30 снимки за стената 30 години след падането на Стената
Калина Дренска и Станислав Додов
Поне от тръбите на Йерихон насам телосът на стената е тя да бъде разрушена. Разрушението е едновременно нейният провал и незаявената ѝ цел да ускори пътя си към развалината. Да държи апокалипсиса навън, както и да го пусне вътре.
Чайна Миевил, Бележки върху стени
През декември 2015 г. избухна скандал за това, че работници, ангажирани с обновяването на парка пред НДК, са боядисали поставеното в него парче от Берлинската стена. Впоследствие стана ясно, че са го направили на своя глава и един вид, от прекалено старение, за което бяха публично смъмрени и глобени от общината. По повода bTV припомниха изказване на тогавашния кмет Бойко Борисов от откриването на паметника през 2006 г.: „Затова съм бил винаги против да се пипат паметниците на историята, защото младото поколение трябва да знае какво е било, и за да се пази да не стане същото.“
Действително Берлинската стена е особен случай във въображението на съвременния човек. „Падането“ ѝ се счита за повратен момент, довел до т.нар. край на историята – края на Студената война и на СССР – и до началото на абсолютното господство на Запада и пазарната демокрация. За страните от Източния блок тези събития имат специално значение, тъй като още в онези бурни години изглеждат като сигнал, че бунтът срещу социалистическия ред е справедлив и на прав път.
У нас тази стена е впрягана многократно в политическия и културен живот като метафора за желаното, но все недостатъчно прехождане към капиталистическия ред. Например в началото на протестите #ДАНСwithme през 2013 г., като жест на благодарност към позицията на германското посолство в подкрепа на гражданското недоволство, беше изпълнен пърформанс с издигане и събаряне на стена от кашони. През януари тази година пък Пловдив беше първият град домакин на изложбата Art Liberty, от Берлинската стена до уличното изкуство, посветена на трийсетгодишнината от падането на стената и представяща сегменти от съоръжението. Цветан Цветанов, по това време все още заместник-председател на ГЕРБ, посети изложбата заедно с други висши функционери на партията и каза: „Никога повече стени, никога повече разделение. Всеки, който зове към омраза, да знае, че това не е бъдещето.“
Подобни статии:
Подобни декларации звучат най-малкото лицемерно, като се имат предвид конкретните политики на правителството и коалиционните партньори на ГЕРБ от Обединени патриоти. Тяхната реторика (а и не само тяхната) от най-високите трибуни на властта срещу всякакви малцинствени групи не може да се определи като друго, освен като призоваване към омраза, както и граничната стена, издигната между България и Турция именно през мандатите на правителствата на ГЕРБ от 2013 г. насам. Но речите, тематизиращи разделението и демокрацията през символа на Берлинската стена, са любими на политическите елити из целия западен свят поне от „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“ на Рейгън. По време на церемонията по отбелязването на 50-ата годишнина от издигането на стената на 13 август 2011 г. в компанията на канцлера Меркел и президента Улф кметът на Берлин Клаус Воверайт каза: „Наша споделена отговорност е да пазим спомена жив и да го предаваме на идните поколения като напомняне те да пазят свободата и демокрацията и да гарантират, че подобна несправедливост не ще се случи никога отново.“
Но в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена и началото на българския преход през ноември тази година развитията в градската среда на Берлин разкриват много по-сложна и противоречива реалност. В нея виждаме как тази стена-паметник е необходима не само за да напомня за собственото си минало, но и за да обяснява стените изобщо; да обяснява както техния градеж, така и тяхното предназначение да бъдат рушени, и отношенията, стоящи зад това.
Кълвачи и витрини
Когато разрушаването на стената започва през вечерта на 9 ноември 1989 г., хората, които се заемат да къртят бетона с всякакви налични инструменти, се сдобиват с прозвището Mauerspechte или „кълвачи на стената“.
Днес кълвачите са по-скоро търговците, предлагащи парченца памет за стената във всякакви форми, цветове и размери. Редом с чаши, ключодържатели, картички, магнитчета и други сувенири, особено популярни са малките, предполагаемо автентични късове от стената, продавани в симпатични плексигласови кутийки.
Според архивите още през декември 1989 г., тоест преди дори да започне официалното разрушаване, компания от САЩ изкупува 15 тона от Берлинската стена и ги разпродава на местна почва зад океана като подаръци за Коледа – според някои, защото свободолюбивият дух на американците ще се наслади на подобно притежание. Днес духът е вече не само американски, а глобален, и традицията по разпродаването на стената – като мними малки парченца, като отделни цели блокове за 7000 евро в eBay или като площи около нея – продължава.
1
Но в някои възлови райони по някогашното протежение на стената срещата с нейните „останки“ е по-наситена с усещания, отколкото е придобивката на дребни сувенири. Така е например на пл. „Потсдамер плац“ (Potsdamer Platz). Някога ничия земя и най-широката част от граничната зона между двете Германии, площадът е разрушаван преди това и при двете световни войни, но още през 1990-те става районът с най-интензивно строителство в цяла Европа. Днес, разхождайки се край небостъргачите или по червената алея на Булеварда на звездите (тип Алея на славата), човек може неволно да се сблъска със странно разположено парче от стената (за което не е съвсем сигурно дали е автентично). В други случаи може да пропусне цели серии от сегменти, които, макар да са истински, оставени по действителното ѝ протежение i допълнени с информационни табели, остават почти скрити из десетките блестящи стени на новите здания.
4
Още по-популярен район с множество витрини е отсечката на „Фридрихщрасе“ (Friedrichstraße), известна като Чекпойнт Чарли (Контролно-пропусквателен пункт „Чарли“, Checkpoint Charlie). Именувано така от Съюзниците по третата буква във фонетичната азбука на НАТО и наричано от руснаците просто КПП Фридрихштрассе, мястото е вход на западните военни лица, дипломати и посетители към Изтока, но и спасение за някои бегълци чак до обединението на Германия през октомври 1990 г.
Сателитна снимка от Google Maps на района около Чекпойнт Чарли. С цифри са указани номерата на направените за фотоесето снимки.
Днес мястото продължава да е символичен вход за туристическа консумация на фрапиращо по мащаба си превръщане на паметта в стока. И на влизане, и на излизане от някогашната гранична зона свободолюбивият дух е изградил магазини, заведения и атракции на всяка крачка. Загубен между табелите им човек лесно забравя да се запита кои са войниците, гледащи от снимките на централното табло, и защо са там – от едната страна американски, а от другата – съветски. Истината е, че образите им са просто шаблонни фотографии на млади войници, които може би трябва да напомнят ужасите на войните, но със сигурност придават капка военно-гранична автентичност на иначе твърде приветливия туристически район.
7
Снимка 7: Централното табло на Чекпойнт Чарли, изобразяващо откъм западната част портрет на млад съветски военен. На заден фон се вижда знамето на дъгата и един от новите туристически атракциони, посветени на Берлинската стена, който пресъздава цялата стена в панорамна гледка в едно малко пространство.
Тук и не-тук
Могъщият символ на стената кара въображението да конструира съоръжението като много по-голямо, отколкото то в действителност е (било). Разбира се, ефективността ѝ да възпира бегълците се е дължала на серия различни мерки и средства, а не просто на височината. Независимо от това често посетителите се стъписват, че тя всъщност е по-ниска от два пъти средния човешки бой.
Сателитна снимка от Google Maps на „Потсдамер плац“. С цифри са указани номерата на направените за фотоесето снимки.
Но същественото е, че разликата в мащабите на миналото и на настоящето на Берлинската стена може както да накара пълната комерсиализация да се възприема като естествена, разлята из безбройните витрини и височини, така и да оголи двуизмерното триумфалистко мислене на западната история – повече напред и нагоре и по-малко назад и надолу. Например в централни райони, през които стената е минавала, какъвто е „Потсдамер плац“, западната модерност остава вярна на себе си – по-голямо, по-високо, по-широко, по-лъскаво. Изгризаните от времето и нашарени с дъвки и графити бетонни фрагменти от стената изглеждат като незначителни закачки на времето, оставени едва ли не от благоприличие, когато бъдат сравнени със съседните капиталистически мастодонти като централата на немските железници Дойче бан (DB, Deutsche Bahn) или подобното на цирк здание на Sony Center (само́ по себе си ограждащо оазис на капитализма, изпълнен с киносалони, заведения и магазини).
11
А сред разлистените дървета на една от близките съседни улици – глуха отсечка, свършваща в строителен обект, заграден със стена с бодлива тел и придружен от камери за видеонаблюдение – е скрита последната запазена вишка, част от граничните съоръжения на стената. Смята се, че от нея е можело да се виждат бегълците чак до отстоящата на около километър Бранденбургска врата. Днес, малка табелка в основата ѝ казва, че тя си търси служител, който да посреща туристи от близо и далеч между 11:00 и 17:00 часа.
Друг подобен спомен, скрит в ъгъла, е ансамбъл от парче от стената (представляващо четвъртото поколение, вече серийно произвеждани бетонни елементи), белязан с герба на ГДР граничен кол и голяма червена петолъчка с неизяснен за нас произход. Подобно на детски игрален кът композицията е сбутана откъм улицата в малко кьоше на частния музей при Чекпойнт Чарли (Das Mauermuseum – Museum Haus am Checkpoint Charlie). Така и върху табелата на разположен наблизо магазин за сувенири са изобразени националните флагове на всички Съюзници, спечелили Втората световна война, освен този на СССР.
14
Социалистическата памет присъства, но знаменателно смалена и скрита зад широките плещи на победителите в края на Студената война. И това съвсем не се отнася само за т.нар. „реално съществувал социализъм“. Встрани от голямото кръстовище и лъскавите небостъргачи на „Потсдамер плац“, на ъгъла пред едноименната метростанция, стои постамент без паметник. Табелата към него разказва, че е открит през 1951 г. в памет на немския комунистически интелектуалец Карл Либкнехт по повод годишнината от антивоенната демонстрация против Първата световна война на 1 май 1916 г., организирана от него. След построяването на стената постаментът остава в ничия земя, а след падането ѝ се озовава в частен имот, откъдето е премахнат през 1995 г. През 2003 г. е върнат и е добавена табелата с историята на постамента без паметник. История на левия комунизъм, несмогнал на глобалните геополитически прения, но останал, редом с другите социалистически отломки, едновременно тук и не-тук.
Снимка 16: Постаментът без паметник на Карл Либкнехт, стоящ при метростанцията на „Потсдамер плац“
Господин Инвеститор, разрушете тази стена (и постройте друга)!
Най-мащабната съхранена отсечка от Берлинската стена е т.нар. Галерия на източната страна (East Side Gallery, Ийстсайд галери). Дълга 1,3 км, галерията се простира в югоизточната част на града между брега на река Шпрее и „Мюленщрасе“ (Mühlenstraße). Преди 1989 г. пространството е пустош с вишки и с патрулиращи войници с кучета и заповеди да се стреля на месо. След падането на стената районът се превръща в обществен парк по крайбрежието на реката. През 1990 г. блоковете на стената са изрисувани с улично изкуство от 118 артисти от 21 различни страни, а галерията придобива статут на защитен културен паметник.
Когато стъпва в началото на галерията откъм Източната гара, човек може за момент да се запита дали стената е тази от едната или тази от другата страна на булеварда: и двете стени са изрисувани. При по-внимателно вглеждане обаче се вижда, че едната стена всъщност е заграждение на строителен обект, покрито в уличен стил с реклама на джин.
Снимка 17: На влизане в Галерията на източната страна откъм Източната гара отсрещният тротоар обърква посетителите кое точно е Берлинската стена.
Творбите, които са оригинална част от галерията, коментират промените през 1989-1990 г. и оставят послания за свобода, мир и демокрация, в това число и за събаряне на всички стени по света. Но тази мечта на авторите им отпреди 30 години се сблъсква челно с реалността днес. Между 1990 и 2018 г. само в рамките на ЕС са изградени близо 1000 км стени – дължината на шест Берлински стени, – предимно по периферията и външните граници на Съюза, най-вече с цел да спират търсещите спасение в Европа.
Всъщност роенето на стените по света е огромно предизвикателство към политическите наративи на Запада. Част от тези наративи са неразривно свързани с фигурата на Роналд Рейгън. Често политическите елити спрягат името му като символ на свободата и демокрацията и по-конкретно – на спечелването на Студената война „без нито един куршум“ (по думите на Тачър). Така например през пролетта на 2017 г. в Южния парк в София бе открит негов паметник, а година по-рано Община Варна се сдоби с предложение неин централен площад също да бъде кръстен на името на американския президент. Въпреки много по-сложния и значим исторически контекст, мнозина твърдят, че тъкмо Рейгън едва ли не самостоятелно е изиграл ключова роля в падането на Берлинската стена, при това с една прословута фраза: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“ Тя е произнесена по време на неговата реч пред Бранденбургската врата през 1987 г. в рамките на тържествата по отбелязването на 750-ата годишнина от основаването на Берлин. По-малко известно е, че визитата на американския президент е съпроводена с многохиляден протест в Западен Берлин срещу политиките на САЩ (между 24 и 100 хил. демонстранти според различните източници), както и с много по-малко медиен отзвук, отколкото сега се допуска. Като се имат предвид развитията в последните 30 години в района на някогашната стена и настоящ културен паметник и галерия, днес един по-друг призив звучи далеч по-подходящо: „Господин Инвеститор, разрушете тази стена!“
Пътеводителите към Галерията я описват като автентично място, на което посетителите могат да усетят как стената е разделяла Берлин. Но наместо непробиваема бетонна граница, стената в този район днес е по-скоро пунктирана линия.
Сателитна снимка от Google Maps на района на Галерията на източната част. С цифри са указани номерата на направените за фотоесето снимки. Вижда се и пунктираната линия на самата стена.
30 години след събарянето си Берлинската стена продължава да бъде събаряна, но вече не от хора, борещи се за обединение и свобода, а от инвеститорски интереси за апетитните площи по крайбрежието на реката. За пръв път целостта на културния паметник е нарушена през 2006 г. Тогава 45 м от блоковете на стената са изместени, за да имат гостите на новопостроената гигантска зала за събития O2 Arena (струваща 165 млн. евро) директен достъп до реката. Правата върху името на арената по-късно преминават в Мерцедес-Бенц и днес залата и прясно изграденият пред нея площад са кръстени на големия немски автомобилен концерн.
Снимка 18: Иронично или не толкова, една от запазените картини точно при „входа“ на Мерцедес-Бенц Арена към Шпрее е с картина на Димитри Врубел, изобразяваща Андрей Сахаров – съветски ядрен физик, дисидент и застъпник за правата на човека. На негово име днес се връчват четири различни международни награди – за защита на човешките права от Европейския съюз, за научни открития в областта на физиката в САЩ, за насърчение на дисидентските писатели по време на Перестройката и за съвестна журналистика в Русия днес.
Арената е само едно от „децата“ на огромния инвеститорски проект Mediaspree, целящ изграждането на хотели и бизнес сгради по крайбрежието на Шпрее. Районът около Галерията e особено засегнат от масовото строителство в рамките на проекта. Местоположението на галерията на брега на реката и туристическият наплив към нея създават идеалните предпоставки за „облагородяване и модернизиране“ на околността, т.е. за процъфтяването на нови и нови мегаломански строежи до степен, в която днес на множество места районът наподобява военна зона със заграждения и изкопи.
19
През 2013 г. обаче нова граница е прекрачена – започва безпрецедентен строеж на многоетажна луксозна жилищна сграда в зоната между реката и стената. За целта са премахнати още няколко блока от Галерията, без да се поиска за това разрешение от авторите на картините по тях. Струва си да се отбележи, че преди 1989 г. страната на стената, гледаща към западната част и брега, е била боядисана в бяло, за да виждат източногерманските войници по-лесно нарушителите. След построяването на сградата вътрешната част на няколко блока от стената в непосредствена близост до входа на луксозното здание отново е боядисана в бяло. Обратно към случая с българските работници край НДК: едно и също действие, движено от може би еднакви мотиви – да стане културният паметник чист и спретнат за околните – предизвиква буря от негодувание и глоби в един контекст, докато в друг е нормализирано и дори регламентирано.
24
Днес в съседство с построената през 2013 г. жилищна сграда по протежението на стената – отново в частта между стената и реката, където се намира публичният парк – е изкопан нов огромен ров за построяването на хотел, за който също се очаква блокове от Галерията да бъдат премахнати. Заради строежа над 100 м по протежението ѝ са обградени във временен тунел, който предпазва творбите и посетителите от строителната площадка. Върху тунела пък са разположени временни постройки, подслоняващи работниците на строежа. Съоръжението едновременно нарушава целостта на Берлинската стена отпреди 1989 г. и я надгражда със своя собствена, капиталистическа такава. Нещо повече: тунелът предефинира и преоформя Галерията и я прави да изглежда много по-импровизирана и временна. Но на изложение в нея са се озовали някои образи, които я поставят под въпрос чрез ирония, по-силна дори и от френетичното строене „навън“.
Снимка 28: Картината на Гебриел Хаймлер Der Mauerspringer, озовала се в галерия, за която не е предназначена.
Особено силно впечатление прави картина, свита при единия вход на новата галерия и директно изобразяваща кадри от филма Стената на Алън Паркър от 1982 г. Лентата е своеобразен дългометражен видеоклип на едноименния албум на Пинк Флойд. Макар и двете творби да нямат предвид конкретно Берлинската стена, универсалното им послание бързо застига берлинчани. Както по-рано при витрините, така и тук ансамбълът от картина на рушаща се стена, скрита в тунел-стена, издигнат при стена, разрушавана тихо и полека въпреки историческото си значение, по още един начин поставя под въпрос измеренията на стената като просто физически обект и ни кара да мислим за отношенията, които я събарят и издигат.
Снимка 29: Картина на Ланс Келер, The Wall.
Отношения отвъд стената
На пръв поглед районът и от двете страни на бившата стена край Галерията изглежда еднакво. После се вижда, че от изток бизнес сградите и хотелите са неизмеримо повече; те окупират лека-полека всяко парче оголена пръст и трева, докато от другата, западна страна на Шпрее хипстърски заведения и много зеленина си съседстват нагъсто със стари фабрики.
Снимка 30: Поглед към началото на Галерията откъм Източната гара. Единствената съществена разлика е, че от изток строителството е много по-интензивно, докато от запад едва започва, заграбвайки части от публична парк между Шпрее и стената.
Вече е общоприета истина, че трябва да поставяме под въпрос различни установени антиподи: вън/вътре, герой/злодей, човек/чудовище, които така или иначе няма да останат стабилни. Но това преповтаряно предписание неумишлено почита бинарните двойки, които отрича. Съществуват и по-свободни интерпретации, които да бъдат изследвани, вместо тези с Другия – включително и онова, което държи Другия отвън.
Чайна Миевил, Бележки върху стени
В спокойния ден на западноевропейския град остатъците от стената би трябвало да внушават, че тя наистина вече няма значение или има дотолкова, доколкото разделението вече не съществува. Берлинската стена падна като епохален знак, който трябваше да означава премахването на преградите между хората и заживяване заедно, на равни начала. Но се превърна в друго – в сигнал, че тези от Изток са добре дошли при тези на Запад, с ясно зададена посока на движение и „интеграция“. Хуманистките жестове и политически декларации трябваше да прикрият не просто факта, че обратният процес никога не е имал смисъл, но и че не става дума за гостоприемство. Става дума за извличане на стойност. И колкото по-физическа е стената пред идващите, толкова по-принудени са преминалите през нея да отдават труда и телата си срещу почти нищо. Защото има нови стени – по-далеч, по-високи, по-малко смущаващи европейския град, но все така смъртоносни. За нас като източноевропейци и предполагаемо идващи от по-близо, остава другата граница – тази на квалификациите, езика и хилядите „меки“ начини за оразличаване на това кой колко може да даде. Накрая, подобно на другите останки от социализма, се озоваваме едновременно тук и не-тук.
Но в поне едно отношение ние безспорно сме тук. През 2006 г. по повод изместването на блокове от Галерията заради залата за събития; през 2013 г. по повод строежа на луксозната сграда, както и през 2018-2019 г. при строежа на хотела се провеждат граждански инициативи и многочислени протести за съхраняването на Галерията като културен паметник и място за отдих. Берлинчани, които преди 30 години се борят за обединение и разрушаване на омразната разделяща стена, сега се борят за опазването ѝ. Берлинската стена, която някога е разделяла тези на Изток от тези на Запад, днес, само привидно парадоксално, ни обединява в борбата да съхраним остатъците ѝ.
Както казва Миевил, предназначението на стената е „да държи апокалипсиса навън, както и да го пусне вътре.“ За правителството на ГДР стената била „защитен антифашистки вал“; за обикновените хора навсякъде тя може да е усещане за сигурност, раздиране на социалната тъкан, а понякога и смърт; за капитала и придворната му власт тя е само инструмент и най-много – условност и лесно преодолимо препятствие.
Стените никога не са причина. И при издигането, и при разрушаването им, те са преди всичко следствие от социални и политически отношения на противоборство. Дори когато бетонът бъде пръснат на хиляди малки парченца, отношенията могат да продължат. Ето защо да се разбира целият контекст на Берлинската стена е да се разбират отношенията, които издигат и събарят стени изобщо. Тези отношения днес са капиталистически и все по-фашизиращи се.
