Представяне на сборник dВЕРСИЯ II: Оръдия за масово овластяване
На 19 май 2017 г. от 19:30 ч. представихме новия ни сборник „dВЕРСИЯ II: Оръдия за масово овластяване“ във Фабрика Автономия в гр. София. Събитието включваше дискусия върху теми от сборника и неформална среща между всички, вълнуващи се от проблематиката и начинанията, в които сме се ангажирали и ние. Радваме се, че като дискутанти и гости присъстваха представители, освен на домакините, също и на Солидарна България, Автономен работнически синдикат, Барикада, Нови леви перспективи, както и на ред други активистки, академични, читателски и приятелски кръгове. Беше изключително удоволствие и признание, че успяхме да съберем повече от петдесет души и да раздадем почти 70 копия от новата ни книга.
Снимки от събитието можете да видите тук.
Пълен аудиозапис:
Информация за разпространението на новия ни сборник ще публикуваме отделно в рамките на следващата седмица.
На този етап можете да откриете книгата в книжарниците „Петър Берон” на ул. „Цар Иван Шишман“ 2 и „Български книжици“ на ул. „Аксаков“ 10 в София, както и да го получите по пощата.
Подобни статии:
Съдържанието на сборника можете да откриете тук.
Както Петър Добрев спомена при откриването на събитието, ние сме онлайн списание, но създаването на годишни книжни издания добива за нас все повече смисъл. Едната и ключова причина за това е, че по този начин достигаме до нови публики, което е важно в стремежа ни да провокираме отклонения от доминиращите представи и говорене сред възможно повече хора. Другата причина обаче се състои в това, че в хода на изготвянето на един сборник се поставяме в ситуация да преосмислим критически собствените ни тактически позиции и политическа насоченост, така че всяка следваща наша намеса в социално-политическата реалност да бъде възможно по-адекватна на актуалните борби. Или иначе казано, сборниците ни се очертават като ежегодна фина настройка на вътрешните ни политически системи и като начин за все по-прецизно свързване с и променяне на околната среда.
Със заглавието на събитието – „Между критиката и популизма“ – очертахме в най-широки рамки провокацията в основата на разсъжденията ни от последните месеци. Например, на какво се дължи растящата вълна на т.нар. „популизъм“ през последните години, въплъщаван от силно консервативни десни и дори често клонящи към фашистки политически субекти? На какво почива либералната критика срещу този популизъм и доколко последователна е тя? Какво може да се направи с разкритите противоречия на дяснолибералната критика срещу днешния популизъм? Може ли в сегашния контекст да има прогресивно-продуктивни употреби на популисткото правене на политика? Не е ли социалната критика в преобладаващо слаба позиция (най-малкото спрямо предния въпрос), след като най-честата и видимата ѝ проява в публичното пространство от известно време се състои в това представители на елитите да се обявяват за сваляне на елитите в името на народа? На подобни въпроси търсехме отговор по време на дискусията на 19 май и доколкото популизмът продължава да се разраства като гореща тема в публичното пространство, няма да спираме да търсим.
Със заглавието на сборника – „Оръдия за масово овластяване“ – слагаме тези и ред други свързани проблеми в по-широк контекст. Какво е народът и ако изобщо има такова нещо, какво или кой формира представата за него, и израз на какви политически и културни процеси е това формиране? Как се пропиват едни в други популизмът и елитизмът, и как това се вижда в посткомунистическото общество? Защо национализмът намира толкова лесна връзка с популистките политики и какво значение има това? Как е възможно „народът“ едновременно да става все по-хомогенен и по-силно изразен, и в същото време да страда във все по-лоши материални условия? Кои са населенията, които остават „извън народната класация“, как става това и до какво може да доведе? Как се разиграва в публичното пространство играта между популизма и антипопулизма, и каква е връзката на тази игра с модерното понятие за постистина? Какво е „стратегическото“ място на социалната критика в тези процеси, ако е призвана да разкрива и анализира противоречията и да мобилизира нови начини на мислене и общуване, и какво заплашва успешното изпълнение на това ѝ призвание? Чрез нашите отговори на такива въпроси обвързахме и насочихме избрани статии от последната една година и добавихме няколко нови, за да черпим ние и читателите от цялата страна вдъхновение не само да се отклоняваме от доминиращия дискурс и ултимативно – да формираме алтернативни подходи към живота ни заедно. Най-живият извор за такова вдъхновение се надяваме да бъдат онези колективи, които поканихме на представянето на сборника и които чрез текст, образ, дебат, протест или друго се стремят, също като нас, да мобилизират нови субекти на политическото по нови начини.
Иска ни се да смятаме, че това са най-конкретните и актуални оръдия за масово овластяване. А още повече ни се иска да продължим да търсим повече и други такива заедно с вас, нашите читатели.
Две години след началото на нашето начинание ви казваме „Благодарим!“ и разчитаме да продължим с още и по-смели отклонения и занапред.
