Осми март в Русия: СССР, войната и женските права
от Саша Талавер
Строга, старомодна жена с накъдрени коси стои зад волана, вперила взор в далечината. Носталгичният шрифт, силно асоцииран със СССР, иконографията на Родченко, тонът на гласа – всичко ни препраща към въображаемия СССР. В тинята на 2023 г. героинята от плаката „Момичета седят смело на трактора“ от 1941 г. се обръща към руснаците. Само мъжът, който е изпратен да се бие с фашистите, е трябвало да бъде премахнат от плаката – в крайна сметка другарското здрависване с него би било твърде радикално за режима на Путин, който страда от фантомните болки на „традиционните ценности“.
Тази кампания, както и връщането на държавния орден на „Майка-героиня“, добре илюстрират опитите на руското правителство да мобилизира руските жени на всички фронтове, използвайки методите на Великата отечествена война. Но в същото време еманципаторската основа на социалистическия проект за равенство между половете е заличена от съвременната руска пропаганда: остават само опитът за използване на платения и неплатения труд на жените и милитаристичните тонове.
Подобни статии:
Съветските жени и Втората световна война
Драги Йосиф Висарионович!
В сраженията за Родината беше убит моят съпруг, полковият комисар Иля Федотович Октябърски. За неговата смърт, за смъртта на всички съветски хора, измъчвани от фашистките варвари, искам да отмъстя на тези фашистки кучета – кауза, за която внесох всичките си лични спестявания в Държавната банка като средства за построяване на танк: 50 000 рубли. Моля танкът да бъде наречен „Бойна другарка“ и да ми бъде разрешено да го управлявам по време на фронтовите операции. Вече мога да шофирам и да работя с картечница и съм обучена като Ворошиловски стрелец. Изпращам Ви най-сърдечни поздрави и Ви пожелавам дълги, дълги години живот. Да всявате страх у нашите врагове и за вечна слава на нашата социалистическа родина.
В много европейски страни Втората световна война нанася сериозен удар върху предвоенния договор между половете: жените трябва да бъдат включени в нови области и професии, замествайки мъжете, които са отишли на фронта. В СССР контрастът съвсем не е толкова поразителен, тъй като много жени вече са работили в промишлеността и са били включени в политиката и местното управление. Нещо повече, както пише изследователката Анна Крылова, въпреки че полът е бил концептуализиран в бинарните категории мъж и жена, те не са били противопоставени една на друга и са съдържали много вътрешни конфликти и противоречия относно това какво означава да си жена и какво означава да си мъж. Дори масовата мобилизация на жените не предизвиква радикално прекъсване на и без това силно дезориентирания договор между половете в сталинския СССР.
Сталинският тоталитарен режим през 1930-те години на 20. век, въпреки характерното си наказателно отношение към гражданите, дава възможност за по-голямо разнообразие от популярни начини за възприемане и изразяване на пола, отколкото по-либералната съветска следвоенна и постсталинистка епоха. Действително, твърдя, че предвоенната официална култура, институционалните терени и политиките по отношение на пола са насърчавали и оперирали с разнообразни, двусмислени, а често и откровено противоречиви представи за джендъра (социалния пол).[…] Това, което свързва ключовите медии на сталинистката културна продукция като пресата, литературата и киното, както и терените на съветското образование и паравоенното обучение, са вечните спорове относно значението на такива основни понятия на сталинистката идеология като равенството на жените, отношенията между половете и буржоазните предразсъдъци.
Параметрите на тази полемика ни представят едно общество, силно осъзнато по отношение на пола, което редовно се е обръщало към себе си както публично, така и в професионалните си педагогически списания, използвайки категорията „джендър“ и обсъждайки нейните значения.
Крилова 2010, 20
Промените в положението на жените, предизвикани от войната – мобилизация, женски батальони, развитие на нови военни професии и още по-голямото им включване в платения труд – само внасят още повече турбулентност в противоречивата съветска политика по отношение на социалния пол. Това е отразено и на ниво законодателство, например в указа от 1944 г. „За увеличаване на държавната помощ за бременни жени, многодетни семейства и самотни майки“. Този указ, от една страна, значително утвърждава правата на работещите жени: увеличава отпуска по майчинство, забранява включването на бременни жени в извънреден труд, на тези с бебета – в нощни смени и т.н. От друга страна, същият закон въвежда категорията „самотна майка“, като прави невъзможно вписването на името на бащата в акта за раждане на детето, ако бракът на родителите не е регистриран. Това е огромна крачка назад в сравнение с предишното съветско законодателство, според което извънбрачните деца имат същите права като децата в официален брак. Противоречията често са резултат от участието в законотворчеството на противоречащи си групи и интереси, а до голяма степен и на самите жени.
Военното поколение и съветската политика спрямо джендъра
Военният опит и голямата заслуга на съветските жени в победата над нацистка Германия изиграват важна роля за тяхното самоопределяне и участие в политическия живот. Както пише историчката Mie Nakachi, опитът от независимите действия през военните години дава възможност на много професионални групи, включително и на лекарите, да се почувстват съпричастни, което им позволява да участват активно в следвоенната политика. Nakachi например приписва декриминализирането на абортите в СССР през 1955 г. именно на това чувство за съпричастност сред жените лекари (Nakachi 2021, 6). В тази конкретна история ключова роля изиграва Мария Дмитриевна Ковригина, по това време министър на здравеопазването на СССР. Начинът, по който Ковригина описва контраста между съветските жени и французойките в спомените си от първото си пътуване до Европа през 1945 г. улавя тази връзка между победата във войната и особената историческа мисия на съветските жени:
Убедена съм, че е било много интересно да ни наблюдава човек отстрани. Съществува една група жени, почти всички високи (и със значително тегло), облечени в солидни тежки палта, някои от тях – в сиви, добре прилепнали командирски палта. Стъпките им са големи, а крачката е твърда. Не можете да ни объркате с французойките, повечето от тях тичат в леки палтенца и сакенца, ходейки със ситни крачки, заплетени в къси и тесни поли.
[…] Нашата голяма и многонационална делегация беше посрещната с бурни викове и бурни аплодисменти. Трябва да се каже, че съветската делегация беше в центъра на вниманието през всичките дни на конгреса. Ние не само бяхме внимателно разглеждани от главата до петите, но дори и докосвани [получерно в ориг. – бел. авт.]. Всеки искаше да докосне жените от една далечна, непозната и загадъчна страна [получерно в ориг. – бел. авт.], чийто народ има решаващ принос за победата над германския фашизъм.
Ковригина 1985, 103-105
„Другостта“, усетена от Ковригина, може да се превърне в много различни преживявания: на унижение, дискриминация, изключителност, гордост и т.н. В случая с Ковригина (а и не само) нейната „другост“ в сравнение със западните жени е артикулирана като уникална и героична позиция в международната политика, посветена на защитата на правата на жените и борбата за мир. Тази особена позиция е буквално вкоренена в телата им, преживели една радикално възходяща социална мобилност (от селянка до съветска представителка на международната арена) и войната.
Връзката между победата над нацизма и особената роля на съветските жени се засилва от факта, че през 1965 г. Осми март става почивен ден в СССР „в памет на изключителните заслуги на съветските жени в комунистическото строителство, в защитата на Родината по време на Великата отечествена война, на техния героизъм и самоотверженост на фронта и в тила, както и за отбелязване на големия принос на жените за укрепване на дружбата между народите и борбата за мир“. Революцията и еманципацията отстъпват на заден план, но се появяват защитата на Родината, фронтът и тилът, както и борбата за мир. Заедно с първия военен парад на Червения площад от 1945 г. насам и масовото изграждане на военни паметници, Осми март, Международният ден на жената, става официален празник. Правата на жените се оказват органична част от патриотичната позиция, но също така и биват тясно преплетени с милитаризма.
Равноправието на съветските жени се превръща в символ на прогресивността на социализма в международната идеологическа битка срещу капитализма – и този контекст определя агресивния войнствен тон на тази борба по време на Студената война с многократни препратки към подвига на съветските жени през Втората световна война. Този коктейл от патриотизъм, милитаризъм, права на жените и социализъм представлява сериозно предизвикателство за настоящите руски феминистки борби.
Въпреки това дължим много на радикалността на военното поколение жени в съветската политика: като например правото на аборт, защитното трудово законодателство и развитието на мрежа от предучилищни институции. Спекулирайки, можем да кажем, че до известна степен тези съветски жени са преосмислили своя принос към защитата на Родината като защита на жените от експлоатацията на държавата и техните партньори. Но това е мое тълкуване и вдъхновение. На нивото на официалния дискурс от жените се изисква да бъдат безпрекословно патриотични – и именно това прави работата им невидима.
Участието на жените в политическата и обществената дейност се обсъжда от самото начало на съветската държава. В годините на Хрушчов то отново става обществено значимо: в края на 1950-те години се появяват женските съвети, които всъщност утвърждават участието на жените в отстояването на собствените им интереси (макар и само в някои сфери на живота) като част от женското гражданство. Жената е не само майка и работничка, но и активистка. Това прави невъзможно да се говори за феминисткото движение в СССР като автономно от одобрената от държавата обществена дейност. Въпреки факта, че тази работа води до много резултати в сферата на права ти, много учени смятат, че феминизъм в СССР не е съществувал.
„Традиционни ценности“ и „Защита на Родината“
Да си съветска жена означава да бъдеш личност, която знае, че има права и се бори за тях (често в противовес с други групи в държавата/партията/управлението на профсъюзите). И ако под „традиционни ценности“ разбираме онези, които са били практикувани от предишните поколения, то в случая с руските феминистки те са именно такива – равенството между половете (макар и непостигнато) като гордост за страната и борбата за правата на жените като част от социалното гражданство на жените.
Но точно тук се появява призивът за „защита на родината“: този милитаристичен отзвук от борбата за женски права е обърнат с главата надолу от съвременното руско правителство и бива активно използван в услуга на легитимирането на настоящата война. Той премахва противоречието между правата на жените и милитаризма и създава условия за възможност за акции като „Грим за камуфлаж“ или пък за опити жените да бъдат мобилизирани в подкрепа на войната.
Днес, нашата задача като феминистки е да реабилитираме истинските съветски „традиционни ценности“, следвайки историята на женското движение: в смисъл на егалитарни политико-икономически принципи на ниво закони, градска инфраструктура и дискурси. В края на краищата, както показва историята, авторитарните режими са просто тор за нарастващата ни еманципация. От друга страна, трябва да преосмислим наличните категории, включително „защита на родината“, като ги изчистим от милитаризма. Струва си да защитаваме Родината преди всичко от бедността, насилието, войната, корумпираните политици и безскрупулния капитал.
Източник: LeftEast (англ.) и Doxa (рус.)
Превод от английски: Неда Генова
