Press.
Hanauer, N. (2020, Sep 14). The Top 1% of Americans Have Taken $50 Trillion From the Bottom 90%—And That’s Made the U.S. Less Secure. Time. https://time.com/5888024/50-trillion-income-inequality-america/
Hansen H., Bourgois P, Ernest Drucker E. (2013) Pathologizing poverty: New forms of diagnosis, disability and structural stigma under welfare reform. Social Science & Medicine, Volume 103, February 2014, 76-83.
Harvey, D. (2005). A Brief History of Neoliberalism. Oxford University Press.
Harvey, D. (2007). Neoliberalism as Creative Destruction. The Annals of the American Academy of Political and Social Science, 610, 22–44.
Harter, J. (2022, Apr 25). Disengagement Persists among US Employees. Gallup – Workplace. https://www.gallup.com/workplace/391922/employee-engagement-slump-continues.aspx?ref=thelovepost.global
Hathaway, T. (2020). Neoliberalism as Corporate Power. Competition & Change, 24(3-4), 315-337.
James, О. (2008). The Selfish Capitalist: Origins of Affluenza. Penguin Books
Kecmanović, D. (1983). Psychiatrization: A general view. International Journal of Social Psychiatry, 29(4), 308-310.
Kraus M.W. & Tan J.J.X. (2015) Americans overestimate class mobility, Journal of Experimental Social Psychology. Volume 58, May 2015, Pages 101-111, https://doi.org/10.1016/j.jesp.2015.01.005
Lau, R.S., Boesen, M.E., Richer, L., & Hill, M.D. (2024). Siloed Mentality, Health System Suboptimization and the Healthcare Symphony: A Canadian Perspective. Health Research Policy and Systems, 22, 2-9.
Levin, J. (2019). The Queen: The Forgotten Life Behind an American Myth, Hachette Book Group.
Logan, J., & Karter, J.M. (2022). Psychiatrization of Resistance: The Co-option of Consumer, Survivor, and Ex-patient Movements in the Global South. Frontiers in Sociology, 7, 1-9.
Lorenz, C. (2012). If You’re So Smart, Why Are You under Surveillance? Universities, Neoliberalism, and New Public Management. Critical Inquiry, 38(3), 599-629.
Lux M. & Sunega P. (2023) Housing wealth inequality, intergenerational transfers and young households in the super-homeownership system. International Journal of Housing Policy, Nov. 2023, DOI:10.1080/1949124 7.2023.2269618.
Macintyre, A., Ferris, D., Gonçalves, B., & Quinn, (2018). What Has Economics Got to Do with It? The Impact of Socioeconomic Factors on Mental Health and the Case for Collective Action. Palgrave Communications, 4, 1-5.
McBain S. (2023), Joanna Moncrieff: “I’m not convinced antidepressants have any use”, The New Statesman, The Weekend Interview, 22 April 2023. https://www.newstatesman.com/the-weekend-interview/2023/04/joanna-moncrieff-im-not-convinced-antidepressants-have-any-use.
Meneses, R., & Caseiro, J. (2018, Sep 12-14). Silos Mentality in Healthcare Services. Annual Conference of the EuroMed Academy of Business – Research Advancements in National and Global Business Theory and Practice, Malta. https://www.researchgate.net/publication/327838475_SILOS_MENTALITY_IN_HEALTHCARE_SERVICES
Mental Health Policy Institute (2024). Problem Debt & Mental Health, Money and Mental Health Policy Institute. The Facts.://www.moneyandmentalhealth.org/money-and-mental-health-facts/?ref
MIA Editors. (2022, March 31). Mental Wellbeing Poorest in English-Speaking Countries of the World. https://www.madinamerica.com/2022/03/mental-wellbeing-poorest-in-english-speaking-countries-of-theworld/?ref=thelovepost.global
Moncrieff, J. (2008). The Myth of the Chemical Cure. A Critique of Psychiatric Drug Treatment. Palgrave Macmillan
Moncrieff, J. (2008a). Neoliberalism and Biopsychiatry: A Marriage of Convenience. In C. I. Cohen & S. Timimi (Eds.), Liberatory psychiatry: Philosophy, politics and mental health (pp. 235–255). Cambridge University Press.
Moncrieff, J. (2022a). The Political Economy of Health System: A Marxist Analysis. Frontiers in Sociology, 6, 1-11.
Moncrieff, J. (2022b). The Functions of the Mental Health System under Capitalism, https://joannamoncrieff.com/2022/03/28/the-functions-ofthe-mental-health-system-under-capitalism/
Moncrieff, J. (2023, Apr 22). I’m Not Convinced Antidepressants Have Any Use. The New Statesman. https://www.newstatesman.com/the-weekend-interview/2023/04/joanna-moncrieff-im-not-convinced-antidepressants-have-any-use
Moncrieff, J., Cooper, R.E., Stockmann, T., Amendola, S., Hengartner, M.P., & Horowitz, M.A. (2024). Difficult Lives Explain Depression Better Than Broken Brains. Molecular Psychiatry, 29, 206-209.
Moncrieff J., Pomerleau J. (2000). Trends in sickness benefits in Great Britain and the contribution of mental disorders. Journal of Public Health, Vol. 22, 1, March 2000, 59-67.
Money and Mental Health Policy Institute. (2024). The Facts. Money and Mental Health Policy Institute. https://www.moneyandmentalhealth.org/money-and-mental-health-facts/?ref=thelovepost.global
Mullainathan, S., & Shafir, E. (2014). Scarcity: The New Science of Having Less and How It Defines Our Lives. Macmillan Publishing
Neppl, T. K., Senia, J. M., & Donnellan, M. B. (2016). Effects of Economic Hardship: Testing the Family Stress Model over Time. Journal of Family Psychology, 30(1), 12-21.
New Zealand Doctor/Rata Autero (2018) Systemic racism to blame for Maori health inequality, Media Release from ANZCA, Friday 9 Nov. 2018. https://www.nzdoctor.co.nz/article/undoctored/systemic-racism-blame-maori-health-inequality?ref (25.10.2024).
Parente, R.M. (2024). Minimum Wages, Inequality, and the Informal Sector (Working Paper No. 2024/159). IMF. https://www.imf.org/en/Publications/WP/Issues/2024/07/19/Minimum-Wages-Inequality-and-the-Informal-Sector-552066
Parsell, C., Clarke, A., & Perales, F. (2022). Poverty by Design: The Role of Charity and the Cultivated Ethical Citizen. Social Policy and Society, 21(4), 525-541.
Patel, V., & Prince, M. (2010). Global Mental Health: A New Global Health Field Comes of Age. Jama, 303(19), 1976-1977.
Patnaik, P. (2024). The Crisis of Liberalism, IDEAs, May 13, 2024, https://www.networkideas.org/news-analysis/2024/05/the-crisis-of-liberalism/
Peck, J. (2010). Constructions of Neoliberal Reason. Oxford University Press.
Peck, J. (2010). Zombie Neoliberalism and the Ambidextrous State. Theoretical Criminology, 14(1), 104-110.
Pickett, K.E., & Wilkinson, R.G. (2010). Inequality: An Underacknowledged Source of Mental Illness and Distress. British Journal of Psychiatry, 197(6), 426-428.
Rameer, V.M. (2024, Jan 12). 40+ Statistics on Burnout in the Workplace You Can’t Ignore. Science of People. https://www.scienceofpeople.com/burnout-statistics/?ref=thelovepost.global
Rashbrooke, M. (2021). Too Much Money: How Wealth Disparities Are Unbalancing Aotearoa, New Zealand. Bridget Williams Books.
Royal College of Psychiatrists. (2010). No Health without Public Mental Health: The Case for Action (Position Statement PS4/2010). Royal College of Psychiatrists. https://www.rcpsych.ac.uk/docs/default-source/improving-care/better-mh-policy/position-statements/ps04_2010.pdf?sfvrsn=b7316b7_4
Russo J., & Linkon S.L. (2009). The Social Cost of Deindustrialization. Youngstown State University. https://ysu.edu/center-working-class-studies/social-costs-deindustrialization?ref=thelovepost.global
Sapien Labs. (2023, March 1). Mental State of the World 2022 Report. https://mentalstateoftheworld.report/wp-content/uploads/2023/02/Mental-State-of-the-World-2022.pdf
Sennett R. (2002). On welfare & the psychology of dependence, Daedalus, Vol.131, 3
Smith, M., & Richert, L. (2018, Mar 1). Socioeconomic factors and mental health. Palgrave Communications. https://www.nature.com/collections/ytzblvgrzk
Standing, G. (2018, May 1). A New, Dangerous Class Has Emerged Amid Growing Inequalities and Insecurities. Euronews. https://www.euronews.com/2018/05/01/who-are-the-precariat-and-why-they-threaten-our-society-view?ref=thelovepost.global
Stansfeld, S.A., & Fuhrer, R., Shipley, M.J., & Marmot, M.G. (1999). Work Characteristics Predict Psychiatric Disorder: Prospective Results from the Whitehall II Study. Occupational Environment Medicine, 56, 302-307.
Steger, M. B., & Ravi, K. R. (2010). Neoliberalism: A Very Short Introduction (1st
ed.). Oxford University Press.
Stiglitz, J. (2015). Critique of “Trickle-down Economics”. https://www.exploring-economics.org/en/discover/joseph-stiglitz-trickle-down-economics-
is-absolute/?ref=thelovepost.global
Thanem, T., & Elraz, H. (2022). From Stress to Resistance: Challenging the Capitalist Underpinnings of Mental Health in Work and Organizations. International Journal of Management Research, 24(4), 577-598.
Tomlinson, J. (2021). Deindustrialisation and “Thatcherism”: Moral Economy and Unintended Consequences. Contemporary British History, 35(4), 620-626.
UN Human Development Report 2021-2022. Uncertain times, unsettled lives Shaping our future in a transforming world.
Vlackx, N. (2017, Oct 3). Rising Household Debt: What it Means for Growth and stability. IMF Blog. https://www.imf.org/en/Blogs/Articles/2017/10/03/rising-household-debt-what-it-means-for-growth-and-stability?ref=thelovepost.global
WHO. (2014). Social Determinants of Mental Health. https://iris.who.int/bitstream/handle/10665/112828/9789241506809_eng.pdf?sequence=1
Wilkinson, R..G., & Pickett, K. E. (2017). The Enemy between Us: The Psychological and Social Costs of Inequality. European Journal of social psychology, 47(1), 11-24.
Zeira, A. (2022). Mental Health Challenges Related to Neoliberal Capitalism in the United States. Community Mental Health Journal, 58(2), 205-212.
Zwick, A. (2018). Welcome to the Gig Economy: Neoliberal Industrial Relations and the Case of Uber. GeoJournal, 83(5), 679-691.
Заглавно изображение: Nhi Dam
