На 8 ноември 2024 г. вечерта Центърът беше щурмуван. Столицата, центърът, самият Народен театър („светиня“ според директора и много други) с неговия площад и градинка, самият Джон Малкович – прочутият американски актьор, режисьор и продуцент – бяха щурмувани от „[ш]пиц команди на Вгъзраждани“ (Евгений Кънев), „озверяла тълпа“ (Теодор Ушев), „подстрекавана от политици и бивши ДС-служители“ (Даниел Смилов) и състояща се от „уроди“ (Захари Бахаров). МВР навлезе в обяснения и разследвания, политици и партии се кълнат в защита на свободата, искат се оставки, организират се демонстрации и контрадемонстрации. За по-малко от 24 часа говорещите глави излязоха с конспирации за генезиса на събитията – че „има план“; че бездействието на полицията по опазване на реда не е обичайното им поведение при масови мероприятия и демонстрации (както знае всеки с минимален опит от бунтовните улици), а е умишлено; че денят на постановката бил специално подбран да съвпада с годишнина от боевете на Сливница, и прочие.
Други опити за мирно завземане на обекта чрез хорà не завършиха с решителна победа, но щурмоваците и техни познати и непознати съмишленици са калени в битки и са тренирани за тази вечер. Миналата година щурмуваха две прожекции в рамките на София прайд филм фест – в София и във Варна, и безброй пъти са трупали опит в по-маломащабни битки около нишови културни събития, за които малцина знаят. Но всичко това е в периферията – териториална и социална; Варна не е София и разни гейове, лесбийки, транс и интерсекс хора не са целевата аудитория на Народния театър, нито на медиите (освен ако не са заплаха). Документираното бездействие на полицията при погроми над ромски общности като в Габрово и Катуница, както и случаите на побоища от полицаи в махалите, галено наричани в системата „профилактика“, никога не са били интересни.
Междувременно… Протести да искаш! Например от месеци текат протести из цялата страна заради безводие или негодна за пиене вода, но това не предизвиква видим интерес в Центъра. Дори по-зле – на власт се възкачват злодеите, срещу които са организирани най-много протести в съвременната история на България – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Откакто се борим срещу тях с протести, центърът и периферията се втвърдиха (умните и красивите станаха по-умни и по-красиви, грозните и глупавите – по-грозни и по-глупави); протестите се обезмислиха, залиняха и умират, раждат се щурмовете. Междувременно на власт като президент на САЩ за втори път се възкачи наследствен милиардер и доказан престъпник, самоназначен говорител на периферията и подстрекател на щурмове от и в центъра.
А това тук дори не е всъщност самата периферия. Щурмоваците, в голямата си част, са сред същите трийсетина процента гласуващи, които се търкалят в сферата на изборното тото вече три години и към които принадлежи и Центърът. Други хора, другаде, съвършено отчуждени от политическите процеси – от разочаровани „бели“ българи из градовете до най-презрени роми из селата и от мнозинството сред най-младите до мнозинството сред старите – това е самата периферия (в различни степени). Но щурмоваците имат предложение към нея, за да говорят от нейно име – първа доза опиат, безплатна. То гласи: „Ние се борим за това кой си, Центърът иска и това да ти отнеме. Ела за това или онова конкретно действие, ще бъдем заедно“. Центърът не само няма предложение към същинската периферия – той напълно я е забравил и ако я чуе да недоволства, най-много да я уведоми, че си е добре, както е. И ѝ напомня, че е длъжна да гласува.
Какво наистина би могъл да направи Центърът при подобен щурм? Или трябва да се консолидира и да обяви атаката за идваща отвън, или трябва да признае, че се разпада пред собствените му отцепени части – вътрешните чудовища, които изтласква към периферията, отглежда и дисциплинира най-старателно 35 години и затова са вече достатъчно пораснали, за да го завземат и подчинят, да заемат мястото му. Разбира се, че ще избере първото, отново. Тази озверяла тълпа, която не е чела Бърнард Шоу и не цени Джон Малкович, тези орки и други под- и нечовешки същества, не могат да идват от същото общество, същото място и време; те са соцносталгици, водени от агенти на ДС, Русия и Тръмп. Организираността им, доколкото я има, е неавтентична, следва чужд план, защото това не могат да бъдат свободни хора и граждани с воля. Заблудените са те!
За отърсване от делюзиите е много късно или винаги е било непосилно. Та как тези от центъра биха видели, че вече отдавна и на тях, както на онези подчовеци, им е останала да ги крепи като политически субект само едната идентичност и едните малки, мънички възможни действия и победи със себеподобни за собствените им интереси и виждания, които да ѝ внушават, че могат с нещо да променят този свят – било то например някаква проява по централните улици или благотворителна акция, било „сглобки“ в официалната власт. Скъсване с делюзиите би означавало център и периферия да няма, не и толкова контрастни, означава Центърът да се прости със себе си, да пожелае да изчезне.
Подобни статии:
За трийсет години това общество успя да си направи един малък поляризиран център и една огромна апатична периферия, все още удивително упорито отказваща да избира между старите и новите илюзии, между двата полюса на центъра, да избере новия опиат. Най-малкото защото Центърът системно отказва да го направи, в и за периферията има отчаяно спешна нужда от задвижване на солидарни борби за общи, универсални интереси и права, които да разместят тектоничните плочи, да отслабят зависимостта ѝ от центъра и да демонстрират на практика друг начин на правене на политика и промяна изобщо. Те изискват убедителни разкази какво прави злодеите възможни и заменими, следователно привидно вечни (нещо, което опитва да прави и Диверсия), както и редовни и простиращи се на много места преживявания на общо действие. Щурмоваците паразитират върху тези нужди, вършат тъкмо тези неща.
Вместо това, какво имаме? Ако десет години репертоарът ти се изчерпва с борбата с двама-трима злодеи (без дори да погледнем предишните десет или дори двайсет), докато всичко друго и всички други трябва да почакат, не може да очакваш, че на единайсетата някакви сълзливи послания за универсалната ценност на театъра или полезността на сатирата ще опазят Джон Малкович, Бърнард Шоу или Владимир Пенев, нито впрочем, че някакви маси от хора ще започнат да се стичат в културните средища, за да попиват голямото изкуство. За това време порасна едно поколение и черните ризи и знамената станаха далеч по-убедителни. От Кочериново до Капитолия неуспешният протест на едни вчера става щурма на други днес, защото провалите в борбите за универсалното раждат успехите в борбите на частното – и така злодеите, повелители на частното, от Борисов до Тръмп, остават.
Остана и празната плоча на Мавзолея, публично пространство, на двеста метра от Народния театър. Върху нея само от време на време има Коледен немски базар с глювайн по 15 лв. чашата и шатри на маратони на частни авиокомпании. Срещу тях щурмове няма, няма да има.
