Нагаждане към прехода
Предлагаме на Вашето внимание един от разказите (анонимен), които поместваме в новия сборник на dВЕРСИЯ „Времето е наше?“ Те дойдоха след отворена покана към читателите да споделят своите „истории на прехода“ в България. Благодарим на всички за споделеното. Тези реални преживявания изграждат една сложна мозайка, която трудно бихме могли сами да съчиним. За това да родиш дете в началото на промените, да бъдеш дете през 1990-те; свидетелства за престъпността и личното облагодетелстване; прояви на разочарование, индивидуална и обществена лудост; собствени разбирания за политическите промени.
Роден съм през 1980 г. Майка ми умира малко след това от някаква рядка гадост, която си е имала и преди раждането. С бащата не са били точно двойка, макар че заради мен са ги карали да се женят. Така и не се наложило, понеже тя умира. Нейното семейство не поиска някаква връзка с мен, повечето не ги познавам. Баба ми (на бащата майката) директно ми е казвала, че съм бил тотално непоискан и дори че, едва ли не, бащата бил изнасилил майка ми и така съм се пръкнал. Страшни гадости ми говореше дъртият изрод – ей така, от злоба – и не знам кое е истина и кое не е.
Иначе трябва да се знае, че по бащина линия съм родственик и имам голяма физическа прилика с известен български актьор, което и през соца, и след това ми е давало някакви възможности. Семейството ни като цяло беше от тези с по-добро положение, макар бащата, а после и аз, да дадохме всичко от себе си да опропастим, каквото можем.
Направих си го интересно. От много малък се научих на всякакви глупости, псувни. Бях буен, а нямаше и кой да ме контролира. Смешно е, ама в IV клас, което трябва да е 1990 г. или там някъде, вече пушех и понякога пиех с големите. Училището постепенно тотално го зарязах. Бях страшно леке, биех се, кофти дисциплина. Не носех учебници, чиновете ми целите бяха в някакви драсканици. И досега обичам да чета, но това не е свързано. Годините бяха много откачени и не бях само аз такъв. Изключваха ме, сигурно пет училища съм сменил и бащата се чудеше накрая къде да се обажда, за да ме вземат. По някое време в гимназията съвсем отсвирих всичко, той също, щото вече почти ме нямаше вкъщи. Години по-късно завърших сменно-вечерна.
Много висях на улицата, а центърът на София не знам дали беше най-доброто място да израснеш. През 1990-те наркоманите, тарикатите и всяквите отрепки се увеличаваха прогресивно, а и сигурно заради проблемите, повечето хора имаха едно такова поведение… Всеки се спасяваше поотделно. Някои затъваха. Някаква животинска борба беше – роднини се прецакваха, най-добри приятели се изпокарваха, биеха, убиваха за няма нищо. Виждал съм двама братя от семейство с пари да се сбиват, защото единият погледнал по-така на другия момичето. Накрая единият щеше да утрепе другия. Това и сега продължава, ама тогава беше страшно. И винаги съм се чудел откъде дойде.
Подобни статии:
Аз от малък съм в далаверите и какво ли не съм правил. Взимах парите на разни деца, защото на мен ми ги бяха взимали. Май най-първото по-сериозно нещо беше, като ограбихме едно мазе. Винаги ще го помня това мазе, почти нищо нямаше вътре. Но за мазетата си беше джакпот нещо ценно да нацелиш – някъде може някое колело или нещо такова да държат, ама повечето – компоти разни, сиропи, други работи в буркани. Ама кой ще ти мишкува на мазета цял живот. Ние постепенно се бяхме събрали ударна група. Имаше апартаменти, офиси, радиокасетофони. Хората първоначално нямаха модерни врати и аларми.
Помня най-първия път, когато си имах проблеми с полицията. Хванаха ни точно като чупихме прозорците на един Форд. Баща ми ме прибра, преби ме като куче и намери начин първия път да ми се размине, ама щеше да има още много.
На мен винаги устата ми малко повече е била отворена. Били са ме, а и по-лоши неща са ми правили, но и съм си хитър и знам как в повечето случаи да излизам сух. Продавал съм валута, фалшиви пари, цигари, наркотици. Това всичко преди да стана на 20 години. И още тогава си навлякох много проблеми. После и с по-големи измами съм се захващал. Познавам много шибани хора, преди и сега. Имам и присъди.
Пробвал съм и честно. Въртял съм кафене. Внасях компютри. По едно време брокерствах апартаменти. Ама си останах схемаджия. Преди няколко години имах големи проблеми и отидох в Испания. Работих и там какво ли не, намерих си жена – също избягала българка. После се върнахме. Сега съм тук и кротувам.
Живял съм като цар. В най-голямата мизерия бях от най-отворените в София, винаги на гребена на вълната, в най-яките кръчми и дискотеки. И на чалга ходехме, и на места като Спартакус, после в Червило. Спал съм с по три момичета. Правил съм си кефа с приятелите ми по мезонети и вили. Имал съм реставриран американски Шевролет от 1950-те. Харчил съм толкова пари за една вечер, колкото някой клетник в БАН ще изработва десет години. Случваше се и по няколко месеца да нямам една стотинка, даже за храна, кафета и цигари, да вися на гаджета и приятели. Но винаги за кратко. В България имаше безкрайни възможности. Яд ме е, че не ги използвах по-добре.
Много се радвам, че не станах наркоман. Много хора видях да си отиват, приятели също. Хероин пуших само веднъж на фолио. Първоначално, като всички се закачиха, никой май не знаеше какви са последствията. После така беше и с амфетамините. От много хубаво сума хора си изпилиха мозъците. Някои и полудяха. Аз и до днес си пуша коз. От тревата такива вреди няма.
Преходът не съм го свързвал с политика, защото не ми пукаше за нея. Който и да управляваше, важното беше нагаждането. През целия ми живот тука гледам сърдити, нагаждащи се хора, които правят от дреболиите си нещо важно. И ще завърша с това лично мнение.
Заглавно изображение:
фотография на Константин Мравов
