Валери Симеонов в защита на колекторските фирми по време на протести за оставката му
адв. Катерина Лютакова
Въпреки отрицателните становища на Правната комисия и на всички външни организации, изразили мнение, на 22.07 Народното събрание прие на първо четене законопроекта на Валери Симеонов
Предложението на депутатите е да се създаде нова процедура за доброволно изпълнение на задължения, която да се осъществява с посредничеството на съдебните изпълнители. Мотивите на вносителите са свързани с разтоварване на съдилищата и спестяване на съдебни разноски, което на пръв поглед звучи чудесно. Задълбоченият прочит от юрист обаче води до точно обратните изводи: не се спестяват разноски, защото е предвидена такса за съдебния изпълнител в размер до 1/10 от дълга, за която не е ясно дали няма да бъде възложена директно върху длъжника или дали кредиторът ще има право да си търси възмездяването й в отделно съдебно производство. Не се разтоварват и съдилищата, защото процедурата не води до прекъсване на 5 – годишната давност за събиране на вземането и при оспорване й от длъжника, кредиторът отново е принуден да сезира съда.
Действителната цел на законопроекта е изразена от Адвокатските колегии и организации, които са на мнение, че това производство ще доведе до заблуда на длъжниците, че те са осъдени да платят, въпреки че не са – тъй като същите биват канени да изпълнят от съдия изпълнители, чиято ясна задача е да събират съдебно установени вземания. Освен това съдебните изпълнители имат властнически функции при принудителното събиране на вземания – да разпродадат цялото имущество на длъжниците, да запорират заплатите им и др. Използвайки съдебните изпълнители като орган в това производство, ще се стигне до осъществяване на натиск върху длъжниците, които ще се почувстват заплашени от репресията, която държавата е делегирала на съдебните изпълнители. Самите съдебни изпълнители пък са заинтересовани да убедят длъжника да си плати, тъй като те получават възнаграждение за това производство само при успешно събиране на дълга. Същевременно, не е предвидено задължение съдебните изпълнители да уведомяват длъжниците за правото им на адвокат, на оспорване, на проверка на документите. А за кредитора дори не е налице задължение да представи документите, на които се основава твърдяното от него вземане. Припомня се и че държавата няма функции по провеждане на преговори между частни субекти извън съда и не може да възлага такива върху репресивните си органи. За осъществяване на преговори съществува Закон за медиацията – където са уредени ясни правила и гаранции за гражданите без участието на държавата.
Предвид горепосоченото адвокатите от пет колегии в страната правят следния извод:
„Така предложеният законопроект има зле прикритата цел да облагодетелствува за пореден път колекторските фирми, частните съдебни изпълнители, банкови и кредитни дружества, както и монополните дружества в българската икономика, които имат интерес да събират претендираните си вземания от българските граждани, без да се гарантира конституционното право на защита на последните и без произнасяне на българския съд.“
В друго от становищата, представени пред Народното събрание, освен върху горните аргументи, се набляга и на обстоятелството, че преговори и доброволно уреждане на отношения се осъществява с нотариални покани (а бихме добавили и обикновени покани), които безспорно не съдържат форма на репресия върху длъжниците.
Подобни статии:
Съдия Белазелков и други представители на Правната комисия на Народното събрание също дават указания на депутатите за отхвърлянето му, като в изразеното от нея становище се набляга на следното: „…съдебните изпълнители са органи, натоварени с публичноправни функции и предвидените правомощия нарушават основополагащи правни принципи.“.
Въпреки изричното отхвърляне на законопроекта от Правната комисия обаче на пленарното заседание, проведено на 22.07.2020 г. депутатите приеха въпросния законопроект на първо четене. По този начин, в ситуация на пандемия, размирици и исканията за оставка на правителството, депутатите в България приемат строго съмнителни, лобистки законопроекти със силно противопоставяне от правната гилдия – за които изрично се заявява, че нарушават правата на гражданите и облагодетелстват бизнеса. За жалост, предлаганата съдебна реформа от „Демократична България” не обръща особено внимание на това противоборство на интереси, а на чисто формалното върховенство на закона. Така съвсем законно ще продължи ограбването на български граждани дори и при нов главен прокурор, и при независима съдебна власт, и промени в Конституцията.
