Акценти

Имаме си кораб

от Сандро Мецадра (Операция Средиземно море

Кликнете тук, за да подпомогнете финансово операцията

Имената на жертвите звучат едно след друго, имена без тела, разказващи за множество животи и истории, разрушени на границите на Европа. Дагмауи Йимер нарича късометражния си филм Асмат – Имена и това е една от най-силните и вълнуващи творби, занимаващи се с корабокрушението от 3 октомври 2013 г. В крайна сметка една от определящите характеристики на жените, мъжете и децата на път през Средиземно море (както и на път през много други гранични пространства) е това, че са без имена, че са анонимни. Възстановяването на неотменимата сингуларност на всяко едно съществуване е крайният жест на съпротива, за който призовава Асмат – Имена.

На петата годишнина от корабокрушението от 2013 г., докато в Средиземно море продължават да умират хора, пуснахме в морето кораба Mare Jonio. Направихме това след  едно лято, през което италианското правителство поведе безмилостна война срещу миграцията и неправителствените организации (НПО), затвори пристанища и задържа десетки търсещи убежище и мигранти на кораб от бреговата охрана. Криминализацията на „хуманитарни“ операции изпразни Средиземно море от неудобни наблюдатели, отдалечи от него свидетелите и подчерта анонимността на жените и мъжете на път: защитена от любопитни погледи, либийската брегова охрана успя да изпрати стотици хора обратно в центровете за задържане (при изтезанията, насилието, робството), докато стотици други се превърнаха в корабокрушенци. И има хора, които приветстват това и го празнуват като победа.

Не беше лесно да осъществим този проект. Платформата, която се казва просто Операция Средиземно море, не е НПО: онези, които през последните месеци се включиха в търсенето и подготовката на плавателния съд, не разполагаха с опит в световете, в които се намесват. Но на много пристанища срещнахме хора, които ни подкрепяха не само заради професионализма си, но и заради една инстинктивна солидарност, заради отказа да приемат незачитането на живота и на международното право. Следователно заради нагласи, които, особено след събитията около спасителния кораб Diciotti*, са все по-често срещани сред моряците.

За нас бяха решаващи опитът и съвместната работа с различни НПО, които бяха активни в Средиземно море през последните години. Една от тях, Sea-Watch, е част от платформата, докато Open Arms се координира с нас в морето. Но започнатата от нас операция се противопоставя на първо място на криминализацията на „хуманитарни“ интервенции, пред която се намираме. Времената, в които „хуманитарният разум“ можеше да бъде анализиран като част от една по-широка система на управление (особено на миграцията), изглеждат отдавна отминали. Предизвикателството не може да не бъде дълбоко политическо. И най-вече става дума за едно: за практическото настояване за правото на неправителствените субекти да се намесват политически в сфера, където „компетентните власти“ нарушават по очебиен начин своя дълг да защитават живота на хората на път.

Това беше изходната точка за основаването на платформата Операция Средиземно море: една отворена платформа за присъединяване и участие на всички тези, които искат да ни подкрепят през следващите седмици (например чрез фондонабиране, което е абсолютно необходимо, за да се осигури финансовата устойчивост на един колкото амбициозен, толкова и интензивен откъм работа проект). Очевидно този момент е от фундаментална важност. По-общо обаче става дума за това в Италия и в Европа да се осигури пространство за дебат, действие и сблъсък с темата за миграцията – и то посредством една практическа намеса.

Искаме на нашия кораб, по вода и по суша, да се пресекат мобилизациите, които се развиха около миграцията през последните месеци – между Вентимиля и Апулия, между Катаня и Милано, за да назовем само някои примери; иска ни се Mare Jonio да се превърне в един вид форум, който хиляди жени и мъже да припознаят като свой, за да разпространят по площадите и улиците разкази за миграцията. Разкази, които са радикално различни от ръмженето и декретите на един Салвини. Искаме корабът да се превърне в инструмент за един друг вид говорене за Италия и Европа, започвайки на първо време от градовете.

По никакъв начин не подценяваме трудностите на настоящия момент. Знаем, че действаме от позицията на малцинство и що се отнася до въпроси, свързани с миграцията, трябва да се противопоставим на една враждебна към нас хегемония. Знаем, че през последните месеци слагането на знак за равенство между „мигрант“ и „враг“ се радикализира (за което през последните години значително допринесоха и политически сили, които не се самоопределят като десни). То направи възможно и подпомогна широкото разпространение в страната на един всекидневен, агресивно настъпващ расизъм. Знаем обаче и че тази хегемония може и трябва да бъде обърната и че ние трябва да поемем необходимите за това рискове и опасности. Операцията, започнала на 3 октомври – дата, натоварена със символично значение, – е един принос в този смисъл.

С. Л. Р. Джеймс подчертава в голямата си книга върху Мелвил (писана през 1952 г. в една килия на остров Елис, където чака да бъде депортиран от САЩ заради „антиамерикански дейности“), че един кораб по същество не е нищо по-различно от разнообразно количество работи и действия, случващи се на борда, които буквално го изграждат. Така нашият кораб нямаше да бъде нищо без страстта и усилията на стотици жени и мъже, които не само работеха и продължават да работят за това да пуснем по вода Mare Jonio, ами и за това да строят нови и умножават мостове между морето и сушата. Джеймс добавя, че един кораб е „миниатюра на света, в който живеем“. В нашия случай става дума за една миниатюра на света, за чието изграждане се трудим заедно. И сме сигурни, че скоро тези, които споделят с нас това усилие, ще бъдат хиляди.

Превод: Неда Генова

[Още езици: Italiano, ⇒ English, ⇒ Français, ⇒ Español]

 

Ако статията ви харесва, можете да подкрепите dВЕРСИЯ в Patreon

Comments

comments