Вчера Сребреница, днес Газа

Емина Бужинкич и Пиро Реджепи
превод от английски: Неда Генова
Подтиквани от Германия и Руанда, Обединените нации (ООН) наскоро изведоха на преден план въпроса за отричането на босненския геноцид с предложението масовото изтребление на 8,347 мюсюлмански мъже и момчета в Сребреница да бъде признато за геноцид. Резолюцията „осъжда всяко отричане на историческия факт на геноцида в Сребреница, както и действия, който възхваляват лица, осъдени от международните съдилища за военнопрестъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид“. Нас тук ни вълнуват два въпроса по отношение на тази резолюция: защо сега и с каква цел?
Странно е приемането на резолюция, която разсъждава върху и възпоменава престъпления, случили се преди почти 30 години, точно по време на настоящия геноцид в Газа и военния терор в окупирана Палестина. Разбира се, наясно сме, че в контекста на повсеместното и дирижирано отричане и на двата геноцида, всяко едно признание има значение. Но това не бива да ни спира да се питаме как някои от тези признания подмолно легитимират продължаващия геноцид в Палестина, бивайки инструментализирани преди всичко от САЩ и Германия.
Участието на Германия в спонсорирането на резолюцията, докато активно подкрепя израелския геноцид в Газа, е още по-притеснително, имайки предвид, че текущата подкрепа за расистки, ислямофобски и антисемитски политики ги легитимира като исторически процеси, които „поправят стари грехове“. Изказванията, направени по случай на приемането на резолюцията – а именно, че тя е „за да почете паметта на жертвите и в подкрепа на оцелелите, които продължават да живеят с белезите на това съдбовно време“ – няма как да са по-показателни за факта, че животите на мюсюлманите добиват стойност едва когато са подложени на геноцид. Изведнъж животът на един мюсюлманин от Босна, който преди тридесет години не е бил приеман като заслужаващ спасение и който до ден-днешен в продължение на тридесет години не е бил почетен, добива по-голямо значение от настоящия геноцид в Палестина. Това, което наблюдаваме при реабилитирането на извършителите, е повторното изникване на расови йерархии, както и едно некрополитическо реорганизиране на живота.* Нормализирането на геноцидното насилие няма как да е по-очевидно предвид това, че Германия е вторият най-голям износител на оръжия към Израел, като тези оръжия редовно се използват от Израелските отбранителни сили (ИОС) за т.нар. „военни операции“, при които възможно най-много палестинци биват избити за възможно най-кратко време.

Протест пред немското посолство в Загреб на 16.04.2024 г. Фотография: Marija Mileta. Вж видео от протеста тук.
В същия ден, в който ООН осъди нарушенията в зоната за сигурност в Сребреница-Поточари, град Рафа – последното убежище на над милион и половина палестинци, принудени да напуснат домовете си – беше подложено на обстрел, въпреки искането на Международния съд на ООН Израел да спре по-нататъшните си атаки. В рамките на 48 часа след постановлението на съда Израел атакува Рафа над 60 пъти, използвайки политическата подкрепа и оръжията, осигурени от Германия и САЩ. Съдебното постановление от 26-и януари 2024 г., основано на Конвенцията за геноцид*, не поиска спиране на огъня в Газа, ами даде на държавата Израел цял месец да спре нападенията над палестинци и да направи всичко по силите си да предотврати геноцид. И това, въпреки че геноцидът се случваше пред очите ни в продължение на месеци с поне 35,000 насилствено вкарани в пластмасови пликове и захвърлени в масови гробове тела, докато хиляди хора бяха изложени на глад.* Отговорът на израелската армия беше още смърт, още омаломощаване и задушаване на Газа, както и на остатъка от окупирана Палестина. Скорошният доклад в [медицинското списание] Lancet предупреждава за 185,000 завинаги отнети палестински животи. Израел не претърпя никакви санкции, въпреки серията възпитани искания, които му биват отправяни. В скорошния си доклад върху анатомията на един геноцид, специалният докладчик за Палестина към ООН Франческа Албанезе обяви, че геноцидни действия са извършени без всякакво съмнение:
Израел се стреми да прикрие ликвидационното си провеждане на военни действия, определяйки извършването на международни престъпления като спазващо международното хуманитарно право. Изкривявайки обичайните правила на международното право, в това число нуждата от отличаване, пропорционалността и вземането на предпазни мерки, Израел де факто третира цяла една защитена група хора и нейната животоподдържаща инфраструктура като „терористична“ или „подкрепяща терористични действия“, така превръщайки всичко и всеки или в цел, или в косвена жертва и съответно подлежащи на убийство и унищожение. Така по дефиниция нито един палестинец в Газа не е в безопасност. Това има опустошителни и търсени ефекти, като струва животите на десетки хиляди палестинци, унищожавайки жизнената тъкан в Газа и нанасяйки непоправими щети върху цялото ѝ население.
Израел все по-често взема на мушка цивилни палестинци и ключова инфраструктура, използвайки понятия от международното хуманитарно право, за да оправдае действията си. Посредством твърде широката употреба на понятия като „човешки щитове“, „косвена жертва“ и „безопасна зона“, Израел уронва защитното предназначение на тези термини, размивайки различията между цивилни лица и бойци в Газа. Албанезе нарича това „хуманитарен камуфлаж“. Хуманитарният камуфлаж бе използван и през май 2024 г. от САЩ в сътрудничество с израелските сили при изграждането на крайбрежния кей в Газа, уж за хуманитарни цели. Няколко седмици по-късно, след като стана ясно, че кеят не допринася за изпълнението на заявената цел да се доставят крайно необходими запаси за палестинците, излязоха наяве силни обвинения, включително от страна на Световната програма по прехраната, че същият този кей е използван от ИОС за укритие по време на нусейратското клане, при което на 8-и юни 2024 г. израелските сили избиха 274 палестинци в бежанския лагер Нусейрат.
Трябва да се поинтересуваме за това как се експлоатират геноцидите в Босна и Косово от страна на САЩ и Европейския съюз (ЕС), които промотират избирателния си „универсализъм“ в признаването на геноцид в рамките на международни институции като ООН, докато гласуват срещу прекратяването на геноцида над палестинците в същите тези международни институции. Важно е тези въпроси да бъдат задавани от Босна и Косово, както наскоро обсъдихме в рамките на дискусия с учени от Балканите. Ясно е, че босненските и косовските правителства са принудени да се напасват спрямо Запада, водени от страх за собствени си геноцидни бъдещета. В Босна и Косово независимостта след геноцида е създала състояния на отложен суверинитет, които позволяват на Сърбия – бившия извършител – непрекъснато да заплашва с война, същевременно поставяйки Запада в позиция на предполагаем и неохотен гарант за „мира“. Въпреки интензивните полицейски набези и наблюдения спрямо прояви на солидарност с Палестина от страна на местните правителства, огромното мнозинство от хората в региона дават ясен отговор.
В своя скорошна статия относно засрещащата се във времето трансверсалност на геноцида в Босна и в Палестина босненската журналистка Ниджара Ахметашевич пише: „Всеки образ от Газа ме връща обратно в началото на 1990-те години в Сараево, където заедно със семейството ми се опитвахме да преживеем набезите от страна на армията на Република Сръбска. Образите, думите и звуците са така познати. Познати са ми медицинските процедури без анестезия. Познати са ми гладът, жаждата, страхът, безнадеждността, загубата на близки, както и мирисът на кръв. Разпознавам чувството за унижение, докато чакаш за хуманитарна помощ, разопаковането и яденето на храна от консерви и пласмасови пликове. И, както и преди тридесет години, отново чувствам гняв, че не се прави достатъчно, за да се спрат войната и геноцидът“. Ужасяващата лекота, с която може да бъде отнет един мюсюлмански и един палестински живот, продължава да живее в материалната и афективна памет на много от нас, включително у авторите на тази статия.
Поразява ни това, че гледаме и разпознаваме геноцида не само защото ни напомня за същите форми на геноцид, на които бяхме свидетели в Босна и Косово, но и защото същите дехуманизиращи тактики и същото масово изтребление се използват уж в „защита“ на „цивилизацията“ от „тероризма“. Унищожението на хора, животи, земя, културни и религиозни места работи по същия начин като през 1990-те години, а оправдаването им се корени в ислямофобски, расистки и колониални артикулации на масовото убийство в името на западния либерализъм. По време на обсадата на Сараево през 1990-те и на геноцида над босненския народ, сръбската армия твърдеше, че защитава Европа и европейските ценности и че тяхната война е война на „тъмнина и мрак“. Израел поставя себе си на подобен терен, твърдейки, че защитава „единствената демокрация в Близкия изток“ от варвари и терористи – оксиморон, имайки предвид над 41,000 преброени смърти и многото непреброени такива. Неспирайки да прилага непропорционална сила, държавата Израел указва същинската политика на заселническия колониализъм – био- и некрополитическата власт върху живота и смъртта на палестинците. Сцените от станалото известно „брашнено клане“* (извършени са повече от дванадесет такива кланета от края на февруари насам) доказват ужасяващия факт: че нито един палестинец никога няма да се намери в защитена зона. Такива мащаби на унищожение, включително нарушения на медицинската неутралност при бомбардирането на болници и докарването им до пълна нефункционалност, потвърждават изводите от подробните доклади от изследователи на Forensic Architecture. Те доказват отново и отново, че израелската стратегия за повсеместно унищожение на инфраструктурата и земята се използват както за отнемане на животи, така и за уронването на способността тези животи да бъдат защитени.
Солидарност на Балканите
В средата на октомври 2023 г. хърватската Инициатива за свободна Палестина събра над хиляда души на площад „Жертви на фашизма“ в Загреб, искайки през сълзи и с викове прекратяването на окупацията и геноцида в Палестина. Едва две години и половина по-рано стояхме на същото това място, когато предишната война в Газа, продължила 11 дни, отне повече от 200 живота, включително тези на 67 палестински деца. И при двата протеста се събраха мигранти, бежанци, мюсюлмани, араби, палестинци, бивши членове на Международния клуб за студентска дружба от времето на Движението на необвързаните страни, членове на общността Black Lives Matter, феминистки, ветерани, за да осъдят геноцида, четейки палестинска освободителна поезия и съпротивлявайки се срещу войната, колонизацията и апартейда.

Нощен поход в Загреб на Международния ден на жената (08.03.2024 г.). Фотография: Bojan Mrdjenović.
През ноември 2023 г., почти месец след началото на настоящия геноцид над палестинския народ, група активисти от социалното пространство Termokiss в Косово се свързаха с палестински активисти, за да обсъдят организирането на движение за солидарност, което да отразява ситуацията на терен, както и това как могат да се направят по-ефективни солидарните протести, събирания и активизъм. Въпросът какво може да направим, за да засегнем този проблем, бе належащ за много антивоенни активисти и активисти за мир от региона, докато заедно с останалия свят наблюдавахме в реално време в социалните си медии разгръщащия се геноцид. Препоръката от страна на палестинските активисти бе да продължаваме да говорим за геноцида в Палестина, тъй като всяко действие по света, без значение колко голямо или малко е то, е най-многото, което можем да направим на този етап. В този дух, живеещи в Загреб палестинци предложиха организирането на събирания, протести, походи, учебни дискусии и разговори с политици, за да се доближим до момента, в който мъчението от това да гледаш как любимите ти хора са подлагани на геноцид бива прекратено. Мажд Насралах, палестински общественик, който наскоро бе поканен от Музея за съвременно изкуство в Загреб, говори за силното влияние на местните движения върху креативната съпротива срещу геноцида, както и, че тези протести, пърформанси и съпротиви не бива да се боят или чувстват застрашени от властовите структури, „тъй като няма нищо заплашително в това да защитаваш човешките права.“

Нощен поход в Загреб на Международния ден на жената (08.03.2024 г.). Фотография: Bojan Mrdjenović.
Непрекъснато биват организирани походи на солидарност в Тирана, Сараево, Прищина, Скопие, София, Атина, Солун, Белград, Загреб, Букурещ и Любляна. Това лято, на гей прайдовете в региона беше изразена солидарност с Палестина. Насред нарастващото полицейско внимание към протестите, тези местни движения се ангажират с каквато и да е възможна съпротива, организирайки походи, пърформънси, стачки, окупации на културни институции, пространства за четене и писане, траурни ритуали, прожекции на филми, студентски окупационни лагери, както и акции пред посолствата на страни, чиито правителства са в първите редици на спомагащите геноцида в Газа, вече отнел ценни животи и заличил цели поколения. Геноцидът в Газа, както отбелязват много палестинци тези дни, има смразяващ ефект върху колективното тяло на местните населения: преплитат се ужасът от това да гледаш заличаването на палестинците от лицето на Земята, докато преживяваш наново собствените си спомени за геноцида в Босна и Косово, както и масовите кланета и експулсии на Балканите от 1990-те и ранните 2000-и години.

“Живот, свобода, справедливост” – поход за Палестина в Загреб (13.01.2024 г.). Фотография: Branimir Matoz.
Един от най-вдъхновяващите образи наскоро бе заснет от палестинския фотожурналист Мотаз Азайза по време на посещението му в Босна по повод възпоменанието на геноцида в Сребреница през юли месец 2024 г., обграден от босненски деца, които скандират „От реката до морето, Палестина ще бъде свободна“ и „Свобода, свобода за Газа“.
За разлика от политиките на повсеместно отричане на геноцида, ние искаме спешно спиране на огъня в Газа, слагане край на биотерора в окупирана Палестина, както и мир и свобода за палестинците. Глобалният ред, с който се ангажираме, не просто би разпознал навреме геноцидните намерения в самото начало на колониално-заселническите, окупационни и апартейдни проекти, но и би премахнал всяка възможност за супермачистки идеологии, насилие и заличаването на хората и земите им. Завършваме този текст, вдишвайки заедно с Мажд Насрулах, който наскоро каза, че „палестинците ще бъдат свободни, където и да са те“.
—
Заглавно изображение: “Живот, свобода, справедливост” – поход за Палестина (13.01.2024 г.). Фотография: Branimir Matoz.