Статии

Транснационалното като съвременно поле за политически борби. Платформата Транснационална социална стачка – от/на изток и отвъд

От Джакомо Салварани 

Превод от английски: Калина Дренска

Множество съществуващи борби в Европа – за заплати, жилища, социални грижи и свобода на движението – се опълчват срещу настоящите посегателства над условията на труд и живот. Изправени пред транснационалното измерение на тези атаки, за съпротивите изпъква нуждата да преодолеят изолацията си и да открият общи приоритети. 

(TSS Platform, 2015)

Целта на настоящата статия е да покаже как през първите пет години от съществуването си платформата Транснационална социална стачка (по-надолу ТСС) възприема задачата да насочва социални движения и синдикални организации към необходимостта от изграждане на стабилни трансгранични връзки*. Дейността на ТСС – по същество мрежа от работници, мигранти, синдикати и колективи от различни страни в Европа и отвъд – изхожда от предположението, че за да постигат дългосрочни победи, борбите срещу неолибералния капитал трябва да се изправят пред факта, че политическите условия на експлоатация в днешно време са организирани транснационално. Платформата е инициатива, предоставяща своеобразна „политическа инфраструктура“, където се провеждат колективни стратегически дискусии относно общи искания, цели и методи за борба, за да се преодолеят затрудненията пред акции, организирани единствено на национално и локално ниво. Общо усилие за разбиране на транснационалните динамики, които пресичат ежедневната ни реалност; идентифициране на ключови полета на съпротива, в които да се намесим; намиране на общи лозунги, които да резонират сред различните местни контексти; градене на мостове между различни, но взаимно свързани борби – това са част от основните цели, които платформата винаги е преследвала.

На първо място ще бъде представен кратък преглед на контекста, в който ТСС свързва и организира съпротиви. Текстът започва с обща рефлексия за съвременните  икономически и логистични трансформации, като по този начин сферата на транснационалното ще бъде обрисувана като необходимо поле за действие на социалните движения. По-нататък статията се занимава с предизвикателствата пред планирането и осъществяването на транснационални акции. Взимайки за пример конкретния опит на ТСС през последните години, текстът има за цел да анализира възможни колективни подходи към и начини за преодоляване на съществуващи ограничения и предели, които пречат на изграждането на общи трансгранични действия. С това наум и съобразявайки се с водещата тема на настоящето издание на dВЕРСИЯ, посочените примери се придържат към т. нар. нова география на борбите, посочвайки необходимостта от създаване на мостове и поставяйки под съмнение разделението между Изток и Запад, върху което е изграден Европейският Съюз.    

Във втората си част статията ще разгледа процесите, довели до създаването на ТСС, докато третият сегмент се фокусира върху първата среща на платформата, организирана в Полша. Срещата адресира масовото пренебрегване на Източна Европа от страна на западни движения при граденето на общи транснационални инициативи. По-нататък статията описва процеса на транснационално организиране на работещите в Амазон в ЕС и САЩ, чието начало ТСС подпомага и което продължава да подкрепя и до момента. Примерът на работниците от Амазон, отвъд успешен опит за транснационална комуникация в рамките на сложното поле на логистиката, поставя и редица въпроси за възможностите да се преодоляват национални законодателства и местни специфики при извеждането на общи искания. Петата част на текста анализира връзките, изградени с грузинския синдикат „Солидарна мрежа“, довели до провеждането на среща на ТСС в Тбилиси през 2019 г. Излизането отвъд границите на ЕС повдига сериозни въпроси около това доколко самият Съюз може да е обект на транснационални борби. В края на текста са представени някои заключения и е тематизирана ролята на ТСС по време на коронавирус пандемията през 2020 г. 

За капитала, който „действа и мисли транснационално“

„Четвъртата индустриална революция“ (Kagermann и др., 2013) включва радикална трансформация на работните процеси и трудовите отношения (Johannessen, 2018) като въвеждане на несигурни трудови договори, „гъвкаво“ работно време, изместване на индустриалните заводи, ограничаване на правото на стачкуване и синдикализиране, както и революционизиране на логистиката (Allen, 1997).   

Този набор от промени има за цел да подкопае и осуети позициите и силата на работниците, изградени чрез колективни борби в миналото. Разделението на работниците в рамките на едно работно място – чрез създаване на разнородни видове договори, използване на подизпълнители, възлагане на част от производството на външни изпълнители – наред с разделянето на веригите за създаване на стойност между различни страни – са сериозни пречки пред възможностите за изграждане на общи работнически искания. Днес, повече от всякога, „капиталът действа и мисли транснационално“*

През изминалите десетилетия размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нарасна значително на международно ниво. Зависещи от запазване на разликата в заплащането на един и същи труд на различни географски места и от несинхронизирани условия на труд и трудови законодателства, ПЧИ са един от основните двигатели на експлоатация (Andrijasevic & Sacchetto, 2016). Разликата в социалните равнища и заплащането създадоха своеобразно „съревнование към дъното“ (race to the bottom) – или натиск за понижаване на жизнените и социални стандарти.     

В Централна и Източна Европа в частност, особено през последните десетилетия, ПЧИ представляват основна неолиберална рецепта за т. нар. преход към пазарна икономика, икономически растеж и пренасочване на осите на европейското производство (Medve-Bálint, 2014). ПЧИ са в основата на институционални и законодателни промени в страните от бившия Източен блок. За да привлекат повече чуждестранни инвестиции, тези държави предприеха многобройни приватизации и приеха закони, целящи огъвкавяване на работната сила; създадоха възможности за свободно движение на капитала; въведоха данъчни облекчения за него и за чуждестранните компании, решили да пренасочат производството си към тези региони.   

Основата на това преустройство на европейското производство е заложена в логистичната сфера. В академичната литература логистиката все повече се разглежда не просто като набор от технологии, използвани за управление и разпределение, а като политическа и организационна форма на глобалния капитал (Grappi, 2016; Mezzadra & Neilson, 2019). В този контекст възниква и понятието „нова европейска логистика“ (Grappi, 2017). Това е не просто „инфраструктурата за разпространение на суровини и стоки на континентално ниво, а по-скоро специфичен начин за управление и сътрудничество, базиран на сегментация и разделение“ (TSS, 2017a: 17). Ключов елемент на тази логистика, която не спира пред институционалните граници на ЕС, са споразуменията за асоцииране, подписани между Съюза и трети страни. Една от движещите сили на европейската логистика е възможността за по-големи печалби и по-евтина работна ръка в държавите от Източна Европа.  

В този контекст мобилността и несигурността могат да бъдат разглеждани като „другото лице“ на логистиката (TSS, 2017b: 6). Докато процесите на мобилност и несигурност са, от една страна, следствия на новата европейска логистика, от друга, те не могат да бъдат изцяло управлявани от нея чрез закони и национални и наднационални регулации (TSS, 2017a: 15). Както отбелязва ТСС: „От това обаче не следва, че ЕС се превръща в хомогенно пространство. Обратното, логистиката в рамките на Съюза се основава на експлоатация на разликата в икономическите и социални условия между отделните държави. Понастоящем това се простира и отвъд институционалните граници на ЕС, все по́ на изток, създавайки условия за политическа нестабилност в Източна Европа и очаквания за печалби и евтина работна ръка“ (TSS, 2019b). Макар и европейският контекст да се характеризира с широкоразпространени орязвания на социлните бюджети и продължаваща прекаризация на труда (Andrijasevic & Sacchetto, 2017), съществуват разлики във видовете трудови договори, политическите условия, трудовите права и гражданския статут, което е пречка пред установяването на транснационално обединение и солидарност между работническите организации. Разликите и разделенията между страните и работниците биват използвани от държави, наддържавни организации, управленски структури и мултинационални компании, за да генерират печалби на гърба на трудещите се.  

В този контекст за ТСС транснационалното представлява както полезна перспектива, от която да разглежда настоящите политически, икономически и трудови трансформации, така и поле за действие и съпротива. Дефинирането на пространството като „транснационално“ е политическа заявка. За разлика от „интернационалното“, фокусирано върху връзките между различни нации, транснационалното подчертава съществуващите връзки отвъд и през националните граници. В рамките на този терен, където субекти като мигрантите поставят под въпрос идеята за нация изобщо – затвърждавайки необходимостта да говорим за транснационално, а не за интернационално – наблюдаваме борби срещу несигурността на работните места, срещу обедняването и срещу расистко и патриархално насилие. Една от основните предпоставки на работа на ТСС е необходимостта от създаване не само на трансгранични връзки, но и от свързване на привидно отделни сфери на съпротива. Сред основните причини за отслабването на социалните движения през последните десетилетия е „специализирането“ и фрагментирането на действията им. Често колективи, които се борят за правата на мигранти, не поддържат контакти с феминистки групи, които на свой ред не комуникират със синдикални организации. Синдикатите пък са възприемани като единствените, които имат право да се занимават с трудови въпроси. Дори връзки да бъдат установени, те са най-често под формата на коалиции или временни съюзи, представляващи прост сбор от различни теми, или са в името на някакъв много общо дефиниран антикапитализъм, при който различните субекти биват сведени до една хомогенна „работническа класа“. Едно от предизвикателствата, които ТСС опитва да адресира, е начинът, по който институционалният расизъм и мачисткото насилие са вплетени в новата европейска логистика, възпроизвеждайки обществени йерархии и създавайки политически и социални условия за експлоатация и потисничество, засилващи контрола върху труда.   

В същото време общото убеждение е, че борбите на мигрантите и жените слагат на дневен ред не само проблеми, свързани с дискриминация и липса на права, но и поставят под въпрос цялостното устройство на обществото и политическите условия, които диктуват производството и възпроизводството. Дискусията върху възможностите да се обвържат тези различни терени на борба трябва да изхожда от тяхната материална взаимосвързаност, а не от простото обединение на отделни колективи.

С оглед на тази сложна картина, ТСС разпозна необходимостта от нова визия за това как би могла да изглежда една транснационална инициатива, предвид раздробеността на общия пейзаж. ТСС си постави две основни цели, за да  адресира пораженческото настроение след финансовата криза от 2008 г. Първата е създаването на транснационални връзки между географски разделени съпротиви, които обаче са засегнати от сходни процеси и се изправят срещу общи врагове, независимо от локалните си специфики. В същото време различията помежду им не могат да бъдат пренебрегвани в името на някакво хомогенно „класово единство“, а трябва да бъдат разглеждани като обект на общо политическо противодействие. С други думи, ако противопоставянето и йерархиите между мигранти и местни, жени и мъже, работници в несигурна трудова ситуация и такива с постоянни трудови договори, са част от логистичния контрол над труда и обществото, то една инициатива „отдолу“ трябва на първо място да назове и разпознае тези разделения, за да може да ги отхвърли. 

Стъпвайки на този анализ и с цел да се преодолее разделението както между различни страни и локални контексти, така и между разнородните участници, борещи се срещу неолиберализма, ТСС вижда в стачката като практика и политически процес едно мощно движение и оръжие за свързване на борби, което бе възродено и изпълнено с нов смисъл. Като основен източник на вдъхновение ни служи мигрантската стачка под надслов „Един ден без нас“, започнала в САЩ през 2006 г. и станала популярна във Франция и Италия през 2011 г. Стачкувайки, мигрантите не просто отказваха да работят, но и отхвърлиха институционализирания расизъм и казваха твърдо „Не!“ на експлоатацията, подсилвана от миграционни закони, европейски регулации и международни спогодби. Стачката отново се появи на дневен ред през 2016 г. във Франция в рамките на движението срещу предложените от тогавашния президент Франсоа Оланд реформи в трудовото законодателство, жестоко атакуващи трудови и социални права. Тогава в големите градове в страната беше обявена стачка не само срещу готвения закон, но и срещу цял пакет от регулации и практики, обричащи на несигурност и бедност милиони хора. Същата година в Полша жените обявиха стачка срещу опитите за забрана на абортите. Техните действия дадоха начало и на движението за Глобална женска стачка, което разпознава в стачкуването не просто инструмент срещу експлоатацията на жени на работното място, но и начин да се обърне внимание на положението на жените в обществото като цяло. Това са само някои примери за завръщането на стачката като централен елемент от социалните движения и за способността ѝ да адресира връзката между експлоатацията на работното място и цялостния политически контекст, който я налага. Те показват също, че стачните действия в една страна могат да прекосят границите ѝ и да вдъхновят отпор и в други контексти. Поради това свързването на борбите на мигранти и работнички и работници в общ политически процес е наложително.

От Blockupy към нов политически процес: зараждането на Транснационална социална стачка

Идеята за ТСС се роди в рамките на движението Blockupy, започнало през 2012 г. във Франкфурт и противопоставящо се на неолибералната и често антидемократична логика на европейските институции. Blockupy се самоопределя като „част от европейска мрежа от различни активисти в социални движения, алтерглобалисти, мигранти, безработни, прекаризирани и индустриални работници, партийни членове и синдикалисти и много други от различни европейски държави“, събрали се с цел да създадат „общо европейско движение, обединено в различията си, което да пречупи господството на остеритета“, наложен в Европа по време на финансовата и дългова криза (Nehemiah и др., 2016). През 2015 г., ден след най-важната мобилизация на Blockupy срещу Европейската централна банка във Франкфурт, ТСС беше създадена като платформа за транснационално организиране. Повече от сто души се включиха в асамблеята при инициирането на платформата, за да предприемат първи съвместни стъпки по организиране на обща транснационална стачка (Precarious Disconnections, 2015). 

„Транснационалното“ в случая не следва да бъде разбирано като абстракция, а като конкретно пространство, в което са ситуирани борбите и техните цели. По думите на ТСС:  

Транснационалната инфраструктура не е нито отделена от връзките си с локалните контексти, нито е прост техен сбор. Още по-малко е формално споразумение между синдикати и колективи. Тя е по-скоро пространство за организиране, в което вълните на неподчинение на местно ниво могат да бъдат насочени към общи врагове в европейски мащаб, като в същото време всяка отделна инициатива бива подсилена и свързана с нови съюзници.  (TSS, 2016)

Докато фокусът на Blockupy бяха „солидарността“, „народния суверенитет“ и необходимостта от изграждането на „по-демократична Европа“ в отговор на остеритета, наложен от европейските и международни институции, то ТСС стартира с идеята да отиде отвъд тези заявки. Платформата отказа „да бъде определяна като про- или анти-ЕС“ (TSS, 2019a: 17), защото ЕС нито може да бъде реформиран, нито премахването му би подобрило ситуацията. Наместо това ТСС се фокусира върху изграждането на общ език между активисти, работници и работнички в различни страни. В рамките на този общ език и споделено разбиране стачката се превърна в нова политическа цел, която през годините черпеше вдъхновение от други опити за транснационални свързвания – например глобалната стачка на жените срещу патриархалното насилие или глобалното климатично движение. Стачката трябва да бъде разглеждана не просто като средство за преговори, а като политическо отхвърляне на условията, правещи експлоатацията възможна. Тя е непрекъснат процес на организиране и реорганизиране във и между различни държави, прекъсване на социалното възпроизводство, което не е просто репродуктивен труд, но и възпроизводство на расистки йерархии, полови разделения и роли, несигурност и експлоатация.  

Затова разнородни участници – от синдикати, през активисти, до мигранти – се обединиха около името „Транснационална социална стачка“ в опит да преодолеят изолацията на местно ниво и да изградят условията, необходими за да се преборят с общите си врагове, които не са само в Брюксел или Франкфурт. Стачката бе определена като „социална“, защото практиките и влиянието ѝ отиват отвъд предприятието, както и защото целта ѝ е да идентифицира и бори капиталистическия контрол и експлоатация във и отвъд традиционните работни места. Подобна трактовка на стачката не е изключваща за безработни хора; за мигранти, които са притиснати от необходимостта да не загубят работата и разрешението си за пребиваване; за студенти; за хората в несигурно положение на трудовия пазар и за всички трудоспособни хора изобщо. Всички те трябва да могат да са част от социалната стачка. Според ТСС никой не бива да е изключен от възможността да стачкува и „никоя формална структура няма право да налага монопол над това какво е истинска стачка“ (TSS, 2019c).    

Blockupy се различава от други движения срещу остеритета по това, че възникна в (пост)кризисен момент (пр. движението 15 М в Испания, UK Uncut във Великобритания, Aganaktismenoi в Гърция), мобилизирайки хора на наднационално и европейско ниво. В същото време дейността на Blockupy бе силно фокусирана във и към сърцето на Европа – Германия. ТСС, от друга страна, прецени, че би било смислено за един транснационален процес да излезе отвъд центъра на Съюза. Поради това полският град Познан бе избран за място за провеждане на първата среща на платформата след създаването ѝ. Така погледът бе изместен от ядрото към Изтока или т. нар. периферия на ЕС. По този начин традиционната география на социалните движения бе поставена под въпрос (Precarious Disconnections, 2015).  

Познан: Първата среща на ТСС

От самото си създаване ТСС активно следи процесите и борбите, случващи се в страните от Централна и Източна Европа (ЦЕИ) – регион от стратегическа важност за капиталистическия диктат и логистика на европейско ниво. Оттам идват огромна част от сезонните и грижовни работници и работнички, обслужващи западноевропейските общества, а в същото време тези държави са терен на високи нива на експлоатация, породени и подсилвани от глобалните вериги на производство, специалните икономически зони и законодателства, благоприятстващи печалбите на бизнеса пред трудовите права. Едва ли има друго място по света, където неолиберализмът да се е разпространил толкова бързо и радикално, зaличавайки други икономически парадигми (Fabry, 2019). След краха на „реално съществувалия социализъм“ през 90-те, Европейската икономическа общност, а впоследствие и ЕС постепенно се насочиха на Изток (Chignola & Sacchetto, 2017), прокарвайки множество неолиберални политики и мантри съвместно с държавите от ЦЕИ. В този контекст разликите в трудовите законодателства и заплащането се използват с цел поддържане на ниски заплати и увеличаване на печалбите за сметка на работещите. ЦЕИ е голям регион с множество различия между страните в него, които не могат да се сведат единствено до противопоставянето Изток-Запад. Изхождайки от това и с оглед на смесения състав на ТСС, в който влизат колективи и синдикати както от Източна, така и от Западна Европа, се опитахме да поставим под въпрос някои от даденостите, обособили своеобразна Берлинска стена между социалните движения в Европа. Едно от най-проблемните последствия от това разделение е разпространеното разбиране сред множество западни колективи – особено такива от големите градове – за края на индустриалната заетост за сметка на тази в сферата на услугите и самонаемането. Аутсорсването на производствената дейност извън западните държави е причина за наличието на такива слепи петна, които ТСС се опитва да преодолее чрез изграждане на по-задълбочено разбиране за местата, към които беше пренасочено индустриалното производство. 

От гледна точка на социалното възпроизводство, Изтокът, и в частност Полша, е поле както на сериозни патриархални реформи, така и на множество социални стачки срещу тях, които създадоха „пространство на масов отпор срещу политическите условия на потисничество и експлоатация“  (TSS, 2016). Едно от нещата, които ТСС се опитва да покаже, е връзката между позицията на жените в обществото като цяло и в транснационалните вериги на грижовен труд и трудова експлоатация.   

За ТСС разпознаването на промените и експлоатацията, причинени от ПЧИ и транснационалните вериги на труд, не е достатъчно: „Свързаността на глобалните практиките на експлоатация ни принуждава да създаваме връзки между работни места, които са част от една и съща верига, но не комуникират помежду си“ (TSS, 2017a: 14) и все още не могат да я скъсат.

Като подготовка за срещата в Познан ТСС публикува сборник с текстове от различни радикални организации като Plan C, Angry Workers of the World (Гневни работници по света), ∫connessioniprecarie (Несигурна несвързаност) и Australian Left (Австралийска левица). Една от публикациите определя социалната стачка по следния начин:

Редно е да признаем, че далеч от фабриките бяха създадени хиляди места, които не са директно свързани с производството, макар и да способстват и възпроизвеждат сходни форми и интензивност на експлоатация. Наместо да мислим за изчезването на фабриките и присъщия им организационен режим, трябва да проследим как този режим бе трансформиран, каква е собствената му социална логика и как фабриките са свързани с други работни места. […] Можем да кажем, че не фабриката се разпространи в обществото, а че по-скоро обществото бе вкарано във фабриката, заличавайки представата за нейната привидна вътрешна хомогенност. Дори в пика на Фордизма сътрудничеството, необходимо за остойностяването на капитал, не беше нито гарантирано от някакъв автономен и абсолютен контрол във и на фабриката, нито се простираше единствено в рамките на работното място. По-скоро беше подпомогнато от универсални гаранции за социални компенсации срещу експлоатация в лицето на придобити трудови права. Далеч от това да е хомогенно място на сътрудничество и организация на труда, в днешно време логиката на фабриката е променена чрез отказа обществото да се мисли като терен на трансформиране и предоговаряне на властови зависимости. Днес капиталът налага контрола си през индивидуализация и разкъсване на социалните връзки в рамките на работните места и отвъд тях. Социалното измерение на труда се превръща в лишаване от трудови права и придобивки и в създаване на йерархии между отделните индивиди на работните места навсякъде по света.  Да кажем, че обществото е вкарано във фабриката, означава, че социалните връзки са разбити на малки частици, директно подвластни на капиталистическия диктат. (TSS, 2017a: 13-14)

Основните теми, дискутирани по време на срещата в Познан, бяха свързани с мигрантския труд и логистиката на експлоатация, трудовата несигурност и социалното възпроизводство. Връзката между социално производство и възпроизводство бе ключова – особено с оглед на това как половото и расиализираното деление на труда са използвани за управление на мобилността – за откриването на нови вериги на експлоатация. Европейското политическо пространство на управление на мобилността и миграцията е създадено по начин, който улеснява експлоатацията. „Свободното“ движение на мигранти – например през т. нар. Балкански път – и борбите срещу институционализирания расизъм са част от отпора срещу онези политики, които на практика изнудват мигрантите. Такива са изискванията да имаш работа, за да имаш разрешение за пребиваване или право на дом, което принуждава мигрантите да приемат крайно мизерни условия на труд. Така преминаването на границите по Балканския път поставя под въпрос същите расистки институционални режими, които изнудват мигранти както в рамките на Съюза, така и идващи извън него. Видна е необходимостта от създаването на инструменти за овластяване и формулиране на искания, които, от една страна, обединяват различни сектори в много страни в един общ фронт, а, от друга, адресират режимите на експлоатация на мигранти. Затова в резултат от срещата бяха отправени три общи искания: единна европейска минимална работна заплата; единно европейско социално подпомагане с цел преодоляване на разликите в заплащането в различните страни от Съюза; общоевропейско разрешение за пребиваване, необвързано с условия за доход и семейно положение.    

Транснационално събрание на работниците в Амазон

ТСС спомогна за организирането на първата среща между работници на Амазон в Полша и Германия. Първият склад на американската компания в Полша отвори врати през 2015 г. в Познан след множеството стачки на работниците в складовете ѝ в съседна Германия. Оттогава насам всеки път при организирането на стачни действия в даден немски обект на конгломерата, Амазон просто пренасочва обработването на потока от стоки към полските складове, за да се справи навреме с доставките. Така полските работници, далеч по-зле платени от немските си колеги, неволно прекършват и обезсмислят борбите за по-добри условия на труд на работещите в Амазон в Германия. Необходимостта от свързване на работещите към един и същ работодател, но в различни условия, се превърна в приоритет в работата на ТСС. Оттогава платформата подкрепя и се включва в тези процеси на свързване, довели до началото на Интернационални работници на Амазон – мрежа от служители на компанията, която днес включва работници от Германия, Полша, Италия, Словакия и някои щати в САЩ.   

През изминалите три години дискусиите в мрежата се фокусират върху това как Амазон се възползва от разлики в законодателствата и заплащането в различни страни, за да увеличи печалбите си. Наред с това са обсъждани възможностите за общи искания за единни нива на заплатите, стандарти за работното време и договорите, за да бъдат представени пред централата в Сиатъл. 

В декларацията от транснационалната среща на работници в Амазон в Лайпциг през септември 2019 г. се казва следното: 

Искаме да стачкуваме заедно в името на общите ни искания. Въпреки всички различия това, което ни обединява, е, че сме изправени срещу един и същ работодател. Не се обединяваме от идеализъм, а защото смятаме, че само заедно имаме шанс да защитим интересите си срещу Амазон. Ние не сме нов синдикат, а работници от различни синдикати с различни убеждения и традиции. (Amazon Workers International, 2018)  

Важно е да се отбележи как работниците гледат на себе си като на интернационална организация „отдолу“, действаща отвъд традиционните рамки на синдикализма. Нататък четем:   

Възприемаме себе си като допълнение към националните профсъюзни организации. Тъй като синдикалните лидери днес не са в позиция да предприемат необходимите стъпки за продължаване на работническите борби и на транснационално ниво, трябва да ги предизвикаме към това „отдолу“ като синдикални членове. Имаме един живот и не можем да чакаме! Надяваме се на солидарност и подкрепа от местните и национални профсъюзи!

Транснационалното събрание на работниците в Амазон, както и ТСС, осъзнават границите на традиционните синдикати. В днешно време тези структури не винаги са ефективна спирачка на неолибералното преструктуриране на трудовия пазар, а понякога дори демонстрират сериозна идеологическа подкрепа за държавни политики в полза на капиталистическите искания (Chignola & Sacchetto, 2017).  

Докато синдикатите са ограничени само до националния контекст, до даден отрасъл или дори отделно предприятие, то през 2020 г. по време на пандемията от коронавирус работниците от Амазон организираха транснационални протести и стачки, отправяйки искания към централата в Сиатъл за повече мерки за сигурност не само за работниците, но и за клиентите на компанията и обществото изобщо (Amazonians United NYC, 2020).

Такава е именно една от целите на ТСС – да атакува транснационалното ниво, на което действа управлението на мобилността и труда, като „изгради капацитети за отпор от същия транснационален калибър“ (TSS, 2015a). Този мащаб очевидно надскача организирането на ниво работно място, сектор или дори отделна страна. ТСС и събранието на работниците в Амазон показват нуждата да се признае неизбежното транснационално ниво на организиране на производството и експлоатацията и необходимостта „синдикалните организации да бъдат натискани към преодоляване на пределите  на националните си структури, за да не са пречки по пътя към изграждането и поддържането на транснационални връзки отвъд държавните граници“  (TSS, 2019c, въведение).

Срещата в Грузия през 2019 г.: стъпка напред в развитието на платформата

След първата среща на ТСС в Познан последваха много други такива, а платформата се превърна в събирателен пункт за обмен на опит и тактики за политизиране на трудови и социални борби. През шестте години, откакто платформата съществува, много жени и мъже, индустриални и грижовни работници и работнички, местни и мигранти, колективи и синдикати посетиха срещите, организирани от платформата в Париж, Лондон (в контекста на мигрантската стачка „Един ден без нас“), Берлин и Стокхолм. Проведе се и среща в Любляна, където присъстваха активисти и мигранти от Балканския път, чиято съвместна дейност превърна този път в поле на борби за правото на свободно движение и срещу европейските режими, контролиращи мобилността.   

Последната до момента среща на ТСС се проведе през юни 2019 г. в Тбилиси. Тази среща, организирана съвместно с грузинския синдикат Солидарна мрежа, отрази решителна крачка напред за платформата, защото за пръв път дейността ни напусна институционалните граници на ЕС. Кондуктори, продавачи на билети, социални работници, медицински сестри се включиха в срещата, която даде ясна заявка, че европейското политическо пространство се простира отвъд границите на Съюза, но и че то трябва да бъде разглеждано като нещо повече от сбор на национални държави.   

През 2016 г. Грузия подписа Споразумение за асоцииране с ЕС за сближаване с европейската икономика и логистика. Това споразумение е едно от многото, които са на практика заместител на политическия интеграционен процес, който вече не е приоритетен за Европа. Макар официално да цели подпомагане на „развитието“ на страната, спогодбата в действителност улесни разширяването на дейността на европейски компании в Грузия и доведе до масивни приватизации и частни инвестиции в инфраструктурни проекти. Това само задълбочи икономическите и социални трансформации в страната, която от вече две десетилетия преминава през неолиберални реформи и радикални атаки над социалните и трудови права. Затова Грузия стана терен на множество борби, чийто опит е важен за изграждането на „транснационален колективен отпор“ срещу вредните последици върху трудовите права и обществото на европейската икономическа и логистична интеграция.   

Недоволството срещу превръщането на страната в „доставчик на услуги“ без право на глас и сила се трупа в различни форми. Различни съпротиви избухват въпреки реториката за развитие и атаките срещу условията на живот и труд: от миньорските стачки до протестите срещу водноелектрическите централи, съсипващи страната, от стачките на работниците в метрото, на медицинските сестри и на тези на работничките в сектора на социалните услуги до демонстрациите на 8 март. (TSS, 2019b: 13)

Наред с посочените аспекти, Грузия попадна във фокуса на ТСС и по още няколко причини, обяснени в публикация на платформата преди срещата: 

Над половин милион грузинки работят в Европа, предимно в частния грижовен сектор, прикривайки липсата на базови социални помощи и изпращайки пари у дома, които са основна част от националната икономика. Основни инфраструктурни проекти, част от стратегията  „Един пояс, един път“ и от Трансевропейската транспортна мрежа, показват, че страната е основна транзитна зона между Азия и Европа. На територията на цялата страна е въведена свободна от данъци икономическа зона, за да се привличат чуждестранни инвестиции. Финансови институции контролират живота на стотици хиляди грузинци, изпаднали в дългове, за да покрият най-базовите си нужди, докато същите тези институции се ползват с подкрепата на ЕС и подпомагат засилването на влиянието на Съза в страната. Грузия е първата страна, получила фондове от Европейската банка за възстановяване и развитие, които, наред с финансирането от Европейската инвестиционна банка,  се похарчиха за инфраструктурни проекти. Въпросните проекти разчитат на законодателство, което поставя инвеститорите на върха на веригата, защитава техните права за сметка на тези на работниците и превръща държавата в гарант за частните печалби. Макар индустриалната промяна в Грузия все още да не е видна, възпроизводството на грузинското общество е свързано по много начини с транснационални динамики, които правят всяка атака срещу перспективата за европейска интеграция въз основа на национално затваряне политически безсмислена. (TSS, 2019b: 3)

Както е видно от горния цитат и както бе обсъдено в рамките на срещата в Тбилиси, Грузия е пример за интеграция в рамките на транснационалното пространство. За това свидетелства високият брой грузинки, работещи в ЕС, и фактът, че жените в Грузия са на челно място по предоставяне на сурогатни услуги в света – международен пазар, който е напълно нерегулиран (TSS, 2019b). Наред с това процесите на прекаризация и контрол над мобилността се показват в истинската си светлина. Така например Споразумението за асоцииране в действителност предоставя евтина работна ръка и гъвкави условия на труд*, както и грижовни и домашни работнички*, които емигрират на Запад, за да обслужват тамошните общества. Настоящите лоши социални условия са резултат от това споразумение, както и от годините на орязване на публични разходи и пазароугодни реформи. От всичко това можем да заключим, че управлението на мобилността не спира пред граници – нито тези на националните държави, нито тези на наддържавни институции като ЕС. Така транснационалното отново излиза на преден план, но не като абстракция, а като пространство, където политически платформи и проекти като ТСС откриват както врагове, така и съюзници. Поради това отговор на тези предизвикателства не можем да търсим в затваряне в националното, което остава политически безплодно в рамките на инициатива като ТСС.  

Заключение

Транснационална социална стачка е политически експеримент, който поставя транснационалното на фокус. Платформата се опитва да преодолее ограниченията на настоящите трудови съпротиви, които действат на локално ниво, докато в същото време е видно, че производството и прекаризацията имат транснационални измерения. Проектът се опитва да надмогне разделението между трудови и социални борби, изхождайки от убеждението, че контролът над капитала не се ограничава между стените на дадено предприятие. Стачката срещу транснационалните режими на мобилност и прекарийност трябва да е транснационална и социална. В този смисъл на стачкуването трябва да се гледа като на процес, а не само като на еднократно действие. ТСС разпознава стачката като организационен процес, който прекъсва социалното възпроизводство – визирано не само под формата на репродуктивен труд, а и като възпроизводството на расистки йерархии, полови роли и разделение на труда, несигурност и експлоатация – и отхвърляне на политическите и социални условия, благоприятстващи експлоатацията.  

Една от целите на платформата е да свързва „онези съпротиви, които се занимават с институционални споразумения, миграционни политики, дерегулация на репродуктивния пазар, полово делене на труда, мобилност, добивни и инфраструктурни проекти“ (TSS, 2019b). Ключово е да се открият общи искания, които надскачат ограниченията на националното договаряне. Глобалният капитал разчита на и възпроизвежда йерархии между държави, сектори на икономиката и нива на заплащането, за да акумулира печалби и отслаби колективната сила на работниците. Поради това транснационалното е необходимо поле на борби за социалните движения, организации и синдикати. Една от централните стъпки, които TSS предприе в тази област, бе да изиска „края на национални и наднационални миграционни закони, които отделят мигрантите като по-лесно заменима работна сила“ (TSS, 2019b) и безусловно право на виза като контрапункт на институционализирания расизъм. 

В така развилите се международни икономически и социални динамики Източна Европа лежи на кръстопътите на транснационалните вериги на труда и е терен на сериозни политически развития. Затова ТСС избра да организира срещи в страни като Полша и Грузия. Този избор е израз на преднамерения ни опит да изместим европейската география, поставяйки Изтока в центъра на течащите и възникващи политически процеси срещу зависимостта и експлоатацията. 

Днес световната криза, породена от коронавирус пандемията, и нейните ефекти върху веригите на производство и търговия, на миграционен и грижовен труд оголиха за пореден път именно тези транснационални връзки на капитала. Митът за самостоятелност на икономиките и обществата изглежда все по-малко реален. Пандемията показа как в ключовите сектори, които не спряха дейността си, са заети предимно жени и мигранти, идващи както от държави членки на Съюза, така и от такива извън него:   

Чартърни полети транспортират по-евтината работна сила от една държава в друга (в ЕС движението е предимно от по-бедния Изток към по-богатия Запад). Самият ЕС дискутира създаването на „коридори“, за да могат мигранти работници от различни страни да преминават през границите, за да работят най-вече в селското стопанство. Някои правителства се опитват да задължат тези, останали без работа, да кандидатстват за позиции, които обикновено биват заемани от сезонни работници. […] В същото време събирачите на реколтата – най-често мигранти – продължават да работят в робски условия. Правителствата открито предлагат да наемат бежанци и търсещи убежище, за да заемат свободните места. Същите хора, често живеещи в пренаселени и несигурни места, биват наемани в логистичния и индустриален сектор, за да заместят разболелите се работници или онези, които отказват да работят. Докато правителствата се опитват да преборят недостига на работна ръка, те не желаят да предоставят на мигрантите финансовата подкрепа, с която се ползват местните граждани.  (TSS, 2020)

В разгара на кризата трупането на капитал трябваше да продължи и да стане ясно, че „онова, което е безопасно за работещите, не е безопасно за капитала“ (TSS, 2020). В различни държави стачки на „ключови работници“ като медици, медицински сестри, трудещи се в логистичната сфера, както и на мигранти, отказващи да жертват живота си, заваляха една след друга. Много хора отказаха да са безгласни участници в транснационалните динамики, поставящи печалбите пред човешките животи. Транснационалното, повече от всякога преди, се очерта като продуктивно и значимо поле за общите ни битки за живот без насилие и експлоатация.

Библиография

Allen, W. B. (1997). The logistics revolution and transportation. Annals of the American Academy of Political and Social Science, 553, с. 106-116.

Amazon Workers International. (2018). Final statement of the cross-border meeting of Amazon workers – Bad Hersfeld, September 28–30, 2018. Достъпно на: https://amworkers.wordpress.com/2018/10/16/final-statement-of-the-cross-border-meeting-of-amazon-workers-bad-hersfeld-september-28-30-2018/

Amazonians United NYC. (2020). We, Amazon Workers, Demand Coronavirus Protections!. Достъпно на: https://medium.com/@amazoniansunitednyc/we-amazon-workers-demand-coronavirus-protections-16f28ad8b15f

Andrijasevic, R. & D. Sacchetto. (2016). From labour migration to labour mobility? The return of the multinational worker in Europe. Transfer: European Review of Labour and Research, 22(2).

Andrijasevic, R. & D. Sacchetto. (2017). Il lavoratore multinazionale in Europa: costrizioni e mobilitazioni. В: Chignola, S. & Sacchetto, D.  (Ред.), Le reti del valore: Migrazioni, produzione e governo della crisi, DeriveApprodi, с. 12-31.

Apicella, S. (2020). Rough Terrains: Wages as Mobilizing Factor in German and Italian Amazon Distribution Centers. Sozial.Geschichte Online, 27.

Badenoch, A. & A. Fickers. (2010). Materializing Europe. Transnational Infrastructures and the Project of Europe. London: Palgrave Macmillan.

Blockupy: Resistance in the Heart of the European Crisis Regime. What is Blockupy?. [онлайн] Достъпно на: https://blockupy.org/en/ [Последен достъп: 8 юли 2020 г.]

Chignola, S. & Sacchetto, D. (2017). Le reti del valore. Migrazioni, produzione e governo della crisi. Roma: DeriveApprodi

Fary, A. (2019). The Political Economy of Hungary. From State Capitalism to Authoritarian Neoliberalism. London: Palgrave Pivot.

Grappi, G. (2016). Logistica. Roma: Ediesse.

Grappi, G. (2017). Nuova logistica europea e mobilità logistiche. В: Le reti del valore. Migrazione, produzione e governo della crisi. Roma: DeriveApprodi, 2017, с. 194-208.

Henschel, C. (2014). Blockupy and beyond: Blockupy as an unexpected space for transnational European organizing. Amsterdam: TNI.

Harrison, Y.N.A. & Risager, B.S. (2016). Convergence as organization: Blockupy against the ECB. International Journal of Sociology and Social Policy, 36(11/12), с. 843-859. https://doi.org/10.1108/IJSSP-12-2015-0132

Johannessen, J. A. (2018). The Workplace of the Future: The Fourth Industrial Revolution, the Precariat and the Death of Hierarchies. Routledge.

Kagermann, H., Wahlster, W. & Helbig, J. (2013). Recommendations for Implementing the Strategic Initiative Industrie 4.0: Securing the Future of German Manufacturing Industry. Final Report of the Industrie 4.0 Working Group. Acatech, Forschungsunion.

Medve-Bálint, G. (2014). The Role of the EU in Shaping FDI Flows to East Central Europe. JCMS: Journal of Common Market Studies, 52(1).

Mezzadra, S. & Neilson, B. (2019). The Politics of Operation. Excavating Contemporary Capitalism. Durham and London: Duke University Press.

Mometti, F. & Ricciardi, B. (2011) La normale eccezione. Lotte migranti in Italia. La gru di Brescia, lo sciopero del primo marzo, la tendopoli di Manduria. Roma: Alegre.

Precarious Disconnections. (2015). Discussing the Transnational Social Strike. [онлайн] Достъпно на: https://www.connessioniprecarie.org/2015/10/29/discussing-the-transnational-social-strike/

Skærlund Risager, B. (2017). Mobilizing for a ‘Europe from below’: network, territory, and place in the anti-austerity Blockupy movement. Space and Polity, 22(1), с. 67-85.

Transnational Social Strike Platform. (2015a). Call out for a Transnational Social Strike Meeting, Poznan 2-4 October 2015. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2015/08/22/call-out-for-a-transnational-social-strike-meeting/.

Transnational Social Strike Platform. (2015b). Transnational Social Strike Meeting: Material. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/wp-content/uploads/TS-poznan-material.pdf.

Transnational Social Strike Platform. (2016). Final Statement of the TSS Meeting in Paris. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2016/11/07/final-statement-of-the-paris-meeting-21st-23rd-october/

Transnational Social Strike Platform. (2017a). Amazon Workers’ Meeting // Poznan, 21st – 23rd April. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2017/03/28/amazon-workers-meeting-poznan-21st-23rd-april/

Transnational Social Strike Platform. (2017b). Logistics & the Transnational Social Strike. TSS Journal, [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/wp-content/uploads/Logistics-the-Transnational-Social-Strike-%E2%80%94-TSS-Journal-Fall-2017-1.pdf

Transnational Social Strike Platform. (2019a). Call Out: Transnational Social Strike Platform Meeting // Tbilisi, Georgia 28th-30th June. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2019/05/13/transnational-social-strike-platform-meeting-tbilisi-georgia-28th-30th-june/

Transnational Social Strike Platform. (2019b). Georgia, Europe and the Transnational Dimension. Struggling in a Changing Scenario. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2019/06/25/georgia-europe-and-the-transnational-dimension-struggling-in-a-changing-scenario/

Transnational Social Strike Platform. (2019c). Strike the Giant! Transnational Organization Against Amazon. TSS Journal. [онлайн]  Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/wp-content/uploads/Strike-the-Giant_TSS-Journal.pdf

Transnational Social Strike Platform. (2019d). Final Report from the Tbilisi Meeting 2019. [онлайн]  Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2019/08/06/final-report-from-the-tbilisi-meeting-2019/

Transnational Social Strike Platform. (2020). Statement on the Transnational Initiative and the Coronavirus Crisis. [онлайн] Достъпно на: https://www.transnational-strike.info/2020/04/18/statement-on-the-transnational-initiative-and-the-coronavirus-crisis/.

 

 

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments