от Карл Маркс

увод от Рая Апостолова

Тази статия е достъпна и в .pdf формат:

Свали

Последващите писма на Маркс до Кугелман и до Майер и Фогт трябва да се четат в контекста на разгърналото се движение на фениите във втората половина на 19-и век, чиято основна цел е била националната независимост на Ирландия и пълното ѝ отделяне от Британската империя. През 1867 г., Ирландското републиканско братство (ИРБ) организира бунт в Ирландия, който е бързо потушен след намеса на английската армия. Впоследствие, членове на ИРБ са арестувани в Манчестър, бързо попълвайки вече нарастващия брой на фенииски затворници в Англия. При опит да бъдат освободени Томас Кели и Уилям Дизи, политически активни фении, обвинени във вандализъм, английски полицай бива убит, което води и до екзекуцията на Уилям Алън, Майкъл Ларкин и Уилям О’Брайн на 23 октомври 1867 г. Към края на 1867 г., сто и пет фении се намират в английски затвори, държани в нечовешки условия. През 1869 г. започва масова кампания за освобождаването на т.нар. манчестърски мъченици и всички останали политически затворници.

Маркс участва активно в защитата на ирландските затворници в Англия, изисква тяхната незабавна амнистия и често организира протести през каналите на Първия интернационал. Т.нар. „ирландски въпрос“ обаче не е освободен от полемика, както в редиците на Интернационала, така и сред представители на английските профсъюзи и английската работническа класа. Не случайно, към края на писмото си до Майер и Фогт, Маркс заявява, че най-важната задача за ускоряването на пролетарската революция в Англия е борбата и признаването на независимостта на Ирландия. Както е известно, тази теоретико-политическа линия е атакувана от Бакунин, който счита, че въвличайки „националния“ въпрос на Ирландия в политическата работа на Интернационала и английското работническо движение в частност, Маркс отстъпва пред интересите на интернационалното класово движение.

В този контекст се оформя и значимостта на ирландския въпрос за световното движение на работническата класа. Както разбираме и от писмата, този въпрос отива отвъд границите на отношението между ирландските политзатворници и английската държава, за да залегне като един от най-разискваните елементи на класовата борба изобщо: преплитането на въпросите за „национална еманципация“, засегнато още в Комунистическия манифест (1848) по отношение на Полша, от една страна, и освобождаването на потиснатия пролетариат от друга. Както посочва и Доменико Лосурдо (Losurdo, 2016, с. 23), „интересът и страстта, с които [Маркс] следва ‘движенията на потиснатите националности’, не представляват отвличане на вниманието от класовата борба и социалния въпрос, а са израз на един опит да се уловят техните конкретни прояви.“ Самият Лосурдо извежда важно заключение от прочита на Маркс, а именно, че множественото число, което Маркс използва, за да говори за класови борби в Манифеста не е употребено, за да „означи повторение на идентичното, непрекъснатото прибягване към същата класова борба в една и съща форма. [Множественото число] препраща към множеството на очертания и форми, които класовата борба може да приеме.“

За да разширим кръгозора на това множествено число и да го отнесем към въпросите, които Маркс засяга в писмата, публикувани на следващите редове, е необходимо да кажем, че ирландският въпрос не е сведен единствено до тези писма или до политическата работа на Първия интернационал. Ирландският въпрос изиграва важна роля в теоретичния проект на Маркс, който е разгърнат мащабно в Капиталът, където класовата ситуация в Ирландия е един от елементите на Марксовото разбиране за всеобщия закон на капиталистическото натрупване.

Отношението на Маркс към ирландския въпрос ни препраща и към проблема за движението на работна сила и формите на класова борба, които се развиват през и във връзка с това движение. Емиграцията, ни казва Маркс, е вървяла в крак с аграрната революция в Ирландия (Маркс, 1950, с. 576). Тези два феномена са и едни от източниците на натрупването на капитал в Англия. Както е известно, движението на фениите се обособява в условията на картофения глад в Ирландия (1845-49), който е:

унищожил в Ирландия повече от един милион души, но само бедняци. Той не е накърнил ни най-малко богатство на страната. Последвалото двадесетгодишно и все още засилващо се изселване не е унищожило заедно с хората и техните средства за производство, както е било напр. през Тридесетгодишната война. Ирландският гений е измислил съвсем нов метод магически да прогони бедния народ на хиляди мили далеч от сцената на неговата мизерия. Изселниците, които са се преселили в Съединените щати, всяка година пращат в къщи парични суми – средства за път за останалите там. Всяка група, преселила се тази година, притегля през следващата година друга група. Така че изселването не само че не струва нещо на Ирландия, но и образува един от най-доходните клонове на нейния експорт. И най-сетне, то е систематичен процес, който не изкопава някаква временна яма в народната маса, а изпомпва от нея всяка година повече хора, отколкото замества подрастващото поколение, така че абсолютното ниво на населението спада всяка година. (с. 575-576)

„Изселване“, „преселване“, „прогонване на бедния народ“, „доставка на нови набори от наемни работници“, „изпомпване на работна сила“, „отърване от работни хора“ (с. 581); като че Маркс постоянно ни препраща към една география на класовата борба. География, която не бива да се разбира чисто и просто през физическите особености на линията, демаркираща една държава от друга, а препраща към политическата икономия на натрупването на капитал и освобождаването на работната сила в три измерения: освободена от средствата за производство, освободена да се продава и освободена да се движи, за да търси начини за своето възпроизводство. Движението в тази география варира според двойнствения процес хем на фиксиране, хем на освобождаване на работна сила. Така, от една страна, работната сила се актуализира през нейното фиксиране, а от друга, се превръща в обект на политико-икономически механизми, които наново я тласкат към движение. Географията на класовата борба е също така всмукана в необходимостта от постоянното заместване на изхабената работна сила с нова, свежа кръв. Тя не е отнесена единствено до пределите на Ирландия, а постоянно се разгръща в работата на Маркс. Географията на класовата борба е политически терен, обусловен от диалектиката между постоянното фиксиране и мобилизиране на работна сила в условията на капиталистическо натрупване, но и в която се разгръща потенциала за солидаризация в класовите борби.

Това е и наследството на Маркс до голяма степен. Писмото до Майер и Фогт е една скица на политически въпроси, които продължават да тежат и върху настоящия исторически момент. Какво да правим с чуждестранните работници? За Маркс не е достатъчно да ограничим въпроса до скицирането на т.нар. социален дъмпинг (подбиване на работната заплата и влошаване на материалното положение на определена „национална“ работна ръка). „Най-важното!“, ни казва той, е да разрушим разделителната линия между чуждестранни и национални работници, която буржоазията неуморно гради, за да се помете и оръдието на „запазването на властта на капиталистическата класа“.

Рая Апостолова

Библиография

Losurdo, D. (2016). Class Struggle: A Political and Philosophical History. New York: Palgrave Macmillan.

Маркс, К. (1950). Капиталът, Том I. Издателство на Българската Комунистическа Партия.

Изобразен е масов нелегален протест в подкрепа на фениите в Хайд парк в Лондон през 1872 г.  Източник: Socialistworker.co.uk

На следващите страници възпроизвеждаме две писма на Карл Маркс по следното издание: Маркс, К. и Енгелс, Ф. (1985) Избрани произведения в десет тома. (Мунтян, Б., Съставител; Данчева, Д., Редактор). Том 10. Второ допълнено издание. София: Партиздат. Оригиналният правопис е запазен.

Маркс до Лудвиг Кугелман

в Хановер

Лондон, 29 ноември 1869 г.

… Дългото ми и до известна степен престъпно мълчание се обяснява с това, че трябваше да наваксам маса работи не само за научните ми занимания, но и във връзка с Интернационала, че освен това започнах и да изучаввам руски език, тъй като от Петербург ми изпратиха една книга за положението на работническата класа (включително и селяните, разбира се) в Русия, и най-после, че здравословното ми състояние не е задоволително.

Вероятно си видял във „Volksstaat“ предложената от мене резолюция срещу Гладстон по въпроса за ирландската амнистия.Аз нападам сега Гл[адстон] – и това вдигна тук шум, – също както по-рано нападнах Палмерстон. Тукашните емигранти-демагози обичат да се нахвърлят върху континенталните деспоти от сигурно разстояние. За мене това има своята прелест само когато се върши vultu instantis tyranni.

Обаче както публичните ми изказвания по въпроса за ирландската амнистия, така и по-сетнешното ми предложение в Генералния съвет да се обсъди позицията на английската работническа класа към Ирландия и да се вземе съответно решение преследваха естествено и други цели освен гръмко и решително да се застъпим за потиснатите ирландци против техните потисници.

Аз все повече и повече стигам до убеждението – и трябва да се втълпява сега на английската работническа класа това убеждение, – че тя никога не ще може да направи тук, в Англия, решителна крачка, докато не скъса най-решително с политиката на господствуващите класи по ирландския въпрос, докато не само не започне да действува заедно с ирландците, но и не вземе дори инициативата за отменяването на създадената в 1801 г. уния и заменяването ѝ със свободен съюз на федеративни начала. И към това английският пролетариат трябва да се стреми не от симпатия към ирландците, а защото то е в негов собствен интерес. Иначе английският народ ще продължава да бъде воден за носа от господствуващите класи, защото той ще бъде длъжен да се опълчи заедно с тях против Ирландия. Всяко негово движение в самата Англия се парализирва от разпрата с ирландците, които в самата Англия съставляват доста значителна част от работническата класа. Първото условие за освобождението тук – събарянето на английската поземлена олигархия – остава неосъществимо, защото не могат да бъдат атакувани позициите ѝ тук, докато тя държи силно укрепения си форпост в Ирландия. Но там, след като ирландският народ сам поеме кормилото в ръцете си, след като сам стане законодател и управник на страната си, след като получи автономия, там унищожението на поземлената аристокрация (в голямата си част едни и същи лица измежду английските лендлордове) ще бъде несравнено по-лесно, отколкото тук, защото в Ирландия това не е само чисто икономически въпрос, но същевременно и национален въпрос, тъй като лендлордовете там не са като в Англия традиционно сановници и представители, а смъртно ненавиждани потисници на националността. И не само вътрешното социално развитие на Англия е парализирано в резултат на сегашното отношение към Ирландия, но и нейната външна политика, особено политиката ѝ към Русия и Съединените американски щати.

А тъй като английската работническа класа е безусловно решаващият фактор на везните на социалното освобождение изобщо, тук трябва да се съсредоточат всички усилия. И наистина английската република при Кромуел се провали – заради Ирландия. Non bis in idem! Ирландците изиграха на английското правителство великолепна шега, като избраха за член на парламента „осъдения престъпник“ О’ Донован Роса. Правителствените вестници заплашват вече с ново отменяване на Habeas Corpus Act, с връщане към системата на терор!  И наистина, Англия никога не е управлявала Ирландия иначе и не може да я управлява иначе – докато продължава сегашното отношение – освен с най-гнусен терор и с най-позорна корупция…

Плакат, изобразяващ Карл Маркс и Джеймс Коноли – шотландско-ирландски социалистически революционер, който е екзекутиран след Великденското въстание през 1916 г.  Надпис: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се: освободете всички ирландски политически затворници.“ (около 1974-75) Източник: tate.org.uk

Маркс до Зигфрид Майер и Август Фогт

в Ню Йорк

Лондон, 9 април 1870 г.

…Вдругиден (11 април) ще ви изпратя каквото имам в момента под ръка от материалите на Интернационала. (Днес вече е късно за пощата.) Ще изпратя и още материали от „Базелския“.

Между изпратеното ще намерите и няколко екземпляра от известната ви резолюция на Генералния съвет от 30 ноем[ври] за ирландската амнистия, съставена от мене, както и една ирландска брошура за третирането на затворените фении.

Възнемерявах да внеса  и други резолюции за необходимостта от превръщане на сегашната уния (т.е. поробване на Ирландия) в свободна и равноправна федерация с Великобритания. Придвижването на този въпрос, доколкото става дума за публични резолюции, засега е преустановено поради принудителното ми отсъствие от Генералния съвет. Нито един от другите членове на Съвета няма необходимите знания по ирландския въпрос и достатъчен авторитет пред английските членове на Генералния съвет, за да ме замени в тази работа.

Все пак времето не е минало напразно и аз ви моля да обърнете особено внимание на следното:

След дългогодишно проучване на ирландския въпрос стигнал съм до извода, че решаващият удар срещу господствуващите класи в Англия (а той е решаващ за работническото движение в целия свят) може да бъде нанесен не в Англия, а само в Ирландия.

На 1 януари 1870 г. Генералният съвет издаде съставено от мене на френски език (за обратното въздействие върху Англия са важни само френските, а не немските вестници) конфиденциално циркулярно писмо за връзката между ирландската национална борба и освобождението на работническата класа, следователно и за позицията, която Международната асоциация трябва да заеме по ирландския въпрос.

Предавам ви тук съвсем накратко главните точки.

Ирландия е цитаделата на английската поземлена аристокрация. Експлоатацията на тази страна не е само един от главните източници на нейното материално богатство. Ирландия е нейната най-голяма морална сила. Английската поземлена аристокрация фактически въплъщава господството на Англия над Ирландия. Затова Ирландия е най-важното средство, с което английската аристокрация запазва господството си в самата Англия.

От друга страна: ако английската армия и полиция напуснат утре Ирландия, там веднага ще започне аграрна революция. Но събарянето на английската аристокрация в Ирландия обуславя и води неизбежно към нейното събаряне в Англия. С това биха били създадени предварителни условия за пролетарска революция в Англия. Тъй като в Ирландия въпросът за земята е досега изключителната форма на социалния въпрос, тъй като той е въпрос за съществуване, въпрос на живот или смърт за огромното мнозинство на ирландския народ и тъй като същевременно е неделим от националния въпрос, унищожението на английската поземлена аристокрация в Ирландия е безкрайно по-лека операция, отколкото в самата Англия. Да не говорим за по-пламенния и по-революционен характер на ирландците в сравнение с англичаните.

Що се отнася до английската буржоазия, тя преди всичко е също като английската аристокрация заинтересована Ирландия да бъде превърната само в огромно пасбище, което да снабдява английския пазар с месо и вълна на по възможност най-ниски цени. Тя е също като нея заинтересована ирландското население да бъде сведено чрез изгонване на арендаторите и принудителна емиграция до такъв незначителен брой, че английски капитал (аренден капитал) да може със „сигурност“ да функционира в тази страна. Тя е също като нея заинтересована от „очистване“ на именията в Ирландия, както беше заинтересована от „очистването“ на селските райони в Англия и Шотландия. Тук трябва да се добавят и 6000-10 000 ф.ст. доходи на неживеещи в именията си земевладелци и други постъпления от Ирландия, които сега ежегодно се вливат в Лондон.

Но английската буржоазия има още много по-съществени интереси в съвременното ирландско стопанство. Вследствие на непрекъснато увеличаващата се концентрация на арендните участъци Ирландия е постоянен доставчик на излишна работна ръка за английския пазар на труда и по такъв начин подбива работната заплата, влошава материалното и моралното положение на английската работническа класа.

И най-важното! Във всички промишлени и търговски центрове на Англия днес съществува една работническа класа, която е разделена на два враждебни лагера: английски пролетариат и ирландски пролетариат. Обикновеният английски работник мрази ирландския работник като конкурент, който снижава стандарта му на живот. Той се чувствува спрямо него като член на господствуващата нация и именно затова става оръдие на своите аристократи и капиталисти против Ирландия, укрепва с това господството им над самия себе си. Той храни религиозни, социални и национални предразсъдъци по отношение на ирландския работник. Държи се с него приблизително както poor whites с негрите в бившите робовладелски щати на американския  Съюз. Ирландецът с лихва му се отплаща със същата монета. Той вижда в английския работник същевременно съучастник и сляпо оръдие на английското господство в Ирландия.

Този антагонизъм изкуствено се подържа и разпалва от печата, от църковния амвон, от хумористичните вестници – накратко, с всички средства, с които разполагат господствуващите класи. В този антагонизъм се крие тайната на безсилието на английската работническа класа въпреки нейната организираност. В него се крие тайната на запазването на властта на капиталистическата класа. Последната напълно съзнава това.

Но злото не се ограничава с това. То се прехвърля отвъд океана. Антагонизмът между англичани и ирландци е скритата основа на конфликта между Съединените щати и Англия. Той прави невъзможно всякакво сериозно и истинско сътрудничество между работническите класи и двете страни. Той позволява на правителствата на двете страни винаги, когато намерят за добре, да пречупват острието на социалния конфликт чрез насъскването им една срещу друга и ако е нужно, чрез война между двете страни.

Англия като метрополия на капитала, като държава, господствуваща досега на световния пазар, днес е най-важната страна за работническата революция, при това единствената страна, в която материалните условия за тази революция са достигнали известна степен на зрелост. Затова най-важната задача на Международната работническа асоциация е да ускори социалната революция в Англия. Единственото средство за нейното ускоряване е Ирландия да стане независима. Затова задача на Интернационала е да поставя навсякъде на преден план конфликта между Англия и Ирландия, навсякъде да застава открито на страната на Ирландия. Специалната задача на Централния съвет в Лондон е да пробуди в английската работническа класа съзнанието, че за нея националното освобождение на Ирландия е не въпрос на абстрактна справедливост или хуманни чувства, а първото условие за собственото ѝ социално освобождение.

Такива са приблизително главните точки на циркулярното писмо, което същевременно обосноваваше резолюцията на Централния съвет за ирландската амнистия. Скоро след това изпратих в „Internationale“ (орган на нашия белгийски Централен комитет в Брюксел) рязка анонимна статия във връзка с държането на англичаните към фениите, срещу Гладстон и т.н. Същевременно обвиних в нея френските републиканци („Marseillaise“ беше публикувал разни глупости за Ирландия, написани тук от жалкия Таландие), че в името на националния си егоизъм те пестят целия си гняв само за Империята.

Това оказа въздействие. Дъщеря ми Джени публикува в „Marseillaise“ под името Дж. Уилямс (в писмото си до редакцията тя се назова Джейн Уилямс) редица статиии между другото – писмото на О’Донован Роса. То вдигна голям шум. Това принуди Гладстон след дългогодишни цинични откази най-после да се съгласи за парламентарно разследване на държането със затворниците фении. Сега Джени е постоянен кореспондент на „Marseillaise“ по ирландския въпрос. (Това, разбира се, трябва да остане между нас.) Английското правителство и английският печат са крайно раздразнени, че по такъв начин ирландският въпрос стои сега във Франция в центъра на вниманието и че чрез Париж вече целият континент следи и разобличава тези канали.

Със същия куршум е убит и втори заек. Заставихме така ирландските лидери, журналисти и т.н. в Дъблин да влязат във връзка с нас, което на Генералния съвет досега не се удаваше!

Вие имате сега в Америка широко поле за работа в същия дух. Обединяване на немските работници с ирландските (разбира се, и с английските и американските, които ще се съгласят) – това е най-важното, което можете сега да осъществите. То трябва да се върши от името на Интернационала. Необходимо е да се разяснява социалното значение на ирландския въпрос.

Следния път ще ви пиша специално за състоянието на английското работническо движение.

Привет и братство!

Карл Маркс

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments