Как Маркс ни помага да разберем съвременната икономика?
От Мишел Юсон
Превод от френски: Евелина Миленова
В статия от 1925-а година, Кейнс възкликва: „Как мога да приема някаква доктрина, която напълно безкритично въздига в ранг на библия едно морално остаряло съчинение по политическа икономия, коeто е не само погрешнo от научна гледна точка, но и не съдържа нищо интересно, нищо приложимо в днешния свят?“ (Кейнс, 1925, с. 129-130; превод на автора). Не толкова отдавна Джонатан Спърбър, автор на биография на Маркс от 2013*, е също толкова категоричен: „В трудовете на Маркс намираме твърде малко неща, които кореспондират с тенденциите в икономиката или в икономическата теория в края на деветнайсети и през двайсети век“ (Sperber, 2017; превод на автора). Други изследователи обаче са на обратното мнение и приемат, че приносите на Маркс не са загубили актуалност и остават благодатна отправна точка за разбиране на съвременния капитализъм.
Икономическата наука срещу политическата икономия
Макар и да продължава делото на класиците (от Адам Смит до Давид Рикардо), Маркс скъсва с тях и извежда от критичния си подход заключения, които са заплаха за установения ред. Ето защо му се налага да премине от политическата икономия към икономическата наука и да завие към друга парадигма по причини, ясно изразени от Джон Бейтс Кларк: „Казват ни, че от работниците постоянно се изземва произведеното от тях […] Ако това обвинение беше основателно, всеки човек, надарен с разум, би станал социалист и желанието му да промени икономическата система би било единствено мяра и израз на чувството му за справедливост.“ (Clark, 1899) Следователно е необходимо „продуктът на икономическата дейност да бъде разграден на съставните му елементи, за да се установи дали естествената игра на конкуренцията води или не води до това на всеки производител да бъде разпределян точният дял от благата, в чието създаване той участва.“ (пак там) Това е доминиращата днес теория на разпределението.
В том II от Капиталът Маркс представя своите схеми на възпроизводството, в които различаваме две части: I-ва част – Кой произвежда средствата за производство?, и II-ра част – Кой произвежда потребителските стоки? Той описва условията за възпроизводство или с други думи, отношенията, които трябва да съществуват между производството на предприятията и неговата реализация на пазара. Тези отношения се изразяват в разменната стойност, но Маркс подчертава също, че структурата на предлагането трябва да отговаря на структурата на общественото търсене, изразяващо се в потребителната стойност. Този подход на Маркс очевидно заимства от Икономическата таблица на Франсоа Кене (1766), която е по думите му* „експозе, колкото просто, толкова и гениално за времето си“. (Енгелс, 1878)
Следователно, макар и да не е тръгнал от нулата (измежду източниците на вдъхновение бихме могли да цитираме и Стюарт (1767) и Сисмонди (1819)), можем да твърдим, че Маркс е основателят на модерната макроикономика. Това се признава и от лявата последователка на Кейнс Джоан Робинсън, която иначе остро критикува Маркс: „Ако [Кейнс] беше тръгнал от Маркс, това би му спестило доста проблеми.“ (Робинсън, 1978, с. 56) Това признава дори Пол Самюелсън, любима мишена на критиката на Робинсън и сам яростен критик на Маркс: „Ние всички вероятно бихме спечелили, ако бяхме вникнали по-рано в таблиците на Маркс“. (Самюелсън, 1967, с. 617)
Карикатура на капиталистическата система, публикувана през 1911 година в американското издание Industrial Worker. Силно взаимства от руска листовка, напечатана ок. 1900 г. Източник: Wikimedia Commons.
Финансовият сектор през погледа на Маркс
Подобни статии:
Но може би най-голямо признание Маркс получава от Василий Леонтиев през 1937 година: „[Маркс] разработва основната схема, която описва отношенията между отраслите за производство на потребителски стоки и тези за производство на оборудване. Макар и да не приключва темата, марксистката схема и до днес си остава едно от малкото решения, по които съществува широк консенсус сред теоретиците на икономическия цикъл.“ (Леонтиев, 1937, с. 5) И добавя: „[…] съвременният анализ на икономическия цикъл без съмнение дължи много на марксистката икономика. Без да повдигаме въпроса за приоритета, не би било никак преувеличено да кажем, че трите тома на Капиталът са помогнали повече от който и да е друг труд този въпрос да бъде поставен в центъра на икономическия дебат.“ (пак там, с. 3)
Една от съставките на сегашната криза е убеждението, че финансовият сектор е самостоятелен източник на стойност. В това няма нищо ново: „За вулгарната икономия, която се стреми да представи капитала като самостоятелен източник на стойност, а създаването на стойността, тази форма е, разбира се, истинска находка, такава форма, в която вече е невъзможно да се познае източникът на печалба и в която резултатът от капиталистическия процес на производство придобива самостоятелно съществуване.“ (Маркс, Капиталът, том III, с. 413).
Безработица и резервна армия
Тази илюзия е възможна, само ако за отправна точка се приеме „събирателна“ теория на стойността, при която националният доход се изгражда като сума от доходите на различните „производствени фактори“. Марксистката теория, напротив, представлява „приспадаща“ теория: особените форми на печалба (лихви, дивиденти, рента и т.н.) са един вид „пункция“ от общата принадена стойност, чийто размер е предварително определен. Човек може „да забогатее спейки“, само благодарение на тази пункция, взета от общата принадена стойност, което показва и ограниченията на механизма, а именно експлоатацията – истинският фундамент на борсата. Така кризата бележи завръщането на реалността, нещо като предупреждение за жестокия закон на стойността.
През последните четири десетилетия капитализмът се характеризира с неотслабваща масова безработица и с увеличаваща се социална несигурност. Едно от обясненията за това положение се позовава на съществуването на някакво равновесно състояние на безработица, понякога определяно като „естествено“ ниво“. Обаче „това ниво на безработица, което не ускорява инфлацията“*, е същото, което поддържа и нормата на печалба. Така отново се натъкваме на „промишлената резервна армия“, за която говори Маркс: „променливото съотношение, в което работническата класа се разпада на активна армия и резервна армия, покачването или спадането на относителния размер на свръхнаселението, степента, в която то ту бива абсорбирано, ту отново бива изхвърляно на свобода“; като „разширяването и свиването“ на промишлената резервна армия „отговарят на смяната на периодите на индустриалния цикъл“.“ (Капиталът, том I, с. 521). Тук виждаме едно доста точно описание на правилата, по които работи един капитализъм, който се стреми към увеличаване на нормата на експлоатация, като поддържа натиска върху заплатите, упражняван от масовата безработица, както и към прекъсване на връзката между ръста на заплатите и увеличаването на производителността на труда.
Глобалният капитализъм
Основната нишка в анализа на Маркс е идеята, че „основата [на капиталистическия начин на производство] е световният пазар“ (Капиталът, том III, с. 350). Това прозрение е продължено от теоретиците на империализма, които показват, че световната икономика трябва да се разглежда като несиметрично изградено цяло. В днешно време в глобализацията се наблюдават нови механизми (глобални вериги за създаване на стойност, развиващи се пазари, и т.н.), но основният признак е пълната свобода на движение на капиталите.
Пърси Барневик, президент на швейцарско-шведската групировка ABB, дава през 2001 г. следното определение на глобализацията: „свободата на моята фирма да инвестира където и когато поиска, да произвежда каквото поиска, да купува и продава, където поиска, и да понася възможно най-малко ограничения по отношение на трудовото и социалното право.“ (цитиран от в. Le Devoir, Монреал, 5 май 2001 г.). Това е и предвидената от Маркс тенденция: „иманентните закони на самото капиталистическо производство“ водят до „вплитането на всички народи в мрежата на световния пазар.“ (Капиталът, том I, с. 621).
„Новата капиталистическа пирамида“, неизвестен автор. Източник: Paperblog.fr
Трудът – отново стока?
Една от най-фрапантните тенденции на съвременния капитализъм е в това, че той се стреми да превърне (отново) в стока, онова, което не е или не би трябвало да бъде стока – на първо място обществените услуги и социалната защита. Преди всичко обаче той се стреми да сведе самата работна сила до най-обикновена стока. Целта на „реформите“ на пазара на труда е на работника да се плаща, само когато произвежда стойност. Това означава социализираната заплата да се сведе до минимум * [*Социализираната заплата е брутната заплата, която включва и социално-осигурителните вноски. Тя е непряка, отложена заплата. С тези вноски се финансират настоящите социални плащания за социални нужди като болест, майчинство, семейни надбавки, инвалидност, старост, безработица. – Бел. прев.] и части от нея да се прехвърлят на публичните финанси, да бъдат превърнати в стока пенсиите (през пенсионни фондове) и здравеопазването (през частни здравни застраховки), дори да се премахне напълно понятието за законна продължителност на работния ден.
Този проект загърбва социалния прогрес, който винаги е означавал отказ от превръщането на труда в стока. За Маркс увеличаването на свободното време, което е възможно благодарение на увеличената производителност на труда, е лостът, който би трябвало да позволи трудът да не бъде вече стока, а аритметиката на обществените потребности да замени аритметиката на печалбата. Това е перспективата, която той скицира в края на Капиталът.
За намаляване на работния ден
Свободата… може да се състои само в това, че социализираният човек, асоциираните производители рационално регулират тази своя обмяна на веществата с природата, поставят я под свой общ контрол, вместо тя като сляпа сила да господства над тях; извършват я с най-малкия разход на сили и при най-достойните за човешката им природа и адекватни за нея условия. Но все пак това остава царство на необходимостта. Отвъд него започва развитието на човешката сила като самоцел, истинското царство на свободата, което обаче може да разцъфти само върху това царство на необходимостта като върху своя база. Намаляването на работния ден е основното условие.
Карл Маркс, Капиталът, том III, с. 835.
Повтарящи се кризи
За да функционира що-годе задоволително, капитализмът има нужда от достатъчно висока степен на печалба и от пазари. Но трябва да е налице и допълнително условие, което се отнася до формата на тези пазари: те трябва да са в сектори, в които, благодарение на повишена производителност, да бъде възможно да се съчетават висок растеж с устойчиви нива на печалба. Именно от тази гледна точка можем да анализираме преминаването на капитализма от неговата „фордистка“ към неговата „неолиберална“ фаза, която се характеризира със следния стилизиран факт*: нормата на печалбата се е възстановила, но нито нормата на натрупване, нито производителността са следвали същата тенденция.
Следователно, настоящото зацикляне на капитализма във фазата на депресия е резултат от все по-голямо разминаване между променените обществени потребности и капиталистическия начин на разпознаване и задоволяване на тези потребности. Това обаче означава, че в особения профил на настоящата фаза се събират – вероятно за първи път в историята на капитализма – елементите на една системна криза.
Този анализ препраща към най-фундаменталния аспект на марксистката критика. Според Маркс капитализмът е система, която е несправедлива (експлоатация) и нестабилна (криза). Но от един момент нататък, точно заради успехите, които е постигнал благодарение на присъщата си форма на икономическа ефективност, капитализмът изпъква като ирационален.
Възможност за други икономически цели
Марксисткият подход към дългосрочната динамика на капитала може в крайна сметка да бъде обобщен по следния начин: кризата е несъмнена, но не и катастрофата. Кризата е несъмнена в смисъл, че въпреки всичките комбинации, които капитализмът измисля, или които са му налагани, той не може да преодолее трайно небалансирания и противоречив характер на функционирането си. Но същевременно тези периодични разклащания, които маркират историята му, не означават по никакъв начин, че капитализмът се придвижва неизбежно към окончателното си сгромолясване. Всяка от тези големи кризи е с отворен край: капитализмът бива съборен или се преражда във форми, които могат да бъдат повече или по-малко кървави (война, фашизъм), повече или по-малко регресивни (неолиберален завой).
И така, откъм едната страна капиталът вдъхва живот във всички сили на науката и природата, както и на обществената комбинация и на общественото общуване, за да направи създаването на богатството независимо (относително) от вложеното за това създаване работно време. Откъм другата страна той иска да измерва тези така създадени колосални обществени сили с работното време и да ги ограничава в границите, които са необходими, за да може създадената вече стойност да се запази като стойност. Производителните сили и обществените отношения – и едните и другите са различни страни на развитието на обществения индивид – се явяват за капитала само като средства и са за него само средства, за да произвежда на своята ограничена основа. Но фактически те са материалните условия, за да се вдигне във въздуха тази основа.
Карл Маркс, „Икономически ръкописи от 1857-1859 година“, с. 193.
Следователно трудовете на Маркс съдържат полезни инструменти за анализ на съвременния капитализъм. Несъмнено обаче истинската специфика на марксисткия подход се намира в неговата критика на политическата икономия (впрочем, това е и подзаглавието на Капиталът), чийто постулат е възможността за друга икономическа цел: човечеството би трябвало да се стреми към (колективно) максимизиране на благосъстоянието си, вместо да се осланя на (частното) максимизиране на печалбата.
Оказва се обаче, че капитализмът е компактна система, чиито основни движещи сили са непроменливи (отвъд конкретните му превъплъщения). Затова и той трудно се реформира, още повече че днес той отново се стреми да създаде условията за своето функциониране „в чист вид“, които се противопоставят пряко на задоволяването на обществените потребности и на разрешаването на екологичните предизвикателства. В такъв случай, въпросът е как да оспорим радикално неговото функциониране.
Библиография
Маркс, К. (1978) „Икономически ръкописи от 1857-1859 година“. В: К. Маркс и Ф. Енгелс, Събрани съчинения, т. 46 (част втора). София: Издателство на БКП.
Маркс, К. (1950) Капиталът, том I. София: Издателство на БКП.
Маркс, К. (1950) Капиталът, том III. София: Издателство на БКП.
Clark, J. B. (1899) The Distribution of Wealth. A Theory of Wages, Interest and Profits. London: Macmillan & Co. Достъпно онлайн от: http://digamo.free.fr/clark99.pdf, последен достъп: 10.06.2018.
Engels, F. (1878) Anti-Dühring. Paris: Éditions Sociales.
Keynes, J. M. (1925) Aperçu sur la Russie. In: Essais de persuasion. (H. Jacoby, прев. на френски) Paris: Gallimard. Достъпно онлайн от: http://pombo.free.fr/k1931fp.pdf#page=128, последен достъп: 10.06.2018.
Leontief, W. (1938) The Significance of Marxian Economics for Present-Day Economic Theory. The American Economic Review. 28 (1). Достъпно онлайн от: bit.ly/2APhoCd, последен достъп: 10.06.2018.
Robinson, J. (1978) Каlecki & Keynes. Contribution to Modern Economics. Ню Йорк/Сан Франциско: Academic Press, с. 53 – 60. Достъпно онлайн от: bit.ly/2AS4N0U, последен достъп: 10.06.2018.
Samuelson, P. A. (1967) Marxian Economics as Economics. The American Economic Review. 57 (2). с. 616 – 623. Достъпно онлайн от: bit.ly/2ASVC0s, последен достъп: 10.06.2018.
Sismondi, J.-C. L. S. (1819) Nouveaux principes d’économie politique. Достъпно онлайн от: bit.ly/2iSykgj, последен достъп: 10.06.2018.
Sperber, J. (2017) Karl Marx: Homme du XIXe siècle. (David Tuaillon, прев. на френски). Париж: Piranha.
Stewart, J. (1767) An Inquiry into the Principles of Political Economy. Достъпно онлайн от: bit.ly/2iSIldr, последен достъп: 10.06.2018.
Quesnay, F. (1766) Analyse de la formule arithmétique du Tableau économique.. Journal de l’agriculture, du commerce et des finances. (м. юни) Достъпно онлайн от: bit.ly/2ASXi9S, последен достъп: 10.06.2018.
Мишел Юсон (Michel Husson) е икономист и статистик. Работил е във френския Национален статистически институт, в Министерството на икономиката и в Института за икономически и социални изследвания. Член е на сдружението Les économistes atterrés („Потресените икономисти“), колектив от учени, университетски преподаватели и икономически експерти, които се противопоставят на ортодоксалната (неолиберална) икономическа мисъл и предлагат алтернативни политики. Българският превод на статията Comment Marx nous aide à comprendre l’économie aujourd’hui, публикувана през май 2018-а година, е изготвен с изричното разрешение на изданието Alternatives Economiques.
Заглавно изображение: Карикатура на капиталистическите отношения. Източник
