Мондрагоне: зад сцената на отдавна оповестените и повтарящи се драми
от Ирене Пеано
В рамките на две седмици, между 22 юни и 7 юли 2020 г., иначе неизвестният град Мондрагоне на Доминицианското крайбрежие в провинция Казерта (на север от Неапол) се оказа сцена на социополитическа драма, която надскочи границите на Италия и влезе в международните новини. Вниманието привлякоха сблъсъците от 25 юни между българската общност, която от десетилетие пребивава там и предимно поддържа земеделския трудов пазар, и разярени на членовете ѝ граждани поради неспазването на карантинните мерки, наложени няколко дни по-рано. На 22 юни 43 човека, предимно българи, живеещи в петте 11-етажни блока на комплекса „Чирио“, бяха диагностицирани с Ковид-19. Страхът от заразата се разпространи мигновено, особено защото условията в блоковете бяха описани като „изключително безразборни“. Три дни по-късно десетки карантинирани техни обитатели организираха протести по улиците около блоковете, твърдейки, че са оставени без храна и трябва да се върнат на работа, за да изкарват прехраната си. Но слуховете и новините за нарушаващите санитарните предписания българи вече се разпространяваха от предишните дни, също така свързвайки заразата с току-що пристигнали от България хора, където имаше нова вълна от случаи.
Расистките нагласи, отдавна тлеещи сред местното население, отново избухнаха бурно. Те бяха подклаждани от медии и политици, и съчетани с твърдения и инсинуации в националния и международен публичен дискурс, че зад бунтовете стоят неопределени „мафиотски“ интереси. Етикетът „роми“ беше настоятелно налаган на обитателите на карантинираната зона. Снимките на хора, хвърлящи мебели през прозорците на блоковете „Чирио“, се завъртяха по вестници, телевизионни предавания, новинарски емисии и социални мрежи, често без никакъв контекст: точно преди кадрите да бъдат заснети, микробусите на някои от българските работници са били нападнати, което предизвиква тяхната яростна реакция. По-късно през нощта друго превозно средство на български гражданин е било запалено от коктейл „Молотов“. Контрапротестиращи се преместиха от общината пред самите блокове „Чирио“, за да заплашват и атакуват ромите. Исканията за незабавно експулсиране (които някои определиха като призив за етническо прочистване) вървяха ръка за ръка с обвинения срещу политици и правоприлагащи органи за твърде „мекото“ им отношение към неспазването на карантинните мерки от „чужденците“ и, в по-общ план, към техния „деградирал“ начин на живот, нарастваща престъпност и несигурност.
По заповед на регионалния губернатор последва милитаризация чрез разпределението на петдесет активно военнослужещи за наблюдение над района след нощта на бунтовете. Няколко дни по-късно започна електоралният парад на Матео Салвини, бивш министър на вътрешните работи и лидер на прословутата ксенофобска партия „Лега“, която се радва на по-скоро силна подкрепа в Мондрагоне*. Един все пак бурен протест посрещна политика и неговите поддръжници. Десетки местни хора (предимно младежи и антифашистки групи) заедно с неаполитански активисти накараха Салвини да отстъпи от импровизирания си подиум, разположен точно пред блоковете, в които живеят около 1000 българи. Идиомът за „мафиотските интереси“ беше отново използван, за да дискредитира протестиращите. Последните за пореден път бяха неоснователно обвинени, че прилагат „насилие“, въпреки че самите те бяха нападнати от охраняващите Салвини полицейски сили за борба с размириците; имаше дори ранени възрастни хора. Лидерът на „Лега”, който се опита да използва за своя изгода събитията, за да привлече гласове за предстоящите регионални избори в Кампания (под чиято юрисдикция е и Модрагоне), не се отказа след бурното си поражение. Той се върна три дни по-късно, този път необявено, в още по-военизирана обстановка, при която всички форми на несъгласие бяха вече предвидени.
В крайна сметка вниманието към проблема спадна след като на 7 юли карантината беше вдигната, въпреки че още шестдесет човека, повечето от които жители на блоковете „Чирио“ и земеделски работници, били в контакт с тях, дадоха положителен резултат за вируса. Ферма, в която работят повече от двадесет от тях, беше временно принудително затворена, защото собственикът отказа да се съобрази с предписанията на здравните власти. Всички заразени бяха преместени в направена за целта постройка, където да бъдат изолирани и при нужда да получат необходимото лечение (повечето бяха асимптоматични). Новините за „антипрестъпните“ акции на местната полиция, извършени по указания на кмета в деня след края на карантината, останаха почти незабелязани. По думите на подкрепящите ги, набезите са насочени към „нелегалната имиграция“ и незаконното трудово „посредничество“, или caporalato. Последното е обобщен термин, който през последните десет години започва да обозначава всички форми на експлоатация на (мигрантски) труд, особено в земеделието. Отново, тези практики често, макар и лъжливо, се свързват с „мафията“. По време на акциите няколко микробуса без застраховки бяха спрени от движение и иззети от правните органи. Твърди се, че някои българи са напуснали града и са се върнали в родината си. Но въпреки цялото внимание, което получиха, техният глас отчетливо отсъства от публичния дискурс.
Българите в Мондрагоне обаче не за първи път попадат под светлината на прожекторите. През 2018 г. няколко медии, позовавайки се на синдикални проучвания, вдигнаха шум около условията им на живот и труд. Четвъртият доклад за „Агромафията и caporalato“, публикуван същата година от Osservatorio Placido Rizzotto (научно-изследователският орган на един от основните италиански синдикати CGIL) посвещава цял раздел специално на ситуацията в Мондрагоне и българо-ромското земеделско население.
Католическият национален вестник L’Avvenire, един от най-чувствителните към мигрантските въпроси, публикува няколко статии не само за грубата експлоатация на българския труд във фермите, но и за българо-ромската детска проституция в Домицианския регион.
Подобни статии:
Последва криминално разследване и през май 2019 г. трима италианци бяха осъдени на шест години лишаване от свобода. През 2016 г., според по-ранно издание на същия доклад, пет-шест микробуса с българска регистрация, използвани за превоз на български работници до нивите, са били запалени. Това е изтълкувано като „разчистване на сметките“ между местни и български банди по отношение на контрола върху работниците и рекетирането на наемащите ги ферми. Интервюиран в изследването твърди, че през същия период в околностите на блоковете „Чирио“, известни още като „българското гето“, е имало сблъсък между 2000 души, италианци и българи. Смята се, че след това двете страни са постигнали някакво споразумение за „подялба на тортата“ и ненасилие. Българското гето там се свързва и с търговия на наркотици, женска проституция и контрабанда на цигари, като се предполага, че българските „организации“ са се възползвали от властовия вакуум след разграждането на местните картели през 2013 г.
Епизодите на открит расизъм срещу ромите в Мондрагоне също не са нови. Според местен активист, интервюиран от Internazionale, през 2018 г. местно момче застрелва мъж, който едва оцелява, докато антиимигрантските набези често са любимо занимание за „детските“ банди. Сцената с летящите през прозореца столове в блоковете „Чирио“ напомня на друг инцидент отпреди няколко години, когато наемодателят на един от апартаментите насила изгони наемателите си, които повече не можеха да си позволят наема, изхвърляйки им цялата покъщнина през прозорците.
Във връзка с последните събития бяха припомнени и други отминали случки, които все още бродят из района като призраци – най-вече клането от 1990 г., запомнено като „клането в Пескопагано“ по името на едно от близките села. Този брутален епизод е единствен по рода си (освен този от 2008 г. близо до Кастел Волтурно, който е уникален пример за съдебно разкрити расистки основания). В Пескопагано бандите Камора застреляха и убиха трима африкански мигранта и напосоки раниха и убиха още двама мъже (иранец и италианец, който по-рано е призовавал към убийството на мигранти по телевизията). Престъплението се интерпретира или като наказателна акция спрямо африканските банди, които все повече контролират пазара на хероин по крайбрежието, или като вътрешна схватка между два враждуващи си камористки клана, един от които предполагаемо убива мигрантите като вид предупреждение към противниците си.
Действително българите са последни в серия мигрантски заселвания, която започва през осемдесетте със северноафриканците и се усилва през следващите десетилетия, когато много бежанци от тропическа Африка (най-вече от Нигерия и Гана) намират убежище в региона. Чак след 2000 г. и особено след 2007 г., след присъединяването на страните им към Европейския съюз, все повече източноевропейци се заселват в различни италиански краища. Смята се, че някои българи (повечето от Сливен и областта, особено от Нова Загора, но и от Стара Загора, Ямбол, Варна и Монтана) са се преместили още в началото на деветдесетте и са създали своего рода мигрантска верига.
Макар че мигрантите в Казерта работят предимно в земеделския сектор*, от шейсетте години насам той стремително запада като форма на препитание. Тогава неаполитанската средна класа избира Домицианското крайбрежие за предпочитана за почивка дестинация и отприщва диво, нерегулирано „строително безумие“, което унищожава много обработваеми площи и екосистеми, за да направи място за летни вили и курорти. Всъщност точно по този начин се строят и блоковете „Чирио“ в края на 1970-те години – върху земя, която е била собственост на хранителния гигант „Чирио“, който затваря заводите си за преработка на домати в района. Една от строителните фирми на обекта е собственост на прочутия неаполитански предприемач Корадо Ферлаино, известен с присъединяването на Диего Марадона към отбора на ССК Наполи по време на своето ръководство, с което започва най-славният период за тима.
В този контекст камористките картели в района консолидираха и интернационализираха бизнес интересите си, като свързаха търговията с наркотици и контрола върху нарастващия пазар на сексуални услуги, предлагани от мигрантки по домицианския път (предимно нигерийки, държани с договори за изплащане на заеми, заплахи и различни форми на насилие) с незаконното управление на отпадъци. Земеделските земи и бетонните кариери се превърнаха в сметище за всякакви боклуци, включително токсични индустриални отпадъци. Последва замърсяването на морските и сладководните води. Междувременно земеделската индустрия стана все по-капиталоемка и по-трудоемка, превърна се във високодоходно градинарство с промишлени и овощни култури, увеличи се производството на вино и млечни продукти (особено на моцарела, чийто вид „бъфало“ е сертифициран от ЕС със защитен произход от този район).
Промените в производствените методи и добиви наложиха необходимостта от нови, големи контингенти работници, които бяха снабдени отвъд националните граници след затварянето на миграционните маршрути към северна Европа. През осемдесетте години една от най-доходоносните култури, доматът, регистрира значителни загуби заради разпространението на вирусна инфекция, която уби растенията. След повече от век, производството на световно известните консервни домати трябваше да се премести на изток, в провинция Фоджа в северна Апулия. Всъщност повечето земеделски работници следват сезонните цикли на бране и производство и се местят между провинция Казерта и много други. Голяма част от българските работници, предимно от Сливен, са регистрирани в района на Фоджа, където по-рано обитават голям беден квартал, насилствено съборен от местните власти през 2017 г.
Упадъкът на околната среда е един от факторите за обезценяването и изоставянето на недвижимите имоти в района. След земетресенията от края на осемдесетте в съседните провинции, хиляди хора се заселват в празните летни къщи и регионът се превръща в част от неаполитанската градска зона, един от най-гъсто заселените градове в Европа.
В този контекст се появиха и мигрантите, запълвайки нуждата от евтина работна ръка в разнородни сектори: освен селското стопанство, текстилната индустрия и търговията с фалшиви стоки, търговията със сексуални услуги също се възползваха от нарастващия брой расиализирани чужденци. В момента Мондрагоне, както повечето крайбрежни градове, иска да инвестира в една обновена туристическа индустрия, която се рекламира с превъзходната храна на областта, осигурена от евтина и лесно контролируема работна ръка. Избухването на натрупани противочения и тлеещо напрежение, създадени от изключващи политики и механизми, които разделят мигрантите както от местните, така и самите тях на отделни общности, може да застрашат опитите да се изчисти имиджа на и без това проблемния район със съмнителна репутация.
Превод: Катерина Клинк
