Божин Трайков

Конспиративни теории като апокрифи на модерността в момент на криза.

Повсеместната криза, която глобалният капитализъм претърпява от финансовия колапс 2007-2008 г. до сега, [3] налага да си зададем въпроса за връзката между усещането за безпомощност и възхода на конспиративни теории през последното десетилетие. Фредерик Джеймисън представя термина създаване на когнитивни карти, с който обяснява връзката между индивидуалното усещане за света и тоталността на социалните отношения. [10] Според него конспиративните теории са когнитивните карти на социално бедния човек в културната ера на постмодерността, в която големите наративи са дискредитирани. Конспирацията е опит да се обясни тоталността на социалните отношения без задълбочен класов анализ. Но можем ли да говорим за постмодерност след 2008 г., когато глобалната капиталистическа система, поне в Северна Америка и Европа, навлeзе в перманентна криза?

Конспиративните теории не са нов културен феномен, характерен само за света на интернет. Напротив, аз бих ги нарекъл апокрифи на модерността, като началото им трябва да се търси поне в периода на Френската революция. [15] Интересно е обаче да се проследи какво води до популярността на определени конспиративни теории. Има ли връзка между подобни теории и съвременното усещане за безпомощност, параноя и задлъжнялост? Според някои изследвания конспиративните теории процъфтяват, когато хората чувстват тревожност, отчуждение, загуба на контрол. [4] [15] Търси се директна връзка между параноичното усещане и нагласата към конспиративно мислене. Според Ричард Хофщедтър параноичният стил е характерен с усещане за преследване, но докато параноикът вижда света враждебен и конспиративен срещу себе си, конспиративният теоретик представя нацията, държавата, начина на живот като намиращи се под угрозата на преследване. [7]

„Войната е за твоя разум”

Представител на този параноичен стил е американецът Алекс Джоунс. Тирадите му срещу тайни общества и елити и техните планове за контрол често придобиват комичен характер, но зад маската на клоун се крие добре обработен бизнес модел и медийна платформа с над 60 души екип. Джоунс, който започва като радио водещ от Тексас през 1996 г., в момента има около два милиона абонати на Ютюб страницата на своето шоу Инфо Войни, първоначално стартирано на друга интернет платформа през 1999 г., както и около половин милион последователи в Туитър. Само за последната година и половина Инфо Войни има 300 милиона посещения. [18] Шоуто на Алекс Джоунс се излъчва от близо стотина радио станции в САЩ. Инфо Войни генерира печалби като всяка частна медийна компания – рекламирайки различни продукти от тениски с надпис Хилари за Затвор 2017, до таблетки със странното име ДНК Мощ. Филмът му Измамата Обама (2009 г.) има над 15 милиона зрители в Ютюб, а предишният – Край на Играта: План за Глобално Заробване (2007 г.)  има над пет милиона зрители. [13] [17]

Интересно е да се проследи развитието на Джоунс в последното десетилетие. Основните теми се въртят около Новия световен ред, който според Джоунс е програма за заробване на човечеството, ръководена от т. нар. „глобалисти“. Така той определя глобалния финансов, икономически, политически и медиен елит, който според него контролира Вашингтон. За Джоунс Федералният резерв на САЩ е основен инструмент на глобалистите и начин за финансов контрол и задлъжняване на населението. Край на Играта на практика е синтез на теорията на Джоунс: „Главната цел на глобалистите е тоталитарен глобален режим, а основното им средство е заробване на човечеството чрез дълг, след което 80% от хората на планетата ще бъдат унищожени, а останалите ще бъдат роби на елита.“ Във време на огромен финансов стрес и задлъжнялост на САЩ с $19 трилиона дълг, около $60 хиляди на човек, за мнозина параноята на Джоунс запoчва да звучи като реалност. [16]

Плакат на филма на Алекс Джоунс „Край на играта: План за глобално заробване”

Новият световен ред на глобалистите

Откъде Джоунс сглобява своята конспиративна теория? Той не крие, че още като ученик в гимназията е силно повлиян от идеите на Обществото Джон Бърч – крайнодясна антикомунистическа организация, създадена от Робърт Уелч през 1958 г. Обществото Джон Бърч са проводници на параноичния дискурс за инфилтрация на комунисти в политическата и икономическата системи на САЩ.  Те са и основните сподвижници на маккартизма с чистката на „леви елементи“ от всички институции.  Книгата на говорителя на Обществото Гари Алън Никой да не смее да го нарече конспирация (1971) става основно четиво за Джоунс. Там той научава за плана на Новия световен ред; за това, че данък общ доход е схема за трансфериране на спестяванията на обикновения човек в джобовете на банкерски фамилии; за Федералния Резерв, който е частна Централна банка и инструмент за контрол на държавния дълг, натрупан от многобройни войни, и т. н.  От това се вижда, че дискурсът на Джоунс е построен въз основа на това четиво, което той открива в библиотеката на баща си. [17]

Гости на Джоунс са и други конспиративни теоретици като Едуард Грифин, също член на Обществото; Джим Марс, който се занимава с убийството на Джон Кенеди, тайни общества и истината за 11 септември; Дейвид Айк, който твърди, че светът се контролира от гущероподобен елит, и антисемитът Дейвид Дюк. С последните двама Джоунс влиза в горещ дебат. В същото време в годините на президентството на Джордж У. Буш Джоунс интервюира или дава глас на редица леви активисти и политици, критици на американската външна и вътрешна политика. Например демократът Денис Косинич и бившият демократ и кандидат на зелената партия за президент през 2008 г. – Синтия Маккини, които са представители на прогресивните демократи, противници на линията на Клинтън, явни критици на Буш и на начина, по който се провежда разследването за 11 септември. През 2008 г. Джоунс интервюира и Ева Орнер, продуцент на документалния филм Такси до Тъмната Страна, който разкрива военните престъпления на САЩ в Ирак. През тази година гост е и антиколониалният активист и водач на Американско Индианското Движение Ръсел Мийнс; комикът и активист за легализация на марихуаната Томи Чонг; Синди Шийхан, която се превърна в основен лидер на антивоенното движение срещу войната в Ирак; и, не на последно място, Ралф Нейдър, еколог, феминист и политикът, въвел термина държава на корпоративното благоденствие. [13]

Лого на Инфо Войни с надпис „Защото има война за твоя разум”

Странният свят на Алекс

Гневните изблици на Джоунс срещу глобалисти, странната смесица от терминологии и цитати, както и присъствието на важни фигури от ляво, биха заблудили политическите лаици относно идеологическите му убеждения. В много отношения съдържанието на Джоунс не се различава от критиката на разследващи журналисти и критици на капиталистическата система. Джоунс хвали Оливър Стоун за документалния му сериал Неразказаната История на САЩ и филма Сноудън; често цитира Джордж Оруел; дори наскоро цитира Роза Люксембург в Туитър. Не е странно, че намира симпатизанти сред много от недоволните от капиталистическата система. Но въпросът не е в съдържанието, а във формата, и не е във фактите, а в начина, по който се интерпретират.

По време на управлението на Буш водещият не спира да критикува президента и неоконсерваторите около него; впоследствие  Обама, Клинтън и Кери стават обект на безпардонните изблици и тиради срещу „либералния елит“. Финансовият спекулант Джордж Сорос е редовно присъствие в гневните речи на Джоунс. Но въпреки странната смесица от позиции от дясно и от ляво, Джоунс изразява един лесно смилаем и не толкова противоречив дискурс. Светът на Алекс Джоунс е манихейски, където доброто е в борба със злото:  един чудноват елит, боравещ с високо развити технологии, но с митологичен образ – сборище от сатанисти, вещици, антихристи, масони – срещу света на заблудените маси. Те са заробени от ежедневна борба за оцеляване и от вездесъщия елит, планиращ унищожението на по-голямата част от човечеството чрез редица методи – финансови кризи, бежански кризи, войни, тероризъм, технологии за производство на зарази, природни бедствия, глобално следене и т.н.

Ето няколко примера: през 2006 г. Алекс Джоунс се опитва да инфилтрира събиране на Група на Билдербергите в Отава, Канада и е спрян от полицията. Всяка година от 1954 г. насам, представители на финансовия, политически, икономически, академичен и медиен световен елит се събират на неофициална конференция, а това, което обсъждат, се пази в секретност. Постоянни участници в тези конференции са фигури от банкерския елит като Рокфелер, Алън Грийнспан, стратезите на външната политика на САЩ – бившият Държавен секретар, Хенри Кисинджър, и Збигнев Бжежински, известен с крайния курс срещу Русия, също и основните фигури в транснационални институции като МФВ, Световната Банка, ЕЦБ, както и Уолстрийт и Федералният резерв. Между предишните участници се виждат имената на Маргарет Тачър, Бил Клинтън, Тони Блеър, шефа на Федералния Резерв, Бен Бернанке. През 2016 г. гост е дори Кристалинa Георгиева. Тези тайни срещи несъмнено са повод за безпокойство, след като представители на световния елит организират сбирки по недемократичен начин, без публичен достъп. Но за Джоунс това е добър повод да направи „сензационни разкрития“ за сатанистката цел на Билдербергите. Твърдения от този род са далече от задълбочения критичен анализ за политико-икономическото значение на подобни сбирки. [1]

Друг комичен по своята повърхностност пример е сюрреалистичната презентация на диалектиката на Хегел. Според медията на Джоунс диалектиката на Хегел се свежда до модел за контрол, който глобалистите използват. Философията на Хегел се представя като елементарна схема – теза (представяне на неприемлива идея), антитеза (проблематизиране на тази идея) и синтеза (приемане на неприемливата идея под натиск). От това ставя ясно, че подобна презентация не само цели опростяване на философките идеи на Хегел, но също и отъждествяване на революционния заряд на диалектическия материализъм със зловещ модел на властта. Чикагският активист Сол Алински е набеден за марксист и стратег на диалектиката. Алински е демонизиран и представен като комунистичеки рецидивист, целящ хаос и сталински терор. Според Инфо Войни книгата на Алински Правила за радикали (1971) е инструкция в диалектиката на Хегел. В нея той учи как да се създаде ситуационен хаос, толкова неприемлив за населението, че то само да приеме нов ред. За Джоунс и екипа му Алински е духовният учител на Барак Обама. Бившият президент също е обвиняван и във връзки с членове на крайнолявата организация Weather Underground, известна с някои атентати през 1970-те години срещу сгради, собственост на банки и корпорации. Тази интерпретация на Обама като марксистки шпионин звучи безумно, но е обширно приета от последователите на Джоунс. По този начин Инфо Войни целят да дискредитират левите организации в САЩ, лансирайки тезата, че работят за Новия световен ред заедно с Обама.

Джоунс успява да впрегне гнева на необразованите и срещу културната индустрия, където Холивуд се превръща в символ на „привилегированите либерални знаменитости“. Холивуд заема значителна роля в конспиративния наратив като цяло и в частност в този на Алекс Джоунс, според който индустрията се управлява от „илюминати“, опитващи се да проектират посланията си чрез филмова продукция. Така критиката към Холивуд като основен източник на пропаганда в културната сфера, в тесни връзки Пентагона и проводник на идеология, е сведена до представяне на индустрията като някакъв вуду кабал, ангажиран с провеждането на сатанистки ритуални убийства на собствените си звезди. [8]

Антисемитизъм без антисемитизъм

В своя анализ на антисемитизма през средата на миналия век Адорно и Хоркхаймер развиват тезата, че представата на антисемита за евреина е концептуална, т.е. вместо човешко същество, евреинът е въображаема фигура, която концентрира в себе си всички злини на капитализма. [9] Славой Жижек изхожда от същия аргумент, когато твърди, че нацизмът е желание за капитализъм без заложените в него противоречия. [19] Нацизмът метафорично превръща образа на евреина в омразния огледален образ на капитализма. Въпросът е дали тези въображаеми глобалисти-илюминати в параноичния наратив на Алекс Джоунс не са заместители на въображаемите евреи в параноичния свят на нацизма? Можем ли да наречем конспиративния проект на Джоунс „антисемитизъм без антисемитизъм“? Радио водещият е внимателен в описанието на глобалистите и избягва да споменава етническа и религиозна принадлежност, като в това отношение силно се противопоставя на Дейвид Дюк, за когото е ясно, че заспива с Моята Борба под възглавницата.

Но формата на антисемитския наратив си остава непроменена. В това отношение Рене Жирард пише, че създаването на мишена за отдушник на омразата, която се насочва към аутсaйдери, се основава на стереотипи, заложени в структурата на митове. [5] Според Жирард този вид митове са шаблонни и надскачат исторически епохи и географски региони. Началото им в Европа може да се търси с мита за Едип. Вследствие на някакво бедствие (епидемия, лоша реколта, неразкрити престъпления) определена група е набедена за причината за това бедствие въз основа на определени знаци, които я отличават от мнозинството. Омразата и насилието срещу тази група не са опира на реални факти, а на знаци  за вината на дадената група. Знаците са отличителни белези застранно или неприемливо за мнозинството поведение и се носят от пришълци. Тези белези се символизират с физически недъг, морален дефект и форма на чудовищност. В определен момент на криза физическа и морална уродливост се сливат. Статутът на пришелец е означаемо за другост и подозрението, че е виновен за всички злини пада върху него, т.е. той става виновен по презумпция. Виновният е виновен не за това, което е извършил, а защото има характеристиките на виновен. Водена от параноично подозрение, тълпата проектира върху пришелеца всички злини заради неговата другост.

В момент на криза първите жертви на насилие стават именно виновните по презумпция поради своята другост. Алекс Джоунс не спира да повтаря колко е загрижен за всички раси под ботуша на глобалистите, но от начина, по който представя бежанците, се вижда паралел с митовете, описани от Жирард. Бежанците са “орди” пуснати от “глобалистите”, които разрушават Европа и ще разрушат САЩ. Техният начин  на живот и религията им са означаемо за другост. Описанието и представянето на тези хора, които бягат, за да се спасят, или на други, принудени да търсят по-добър живот, са направени така, че да будят отвращение – те са гневни тълпи, престъпници и изнасилвачи, чиято единствена цел е да наложат своята култура и своята религия. Същевременно правят това подривно и подмолно. Обрисувайки  бежанците по този начин, Джоунс ги поставя близо до антисемитския дискурс. Евреинът е изместен от мюсюлманина, които обаче се превръща в символ на зло срещу капитализма. Отново имаме желание за капитализъм без противоречия, но бежанците правят това невъзможно, явявайки се инструмент на митичните глобалисти.

Алекс Джоунс (с маска на влечуго) в маскарадна сцена „разобличава истинската цел” на здравната реформа (Обамакеър) на Президента Обама. Маската на влечуго вероятно е реверанс към Британския му колега Дейвид Айк. Мъжът с маска на череп представлява Обамакеър. Източник: Right Wing Watch.org

АД: Гласът на Доналд Тръмп

Светът, който Джоунс рисува, може да бъде спасен само от месианска мачо фигура. И Джоунс я намира в лицето на Доналд Тръмп. Ето защо ролята на Алекс Джоунс за избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ не бива да се подценява. Въпреки популистките изблици на Джоунс, който се представя за борец срещу глобалния елит, подркепата му за милиардера бизнесмен Тръмп не бе смущаваща за неговите последователи. Напротив, гласоподавателите на Тръмп, много от тях слушатели на Джоунс, приеха наратива за Спасителя Тръмп, вътрешния човек с връзки в политическия елит, който същевременно някак си е и аутсайдер на елита. Джоунс обяснява: „Той е, както се казва, прикрит конспиративен теоретик от 50 години насам. Мисля, че той е хамелеон в системата и сега вижда момента да направи своя удар“. [18] На пръв поглед това обяснение звучи близо до политическа икона на САЩ – Франклин Делано Рузвелт (ФДР), за който е прието да се смята, че пренебрегва интересите на собствената си класа. Прилика обаче липсва, напротив – Тръмп се оказва антипод на ФДР, който за да спаси САЩ, приема редица реформи, известни като Новата сделка, по икономическия модел на Джон Кейнс за по-социална държава. Въпреки някои популистки изказвания срещу глобалните търговски споразумения, Тръмп се доближва повече до враговете на ФДР. През 1934 г. Американската лига на свободата, фашизоидна група, съставена от индустриалната и финансова класа, отявлени противници на профсъюзите, планира преврат срещу ФДР. [2] Превратът е разкрит от Генерал Смедли Бътлър, поканен за водач на заговора. Тръмп би стоял по-близо до членовете на тази група, предвестник на Обществото Джон Бърч, отколкото до бившия президент. Назначенията в администрацията му показват, че подобна аналогия е възможна. По всичко личи, че Тръмп е по-скоро пародия на богат предприемач, излязъл от страниците на Айн Ранд, отколкото радетел за капитализъм с човешко лице.

Крайната игра на Алекс Джоунс

Как тогава един краен капиталист като Тръмп става изразител на недоволството на бедни работници? Джоунс и Тръмп успяха да обединят около себе си всички тези, които години наред бяха подигравани от образовaната и икономически привилегирована либерална средна (и над средна) класа на САЩ като презрени или, по думите на Хилари Клинтън – расисти, сексисти, ксенофоби, хомофоби, ислямофоби. Победата на Тръмп е отмъщението на презрените, – както ги нарича Клинтън, – намиращи се извън големите градски центрове и най-негативно засегнати от последствията от няколко десетилетия неолиберализъм. [11] [12] Тe се чувстват чужденци в собствената си земя. [6] Въпреки че директно страдат от дейността на петролните корпорации, именно те са най-големите радетели за дерегулация. В корпорацията те виждат работни места, а в регулацията – ръката на корумпираната държава, която спира тяхното благоденствие. Кризата от 2007-2008 г., липсата на политическа воля за сериозни реформи и регулация във финансовия сектор, безразличието към протестиращите от Окупирай Уолстрийт, начина, по който Бърни Сандърс, изразител на посланието на Окупирай сред Демократите, бе неутрализиран от елита на собствената си партия, въпреки огромната подкрепа на гласоподаватели, дадоха възможност да се активира един друг вид гняв.

Алекс Джоунс е симптом не само за дълбока политическа криза, но и за криза на доверието към информацията, за криза на доверието във властта, било тя политическа, икономическа или медийна. Контекстът на тази криза трябва да се търси и в разкритията на Джулиан Асанж, Челси Манинг, Едуард Сноудън и други за начина, по който властта планира и оперира. Но за разлика от тях Джоунс застана на гребена на вълната, акумулирайки гнева на презрените, които на свой ред презират упражняващите рационално мислене, политическа коректност и здравословно хранене, като винаги внимават да рециклират. Последователите на Джоунс са гласоподавателите на Тръмп. Тези, които получават политическото си образование от Инфо Войни и са убедени, че професори, преподаващи история на колониалните престъпления, целят да потискат бялата раса.

Остава да се види каква е крайната игра на Алекс Джоунс. Дали амбициите му ще се прострат до там да се изяви като един нов Гьобелс на Тръмп или, както самият той казва, след като Тръмп победи „глобалистката сган“, ще прекарва времето си в художествени галерии и на басейна с децата си. [18] Каквато и да е неговата игра, Джоунс не е единственият, създал успешен бизнес модел от параноичен дискурс, рисуващ страховит манихейски свят. Във времето на интернет и новите медийни комуникации този модел далеч не се ограничава географски.

Лого на Инфо Войни, отново с надпис „Защото има война за твоя разум” на пръв поглед незапознатите с Алекс Джоунс биха се заблудили, че това е антивоенно/антиимпериалистическо послание на леви активисти

Библиография

1. Bilderberg:SourceWatch. <http://www.sourcewatch.org/index.php/Bilderberg> (03.02.2017)
2. Donnelly, Michael. Wall Street’s Failed 1934 Coup, 2011 <http://www.counterpunch.org/2011/12/02/wall-streets-failed-1934-coup/> (02.02.2017)
3. Feldner, Hejko., Vighi, Fabio., & Zizek, Slavoj. (Eds.). States of crisis and post-capitalist scenarios /. Farnham, Surrey, England: Ashgate, 2014.
4. Fleming, Chris., & Jane, Emma. Modern conspiracy a short history of paranoia. [S.l.] : Bloomsbury, 2014.
5. Girard, Rene. What is a myth? In The scapegoat /. Baltimore : Johns Hopkins University Press, 1986.
6. Hochschild, Arlie. Strangers in their own land : anger and mourning on the American right /. New York: The New Press, 2016.
7. Hofstadter, Richard. The paranoid style in American politics, and other essays / (1st Harvard University Press pbk. ed.). Cambridge, Mass. : Harvard University Press, 1996.
8. Hollywood Is Illuminati Sex Cult – YouTube. (n.d.). <https://www.youtube.com/watch?v=RzyYBqEESSE>  (04.02.2017)
9. Horkheimer, Max., & Adorno, Theodor. Elements of anti-semitism: Limits of enlightenment. In Dialectic of enlightenment: philosophical fragments. Stanford, California: Stanford University Press, 2002.
10. Jameson, Fredric. Cognitive mapping. In C. Nelson & L. Grossberg (Eds.), Marxism and the interpretation of culture. Urbana: University of Illinois Press, 1988.
11. Levine, Andrew. The Face of the Enemy: Dupes, Deplorables, Opportunists and Democrats. 2 февруари 2017 <http://www.counterpunch.org/2017/02/03/the-face-of-the-enemy-dupes-deplorables-opportunists-and-democrats/> (04.02.2017)
12. Street, Paul. Divide and Rule: Class, Hate, and the 2016 Election. 20 януари 2017 <http://www.counterpunch.org/2017/01/20/divide-and-rule-class-hate-and-the-2016-election/> (04.02.2017)
13. The Alex Jones Channel – YouTube. (n.d.). <https://www.youtube.com/channel/UCvsye7V9psc-APX6wV1twLg> (02.02.2017)
14. The Hegelian Dialectic: Infowars Nightly News – YouTube. (n.d.). <https://www.youtube.com/watch?v=e_oWIY_xiWc> (02.02.2017)
15. Uscinski, Jospeh. E., & Parent, Joseph.  American conspiracy theories /. New York: Oxford University Press, 2014.
16. U.S. National Debt Clock : Real Time. (n.d.).  http://www.usdebtclock.org/ (31.01.2017)
17. Zaitchik, Alexander. Meet Alex Jones: The most paranoid man in America is trying to overthrow the ‘global Stasi Borg state,’ one conspiracy theory at a time. Rolling Stone. 2011 <http://www.rollingstone.com/politics/news/talk-radios-alex-jones-the-most-paranoid-man-in-america-20110302> (01.02.2017)
18. Zaitchik, Alexander. At Trump’s Coronation, Alex Jones Is King | New Republic. 2016 <https://newrepublic.com/article/135370/trumps-coronation-alex-jones-king >(02.02.2017)
19. Zizek, Slavoj. The Spectre of Ideology. In S. Žižek (Ed.), Mapping ideology. London ; New York: Verso, 1994.

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments